Активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, които осъществяват дейност в България, възлизат на 8.806 млрд. лева към края на първото тримесечие на тази година, сочат данните на Българската народна банка. Техният размер се увеличава с 83 млн. лева (1%) в сравнение с март 2022 г. (8.723 млрд. лева) и с 373.1 млн. лева (4.4%) спрямо декември 2022 г. (8.433 млрд. лева).
Като процент от брутния вътрешен продукт общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове към март 2023 г. възлиза на 5%, спрямо 5.3% от БВП към март 2022 г. и 5.1% към края на четвърто тримесечие на миналата 2022 година.
Размер и структура на активите
Към края на март 2023 г. активите на местните инвестиционни фондове достигат 2.772 млрд. лева, като спрямо същия месец на 2022 г. (2.728 млрд. лева) те се увеличават с 43.7 млн. лева (1.6%). В сравнение с декември 2022 г. (2.765 млрд. лева) активите се увеличават с 6.7 млн. лева (0.2%).
Към края на първо тримесечие на 2023 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, се увеличават с 262.2 млн. лева (20.1%) до 1.564 млрд. лева при 1.302 млрд. лева към март 2022 г., а тези на балансираните фондове и фондовете инвестиращи в недвижими имоти намаляват с 57.3 млн. лева (12.5%) до 401.6 млн. лева при 458.9 млн. лева към края на март 2022 г. Спрямо декември 2022 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, се увеличават със 104.5 млн. лева (7.2%), а на балансираните фондове и фондовете инвестиращи в недвижими имоти и други намаляват с 56.9 млн. лева (12.4%). Средствата, управлявани от фондовете, инвестиращи в облигации, намаляват на годишна база със 161.2 млн. лева (16.7%) до 806.5 млн. лева към март 2023 г. (967.7 млн. лева към края на март 2022 г.). В сравнение с декември 2022 г. активите на фондовете, инвестиращи в облигации, намаляват с 41 млн. лева (4.8%).
Активите на инвестиционните фондове у нас намаляват през 2022 година
Към края на март 2023 г. относителният дял на активите на фондовете, инвестиращи в акции от общия размер на активите на местните инвестиционни фондове е 56.4%, при 47.7% към март 2022 г. и 52.8% към декември 2022 г. Фондовете, инвестиращи в облигации, притежават 29.1% от общата сума на активите към март 2023 г. при относителен дял от 35.5% към март 2022 г. и 30.6% към декември 2022 година.

По отношение на инструментите, включени в портфейлите на местните инвестиционни фондове, към март 2023 г. спрямо същия месец на 2022 г. инвестициите в акции и други форми на собственост се увеличават със 108.1 млн. лева (10.7%) до 1.122 млрд. лева, тези в акции/дялове на ИД и ДФ се увеличават с 91.5 млн. лева (10.1%) до 998.9 млн. лева, а средствата, вложени в ценни книжа, различни от акции, намаляват с 91.8 млн. лева (15.2%) до 511.1 млн. лева. В сравнение с декември 2022 г. инвестициите в акции и други форми на собственост се увеличават с 13.4 млн. лв. (1.2%), тези в акции/дялове на ИД и ДФ – с 85.6 млн. лв. (9.4%), а средствата вложени в ценни книжа, различни от акции намаляват с 54.6 млн. лева (9.6%).
Ръст на активите, управлявани от местни и чуждестранни инвестиционни фондове
Към края на март 2023 г. най-големи относителни дялове в общата стойност на активите имат акциите и другите форми на собственост – 40.5%, следвани от акции/дялове на ИД и ДФ – 36% и ценни книжа, различни от акции – 18.4%, при съответно 37.2% за акциите и другите форми на собственост, 33.3% за акции/дялове на ИД и ДФ и 22.1% за ценни книжа, различни от акции към края на март 2022 г. Към декември 2022 г. най-големи относителни дялове в общата стойност на активите също имат акции и други форми на собственост – 40.1%, следвани от акции/дялове на ИД и ДФ – 33% и ценни книжа, различни от акции – 20.5%.

Към края на първо тримесечие на 2023 г. основен дял във валутната структура на активите на местните инвестиционни фондове имат средствата, деноминирани в български лева – 66.7% и в евро – 28.8%, при съответно 62.5% и 33.2% към март 2022 г. Към декември 2022 г. активите, деноминирани в български лева, са 64.6%, а тези в евро – 30.9%.
Географската структура на ценните книжа в активите на местните инвестиционни фондове показва, че към март 2023 г. инвестициите в България се увеличават на годишна база със 141.8 млн. лева (11.3%) до 1.394 млрд. лева при 1.252 млрд. лева към края на март 2022 г., а в останалите държави от Европейския съюз6 намаляват с 13.4 млн. лева (1.3%) до 1.023 млрд. лева при 1.036 млрд. лева към края на март 2022 г. В сравнение с декември 2022 г. инвестициите в България намаляват с 24.8 млн. лева (1.7%), а в останалите държави от Европейския съюз се увеличават с 67.9 млн. лева (7.1%). Относителният дял на активите на инвестиционните фондове в ценни книжа, емитирани от резиденти, е 53% към март 2023 г. при 49.6% към края на март 2022 г. и 54.8% към декември 2022 г. Относителният дял на активите на инвестиционните фондове в ценни книжа, емитирани от резиденти на останалите държави от Европейския съюз към март 2023 г. е 38.9% при 41.1% към края на март 2022 г. и 36.9% към декември 2022 година.

Размер и структура на пасивите
Към края на март 2023 г. привлечените от резиденти средства в чуждестранните инвестиционни фондове са 6.033 млрд. лева. Спрямо същия месец на 2022 г. (5.994 млрд. лева), те се увеличават с 39.3 млн. лева (0.7%). В сравнение с края на декември 2022 г. (5.667 млрд. лева) размерът на пасивите на чуждестранните инвестиционни фондове към резиденти на България се увеличава с 366.4 млн. лева (6.5%).
По институционални сектори към края на първо тримесечие на 2023 г. задълженията на чуждестранните инвестиционни фондове към сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове се увеличават с 93.2 млн. лева (2.5%) до 3.837 млрд. лева при 3.744 млрд. лева към март 2022 г. Пасивите към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства, намаляват с 20.8 млн. лева (1.9%) до 1.056 млрд. лева към март 2023 г. при 1.076 млрд. лева към края на първо тримесечие на 2022 г. Спрямо декември 2022 г. пасивите на чуждестранните инвестиционни фондове към сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове се увеличават с 267.5 млн. лева (7.5%), а задълженията към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства се увеличават с 26.2 млн. лева (2.5%).
Активите на инвестиционните фондове нараснаха с 65%
Основни инвеститори в чуждестранните инвестиционни фондове към края на март 2023 г. са Застрахователните компании и пенсионните фондове (63.6%) и Домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (17.5%). Към края на март 2022 г. относителните дялове на двата сектора са съответно 62.5% и 18%, а към декември 2022 г. – 63% и 18.2%.

Към края на март 2023 г. пасивите на местните инвестиционни фондове са 2.772 млрд. лева, като размерът на собствения им капитал е 2.764 млрд. лева. Към края на първо тримесечие на 2023 г. задълженията на местните инвестиционни фондове в собствения капитал към резиденти са 2.654 млрд. лева (96%), а към сектор Останал свят – 109.6 млн. лева (4%). Спрямо март 2022 г. пасивите в собствения капитал към резиденти се увеличават със 120 млн. лева (4.7%), а към нерезиденти (сектор Останал свят) намаляват с 68.5 млн. лева (38.5%).
По институционални сектори към март 2023 г. спрямо същия месец на предходната година задълженията на местните инвестиционни фондове към резиденти в сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове се увеличават със 107.5 млн. лева (16.3%) до 768.6 млн. лева, а към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства намаляват с 63.9 млн. лева (5.4%) до 1.117 млрд. лева. Спрямо декември 2022 г. задълженията на местните инвестиционни фондове в собствения капитал към резиденти се увеличават със 113.5 млн. лева (4.5%), а към нерезиденти намалява със 106.1 млн. лева (49.2%). По институционални сектори към март 2023 г. спрямо края на предходното тримесечие пасивите на местните инвестиционни фондове към резиденти в сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове нарастват с 27.3 млн. лева (3.7%), а задълженията към резиденти в сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата нараства с 67.3 млн. лева (6.4%).
Към края на март 2023 г. с най-големи относителни дялове в собствения капитал на местните инвестиционни фондове са резидентните сектори Домакинства и НТООД (40.4%), Застрахователни компании и пенсионни фондове (27.8%) и Нефинансови предприятия (9.6%). Най-големите относителни дялове към март 2022 г. са съответно 43.6% за сектор Домакинства и НТООД, 24.4% за сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове и 10.5% за сектор Нефинансови предприятия. Относителният дял на сектор Останал свят (нерезиденти) е 4% от общия размер на собствения капитал към март 2023 г. при относителен дял 6.6% към края на март 2022 г. и 7.8% към декември 2022 година.

Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2020 – 2022 г., е 71,9 г., като спрямо предходния период (2019 – 2021 г.) намалява с 1,7 г., съобщи НСИ. Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 68,3 г., докато при жените е със 7,5 години по-висока – 75,8 г.
Средна продължителност на предстоящия живот за периода 2019 – 2021 г. е била 73,6 г., като спрямо 2018 – 2020 г. е намаляла с година, сочи справка в НСИ. Средната продължителност на живота при мъжете е била 70,1 г., докато при жените е била със 7,3 г. по-висока – 77,4 г.
Спрямо 2011 през 2021 г. при мъжете наблюдаваме понижаване на средната продължителност с 0,3 г., докато при жените остава непроменена. Спрямо 2012 през 2022 г. при мъжете намалението на средната продължителност е с 2,3 г., а при жените с 1,8 г.

Средната продължителност на живота на населението за периода 2020 – 2022 г. в градовете е с 3 години по-висока (72,8 г.), отколкото на това в селата (69,8 г.). Спрямо 2012 г. за населението в градовете се е понижила с 2,1 г., а за населението в селата – с 2,2 г.
Очакваната продължителност на живота за навършилите 65 г. е 14,2 г., като за мъжете и жените е съответно 12 и 16,1 г. Спрямо 2012 г. през 2022 г. очакваната продължителност на живота на хората, навършили 65 г., спада с 1,4 г.
Очакваната продължителност на живота варира от 69,4 г. в област Видин до 74,8 г. в област София, като в 14 области е над средната за страната. Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, но най-голяма е разликата между половете в област София (8,4 г.), а най-малка – в област Шумен (5,9 г.).
За периода 2019 – 2021 г. очакваната продължителност на живота е варирала от 70,5 г. в област Видин до 75, г. в област Кърджали, като в 7 области е била над средната за страната, сочи справка в НСИ. В този период тенденцията жените да живеят по-дълго от мъжете се запазва във всички области на страната, но най-голяма е била разликата между двата пола в област Ловеч (8,4 г.), а най-малка – в област Кърджали (5,7 г.).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В половината общини у нас пенсионерите са два пъти повече от децата
Три региона в България са с най-ниската продължителност на живот в ЕС
Богатите живеят в добро здраве по-дълго от бедните

На 15 юни ще се проведе инициативата „Ден за акции“. Тя се организира от Българска фондова борса и Централен депозитар като предстои нейното девето издание. В рамките на инициативата, индивидуалните инвеститори ще могат да търгуват без такси с акции на всички пазари оперирани от БФБ, включително и на пазара за растеж beam.
„Денят за акции“ има за цел да стимулира активното участие на физически лицаинвеститори на капиталовия пазар, да подобри инвестиционната култура и увеличи знанието за финансовите инструменти в България.
„С над 3 000 нарасна броят на индивидуалните инвеститори през 2022 г., а през последните три години той надхвърли 10 000. Така че, очакваме голям инвестиционен интерес към предстоящото издание на инициативата.“, каза доц. д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на БФБ.
„Предвид интересът да се защитят спестяванията от инфлационния натиск, ще се радваме да имаме голяма активност, както и да насочим вниманието на хората към възможностите за реализиране на доходност чрез капиталовия ни пазар.“, допълни Васил Големански, изпълнителен директор на Централен депозитар.
В „Деня за акции“ всички индивидуални инвеститори (физически лица), директни клиенти на български инвестиционни посредници, ще могат да закупят или продадат акции без такси и комисиони към Борсата, Централен депозитар и участващ в инициативата инвестиционен посредник.
Специалната възможност ще важи при до 15 изпълнени поръчки на физическо лице с обем не повече от 2,000 лв. на единична изпълнена поръчка. Всички инвестиционни посредници, които партнират на БФБ и Централен депозитар в „Деня за акции“ няма да таксуват своите клиенти – физически лица, чиито сделки отговарят на посочените условия. Повече информация за „Деня за акции“ може да бъде намерена на: www.bse-sofia.bg/bg/equity-day