Димитър Главчев бе посрещнат днес в одитната институция от досега изпълняващия длъжността председател на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева, която символично му връчи ключа на председателския кабинет.

Народното събрание избра Димитър Главчев за председател на Сметната палата на заседанието си на 28 юли. Главчев, който бе номиниран от ГЕРБ-СДС. Кандидатурата му подкрепиха 148 депутати, 34 гласуваха “против”, шестима се въздържаха.

Димитър Главчев положи клетва пред Народното събрание. Мандатът на председателя на Сметната палата е 7 години.

Димитър Главчев се запозна с ръководния екип на Сметната палата – одитните директори, началниците на отдели в одитните дирекции и ръководителите на другите структурни звена. Той заяви, че ще разчита много на тяхната професионална работа за изпълнение на отговорностите на институцията и подобряването на управлението в публичния сектор.

Поставен бе въпросът за необходимостта от привличане на компетентни и опитни кадри като одитори. Грънчарова подчерта, че Сметната палата е получила подкрепа на Народното събрание за увеличение на трудовите възнаграждения на служителите в институцията. Тя благодари на целия екип на Сметната палата за високия професионализъм в изключително трудната ситуация през последните месеци.

След това бе отслужен водосвет за здравето, благоденствието и успешната работа на всички служители в Сметната палата. Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Българския патриарх Неофит, благослови присъстващите и от името на Негово Светейшество подари на Димитър Главчев диптих с икони на Христос и Божията майка. От целия екип на Сметната палата новият председател получи икона на  Света Богородица Седемстрелна.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на юни 2023 г. е положително в размер на 177,7 млн. лв. (0,1 % от прогнозния БВП). То се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 167,4 млн. лв. и по европейските средства в размер на 10,2 млн. лева, обявиха от Министерството на финансите. Това показват изчисленията на база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет.

Подобрението на бюджетната позиция през юни е основно по линия на приходите. От една страна, то се дължи на по-високите постъпления във връзка с крайния срок (30 юни) за подаване на годишната данъчна декларация за 2022 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно и за внасяне на корпоративния данък и на алтернативните данъци по ЗКПО. От друга, повишението идва и от постъпили приходи от Европейската инвестиционна банка с еднократен за годината ефект по проектите, финансирани от Модернизационния фонд, които са формирани от отчисления от търгове на квоти за емисии парникови газове, постъпили приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия и други. По този начин формираният дефицит за първите пет месеца на годината бе изцяло компенсиран през юни и бюджетното салдо по КФП към края на полугодието е положително.

Приходите, помощите и даренията по КФП към юни са в размер на 31.40 млрд. лева.

Постъпленията нарастват с 3.16 млрд. лв. спрямо отчетените към юни 2022-а. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 3.37 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 214,8 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на миналата година.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 24.58 млрд. лева. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2.34 млрд. лв. спрямо отчетените за същия период година по-рано, като формират 78,3% от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 4.95 млрд. лв., като нарастват с 634,8 млн. лв. спрямо отчетените към юни 2022-а. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 10.45 млрд. лв. (спад с 95.4 млн. лв., 0,9% спрямо отчетените към юни 2022 г.). Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1.72 млрд. лв. (в т. ч. 676.6 млн. лв. целеви вноски във Фонд “Сигурност на електроенергийната система”) или ръст от 806.5 млн. лв. спрямо отчетените към юни 2022-а. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 7.46 млрд. лв., което представлява ръст от 995.5 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на 2022 година.

Неданъчните приходи са за 5.62 млрд. лв. (ръст от 1.03 млрд. лв., 22,4% спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. През юни постъпиха приходи (в размер на 384,5 млн. лв.) от Европейската инвестицонна банка по проектите, финансирани от Модернизационния фонд. Подкрепените проекти са в областта на производството на електроенергия от възобновяеми източници, модернизацията на енергийните мрежи и енергийната ефективност. Получени са средства за финансиране на модернизирането на електроразпределителната мрежа в България с цел ускорена електрификация на транспорта, внедряване на решения за акумулиране, декарбонизация и децентрализация на потреблението и производството на електрическа енергия. Модернизационният фонд се финансира чрез постъпленията от търговете за квоти за емисии от схемата на ЕС за търговия с емисии, като неговата цел е да се подпомогне преходът към неутралност по отношение на климата в десет държави от ЕС с по-ниски доходи. Държавите бенефициери са България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия. В частта на неданъчните приходи през юни са постъпили и 407,0 млн. лв. приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 1.20 млрд. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към юни възлизат на 31.23 млрд. лв.

За сравнение, разходите по КФП към юни 2022 г. бяха в размер на 27.07 млрд. лева. В номинално изражение разходите нарастват спрямо полугодието на 2022 г. с 4.15 млрд. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии (2.08 млрд. лв.), както и в частта на разходите за персонал (1.04 млрд. лв.), капиталовите разходи (673,4 млн. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други. 

Нелихвените разходи са в размер на 30.03 млрд. лв. (ръст от 4.16 млрд. лв., 16.1% спрямо отчетените към юни 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 27.82 млрд. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 2.17 млрд. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 33.5 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 349.7 млн. лв. (спад с 39 млн. лв. спрямо същия период на 2022 г.).

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към края на юни от централния бюджет, възлиза на 847.6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на Европейския съюз.

Размерът на фискалния резерв към края на юни е 12.9 млрд. лв., в т.ч. 12.5 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0.4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Върховният административен съд отмени решение № 358 от 28.08.2020 г. по административно дело № 225 от 2019 г. на Административен съд – Стара Загора и върна делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Причината – допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съобщават на сайта на Върховния административен съд.

Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на сдружение „За земята – достъп до правосъдие“, което протестирало срещу решение на директора на Изпълнителна агенция по околната среда от 21.12.2018 г., отнасящо се до актуализиране на комплексното разрешително на ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД.

Делото пред ВАС е образувано под номер 239 през 2021 г. по жалби на сдружение „За земята – достъп до правосъдие“ и на „Грийн Танк“, гражданско сдружение с нестопанска цел“ – Гърция, както и на едно гръцко физическо лице. Върховните магистрати обаче приемат, че „Грийн Танк“ и гръцкото физическо лице не са заинтересовани лица. Те не са подали жалби срещу решението за актуализиране на комплексното разрешително, т.е. не са жалбоподатели в първоинстанционното производство и Административен съд – Стара Загора неправилно ги е конституирал по делото като заинтересовани страни. Поради това касационният състав обезсилва и прекратява решението на първоинстанционния съд в тази му част.

В останала му част казусът е свързан с:

– необходимостта от оценка на кумулативните източници за замърсяване в района;

– нормативното задължение за изчисляване на индивидуален количествен принос от вторично замърсяване;

– отдалечеността на действие на живачните емисии;

– трансграничното въздействието от дейността на оператора на Големи горивни инсталации

– научните знания от Програмата за управление на качеството на атмосферния въздух в Община Гълъбово, разработена за замърсителите: фини прахови частици и серен диоксид за периода от 2019 г. до 2023 г., както и нейната правна природа и действие;

– своевременното уведомяване за административното производство (чл.6, ал.6, ал.7 и ал.8 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция);

– непредоставяне на достъп до наличната информация, свързана с предмета на административното производство;

– сравнителен анализ и извършване на оценка на въздействието, чрез моделите за оценка на замърсяването на въздуха Plume, Aermod, Calpuff;

– допусната дерогация, приемайки неточни норми за допустими емисии на серен диоксид и живак;

– правилно е потвърден подходът на т.нар. „път на въздействието“, който кредитира само резултатите от анализ за ползите на околната среда, макар те да са почти 100 пъти по-ниски от резултатите, получени по т.нар „подход на щетите“.

В хода на разглеждане на делото от ВАС е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на разпоредбите на Директива на ЕС, отнасящи се до използването на техниките за големиме горивни инсталации, които са разположени в район с наднормено замърсяване.

С решение от 09.03.2023 г. Съдът на Европейския съюз реши че при разглеждането на искане за дерогация компетентният орган трябва да вземе предвид всички относими научни данни за замърсяването, включително кумулативния ефект с други източници на съответния замърсител, както и мерките, определени в относимия план за качество на въздуха, приет за съответната зона или агломерация съгласно чл. 23 от Директива 2008/50, да откаже такава дерогация, когато тя може да допринесе за превишаването на нормите за качество на въздуха, определени съгласно чл.13 от Директива 2008/50, или да е в разрез с мерките, съдържащи се в този план, които имат за цел да гарантират спазването на тези норми и да направят възможно най-кратък периода на превишението им.

Първоинстанционният съд обаче е отказал да обсъжда и оцени програмата на Община Гълъбово за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми по показател серен диоксид за периода 2019–2023 г. „Актуализация на програмата за управление на качеството на атмосферния въздух в Община Гълъбово е разработена за замърсителите: фини прахови частици (ФПЧ10) и серен диоксид (SO2)“. Програмата посочва като основни източници на замърсяване със серен диоксид четирите топлоелектрически централи в района, включително ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД, както и битовото отопление.

С тези си действия административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което следва да бъде поправено при новото разглеждане на спора. Програмата се отнася до неопределен кръг лица и в нея се съдържат множество мерки за подобряване качеството на въздуха, които следва да се съобразяват с оглед тълкуването, дадено в решението на Съда на Европейския съюз.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Лизинговите компании със сигурност ще бъдат основен участник в електрическата мобилност. Това заяви в интервю за БТА Владислав Дамаскинов, съпредседател на Управителния съвет на Българската асоциация за лизинг. Той е и директор Дирекция „Лизинг и Вземания“ в „Мото Пфое“ ЕООД и управляващ директор в „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД.

Предстои приемане на Закон за електрическата мобилност, за който представители на асоциацията са включени в работните групи, посочи Дамаскинов. 

Той отбелязва, че по линия на Европейския съюз има много сериозен натиск портфолиото на лизинговите компании, въобще този бизнес да се ориентира към електрическата мобилност и автомобили.

Според Дамаскинов, именно компаниите от бранша могат да бъдат инструмента, чрез който държавата да подпомогне гражданите чрез грантове или финансови схеми да придобият електромобили.

Всички данни сочат, че България изостава силно по отношение навлиза ена тези возила на пазара у нас. Разбира се, и държавата идостава с подкрепата си за обновяване на автомобилния парк.

По отношение на услугата лизинг, според Дамаскинов, тенденцията е за бавното й поскъпване, докато Европейската централна банка продължава да вдига лихвите. “Смятам, че в България сме доста по-гъвкави и доста по-обрани в това повишаване, отколкото в Европа и въобще глобално”, коментира експертът.

Българска асоциация за лизинг е сдружение с нестопанска цел на лизинговите дружества в България. Дейността й е насочена към защита на интересите на търговците, извършващи лизингова дейност, развитие на търговията в тази сфера, както и насърчаване на лизинговата дейност в страната чрез утвърждаване на равнопоставеността на стопанските субекти и лоялната конкуренция.

Българска асоциация за лизинг е член на Лийзюръп – Европейската федерация на асоциации на лизингови компании и на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

Понастоящем в Българска асоциация за лизинг членуват 19 лизингови компании, чийто пазарен дял е над 80% от лизинговия пазар в страната.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Премиерът на Украйна Денис Шмигал очаква да започне мащабна приватизация тази година. Той написа за това в своя канал в Telegram. По думите му сега под държавен контрол има над 3000 обекта.

Повече от 600 предприятия в областта на енергетиката, транспорта и военно-промишления комплекс ще останат под държавен контрол до края на военното положение в страната.

По-рано кабинетът на министрите на Украйна прехвърли 70 мини и други държавни предприятия на Фонда за държавна собственост, който се занимава с приватизация.

Правителството прехвърли на фонда повече от 160 обекта, включително националния инвестиционен фонд, топлоелектрическата централа “ТЕЦ-2 Есхар” в предградията на Харков, предприятието “Укрторф”, държавните строителни компании “Укрбуд”, “Укртрансстрой” и “Укрмонтажспецстрой”.

Освен това фондът получи около 70 въглищни мини, които преди това бяха под юрисдикцията на Министерството на енергетиката. Освен всичко друго, на фонда бяха предоставени мините на Доброполиеугол, контролирани преди това от най-богатия бизнесмен в Украйна Ринат Ахметов.

Над 10 зърнобази и пекарни бяха прехвърлени от Държавния резерв под управлението на фонда.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]