Основният лихвен процент (ОЛП) у нас продължава да нараства. Българската народна банка обяви ОЛП, считано от 1 септември тази година, в размер на 3.53%, става ясно от сайта на институцията.
Простата годишна лихва нараства с 0.24 процентни пункта спрямо предходния месец август, когато нивото бе 3.29%.
Основният лихвен процент не спира да нараства от октомври миналата година, когато за първи път от 2016 година премина нулевото ниво.
Основната лихва на практика няма реално отношение към лихвите по кредитите у нас, тъй като родните банки масово използват други индекси за определяне на плаващата компонента по отпуснатите кредити.
ОЛП у нас се прилага основно при определяне на размера на законната лихва по просрочени задължения към хазаната. Законната лихва у нас се определя два пъти в годината - в началото и в средата, като размерът ѝ се равнява на ОЛП +10 процентни пункта.
Настоящият размер на законната лихва у нас е 13.12%, тъй като ОЛП за месец юли бе 3.12%. Този размер на лихвата по просрочия към държавата ще остане в сила до края на годината.
Движението на ОЛП у нас зависи от движенията на индекса ЛЕОНИА Плюс, който представлява справочен индекс на сключените и изпълнените сделки с депозити овърнайт в български левове от всички банки, лицензирани от БНБ, и клоновете на чуждестранни банки в страната.
Нараства лихвата за просрочени задължения към държавата
БНБ промени отново основната лихва
Русия, която е един от най-големите петролни играчи в света, изпитва остър недостиг на горива в някои от южните си региони в ключов за събиране на реколтата период, посочват източници от сектора, цитирани от Reuters. Нещо повече - очакванията си в близките месеци ситуацията да се влоши.
Търговците твърдят, че пазарите на горива са засегнати от комбинация от различни фактори, сред които лошата поддръжка на рафинериите, инфраструктурни проблеми по жп трасетата и слабата рубла, която стимулира производителите да изнасят.
През последните месеци Русия се опитва да реши проблемите с недостига на дизел и бензин, като дори прибегна до ограничения на износа, за да предотврати по-сериозна криза с горивата. Същевременно правителственото решение да бъдат орязани субсидиите за рафинериите вероятно допълнително ще намали наличностите от горива на руските пазари, посочва Reuters, цитирана от БТА.
Не регионалните складове на петролни продукти в южните руски региони беше разпоредено да свият или дори да прекратят временно продажбите на горива, а на бензиностанциите - да ограничат обемите, които продават на клиентите си.
"Изобщо няма бензин А-92 за шофьорите в регионите на Краснодар, Адигея и Астрахан, бензин А-95 и дизел се намират все по-трудно", заяви търговец от руския юг. Друг търговец признава, че в складовете и бензиностанции в региона на Самара за втора поредна седмица няма нито дизел, нито бензин.
Руският вицепремиер Александър Новак заяви вчера, че недостиг на горива няма. В същото време той каза, че правителството работи, за да "гарантира стабилните доставки на горива за вътрешния пазар".
Русия свива износа на петрол с нови 300 000 барела на ден
Търговците казват, че до недостига се е стигнало след рязкото покачване на цените на едро. В същото време държавата налага таван на цената на дребно и позволява на търговците да вдигат цените на бензина и дизела само в унисон с официалната инфлация.
Източници от сектора твърдят, че ситуацията едва ли ще се подобри преди октомври, когато много рафинерии приключват ремонтите и същевременно търсенето се очаква да намалее.
От липса на горива се оплакват много фермери. "Има недостиг на горива, цените на продуктите се покачиха с 10-20 на сто", казва Андрей Недужко, генерален директор на земеделския холдинг "Степ". Компанията му работи в южните региона на Ростов, Краснодар и Ставропол. По думите му обаче няма рискове за есенната сеитба.
Цените на едро на дизела започнаха да се покачват рязко от юли и за последните два месеца са скочили с една четвърт до 67 000 рубли (700 долара) за тон. "Не купуваме. Цените полудяха", казва собственик на склад за горива.
Министърът на енергетиката заяви миналата седмица, обемът на производството на горива в Русия напълно задоволява търсенето, като се вземе предвид пренасочването на количества, предвидени за износ, към вътрешния пазар и използването на резерви. Той освен това призова петролните компании да намерят начин да свалят цените на едро, особено в земеделските региони.
Нарастващата цена на войната може да създаде проблеми за икономиката на Русия
Призракът на хиперинфлацията надвисва над Путин и икономиката на Русия
Ще се справи ли България без "Лукойл"?
Неизвестни и неопитни компании управляват половината от износа на руски петрол
Турция увеличава данъците върху горивата с близо 200%
Въвеждат нови правила в ЕС за зарядните станции за чисти горива
Сериозни нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП) при възлагането на дейности по текущ ремонт и поддръжка на пътища от Агенция „Пътна инфраструктура“ са констатирани при проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), съобщават от пресцентъра на Министерство на финансите.
Инспекцията е възложена от заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев на 28.06.2022 г. като докладът е представен на Министерството на финансите на 29.08.2023 г., респ. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на 25.08.2023 г.
Задачата на финансовата инспекция е била „Проверка за спазване на нормативната уредба в областта на обществените поръчки при възлагане на дейности, чрез допълнителни и извънредни задания при изпълнението на сключени договори, за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. с предмет поддържане/превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканските пътища“.
В обхвата на финансовата инспекция са проверени 95 броя допълнителни и извънредни задания на обща стойност 718 833 709 лв. без ДДС, квалифицирани от органите на ДНСК като „основен ремонт“ по договорите за превантивно поддържане на републиканските пътища от АПИ.
При проверката е установено, че по 90 допълнителни задания на стойност 710 331 833 лв. без ДДС, без да са налице основанията по чл. 116, ал.1 от ЗОП, са изменени договорите за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища и с тях са възложени дейности с обхват и естество на „основен ремонт“, които са извън предмета им. С това са нарушени съществени изисквания на ЗОП.
За установените нарушения при възлагане на поръчките са съставени 69 бр. актове за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу 4 длъжностни лица, подписали допълнителните задания. По останалите 21 бр. задания не е ангажирана административнонаказателна отговорност срещу отговорните длъжностни лица, подписали допълнителните задания, поради изтекли 3 годишни срокове по чл. 261, ал. 1 от ЗОП.
Пуснаха новите поръчки за поддръжка на пътища
Две опции: Кой е най-добрият вариант за довършване на АМ "Хемус" и колко пари трябват?
Открити са нарушения при 40% от проверените обществени поръчки през миналата година
Финансовото министерство иска АДФИ да провери дали държавните дружества отчисляват дивидент
Свободата е възможността човек да бъде себе си, да изразява себе си и да постигне себе си. Ние непрекъснато променяме представите си за свободата, но ...
Американски съдия даде зелена светлина на дело срещу международната верига за бургери Burger King. Копманията ще бъде изправена пред съдебен процес, ...
Доколко бяха разчупени редовете между Вашингтон и Пекин по време на срещата на високо ниво за търговията? Американският министър на търговията Джина ...
Печалбата на българската банкова система надхвърли 2 млрд. лева през първите седем месеца на тази година – толкова колкото бе приблизително за цялата минала 2022 година.
Нетната печалба на банките у нас нараства с 68% на годишна база до общо 2.022 млрд. лева към края на месец юли тази година, сочат данните на Българската народна банка. Резултатът представлява увеличение от 819 млн. лева спрямо същия период на миналата година.
Настоящият финансов резултат за първите седем месеца се равнява приблизително на печалбата на банките за цялата минала година, която възлиза на 2.078 млрд. лева.
Приходите от лихви на банките у нас нарастват драстично до 3.28 млрд. лева към края на юли, спрямо 1.92 млрд. лева през същия период на миналата година.
Разходите за лихви на банковата система също се увеличават до 588 млн. лева към края на юли, спрямо 196 млн. лева през същия период на миналата година.
Данните кореспондират с особено високата кредитна активност през последните години, съчетана с непрестанно нарастване на депозитната маса у нас. Паралелно с това лихвите по депозитите се отлепиха от нулевата стойност при домакинствата и отрицателните нива при нефинансовите предприятия, което също увеличава разходите за лихви на банките.
Приходите от такси и комисиони на банките бележат лек ръст до 1.077 млрд. лева за периода януари – юли тази година. За сравнение, през същия период на миналата година приходите по това перо бяха 996.3 млн. лева.
Разходите за такси и комисиони достигат 216.5 млн. лева през тази година, спрямо 166 млн. лева през първите седем месеца на миналата 2022 година.
Общата сума на активите на банковата система към 31 юли 2023 г. е 160.7 млрд. лева и спрямо 30 юни намалява с 376 млн. лв. (0.2%). Към края на същия месец на миналата година, активите на банковата система възлизаха на 145 млрд. лева.
Общите брутни кредити и аванси в края на юли са 107.0 млрд. лв. и на месечна база намаляват с 1.0 млрд. лв. (1.0%). Вземанията от кредитни институции спадат с 1.8 млрд. лв. (10.8%) до 14.5 млрд. лв., а брутният кредитен портфейл2 нараства със 727 млн. лв. (0.8%) до 92.4 млрд. лв. Увеличават се кредитите за други финансови предприятия (с 95 млн. лв., 1.2%), за нефинансови предприятия (със 160 млн. лв., 0.3%) и за домакинства (с 540 млн. лв., 1.5%). Намаляват кредитите за сектор държавно управление – с 69 млн. лв. (6.7%).
Общите депозити в банковата система в края на юли са 137.6 млрд. лв., като през месеца е отчетен спад с 854 млн. лв. (0.6%). Намаляват депозитите на кредитни институции – с 1.9 млрд. лв. (18.9%), както и на сектор държавно управление – с 327 млн. лв. (7.8%). Увеличават се депозитите на други финансови предприятия (със 187 млн. лв., 4.4%), на нефинансови предприятия (с 567 млн. лв., 1.3%) и на домакинства (с 605 млн. лв., 0.8%).
В края на юни 2023 г. регулаторният капитал на банковата система е 17.2 млрд. лв., а общият размер на рисковите експозиции възлиза на 80.5 млрд. лв. Съотношението на общата капиталова адекватност на банковата система към 30 юни 2023 г. е 21.42%, на капитала от първи ред – 20.23%, а на базовия собствен капитал от първи ред – 19.76%.
Начислените разходи за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, в края на юли 2023 г. са 227 млн. лв., със 17 млн. лв. (7.1%) по-малко от отчетените към 31 юли 2022 година.