Не е случайно, че тъкмо българите са движещата сила в най-масовото въстание срещу Османската империя в географските области Македония и Източна Тракия. Тогава те са и най-многочислената, и политически най-активната част от иначе разнородното ù население.

На това обърна внимание премиерът академик Николай Денков по време на честването на 120-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание в словото си пред Паметника на Незнайния войн в София.

Той подчерта, че българското съдържание и облик както на въстанието, така и на цялостното революционно движение в Македония и Одринско, е признато от всички – от османските власти, от останалите етнически общности и от балканските съседи.

Добави и че не правят изключение и Великите сили, които по това време ревниво бранят наследството на Османската империя.

Техните дипломати и журналисти описват не само нарастващото влияние на Българската екзархия. Във фокуса им все по-често попадат действията на революционната организация, чиято активност в началото на XX век се превръща в истинска заплаха за многовековната империя.

В началото на XX век споменът за Съединението от 1885 г. не е толкова далечен. Затова и свои, и чужди са наясно с естествената посока на исканата пълна автономия на Македония и Одринско – към едно следващо Съединение. Тъкмо заради това геополитическият вихър се обръща срещу въстанието.

През лятото на 1903 г. сънародниците ни в Македония и Одринско плащат цената на устрема си към свобода с хиляди човешки жертви, материални и морални опустошения. За да се спасят от изтребление, над 30 000 бежанци търсят подслон в Родината – майка.

Датата 2 август 1903 г. е символ. На тази дата преди 120 години хиляди въстаници хвърлят мост към основните ценности, които движат демократичния свят днес – граждански свободи и равноправие на всички хора без разлика на етнос, религия, пол и занятие. Ние, техните наследници, сме призвани да браним тези ценности  и да ги предадем на нашите деца, които да ги пренесат в бъдещето.

Втори август е символ. На тази дата преди 120 години българите в Македония и Одринска Тракия доказват, че идеята за „демократска република“, в която „българи, турци, евреи ще бъдат равноправни във всяко отношение“, не е увиснала на бесилото заедно с Левски. Тази идея дава смисъл и вдъхва мъжество на хиляди борци, които жертват живота си в името на свободата и равенството между всички народности.

Илинденско-Преображенското въстание е събитие с особено висока историческа стойност за съвременната българска нация. Защото поривът на въстаниците за свобода не е егоистично националистически.

Идейното знаме на тази свобода е „пълната политическа автономия на Македония и Одринско“ с равни права, равни задължения, равни отговорности и равни възможности за развитие за всички общности, без разлика на „вяра и народност“. Подобни реформи са обещани от Великите сили в Берлинския договор от 1878 г., но така и не се реализират в залязващата Османска империя.

Слава и поклон пред паметта на героите от Илинденско-Преображенската епопея, отдали живота си за свободата на Македония и Одринска Тракия, завърши словото си академик Денков.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

121 проекта получават безвъзмездно финансиране от 42 662 000 лева по процедурата “Бъдеще за децата” на програма “Развитие на човешките ресурси”. Близо 30 хиляди деца ще се обхванат в интегрирани здравно-социални услуги, включително предоставяни в домашна среда. 

Общините кандидатстваха по новата схема, като 103 от одобрените проекти са на територията на по-слабо развитите региони. За тях се заделят 36,5 милиона лева. За регион Югозападен, където попада и София-град, проектите са 18 с безвъзмездна помощ от малко над 6 милиона лева европейски пари.

Основните дейности са свързани с риск и предотвратяване на изоставяне на деца и намаляване на негативните тенденции, свързани с детската бедност у нас. Ще са обхванати деца с увреждания. За най-уязвимите маргинални групи ще има програми за превенция на ранните бракове и раждания.  

Семейно планиране, подготовка за включване в образователната система, обучение по здравна култура, формиране на родителски умения. На места ще има и патронажна грижа за деца от 0 до 3-годишна възраст.  За по-големите ще се отворят подкрепящи услуги в общността, за да имат подготовка за трудовия пазар.  

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Зам.-министърът на външните работи Ирена Димитрова е новият национален координатор за борба с антисемитизма, съобщават от пресцентъра на Министерство на външните работи. 

Постът на национален координатор за борба с антисемитизма е отражение на ангажиментите и усилията, които Република България предприема по линия на борбата с антисемитизма и представлява атестат за приоритетния характер на темата в рамките на българската външна политика. Длъжността бе създадена през октомври 2017 г., а през ноември 2022 г. постът на национален координатор бе институционализиран за заместник-министър на външните работи, с което се повишава видимостта му и се създават допълнителни условия за приемственост в политиката по темата. 

Основната роля на националния координатор е както постигането на последователност в борбата с антисемитизма, така и поддържане на активни контакти с националните координатори на държавите-членки на Европейския съюз и сътрудничество по темата с релевантните международни организации, включително Международния алианс за възпоменание на Холокоста. Противодействието на дискриминацията, в т.ч. проявите на антисемитизъм, представлява приоритет за страната ни, която продължава да бъде ангажирана с темата както в областта на многостранна дипломация, така и по линия на двустранното сътрудничество. 

Ирена Димитрова наследява на поста заместник-министър Велислава Петрова.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]