ЦИК откри процедура за възлагане на обществена поръчка за машинното гласуване на местния вот

ЦИК Централна избирателна комисия

Централната избирателна комисия взе решение за откриване на състезателна процедура с договаряне за възлагане на обществена поръчка “За осигуряване на машинното гласуване по време на местните избори в края на октомври”. Заместник-председателят на ЦИК Емил Войнов обясни, че поръчката е за две обособени позиции и е на стойност общо 8,310 млн. лева, като в прогнозната стойност е включена опция за евентуален втори тур.

“С обособена позиция едно, профилактика, диагностика, подготовка, инсталиране операционна система и приложния софтуер, параметизиране и окомплектоване на специализирани устройства за електронно машинно  гласуване, техническо обслужване на специализираните устройства за електронно машинно гласуване (СУЕМГ) в предизборния и изборния ден по места и осигуряване на център за поддръжка при възникнали проблеми със СУЕМГ. И обособена позици яномер две – транспорт на СУЕМГ до избирателните секции и логистично осигуряване на СУЕМГ в предизборния ден и след изборите”, каза той.

Цената е определена на база на стойността на обществената поръчка от изборите от 2-ри април. Софтуерът на машините обаче трябва да бъде надграден за местните избори, но за преработването му трябва да бъде взето отделно решение.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Geely с още цели, въпреки че придоби разработчика на летящи коли

Китайският холдинг Geely е основан през 1986 г., но въпреки това има завидно големи успехи за автомобилна компания, която няма и 40 години на пазара.

Самата Geely Auto, смятана за най-голямото недържавно автомобилно предприятие в родния Китай, има 14 завода във вътрешността на страната и още 4 други в чужбина.

Холдингът притежава шведската компания Volvo и британската – Lotus. Geely Group е собственик и на марки като Lynk & Co и Zeekr. Негови са и такситата, и микробусите на London Electric Vehicle, които се движат из цяла Великобритания.

Не на последно място наскоро Geely завладя не само Поднебесната империя, както са наричали някога Китай, но и самите небеса. Холдингът притежава разработчика на летящи автомобили – Terrafugia.

Оказа се обаче, че амбициите на Geely Holding Group не свършват дотук – холдингът обяви, че ще си сътрудничи с Baidu Inc., като в резултат на това те ще създадат нова марка автомобили – Ji Yue.

Едно уточнение – Baidu е „китайският Google“. И той не е само търсачка, но и цял куп различни услуги, предлагани от голяма международна технологична компания, която, освен всичко друго, се интересува и от автомобили. Точно като Google, между другото.

Преди няколко години всички автомобилни концерни очакваха „автомобилите на Google“ да бъдат пуснати в продажба. Оказва се, че едва сега е настъпил моментът.

Първият автомобил от новата високотехнологична марка Ji Yue ще се появи през четвъртото тримесечие на 2023 година. Но снимки с изображения на бъдещата кола вече могат да бъдат намерени в мрежата. Изглежда… особено. Но разработчиците съветват да не се обръща толкова голямо внимание на външния вид, а на съдържанието – в автомобила са съчетани постиженията на Geely Holding в областта на иновативните модулни архитектурни постижения и напредналия опит на Baidu, който се отнася преди всичко до изкуствения интелект. С една дума – влизаш в колата – и тя сама те вози, накъдето трябва.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Община Чепеларе обяви частично бедствено положение

Община Чепеларе обяви частично бедствено положение заради пожара край Хвойна.

Втори ден огнеборци, служители на горските стопанства и доброволци гасят пожара, обхванал повече от 500 дка борова гора в местност край чепеларското село Хвойна.

Два военни хеликоптера AS 532 AL Cougar и Ми-17 с екипажи от 24-та авиобаза Крумово се включиха и днес в борбата с огнената стихия. Водоснабдяването за тях се осигурява от микроязовири край Асеновград и от р. Белишка над гр. Лъки. Заради труднодостъпния терен са включени и верижни машини, които да правят просеки.

Пожарът се разраства въпреки усилията на всички, каза зам.-кметът на Чепеларе Стоян Кузмов.

“Два пъти пожарът стана върхов, прескочи пътя и тръгна нагоре към билото нагоре. Дойде верижна машина горе при нас в местността Буково, там направихме една минерализована ивица покрай гората, за да не може да се разпространява огънят, но се разраства. Хеликоптерите продължават да пръскат, цялата техника е мобилизирана и е на терен”, обясни той.

Гасенето на огъня ще продължи дни и утре сутринта отново ще има необходимост от доброволци, допълни зам.-кметът Стоян Кузмов.

Властите уверяват, че няма опасност за населените места близки до пожара.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Председател на Управителния съвет на MoMA, свързан с Епстийн

Сенатска комисия в САЩ иска от Леон Блек – бивш председател на Управителния съвет на MoMA – да обясни своите сделки с произведения на изкуството, свързани с Джефри Епстийн.

За това съобщава ArtNews, позовавайки се на писмо председателя на Финансовата комисия на Сената в САЩ – сенатор Рон Уайдън.

Писмото е от 16 страници, от 23 юли, като в него Уайдън обвинява Блек, че е скрил важна информация за сделки с Епстийн.

Джефри Епстийн бе американски финансов магнат, който през 2019 г. се самоуби в килията си в затвора в Ню Йорк, докато очакваше да отговаря по обвинения за трафик на непълнолетни момичета с цел сексуални услуги.

В писмото си Рон Уайдън посочва, че Финансовата комисията разследва консултантска услуга, която Леон Блек е платил на Джефри Епстийн в размер на 158 милиона долара. Тя се е отнасяла до решаването на различни данъчни и съдебни дела, свързани с имущество. По-специално от Комисията се интересуват какво е било участието на Епстийн в структурирането на тръстове и в други сложни трансакции с цел избягване плащането на данъци върху дарения и имущество, както и на държавни такси в размер на 2 млрд. долара. Консултациите му били свързани с прехвърляния на имущество и ценности на децата на Леон Блек, се уточнява още в писмото на сенатора.

От Комисията се интересуват и защо Епстийн се е ползвал от извънредна схема на възнаграждение – за консултантските си услуги е получавал хонорар, далеч надхвърлящ този, изплащан на другите съветници на MoMA, наети от Блек .

Упълномощен представител на Леон Блек коментира, че бившият председател на Управителния съвет на MoMA оказва съдействие на Комисията и предоставя подробна информация по разглежданите въпроси.

“Сделките, посочени в писмото, са напълно законни във всяко едно отношение. Те са осъществени от реномирани адвокатски кантори и данъчни служби. Както и при други консултантски услуги, г-н Блек е изплатил всички данъци, дължими на правителството.”

В центъра на разследването, по което се ангажира Сенатската комисия в САЩ, е колекцията на Блек, за чието управление той е получил съществени съвети от Епстийн. Че съветите са били съществени, твърди друг консултант на Блек, явил се пред Комисията на 1 август 2022 г. и цитиран в писмото на Уайдън. Той твърди, че частната колекция на Блек била на стойност над 1 млрд. долара.

Уайдън настоява за повече информация относно “целта” на партньорството на Блек и Епстийн в областта на изкуството, както и за всички заеми, направени за произведения на изкуството, в които е участвал самоубилият се финансов магнат.

Освен това той изисква и списък с всички сделки за размяна на произведения на изкуството на стойност над 1 млн. долара. “Подобна размяна” или код “1031” – според параграфа в разпоредбата в данъчния кодекс, позволява на инвеститорите да отложат плащането на данъка върху капиталовата печалба, като използват постъпленията си от продажбата на активи на подобна стойност за инвестиционни цели.

Разпоредбата беше популярна сред търговците на произведения на изкуството, които искаха да избегнат високата данъчна ставка върху капиталовите печалби, която е в размер на 28 процента. През 2018 г. Конгресът отмени код”1031″ в частта му, отнасяща се до произведения на изкуството. Уайдън поиска подробна разбивка на всяка сделка с произведения на изкуството между Блек и Епстийн.

Писмото на Уайдън е било изпратено на заклетия колекционер, малко след като той финализира сделка с Американските Вирджински острови, където Епстийн е извършвал по-голямата част от бизнес сделките си с цел да избегне потенциално съдебно дело срещу него. “Ню Йорк Таймс” съобщи, че Блек се е съгласил да плати 62.5 млн. долара на Американските Вирджински острови през януари 2023 г., за да си уреди “съдебното спокойствие” при искове, които евентуално могат да възникнат на тяхна територия по време на разследването срещу Епстийн за трафик на хора.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

До 20 септември ще се приемат заявления за отстъпка от акциза на земеделското гориво

селско стопанство

Приемът на заявления за ползване на отстъпка от акциза на земеделското гориво започна и ще продължи до 20 септември – съобщават от Министерството на земеделието. 

Бюджетът на помощта се определя със Закона за държавния бюджет и за тази година той е 100 млн. лева. Ставката на литър ще бъде определена на по-късен етап, след като стане ясно колко фермери ще подадат заявления за подпомагане. 

От началото на прилагането на тази държавна помощ, на фермерите са изплатени над 616 милиона лева като отстъпка от акциза на газьола, ползван за земеделски цели.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Отдавна трябваше да знаем кой прибра обезпеченията по кредитите на КТБ?

Любомир Каримански

Любомир Каримански пред „БАНКЕРЪ“ – част II

Г-н Каримански, има още един ключов въпрос без отговор: КТБ била ли е в състояние на несъстоятелност, или е била в ликвидна криза, може би тежка?

– Какво пречи да знаем какво се е говорило при президента, където са се вземали решенията? Виждате ли какво се случва, когато е налице срастване между политическите решения и експертизата на Централната банка? Размиване на гаранциите за независимостта на мандата на БНБ. Защото тези решения бяха взети на тъмно и никой не пожела да ни обясни какво е било. За разлика от тук, в ЕЦБ и другите  централни банки си има говорители, които – в случай на нужда – излизат и обясняват на хората кое как е. Но без да ги плашат и паникьосват. При нас подобно нещо не се случи – ние нямахме информация.

Един секретен разговор при президента с участието на политици, в един момент решава съдбата на банката…

– Да не забравяме, че тогава се обсъждаше вариант, даден от всички участници в разговора – за банкова ваканция. Нали знаете как бяхме изпаднали в потрес от това нещо?

Липсващи кредитни досиета – в доклада на Сметната палата определено се казва, че липсват кредитни досиета. От Фонда веднага контрират с обратното твърдениенищо не липсва, всичко си е наред. Всички са си свършили работата прекрасно, включително и синдиците, само че едни милиардиспоред бившият председател на Сметната палата над 10 милиарда – нещо ги няма.

Той може би има повече информация, аз няма как да ги знам тези неща, не съм участвал.

Вижте втора част от интервюто с Любомир Каримански:

Около 5.5 млрд. лв. е установено.

– За да бъдем реалисти, Сметната палата има нужда от малко по-задълбочена банкова експертиза – в детайли, да знае какво става в банките. Защото аз съм бил свидетел от страна на търговските банки, че когато дойдат дори хора от „Банков надзор“ на БНБ, много често екипите на търговските банки трябваше да ги обучават. Тоест – на този тип институции понякога им липсва тази експертиза, особено на Сметната палата. Това обаче в никакъв случай не означава, че кредитните досиета на КТБ не липсват. Аз не искам да кажа такова нещо. Ако тези кредитни досиета са на място, за мен по-интересно би било какво става с обезпеченията.

То там имаше и някакви финансови активи…

– Да, говоря общо – какви са обезпеченията и къде са те? Дали някой ги е отнесъл някъде, или са на сигурно – в прокуратурата? Това липсва като информация в общественото пространство. Да, досиетата може да са редовни, но ако са без обезпечения, какво правим тогава? Отписването е ясно – то може да бъде факт.

Говорите за законодателни промени, но знаете ли, че конфликтът на интереси, който засяга председателя на Фонда за гарантиране на влоговете, КТБ и синдиците на КТБ, изобщо не е урегулиран в действащата нормативна уредба?

– Наистина в момента не е регулиран.

Защото нямало такъв текст в закона.

– Като има такъв пропуск – дори председателят на Фонда за гарантиране на влоговете да е декларирал конфликт на интереси – нищо не може да се направи. Аз много често апелирах към колегите от „Демократична България“ и от „Продължаваме промяната“ всеки детайл да бъде обсъждан внимателно. А в парламента казваха, че искам едва ли не да възпрепятствам законодателния процес. Не, не исках. Исках да бъде задълбочено обсъдено всяко едно нещо, всеки един детайл, защото подобни дупки и неясноти пораждат въпросителни, макар и всичко да е законно.

Още една любопитна и болезнена… яма. Става въпрос за одита на НАП, където са изчезнали едни 10 млрд. лв. под формата на отписани фирмени задължения.

– Да, така е – и то само за последните години. Това е в проверката до 2013 г. или до 2019 г., не знам кой период беше, но си спомням, че имаше такива сериозни отписвания. Това прилича много на сега.

На всичкото отгоре човекът, който тогава е отговарял за това – Бойко Атанасов, след това е избран за председател на Комисията за финансов надзор (КФН). Най-вероятно като оценка за добре свършената му работа.

– Тук ще направя подобна аналогия, ако позволите. През 1996 г., когато паричната политика на Централната банка се беше сраснала с фискалната политика и фалираха близо 16 банки в България, от гледна точка на фиска имахме министър-председател, който след това – за награда – стана подуправител на Централната банка. След фалита на толкова банки! Това напомня на 2014 г., когато имахме един фалит и тогавашният министър на финансите сега е подуправител на БНБ.

Това е също много интересен трансфер – как си го обяснявате?

– Обяснявам си го с това, че нищо не се променя откъм политиците.

А може би нещо трябва да се промени вътре в самата банка?

– Ето, аз предлагам да се промени конституирането на БНБ – то да влезе в основния закон. Мандатът да бъде тесен мандат, т.е. с определена цел, с определен времеви хоризонт и с конкретно определени задачи. И тогава вече, ако искаме, регулаторът може да го отделим от Централната банка. Така, както е Германия.

Ако бъде отделен, няма ли да стане по-лесен за политически контрол?

– Отделянето на регулацията на банковия сектор и на финансовите институции трябва да бъде в един регулатор, т.е. тогава и КФН няма да съществува по днешния начин. Ще бъде направено по примера на Германия. Институцията се казва BaFin (Bankenaufsicht – банков надзор – бел. ред.), тя регулира всички онези кредитни и финансови институции и това регулиране става чрез ясно дефиниран мандат. Изборът на управителното тяло става на квотен принцип – независими членове, заинтересованите страни и така нататък.

Много упреци бяха отправени както за бездействието на БНБ по казуса КТБ, така и за спасяването на една друга банка, когато беше направено точно онова, което не беше направено за КТБ. Да не цитирам имена, че има закон.

– Имаше двоен стандарт, нека го кажем така.

Последно, преди да завършим, нека отново да се върнем – от една страна на бюджетната комисия в парламента, а от друга – на смисъла от съществуването на Сметната палата. Той е безспорен, но от друга страна бившият й председател Цветан Цветков даде пример, че през последните няколко години те са изпратили в парламента най-малко 200 доклада, а депутатите от бюджетната комисия са разгледали само… два!

Точно така беше. Дори аз се опитах да вкарам един доклад, но заместник-председателите гласуваха, че няма време и че не е толкова приоритетно този доклад да бъде разгледан. Аз ще допълня г-н Цветков – имаме и още 11 целеви доклади, поставени от Народното събрание, т.е. те са възложени от Народното събрание, но нито един от тях не е разгледан в зала пленарна зала.

Чудесно!

– Какъв е смисълът тогава от съществуването на Сметната палата? Според мен тя трябва да прави само едно нещо – щом установи дадена констатация, трябва да се извадят ефектите чрез наложен времеви хоризонт. Тоест – кога констатациите на Сметната палата ще бъдат отразени в съответното законодателство, ако засягат нормативни актове, или ще бъдат изпълнени от изпълнителната власт. Това е крайно необходимо и сега ще ви дам пример с обратен знак. Сметната палата няколко пъти констатира нередности по бюджета. Една от тях е, че нито едно от последните правителства не е внесло отчети, които да бъдат приети от Министерския съвет и от Народното събрание. Е, до ден днешен това не е направено. Вие си спомняте – в бюджета за 2022 г. аз умишлено вкарах член в закона, с който задължаваме Министерството на финансите и Министерския съвет на всеки три месеца да предоставят отчет пред Народното събрание. Познайте дали редовното правителство на Петков предостави такива официални отчети, които да бъдат разгледани?

Тъй като Вие познавате отлично европейските практики и дори направихте тази аналогия между начина на функциониране на БНБ и европейските централни банки, как са конституирани там институциите като нашия Фонд за гарантиране на влоговете? Със същата конструкция ли са?

– Не е точно същата.

Защото тук има някакво изискване за наличности от 1% от общите гарантирани спестявания… 

– То е по-сложно.

А в момента се оказва, че след изплащането на тези 3.7 млрд. лева на гарантираните влогове в КТБ, във Фонда имало някъде около милиард и половина. Тоест – ако днес стане нещо с една или две банки, всички ще пият по една студена вода, защо няма как да им бъдат изплатени парите.

– Дано да не става.

Дано да не става, казваме... Но нали този Фонд съществува заради презумпцията, че може да възникне някакъв такъв инцидент?

– Вижте, неслучайно в Европа все още се обсъжда промяна на Директивата за гарантиране на влоговете. И по-скоро – търсенето на задълбочена връзка между фондовете за гарантиране на влоговете и институциите, които са отговорни за преструктуриране на банките. А в момента в България какво става? В „Емисионно“ сме сложили така наречената дирекция, която отговаря за преструктуриране на банките. Защо тя е в „Емисионно“ – нито аз мога да кажа, нито някой е в състояние да го обоснове. Тази дирекция трябва много плътно да работи с Фонда и когато всеки я тегли в различна посока (или поне не е ясно кой в каква посока я тегли), а участие има и Министерството на финансите… Всъщност, стигнахме отново до въпроса дали цялостното фискално взаимоотношение между Министерството на финансите и Централната банка е много ОК , или…? Ключовата дума е независимост. И, когато открием и „произведем“ здравата спойка между тази дирекция и Фонда за гарантиране на влоговете,  ще намерим и отговорите на въпросите, които ми задавате сега.

Значи оставяме една отворена вратичка за продължение?

– Да, това трябва да се следи. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Как Аржентина се научи да обича щатския долар

Възможно ли е скоро аржентинското песо да остане в миналото, а на негово място да бъде въведен щатския долар? Ако Хавиер Милей, водещият кандидат в кампанията за президентския пост, спечели изборите, насрочени за по-късно тази година, държавната валута може да бъде премахната и заменена именно с щатски долар. В някои отношения е изненадващо, че идеята не е била възприета по-рано. Смята се, че аржентинците притежават повече долари, отколкото където и да било другаде извън САЩ, а трупането им е начин на живот за много хора, пише BBC. Този ход е част от плана за шокова терапия на десния либертарианец, чиято цел е да промени икономическите перспективи на Аржентина. Проучванията на общественото мнение показват, че 60% от аржентинците се противопоставят на идеята, тъй като тя би дала твърде голяма власт на централната банка на САЩ - Федералния резерв. Но независимо дали им харесва или не, доларът вече играе толкова голяма роля в икономиката на страната, че за някои идеята изглежда като предрешена. Аржентинците традиционно не държат много на собствената си валута, а предпочитат да обменят свободните си песо в долари веднага щом могат. Защо дори Китай не иска юанът да измести долара като световна резервна валута? Те не се доверяват много и на финансовите институции, затова прибягват до така наречената "colchón bank", т.е. да натъпчат доларите си под матрака. Многобройни са анекдотичните истории за хора, които държат пари, заровени в градината, скрити в стените или дори скрити в отоплителните системи. Тези "убежища" понякога са причина за катастрофални последици, някои от които водят до болезнената гледка на запалени банкноти. Това е симптом за дълбоко вкоренените структурни икономически проблеми на страната. И както всички хронични заболявания, той не се е развил за една нощ. За да се стигнем до манията на аржентинците по щатския долар, трябва да се върнем към мрачните дни на 70-те и 80-те години на миналия век, когато периоди на хиперинфлация поразиха икономиката на страната. Смята се, че само през 80-те години на миналия век покупателната способност на аржентинците от средната класа се е свила с 30%. По това време неконтролираният ръст на цените намалява стойността на заплатите и обезсмисля спестяванията, до степен, в която хората губят вяра в собствената си валута. През онези периоди песото в джобовете им губи стойността си толкова бързо, че никой не го задържа за дълго. На практика в миналото е имало основно два начина за поддържане на нивото: купуване на стоки на едро или купуване на щатски долари, защото всеки от тях запазва стойността си по-добре от първоначалната заплата. Сега Аржентина отново има проблем с разходите за живот, като годишната инфлация е 115%. Това доведе до изумително нарастване на броя на хората, живеещи в бедност - от около една четвърт от населението през 2017 г. до над 40% сега. Как държава, измъчвана от 100% инфлация, може да се окаже големият победител в добива на литий Изглед от Буенос Айрес, столицата на Аржентина. Страната е измъчвана от екстремна инфлация, която достига внушителните 115%; Снимка: iStock Може да си помислите, че никое уважаващо себе си правителство не би искало тази ситуация да продължи вечно. И сте прави. Правени са различни опити да се възстанови доверието на Аржентина към нейната валута - или чрез укрепване на стойността ѝ, или просто чрез прекъсване на предлагането на долари. Но в крайна сметка всички те се провалиха. Най-амбициозният опит е така нареченият План за конвертируемост, стартиран през 1991 година. Той обвързва стойността на песото с долара в съотношение едно към едно. Предишните правителства подхранваха инфлацията, като печатаха пари. Но този път беше постановено, че всяко емитирано песо ще бъде обезпечено с един долар в трезорите на централната банка. Идеята беше, че като се каже на хората, че могат да заменят песото си за долари по всяко време, те в крайна сметка ще решат, че нямат нужда от това. И за известно време това свърши работа. Но имаше и други странични ефекти, които в крайна сметка доведоха до катастрофален икономически срив през 2001-2002 година. Аржентина по същество бе възложила икономическата си политика на Вашингтон, като се бе обвързала с валутен режим, който не ѝ даваше възможност за гъвкавост. Без да навлизаме в подробности, Аржентина също така бе позволила публичният ѝ дълг да излезе извън контрол. В същото време връзката с долара означаваше, че Аржентина страда от възходите и спадовете на американската икономика. През двете десетилетия след кризата Аржентина основно се справя с нея под управлението на леви протекционистки правителства. Решението им на проблема с надеждността на песото беше просто да затруднят купуването на долари. В момента съществуват дузина различни обменни курсове в зависимост от това кой и защо иска да получи достъп до американската валута. При официалния курс са необходими 287 песо, за да си купите един долар, но можете да си купите само 200 долара на месец и трябва да платите данъци върху трансакцията. Ситуацията е дори още по-странна. Съществува курсът на долара на Coldplay (374 песо за долар), специално създаден за чуждестранните рок групи, които посещават страната. Има и курс "Малбек" (340 песо за долар), създаден, за да стимулира износа на вино и други селскостопански продукти. Идва ли краят на щатския долар като световна резервна валута? И все пак гладът на обществото за долари продължава, а всички, от таксиметровите шофьори до ресторантьорите, с удоволствие приемат щатския долар като средство за заплащане на стоки и услуги. Всичко това кара доларизацията да изглежда желана, може би дори неизбежна. Но не е задължително ситуацията да се развие по този начин. Мощният съсед и съперник на Аржентина, Бразилия, се сблъска с много от същите проблеми и въпреки това избра различен път. През 1993 г. Бразилия взе пример от Аржентина, когато стартира плана "Реал", обвързвайки собствената си валута с долара. Но показвайки вечната бразилска способност да се заобикалят правилата, те си позволиха известна свобода на действие, като дода зелена светлина цената на реала да се колебае в определени граници спрямо долара. Други икономически и културни фактори помогнаха на Бразилия, така че тя никога не разви същото недоверие към банките и желание за долар. В Бразилия никой собственик на магазин или закусвалня няма да приеме долари като плащане, независимо колко много молите. В днешно време и двете страни са далеч от обменния курс 1:1, който приеха през 90-те години на миналия век. Но днес в Бразилия за един долар са необходими малко под пет реала, докато в Аржентина...кажете вие?  Доларизация за Аржентина? Това със сигурност няма да е първата южноамериканска държава, която ще го направи - Еквадор го стори през 2000 г. и в резултат на това намали инфлацията. И може би ще бъде по-лесно осъществима от идеята, която неотдавна предложиха президентите на Аржентина и Бразилия - обща валута за двете страни, която вероятно ще се нарича "сур" или дори "гаучо". Източник: BBC Бразилия и Аржентина подготвят обща валута Нов транш от милиарди долари за Аржентина Аржентина създава индустрия за производство и износ на канабис Животът в Аржентина поскъпна почти двойно за година Долар, евро или китайски юан? Какво е бъдещето на валутните резерви по света Доларът отслабва - какво означава това за инвеститорите? Призракът на хиперинфлацията надвисва над Путин и икономиката на Русия

text

Как Аржентина се научи да обича щатския долар

Възможно ли е скоро аржентинското песо да остане в миналото, а на негово място да бъде въведен щатския долар? Ако Хавиер Милей, водещият кандидат в кампанията за президентския пост, спечели изборите, насрочени за по-късно тази година, държавната валута може да бъде премахната и заменена именно с щатски долар. В някои отношения е изненадващо, че идеята не е била възприета по-рано. Смята се, че аржентинците притежават повече долари, отколкото където и да било другаде извън САЩ, а трупането им е начин на живот за много хора, пише BBC. Този ход е част от плана за шокова терапия на десния либертарианец, чиято цел е да промени икономическите перспективи на Аржентина. Проучванията на общественото мнение показват, че 60% от аржентинците се противопоставят на идеята, тъй като тя би дала твърде голяма власт на централната банка на САЩ - Федералния резерв. Но независимо дали им харесва или не, доларът вече играе толкова голяма роля в икономиката на страната, че за някои идеята изглежда като предрешена. Аржентинците традиционно не държат много на собствената си валута, а предпочитат да обменят свободните си песо в долари веднага щом могат. Защо дори Китай не иска юанът да измести долара като световна резервна валута? Те не се доверяват много и на финансовите институции, затова прибягват до така наречената "colchón bank", т.е. да натъпчат доларите си под матрака. Многобройни са анекдотичните истории за хора, които държат пари, заровени в градината, скрити в стените или дори скрити в отоплителните системи. Тези "убежища" понякога са причина за катастрофални последици, някои от които водят до болезнената гледка на запалени банкноти. Това е симптом за дълбоко вкоренените структурни икономически проблеми на страната. И както всички хронични заболявания, той не се е развил за една нощ. За да се стигнем до манията на аржентинците по щатския долар, трябва да се върнем към мрачните дни на 70-те и 80-те години на миналия век, когато периоди на хиперинфлация поразиха икономиката на страната. Смята се, че само през 80-те години на миналия век покупателната способност на аржентинците от средната класа се е свила с 30%. По това време неконтролираният ръст на цените намалява стойността на заплатите и обезсмисля спестяванията, до степен, в която хората губят вяра в собствената си валута. През онези периоди песото в джобовете им губи стойността си толкова бързо, че никой не го задържа за дълго. На практика в миналото е имало основно два начина за поддържане на нивото: купуване на стоки на едро или купуване на щатски долари, защото всеки от тях запазва стойността си по-добре от първоначалната заплата. Сега Аржентина отново има проблем с разходите за живот, като годишната инфлация е 115%. Това доведе до изумително нарастване на броя на хората, живеещи в бедност - от около една четвърт от населението през 2017 г. до над 40% сега. Как държава, измъчвана от 100% инфлация, може да се окаже големият победител в добива на литий Изглед от Буенос Айрес, столицата на Аржентина. Страната е измъчвана от екстремна инфлация, която достига внушителните 115%; Снимка: iStock Може да си помислите, че никое уважаващо себе си правителство не би искало тази ситуация да продължи вечно. И сте прави. Правени са различни опити да се възстанови доверието на Аржентина към нейната валута - или чрез укрепване на стойността ѝ, или просто чрез прекъсване на предлагането на долари. Но в крайна сметка всички те се провалиха. Най-амбициозният опит е така нареченият План за конвертируемост, стартиран през 1991 година. Той обвързва стойността на песото с долара в съотношение едно към едно. Предишните правителства подхранваха инфлацията, като печатаха пари. Но този път беше постановено, че всяко емитирано песо ще бъде обезпечено с един долар в трезорите на централната банка. Идеята беше, че като се каже на хората, че могат да заменят песото си за долари по всяко време, те в крайна сметка ще решат, че нямат нужда от това. И за известно време това свърши работа. Но имаше и други странични ефекти, които в крайна сметка доведоха до катастрофален икономически срив през 2001-2002 година. Аржентина по същество бе възложила икономическата си политика на Вашингтон, като се бе обвързала с валутен режим, който не ѝ даваше възможност за гъвкавост. Без да навлизаме в подробности, Аржентина също така бе позволила публичният ѝ дълг да излезе извън контрол. В същото време връзката с долара означаваше, че Аржентина страда от възходите и спадовете на американската икономика. През двете десетилетия след кризата Аржентина основно се справя с нея под управлението на леви протекционистки правителства. Решението им на проблема с надеждността на песото беше просто да затруднят купуването на долари. В момента съществуват дузина различни обменни курсове в зависимост от това кой и защо иска да получи достъп до американската валута. При официалния курс са необходими 287 песо, за да си купите един долар, но можете да си купите само 200 долара на месец и трябва да платите данъци върху трансакцията. Ситуацията е дори още по-странна. Съществува курсът на долара на Coldplay (374 песо за долар), специално създаден за чуждестранните рок групи, които посещават страната. Има и курс "Малбек" (340 песо за долар), създаден, за да стимулира износа на вино и други селскостопански продукти. Идва ли краят на щатския долар като световна резервна валута? И все пак гладът на обществото за долари продължава, а всички, от таксиметровите шофьори до ресторантьорите, с удоволствие приемат щатския долар като средство за заплащане на стоки и услуги. Всичко това кара доларизацията да изглежда желана, може би дори неизбежна. Но не е задължително ситуацията да се развие по този начин. Мощният съсед и съперник на Аржентина, Бразилия, се сблъска с много от същите проблеми и въпреки това избра различен път. През 1993 г. Бразилия взе пример от Аржентина, когато стартира плана "Реал", обвързвайки собствената си валута с долара. Но показвайки вечната бразилска способност да се заобикалят правилата, те си позволиха известна свобода на действие, като дода зелена светлина цената на реала да се колебае в определени граници спрямо долара. Други икономически и културни фактори помогнаха на Бразилия, така че тя никога не разви същото недоверие към банките и желание за долар. В Бразилия никой собственик на магазин или закусвалня няма да приеме долари като плащане, независимо колко много молите. В днешно време и двете страни са далеч от обменния курс 1:1, който приеха през 90-те години на миналия век. Но днес в Бразилия за един долар са необходими малко под пет реала, докато в Аржентина...кажете вие?  Доларизация за Аржентина? Това със сигурност няма да е първата южноамериканска държава, която ще го направи - Еквадор го стори през 2000 г. и в резултат на това намали инфлацията. И може би ще бъде по-лесно осъществима от идеята, която неотдавна предложиха президентите на Аржентина и Бразилия - обща валута за двете страни, която вероятно ще се нарича "сур" или дори "гаучо". Източник: BBC Бразилия и Аржентина подготвят обща валута Нов транш от милиарди долари за Аржентина Аржентина създава индустрия за производство и износ на канабис Животът в Аржентина поскъпна почти двойно за година Долар, евро или китайски юан? Какво е бъдещето на валутните резерви по света Доларът отслабва - какво означава това за инвеститорите? Призракът на хиперинфлацията надвисва над Путин и икономиката на Русия

text

Божков проговори във Фейсбук

След разпита му в прокуратурата днес, където даде показания във връзка с твърденията му че е дал на финансовия министър в правителството на ГЕРБ Владислав Горанов, за да развива хазартния си бизнес, Васил Божков напусна зоната на мълчанието с пост във Фейсбук.

В поста си в официалната си страница, придружен от снимки на документи и писмо от дирекцията за съдебно сътрудничество към прокуратурата в ОАЕ, Божков написа кратко: “Общественото мнение се влияе от документи, а не от лъжи.” 

Прикрепеният документ към поста представлява писмо, според което Божков се е явил сам в прокуратурата на ОАЕ на 20 юни т.г. и е изразил желание да се предаде доброволно на българските власти.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]