Премиерът акад. Николай Денков е предложил на своя колега от Словения- Роберт Голоб неговата страна да се включи в проекта за новите реактори в „Козлодуй“ или като купувач на енергия, или като инвеститор.

Това стана ясно след време на двустранна среща в рамките на 18-ия Стратегически форум в словенския град Блед, която се проведе днес, на 28 август.

Словения се готви да увеличи мощностите на своята атомна енергетика и е готова да почерпи опит от България, която е по-напред от нея в плановете си за разширяване на АЕЦ „Козлодуй“, съобщават от пресцентъра на Министерския съвет.

Българският министър-председател е обяснил, че България обвързва проекта си в АЕЦ “Козлодуй” с дългосрочната прогноза за потреблението на енергия, която обхваща периода поне до 2050 година. Тя показва, че двата нови реактора, съчетани с удължаване на живота на вече съществуващите, ще са достатъчни на България, за да си осигури базовите енергийни мощности, докато реши как да развиваме енергетиката си след средата на века.

Денков е изразил готовност и да помогнем на Словения за квалификацията на специалисти.

От друга страна Словения проявява интерес към сътрудничество с България и във военната промишленост. Тя вече развива системи за борба с дронове и работи върху разширяване на пазара за своята продукция. Премиерът акад. Денков е изразил готовност за осъществяване на контакт с български предприятия в тези и сходни сфери.

Словенският министър-председател за пореден път е изразил пълна подкрепа за приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство. Според него членството на двете страни ще подсили Европейския съюз.

По време на форума в Блед българският премиер е провел двустранни срещи и със своя колега от Косово Албин Курти и със Светлана Тихановска – лидер на беларуската опозиция в изгнание.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Осем приоритета са заложени в Националната стратегия за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, съобщават от пресцентъра на Министерския съвет.

Оттам не посочват всичките осем приоритета, а набелязват акцентите – повишаване на осведомеността на частния и публичния сектор и по-ефективно взаимодействие помежду им чрез информационни кампании и семинари, увеличаване на броя и подобряване на квалификацията на администрацията, засилване на контрола върху преноса на парични средства през границата.

Документът е бил представен днес, на 28 август. Това е станало на заседанието на Съвета за координация и сътрудничество за осъществяване на Националния механизъм за определяне на политиките и за координация в сферата на мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Предстои проектът на стратегия да бъде внесен за гласуване в Министерския съвет.

Националната стратегия е изискване, залегнало в одобрения от кабинета през декември 2022 г. план за изпълнение на препоръките на Комитета на експертите за оценката на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа (Комитета MONEYVAL) от май 2022 година. Тя стъпва на проучения международен опит и методическите ръководства за разработване на стратегически документи в България.

В рамките на заседанието на Съвета за координация и сътрудничество е бил приет и план с конкретни действия, срокове и отговорни институции за изпълнение на част от действията, препоръчани от Комитета MONEYVAL в частта за оценка на ефективността. Сред тях са приемането на националната стратегия и прилагането на целенасочени финансови санкции, свързани с финансирането на тероризма.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

“Всички се взират в народа ни и питат защо спираме македонците по пътя им към ЕС заради промяната в Конституцията. Но въпросът може да бъде зададен и по друг начин: Защо е проблем българите да са част от списъка с нации, включени в Конституцията на Северна Македония?”

Това посочи премиерът Николай Денков по време на лидерския панел на 18-ия Стратегически форум в Блед (BSF).

След това той поясни, че става въпрос за политически проблем, който сега е част от преговорите между Северна Македония и Европейския съюз, и изрази надежда за неговото решаване, както е записано в европейското предложение от 2022 година.

Денков добави, че и България също има „домашно“, с което трябва да се справи, за да може да убеди Нидерландия и Австрия, които блокират присъединяването на държавата ни към Шенгенското пространство.

Премиерът призна, че правителството има списък със задачи и график, по който те трябва да бъдат изпълнени. Той сподели желанието на екипа му да си напишат домашното на 100%, за да са сигурни, че когато преговарят, няма да има нещо, за което Нидерландия и Австрия да кажат, че не е наред.

По време на участието си във форума Денков подчерта, че държавите на Балканския полуостров трябва да разберат, че ще бъдат силни само ако са единни. Той подчерта пред колегите си от Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Косово, Хърватия и Албания, а и към включилия се към събитието председател на Европейския съвет Шарл Мишел, че Балканите се нуждаят от единство, за да вървят напред.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Няколкостотин работници в мините и топлоцентралите в комплекса „Марица-изток“ излязоха на протест в Стара Загора в защита на въглищната енергетика в региона. Митингът беше и срещу приемането на Териториалния план за справедлив преход. По рано в града се проведе поредна среща за обсъждане на плана, който според протестиращите, е заплаха за бъдещето на мините и тецовете и застрашава 27 хил. работни места. 

На митинга в Стара Загора се включиха работници и граждани от цялата област, както и от много непряко свързани фирми, които обслужват енергийните предприятия. Те носиха плакати с надписи „Играете си с бъдещето ни“, „Невидими ли сме за вас“ и „Толкова ли струва България“. Хората разбиха с чукове фотоволтаичен панел в знак на протест срещу несправедливия според тях енергиен преход.

До 13 септември продължава общественото обсъждане на териториалния план за справедлив преход за Стара Загора. Според протестиращите миньори и енергетици обаче в него има записани недопустими срокове. Един от тях предвижда още през 2026 г. произведената енергия от въглища в страната да намалее близо три пъти, а през 2030 г. енергията от въглища ще се използва само за критични нужди.

„Процесът за затваряне на въглищните централи може да бъде отложен така, че наистина преходът да се превърне в плавен и справедлив”, заяви Деян Дяков от сдружение „За Марица Изток“, организатор на протеста в Стара Загора. Той обяви и че протестът е срещу сега управляващите Кирил Петков и Асен Василев, които преди три години са подкрепили подписката за защита на „Марица-изток“.

Множеството се закани и за нови общи протести в София, ако не се вземат мерки, които да удовлетворят исканията им.

Протестът днес подкрепиха и политици, включи се и кметът на Стара Загора Живко Тодоров.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Любомир Каримански пред „БАНКЕРЪ“ – част I

Общо 17 институции – главно регулатори и контролни органи, в които работят 69 висши държавни дейци, са с изтекъл мандат. В рамките на целия този хаос и привидно безхаберие обаче две операции бяха проведени внезапно и с изключителна бързина – смяната по върховете на БНБ и Сметната палата. Показателно е и още нещо – хората, които оглавиха тези две институции, по никакъв начин не могат да бъдат наречени независими от едни елити, които са познати под общия етикет „статукво“ и които държат държавата в клещите си от 15 години. Така че единият от големите въпроси на деня е следния: до изтичането на давността по казуса КТБ остава по-малко от година и затова може да се очаква, че хората в цитираните институции ще бъдат натоварени с някои „специфични“ функции. Неотдавна един от нашите най-изтъкнати финансисти – Любомир Каримански, публикува обръщение в една от социалните мрежи, в което призова за отвоюване и независимост на Сметната палата и Българската народна банка. И предложи, вместо бутафорни конституционни промени, основният закон да бъде изменен именно в тази посока – да брани независимостта на Сметната палата и на Българската народна банка.

Г-н Каримански, какво трябва да бъде променено в Конституцията, за да се случи тази независимост?   

– Призовавам за конституционни промени, тъй като начинът, по който бяха избрани ръководствата на Централната банка и на Сметната палата, е малко безпринципен. Бърз, недостатъчно задълбочено анализиран и обсъден от всички заинтересовани страни. Тоест не бе направено нищо от предписаното още през 2020 г. в т. нар.  конвергентен доклад на Европейската централна банка за засилване на независимостта на БНБ.

А как смятате – ако БНБ е „по-особена“ банка и спешно трябва да я пазим чрез Конституцията, централните банки на другите държави членки достатъчно независими ли са от политическа гледна точка?

– Има презумпции, че не са, особено през последните две години. Тъй като ние се стремим към еврозоната и, ерго – ще бъдем в системата на европейските централни банки, този проблем няма да ни подмине. Това обаче, което най-много ме притеснява е начинът, по който се изпълнява мандатът на БНБ и кой го дава този мандат. Тук трябва да е ясно, че мандатът на Централната банка се дава от обществото – не за нещо друго, а за това, че Централната банка трябва да гарантира стойността на българския лев, стойността на парите ни. И не само да гарантира начина, по който тя ще се грижи за тях, но и възможността те да се увеличават с времето.

Вижте първа част от интервюто с Любомир Каримански:

Но тя трябва да контролира и търговските банки.

– Ето тук искам да обясня защо мандатът на БНБ трябва да бъде дефиниран в Конституцията. В основния ни закон се разглеждат какви ли не други проблеми – козметични или некозметични, фасадни или нефасадни. Повечето от тях будят някакво шумене и безпокойство, като въпросът на коя дата да е националния ни празник – на 3 март или на 24 май. Според мен този въпрос изобщо не би трябвало да стои на дневен ред. В същото време, не се задълбочаваме кой знае колко върху редица други съществени проблеми. Например – върху начина, по който да функционират основните стълбове на независимостта ни като държава. Като под „основен стълб“ имам предвид и БНБ, и Сметната палата. Ще дам пример, който… отдавна би трябвало да е задължителен за България. В Договора за функциониране на Европейския съюз, познат и като Конституцията на ЕС, много ясно са дефинирани обхвата, дейността и мандата на Европейската централна банка. Ако ние се стремим да станем част от европейското банково семейство – чрез влизане в еврозоната – ние отдавна трябваше да сме конституирали мандата и дейността на БНБ по същия начин. И още по-конкретно: в ДФЕС много ясно е записано защо ЕЦБ трябва да бъде независима. Изброени са петте стълба на тази независимост и аз точно това очаквах да чуя по време на изслушването за гуверньор на БНБ – някой да обясни какви са тези пет стълба на независимост на ЕЦБ и как това би се отразило върху дейността на БНБ, когато влезем в еврозоната.

То, за това нещо, изобщо не стана дума.

– Да, не стана дума. Те отговаряха на въпроси, които са изключително дребнави и несъществени. Но за стълбовете, върху които се основава независимостта на Централната банка, наистина не стана дума. Един от тях е правото й да провежда независима парична политика. Именно това е първият, категоричен и ясен стълб, който трябва да бъде забит. И понеже цитирахте моето съждение в една от социалните мрежи, най-странното е, че под него имаше коментар на един бивш министър от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ (ПП-ДБ) – на електронното управление – който сега е депутат. Та, според него, няма как мандатът на гуверньора на БНБ да не бъде даден от политиците, тъй като политиците трябвало да бъдат отговорни за паричната политика. Забелязвате ли колко грубо?

Те бяха отговорни и през 1996 година…

– Затова видяхме къде отидоха парите на държавата.

И през 2014 г. също…

– Точно така. И тук, ако се възмущавам от нещо, то е от начинът, по който тези две неща се смесват. Трябва да искаме политическа независимост от фискалната дейност, която има държавата. Трябва да има ясно очертана разграничителна линия между паричната политика и фискалната политика.

Вие, всъщност, бяхте председател на бюджетната комисия в едни много смутни времена – не че сегашните са много по-спокойни. Тогава обаче опитахте ли се да прокарате тези идеи?

– Те бяха залегнали в концепцията ми, когато бях кандидат за гуверньор на БНБ.

Да, спомням си. Вие я представяхте тогава.

– Това исках да променя в Централната банка. Но, за съжаление, от концепциите дотук аз не разбрах как ще се брани независимостта. Само това, което каза и настоящият управител на БНБ – че повечето европейски страни приличат на България, но по какво – не стана кой знае колко ясно. Аз ще ви дам пример с една независима европейска държава – Швейцария. За да не каже някой, че искам да налагам модела на Словения или на Хърватия. Все пак Щвейцария е пример за банкиране.

Това е световната банкова столица.

– Точно така. В швейцарската конституция има изричен текст, регламентиращ независимостта на централната им банка. Но, тъй като Вие преди малко казахте, че БНБ хем гарантира паричната стабилност, хем регулира банковия сектор. Това също е важен въпрос, който продължава да чака своя дебат – трябва ли регулаторният орган да бъде в рамките на БНБ, или да е извън нея? Защото повечето примери – и в еврозоната, и в европейски мащаб – регулаторните органи са отделени от централните банки. Такъв дебат исках да чуя. Неслучайно, когато организирах кръглата маса за еврото в парламента, една от точките беше точно тази. Но… не успяхме да стигнем до нея, защото отделихме прекалено много време на спорове „За“ и „Против“ еврозоната. Но изключително важно е да кажем, че както платежната регулация – от гледна точка на платежния надзор – така и банковия надзор, могат да бъдат отделени от БНБ. И тогава тя спокойно да заеме своето място в Конституцията. Швейцарската Сметна палата също има своето място в конституцията им. В Договора за функциониране на Европейския съюз има раздел и специални разпоредби, посветени единствено на Сметната палата. Така че аз съвсем съзнателно използвам тези две институции като конституционно гарантирани пилони на независимостта.

И те са един вид обществено око върху процесите, които се случват във финансовата сфера.

– Разбира се, но ето това ни отличава дори и сега. Примерно, чух гуверньора да казва: „В България мандатите се избират сравнително независимо – избор на управител и на подуправители“. Но не е точно така. Защо? Знаете ли, че в Европейската централна банка, първо – механизмът за избор на изпълнителното тяло, което управлява банката, е много сложен: то се избира от Съвета, който взима препоръка от Европейския парламент заедно с Управителния съвет на ЕЦБ, а в Управителния съвет на ЕЦБ влизат всички национални банки на държавите в еврозоната, заедно с другите заинтересовани страни. И, за да има избор, задължително трябва да има консенсус, а не някакви мнозинства. Подобен дебат също не сме водили никога.

Какъв примерен текст би могъл да влезе в Конституцията?

– Според мен първо трябва да влезе текст за мандатите. Тоест – мандатът трябва да бъде ясно очертан. Какъв е мандатът на БНБ? Да поддържа стабилността на националната валута, да поддържа стойността на местната валута или на тази, която се използва в страната. Освен това, напоследък виждаме сближаването между паричната и фискалната политика, а това е много опасно и крие редица рискове. Защото границите между паричната и фискалната политика започват да се размиват твърде много, особено по време и след COVID-кризата. Така че мандатът на БНБ за паричната политика трябва да бъде очертан много ясно – тя е независима по отношение провеждането на паричната политика в страната. Защото, рано или късно, влизайки в еврозоната, ние ще трябва да провеждаме парична политика. А пък я си представете, че ако нещо се обърка и не влезем в еврозоната, но останем без валутен борд? Дали някой има представа какво ще ни се случи, след като и в Конституцията няма да имаме текст, гарантиращ чрез мандатността начина, по който ще функционира паричната политика? Наистина нищо чудно, ако пак се окажем в 1996-а година.

Тук обаче прозират едни чисто политически интереси, и по-конкретно – интереси на статуквото. За шеф на Сметната палата е установен един от ковчезниците на ГЕРБ, а начело на БНБ бе оглавена от същия председател, който ръководи централната банка през последните години от управлението на ГЕРБ. Така че може ли да търсим някаква връзка между процесите, които сега се развиват, и процесуалният факт, че до изтичането на давностния срок по казуса КТБ, познат и като „Грабежът“ на века“, остава по-малко от година?

– Би ми се искало да не търсим такава връзка. Но ще отворя една скоба –  непрозрачно водената политика от страна на БНБ през последните години засилва съмненията на хората. И това е много важно нещо, което мога да го дам като отличителен знак.

Това е един от големите упреци към досегашното управление на БНБ.

– Точно така. По един начин се управляват централните банки в ЕС и в еврозоната… Та дори и ЕЦБ да вземем, тя, например, на три месеца прави публичен отчет за дейността си. И обсъжда със заинтересованите страни мотивите за бъдещите си действия. Към БНБ дори нямаме някакъв съвет, в който да участват представители на заинтересованите страни. Нали разбирате какво се случва в такава непрозрачна обстановка? А спомняте ли си, че на изслушването на г-н Радев бе засегнат въпроса за заместник-председателя на Фонда за гарантиране на влоговете – госпожа Кордовска?

Която кара един извънреден мандат, след като нейният е изтекъл отдавна, но никой не я преизбра официално…

– Той дори принизи мандата й до ниво „техническо лице“, което не  е така! Нека да бъдем точни! Аз обичам да сме ясни с категориите, с които говорим и с начина, по който ги дефинираме. Госпожа Кордовска – в рамките на Фонда за гарантиране на влоговете – изобщо не е техническо лице. Оттук нататък оставям всички спекулации на колегите…

Ако не бъркам, нейният мандат изтече още през 2019 година.

– Точно така. Оттам нататък тя е с отдавна изтекъл мандат, но тук отговорност носи Централната банка. И тя няма как да избяга от нея, защото заместник-председателят на Фонда за гарантиране на влоговете се определя от БНБ, нека да сме точни. Но, за КТБ това, което казахте, е точно така – след една година давностният период приключва.

След десет години „Пито – платено“?

– Трябва да имаме някаква яснота какво е станало с всички онези кредитни досиета! Ако ще прокуратурата да натиснем, т.е. да има обществен натиск върху държавното обвинение и то да направи отчет какво се е случило с парите на хората! Спомням си, че след обявяването на КТБ в несъстоятелност, бе прието изменение на Закона за банковата несъстоятелност, след като двама народни представители много натискаха промените да са такива, че в портфейла на КТБ да бъдат върнати част от кредитите, прехвърлени чрез цесии към други банкови и кредитни институции. Ще дам един пример, за да може хората по-лесно да го разберат. Да речем, аз имам ипотечен кредит в КТБ, изплащал съм го 23 години и ми остават две години. Разрешена ми е официално цесия от КТБ да го плащам в друга банка и аз започвам да го изплащам към другата банка. Минали са двете години – изплатил съм го и след това народните представители със закон – за да вземат ипотеките на хората – връщат този кредит в патримониума на КТБ с обезпечение.

Ще напомня обаче, за да сме коректни, че макар същите тези двама законотворци да си мислеха, че имат право да правят със законите каквото си искат, защото от 30 години са в парламента, Конституционният съд отмени много от техните предложения, приети безропотно от Народното събрание. Точно така – Конституционният съд каза на хората, че могат да са спокойни, защото ремонтът на закона е противоконституционен и не важи. Така че, ако се върнем отново на КТБ, ние имаме ли отчет какво стана именно с тази маса на несъстоятелността? Нямаме! А би трябвало да имаме…

Следва  продължение…

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]