Новоизбраният гуверньор на БНБ – Димитър Радев, внесе в писмена форма в Комисията за бюджет и финанси чрез председателя на Народното събрание своите предложения за кандидати за подуправители – ръководители на управление „Банково“ и на управление „Емисионно“ (отговарящо за Валутния борд). Той е задължен да направи това в тридневен срок от избирането му за председател на БНБ.

В кулоарите на парламент след избирането му вчера Димитър Радев обеща, че ще внесе предложенията си днес. 

Слуховете станаха вече реалност. Като кандидати за подуправителите са заявени настоящите депутати от ДПС и „Продължаваме промяната“ – Петър Чобанов и Андрей Гюров. Първият беше финансов министър в кабинета „Орешарски“, а вторият бе кандидат за гуверньор на БНБ през 2022 г., предложен от „Продължаваме промяната“, но се оттегли преди гласуването в зала.

В момента управление „Банково“ се ръководи от Нина Стоянова, а начело на управление „Емисионно“ е Калин Христов, но и двамата са с изтекъл мандат от над две години.

Към всяко от предложенията се прилага писмено съгласие на кандидата да бъде предложен за длъжността, подробна автобиография, документи, удостоверяващи професионализма на съответния кандидат в областта на икономиката, финансите и банковото дело /диплома за завършено висше образование, с минимална образователно-квалификационна степен “магистър”/ и други документи. 

Преди да изслуша кандидатите, Комисията по бюджет и финанси проверява представените документи и и дали съответния кандидат отговаря на изискванията за заемане на длъжността. 

Кандидат се смята за избран, ако е получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. 

Ако кандидат не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.

Ако кандидат се откаже от участие в избора преди гласуване на кандидатурата му в Народното събрание, то Народното събрание приема решение за за откриване на нова процедура за избор на подуправител на Българска народна банка.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Редица предложения за ръст на възнагражденията в различни сектори са направени между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет, показа справка на БНР в публикуваните текстове. Срокът за предложения между двете четения изтича днес.

15% ръст на заплатите в НОИ, 10% – в МВР, по-високи възнаграждения в БАН и още много допълнителни разходи за образование, здравеопазване и култура – така могат да бъдат обобщени предложенията, направени от депутати между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет на настоящата година. 

От ГЕРБ-СДС има множество предложения, както се заканиха от коалицията при гласуването на основния финансов закон на първо четене в пленарната зала. 

Именно депутати от ГЕРБ-СДС предлагат по-високите възнаграждения в изброените структури.

Аналогични предложения за НОИ има от ДПС, а за МВР – от “Възраждане”. 

От ГЕРБ-СДС предлагат и допълнителни 3,5 млн. лева за възнаграждения в националното радио. 

Предложенията от ПП-ДБ са сравнително малко – Божидар Божанов има самостоятелно предложение, свързано с промени в Закона за електронното управление. Кирил Петков и група пък искат промени в Закона за пътищата, според които тол таксите своевременно ще се отчитат и пред НАП. 

ДПС също има редица предложения, основно свързани със земеделския сектор.

БСП очаквано иска повече разходи в социалната сфера. 

Множество предложения са направени и от “Възраждане”, като впечатление прави, че от групата настояват допълнителните средства за техните искания да бъдат взети от парите за отбрана и модернизиране на българската армия.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Заседанието на енергийната комисия, провело се днес, 19 юли, започна с решение, с което депутатите възложиха на министър Румен Радев да проведе преговори с БЕХ за условията и реда, по които от холдинга да придобият до 20% дял в консорциума, титуляр на Договора за търсене и проучване на нефт и природен газ в Черно море.

Решението е предложено от Бойко Борисов и група депутати. То срещна неодобрението от страна на Драгомир Стойнев от “БСП за България”, който не прие за редно законодателната власт да казва на изпълнителната – в лицето на енергийния министър – какво да прави.

Председателят на парламентарната комисия по енергетика – депутатът от ГЕРБ-СДС – Делян Добрев обясни, че по официални данни в българската акватория на Черно море – в “Блок 1-21 Хан Аспарух” от консорциума очакват да открият между 210 и 510 млрд. кубика газ. За сравнение в момента България консумира годишно 2.5 млрд. кубика газ.

Преди гласуването на решението Делян Добрев уточни, че ако то бъде отхвърлено, за България пак ще има полза – тя ще получава до 30% от концесионното възнаграждение от оборота, но след изплащане на инвестицията в пълен размер.

Той добави, че очакванията са проучвателният сондаж да струва около 100 млн. евро, което означава, че българската част от инвестицията ще е 20 млн. евро. Като се стигне до разработването на находището, инвестицията, която ще направи консорциумът, се очаква да бъде между 4 и 6 млрд. евро и съответно делът на българската държава ще е по-сериозна сума.

Така или иначе решението бе прието с 19 гласа “за” и двама – “въздържал се”.

Като точка втора от дневния ред на комисията бяха отправени актуални въпроси към енергийния министър Румен Радев. Искра Михайлова от “Възраждане” го попита защо, въпреки че е бил поканен, не е уважил форума от 17 юли, провел се в Стара Загора, на тема “Бъдещето на въгледобивния комплекс “Марица-изток“. Той дори не бил пратил свой представител, а на форума участвали представители на синдикални организации, кметове на пет общини и депутати от различни парламентарни групи. Радев се оправда с това, че точно в този ден работел именно по проблема с поетия ангажимент към ЕК по ПВУ за затварянето на въглищните централи и че нямал достатъчно заместници, че да изпрати някого от тях на срещата. Той обаче обеща на следващото събиране, което ще се проведе на 31 юли, да присъства или да изпрати свой представител.

По време на “препитването” стана ясно, че Румен Радев изготвя различни сценарии за това какво ще стане, ако се затворят едни или други мощности. Той бе предупреден, че парламентът е приел друго решение – възложил е на Министерския съвет да предоговори Плана за възстановяване и устойчивост, така че въглищните централи да запазят дейността си поне до 2038 година. Промените включват отпадане на ангажимента да намалим въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 година.

Председателят на енергийната комисия Делян Добрев сякаш се опита да влезе в положението на Румен Радев и да си обясни защо е започнал с разработването на подобни сценарии, като заяви: “Съгласен съм, че вие трябва да предложите нещо на Европейската комисия, за да отпадне ангажимента ни, който е на една страница – в два реда – а създаде толкова много главоболия на България”.

След това Делян Добрев започна да дава съвети на министъра как да подходи при предоговарянето на условията с Европейската комисия.

“Много по-добър подход би бил, ако вие честно и открито предложите конкретен текст със затваряне на определени мощности, който преди това се договори и в парламента. В него, например, може да включите “Свилоза”, която от дълги години не работи, а се води като съществуваща мощност. Вероятно може да предложите и ТЕЦ “Варна”, която работи с три блока, а в мощностния баланс се води с шест. Може да направите подобен преглед и с почти всички топлофикации, които работят на въглища. Така ще съберете между 1000 – 1200 мегавата инсталирана мощност, която ние можем да поемем като ангажимент към ЕК, че ще затворим, но преди това точно ще я опишем”, обясни Добрев.

Той бе категоричен, че министърът не може да отиде при частните собственици, като им каже – взимаме ви предприятието, национализираме го или го затваряме. Даде пример, че при подобни безумни действия в близкото минало Министерството на околната среда трябвало плати над 20 млн. лева обезщетения след няколко съдебни дела, а КЕВР платила над 30 млн. лева.

Ето защо според Делян Добрев единственият вариант е министърът да договори с частния инвеститор някакви отстъпки, като например срещу затварянето на някои мощности, държавата да поеме конкретни ангажименти в негова полза.

Добрев не се съгласи с изказване на Радев, направено по друг повод, че в Европейската комисия не искали да чуват за газ, като припомни, че при последния вариант на Плана за възстановяване и устойчивост, който от ГЕРБ били предложили на ЕК, те били получили подкрепа тъкмо за промяна на горивната компонентна от въглища на газ. С откриването на газ в Черно море геополитическата ситуация се променя и не може да се говори за зависимост от Русия. По този повод Добрев даде пример с Турция, която се надява да открие един трилион кубика газ, с Румъния, която разчита на 200 млрд. кубика газ, и България, която също разчита да добие от българското Черно море между 200 и 500 млрд. кубика газ. Така държавата ни ще може да запази въглищните мощности, като ги финансира те да минат на газ, за да могат да продължат да работят.

Делян Добрев на няколко пъти повтори съветите си към енергийния министър – как да помисли как да поемем конкретен ангажимент пред ЕК, но който да не е свързан с намаляването на емисиите с 40% и то с базова година 2019-а, което по думите му означава, че България практически ще трябва да затвори всички въглищни централи в България.

В отговор на съветите министър Радев бе категоричен – в Министерството ще продължат да работят по сценариите до какво ще доведе затварянето на определени мощности и дали опасенията са реалистични или не. Освен това той се изказа силно скептично да може да предоговаря каквото и да било с Европейската комисия без проценти и без отнасяне към конкретен период. Той предупреди Делян Добрев, че в Комисията отлично правят разлика между инсталирана и номинална мощност и че той възприема преговорите с нея като диалог, в който няма надхитряне, защото всяко надхитряне води до недоверие. А не ти ли вярват, каквото и да предложиш, дори да е разумно, то ще бъде отхвърлено.

В последната част от заседанието Кристина Лазарова, председател на Борда на директорите на ТЕЦ „Бобов дол“, подробно разказа какви инвестиции правят в компанията и какви планове имат за бъдещето. Тя посочи, че многократно информира за тези неща Министерството на енергетиката, силно обезпокоена от неизвестността – ще ги затварят ли или не.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Върховният административен съд остави без разглеждане жалбата на министъра на правосъдието срещу избора на Борислав Сарафов за изпълняващ функциите главен прокурор.

Според върховните съдии министърът на правосъдието не е пряко и лично засегнат от решението на прокурорската колегия и затова няма право да оспорва административния акт. От решението става ясно, че според върховните магистрати именно прокурорската колегия, а не пленума на ВСС е компетентния орган да избере временно изпълняващ функциите главен прокурор.

Това налага извода, че законодателят не е отделил процедурите за определяне на временно изпълняващ функциите на председател на ВКС, ВАС и главен прокурор, от тези на останалите административни ръководители в органите на съдебната власт.

Определението може да бъде обжалвано пред 5-членен състав на съда.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]