Варненско обяснение в любов:
– Ще преплувам цялото море заради теб…
– После, само да си се оплакал, че си на сухо!

Испански съд обяви, че е започнал ново разследване срещу колумбийската певица Шакира, свързано с предполагаема измама с данък върху доходите и имуществото през 2018 г., предаде Reuters.
Магистратите не предоставиха повече подробности в изявлението си. Проверката се води от барселонски съд.

46-годишната изпълнителка на хита „Hips Don’t Lie“ се очаква да бъде изправена пред съда към края на годината по друго дело, свързано с над 14,5 млн. евро неплатени данъци, дължими в периода между 2012 и 2014 г.
В този случай прокурорът иска до 8 години затвор за звездата, чието пълно име е Шакира Исабел Мебарак.
Прокурорът не е отговорил веднага на молбата за коментар по новото дело.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой е „европейският шампион“ по укриване на данъци?
Microsoft е укрил плащането на милиарди долари данъци

НАП погна Мегз заради укриване на данъци, търси огромна сума
Полша ще разследва Доналд Туск за данъчни измами

Комисията по бюджет и финанси ще изготви доклад, с който ще предложи на депутатите да изберат за председател на Сметната палата Димитър Главчев, предложен от ГЕРБ, или Нина Стоименова – кандидат на „Възраждане“.
Представянето на кандидатите
При представянето на Нина Стоименова беше посочено, че притежава над 25-годишен опит в сферата на одита, административното и финансово право, финансите и финансовия контрол. Завършила е висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ в Университета за национално и световно стопанство – София, с придобита специалност „Маркетинг и мениджмънт“, има и професионална квалификация по счетоводство, финанси и контрол към института за следдипломна квалификация към университета. Заемала е експертни позиции в Селскостопанската академия, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, дирекция „Национален фонд“ към Министерство на финансите. През 2021 г. става заместник главен директор на Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“, след което и зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Димитър Главчев беше депутат в няколко парламента, зам.-председател на 43-ото и председател на 44-ото НС. Висше образование получава през 1987 г. в Университета за национално и световно стопанство – София, със специалност „Икономист-счетоводител“. Магистър е по международни икономически отношения от същия университет и регистриран одитор.

В представянето си Главчев акцентира необходимостта от възстановяване под някаква форма на обществен консултативен съвет, който да разглежда качеството на работа на одиторите, без да се намесва в работата на Сметната палата. Той подчерта, че външното наблюдение ще е от полза на одитната институция.
Идеята му е да се привлекат и бивши председатели на Сметната палата, които да участват в работата на обществения съвет при спазване рамката на Закона за Сметната палата.
„Контролът върху публичните средства с участие на граждански организации ще доведе до повишаване на доверието, а репутацията е много важна“, заяви Главчев и добави, че се надява законодателят да одобри промяната, която ще упражни контрол върху властта.

Нина Стоименова подчерта, че новият председател на одитната институция трябва да разполага с методология на база експертния си опит. Тя ще предложи да се прегледа дългосрочната стратегия на Сметната палата, защото може да има забавяне на одитните ангажименти.
Стоименова отбеляза, че ако бъде избрана, ще работи за стабилизиране на обстановката, за доверие към екипа, като се спазва принципът на независимост и върховенство на одитната институция, която трябва да се оценява как се разходват публичните ресурси на публичните финанси. „За контролните функции трябва да има ясен анализ кой какво трябва да върши и да има диалог с гражданите, за да се очертаят нуждите им и да закрепи доверието на обществото“, посочи тя.
По думите ѝ предстоящият одит на използването на европейските средства от всички оперативни програми ще е тест за способността на Сметната палата да отговори на очакванията на обществото. При представянето на виждането си за развитие на одитната институция ще настоява за увеличение на възнагражденията на одиторите. Като проблем Стоименова посочи липсата на млади кадри, затова ще настоява за специализация във висшите училища, която да подготвя бъдещите одитори.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой е Димитър Радев – новият стар ръководител на БНБ?
Димитър Радев остава начело на БНБ
Депутатите стартираха процедурата за нов управител на БНБ

Google проучва използването на инструменти за изкуствен интелект за писане на нови статии и е в процес на разговори с издатели за използването на инструменти, които да подпомагат журналистите. Това заяви говорител на компанията, цитиран от Reuters.
Той не назовава издатели, но в. New York Times обяви, че Google е водил дискусии с Washington Post и News Corporation, собственика на Wall Street Journal и дори със самия New York Times.
Тези инструменти за изкуствен интелект подпомагат журналисти с опции за заглавия и различни стилове на писане, за да „се повиши качеството на работата им и производителността“, заяви говорител на Google, като добави, че става дума за „ранни етапи на проучване на идеи“.

„Тези инструменти просто не са предназначени и не могат да заменят съществената роля, която журналистите имат в предаването, създаването и проверката на фактите в статиите си“, заяви говорителят.
Въпреки това някои ръководни лица, пожелали анонимност, запознали се с презентацията на Google, я определят като обезпокоителна, информира в. New York Times. Инструментът за ИИ е наричан „Генезис“ на вътрешно ниво в Google, според вестника, който се позовава на информирани източници.
Говорител на News Corporation отказа да коментира публикацията на New York Times за инструмента за изкуствен интелект, но заяви: „Имаме отлични отношения с Google и оценяваме дългосрочния ангажимент на главния изпълнителен директор Сундар Пичай към журналистиката“.

New York Times и Washington Post не коментираха новината.
Тази информация се появява дни, след като Асошиейтед прес обяви, че ще си партнира с OpenAI, собственика на ChatGPT за проучването на използването на генеративния изкуствен интелект в новини. Това споразумение може да създаде прецедент за подобни партньорства.
Някои издания вече използват генеративен изкуствен интелект за съдържанието си, но новинарските публикации възприемат бавно технологията заради опасенията, че генерира фактически невярна информация и не може да отсее съдържание, създадено от хора и компютърни програми.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще замени ли изкуственият интелект и шпионите?
Изкуственият интелект оставя без работа повечето програмисти в една страна
Как ChatGPT ще ви помогне да си намерите работа?

Турската централна банка увеличи основната си лихва с 250 базисни пункта до 17,5% в четвъртък, като продължи да обръща посоката на политиката на ниски лихви на президента Реджеп Тайип Ердоган. Затягането обаче остана под очакванията, а инфлацията още е около 40% и се очаква ускоряването ѝ, предаде Reuters.
Това е втората среща под ръководството на новия гуверньор Хафизе Гайе Еркан, която води промяната в курса, след като едноседмичната репо лихва беше намалена до 8,5% от 19% от 2021 г., въпреки ускоряващата се инфлация.
Банката заяви след срещата си, че ще продължи да затяга паричната политика и очаква допълнителен възходящ натиск върху инфлацията заради скорошни увеличения на данъците. „Паричното затягане ще бъде допълнително засилено толкова, колкото е необходимо, своевременно и постепенно, докато не се постигне значително подобрение в перспективите пред инфлацията“, заяви тя.

По-малкото от очакваното затягане беше наложено въпреки очакванията, че инфлацията, която се забави до 38,21% през юни, ще се ускори до края на годината. Икономистите коригират оценките си за инфлацията към края на годината до ниво от 60% заради продължаващия спад на лирата и различните данъчни повишения през юли.
Банката увеличи основната си лихва с 650 б. п. до 15% през юни и се очакваше този път тя да стигне 20%, сочи медианна оценка в анкета на Reuters.
Икономистите очакват основната лихва да се вдигне до 25% до края на 2023 г., което все пак ще остави реалните лихви отрицателни. Те предупреждават, че влиянието на Ердоган върху централната банка ограничава степента на затягане на паричната политика.

Лирата се търгуваше на ниво от 26,9345 лири за американски долар след обявлението – почти без промяна спрямо нивото си преди това. Стойността ѝ спадна с 30% от началото на годината. Някои пазари обаче се представят доста добре от преизбирането на Ердоган.
Политиката на ниски лихви, защитавана от Ердоган, предизвика валутна криза в края на 2021 г., като лирата загуби 44% от стойността си същата година. През 2022 г. отслабна с още 30% въпреки усилията на централната банка да противодейства на търсенето на валута, като използва валутните си резерви.
Обезценяването на лирата предизвика инфлация, изпращайки я до 24-годишен връх от 85,5% през октомври 2022 г. Очаква се продължаващият спад на стойността на валутата тази година да подхранва инфлацията през следващите месеци предвид зависимостта на Турция от вноса.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Обрат в паричната политика на Ердоган: Турската централна банка вдигна лихвите двойно
Турската лира с ново рекордно дъно след вдигането на лихвите

Вдигат минималната заплата в наша съседка с 34%