Дневни архиви: 10/11/2023
Росен Йорданов: Предстои някакво разместване, защото това положение е трудно поносимо
След тези кадри едва ли скоро ще си купите кренвирши
„Лукойл“ отново провокира страстите в парламента: Депутатите решават дали да отпадне дерогацията
Взимайте си и пазете касовата бележка до излизане от магазина, данъчни дебнат и глобяват
Ангел Джамбазки за Шенген: Австрия и Германия играят заедно срещу България, нидерландски фирми печелят
Над 8 млрд. лева се предвиждат в проекта за бюджет на НЗОК за 2024 г.
Нели Рангелова упорито крие голяма тайна
Семейство падна с автомобила си в дере от 4 метра в Лютидол
Славея на попфолка си подари приказано пътешествие
Прокуратурата проверява дали министър Йоловски е бил заплашван
Кошмарна ситуация на АМ „Хемус“
Бюджетът на ДОО за 2024 г. е предвиден да достигне 24,343 млрд. лева

24,343 млрд. лева е предвидено да е бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за следващата година.
За пенсии е предвидено да се разходват 21,606 млрд. лева. “Вдовишката добавка” от починал съпруг ще се увеличи от 1-ви юли догодина на 30 на сто, при сегашните 26,6%.
От 1-ви юли догодина минималната пенсия за стаж и възраст ще достигне 580,57 лева при 523,04 лева в момента. Това е индексация по швейцарското правило с 11 процента.
В проекта на бюджет на ДОО не се предвижда увеличение на обезщетението за гледане на дете през втората година и то ще остане 780 лева.
Минималният осигурителен доход от 1-ви януари 2024 г. ще е равен на предвидената минимална заплата от 933 лева. Повишава се максималният осигурителен доход на 3750 лева, като спрямо сегашният му размер ръстът е от 350 лева.
Предлага се работодателите да плащат обезщетението за болест за първите два дни болничен, като в момента те поемат първите три дни от боледуването.
източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]
Денков: България е готова да заеме достойно мястото си на Източния фланг на НАТО

България е готова да заеме достойно мястото си на Източния фланг на НАТО, така че всички да се чувстваме спокойни и добре защитени от всяка възможна агресия. Това заяви премиерът акад. Николай Денков, след като наблюдава демонстрациите в рамките на учението „Iron Strike -2023“ на многонационалната бойна група с рамкова държава Италия, на която България е страна домакин.
„Днес виждаме резултата от усилията на българската държава, на нейните съседи от НАТО, на командването на НАТО да подсили Югоизточния фланг. Геополитическата ситуация се променя много бързо и ние трябва да бъдем готови да посрещнем всякакви предизвикателства“, каза министър-председателят. За целта страната ни трябва да разполага с добре подготвени въоръжени сили и да работи в тясно сътрудничество със съседните ни страни.
В многонационалната бойна група, разположена в България, участват формирования от Съединените американски щати, Албания, Гърция, Черна гора, Република Северна Македония, Турция.
Като страна домакин България има планове да създаде необходимите условия за усилване на многонационалната бойна група, увеличавайки числеността ѝ.
„Имаме политическата подкрепа и желанието да усилим нашите сили до бригада“, заяви акад. Денков.
Заместник генералният секретар на НАТО Мирча Джоана подчерта, че като успешни домакини на една от бойните групи на НАТО, разположени в региона от Балтийско до Черно море, България помага за възпирането на агресията на Източния фланг на Алианса. Той отбеляза приноса на войските ни и към мисиите на НАТО в Косово и Ирак. Заместник генералният секретар приветства ангажимента на страната ни да задели минимум 2% от БВП за отбрана през следващите години. По думите му бойната техника, която ще бъде закупена, ще повиши сигурността в България и ще направи Алианса още по-силен.
В наблюдението на учението участва и министърът на отбраната Тодор Тагарев.
„Военнослужещите изпълниха успешно своите задачи и доказаха, че сме на път да постигнем пълна бойна готовност на националната бойна група. Осем съюзници работят заедно на българска територия и са готови да възпрат всеки потенциален агресор, да отбраняват страната ни, допринасят за нашата сигурност и сигурността на Източния фланг на НАТО“, заяви той.
източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]
В България ли е Брендо?
Само за денонощие 2 леки земетресения в Югозападна България
Майката на Евгения: 5 000 лв. ли струва животът й?
Догодина започва процесът срещу петимата българи, обвинени във Великобритания в шпионаж

Срещу петимата български граждани във Великобритания, обвинени в участие в руска шпионска мрежа, ще има процес, но той най-вероятно ще започне в края на октомври следващата година, съобщи днес съдията, който гледа делото в Централния наказателен съд, предаде БНР.
Орлин Русев, Бисер Джамбазов, Катрин Иванова, Иван Стоянов и Ваня Габерова се явиха отново чрез видеовръзка на трето изслушване днес в Централния наказателен съд („Олд Бейли“) в Лондон, но на практика единствено за да потвърдят имената си. Не се стигна даже до запитване дали се признават, или не.
Гледащият делото съдия Джеръми Бейкър постанови обаче, че насроченото като отделното дело срещу Русев, Джамбазов и Иванова – за притежание на фалшиви документи за самоличност, сега ще се гледа едновременно с общото дело за шпионаж в полза на Русия.
Съдията определи 28 октомври 2024 година като дата за началото на процеса, но могат да настъпят промени. Очаква се процесът да продължи около 4 месеца.
Петимата български граждани бяха арестувани от полицията за борба с тероризма през февруари тази година. Прокурорите ги обвиняват в наблюдение и враждебни действия от името на Русия срещу конкретни цели, включително потенциални отвличания, за периода 30 август 2020 година – 8 февруари 2023 година.
Смята се, че шпионската клетка е поддържала връзки с австриеца Ян Марсалек, бивш главен оперативен директор на разплащателната фирма Wirecard, превърнал се в най-издирвания човек в Германия заради финансови измами. Марсалек не е обвиняем по британското дело срещу българите.
източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]
Интересът за покупка „на зелено“ при имотите ще продължава да е висок
Унгария иска от ЕК да започне процедура срещу България заради таксата върху газа

От Европейската комисия потвърдиха за БНР, че са получили искането на Унгария за започване на процедура за нарушение срещу България заради въвеждането на такса върху транзита и доставките на руски природен газ.
Източник от Комисията поясни, че предстои неговото разглеждане в ресорните дирекции, сред които вътрешен пазар, енергетика, търговия.
По-рано в пост във Фейсбук унгарският министър по европейските въпроси Янош Бока посочи, че ако Комисията не започне процедурата незабавно, страната му ще заведе дело в Съда на ЕС до края на годината.
България въведе новата по-висока транзитна такса върху руското синьо гориво през октомври и това предизвика остра реакция от страна на Унгария и Сърбия.
Според властите в Будапеща, по-високата такса ще изложи на риск безопасните доставки на синьо гориво за страната.
Унгария получава 4,5 милиарда кубически метра газ годишно от Русия.
източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]