Цените на петрола се повишиха в понеделник, засилвайки очакванията, че допълнителни съкращения на добивите на ОПЕК+ ще тласнат котировките нагоре, които се движат надолу през последните четири седмици заради смекчаване на опасенията от прекъсване на доставките в Близкия изток на фона на конфликта в Израел, предаде Reuters.
Фючърсите на суровия петрол Брент се покачиха с 57 цента, или 0,7%, до 81,18 долара за барел, докато американският лек суров петрол беше на 76,40 долара за барел, което е ръст от 51 цента или 0,7%. Декемврийският договор за предния месец изтича по-късно в понеделник, докато по-активните януарски фючърси поскъпнаха с 55 цента, или 0,7%, до 76,59 долара за барел.
И двата договора баха нагоре с 4% в петък, след като три източника от ОПЕК+ разкриха на Reuter, че организацията е готова да обмисли дали да направи допълнителни съкращения на доставките на петрол на срещата си на 26 ноември.
ОЩЕ: Цената на петрола върви към спад за четвърта поредна седмица
Цените на петрола паднаха с почти 20% от края на септември, докато бързите спредове за Брент и американския лек суров петрол преминаха в контанго миналата седмица (случай, когато спот цената е по-ниска от цената на форуърдния договор – бел. ред.).
„Нашият статистически модел на решенията на ОПЕК предполага, че не трябва да се изключват по-дълбоки съкращения, предвид спада в спекулативното позициониране и във времевите спредове и по-високите от очакваното запаси“, заявиха анализаторите на Goldman Sachs.

Снимка: iStock
Прогнозата на банката е, че съществуващите групови съкращения на добива остават в сила през 2024 г. и че едностранното съкращаване от 1 млн. барела на ден от Саудитска Арабия ще бъде удължено до второто тримесечие на 2024 г. и ще бъде отменено постепенно от юли.
Според анализатора на IG Тони Сикамор цените на американския лек суров петрол може да се повишат до 80 долара за барел на фона на възможността ОПЕК+ да обяви по-дълбоки съкращения на предстоящата си среща, въпреки че спад под 72 долара ще насърчи администрацията на Байдън да напълни отново стратегическия петролен резерв на САЩ. „Това предполага, че е възможно възстановяване на цените през първата половина на тази седмица“, добави той.
Инвеститорите гледат и смущенията в търговията с руски суров петрол, след като Вашингтон наложи санкции на три кораба, изпратили суров петрол Sokol за Индия.
В петък Москва отмени забраната за износ на бензин, което може да увеличи световните доставки на моторно гориво. Това се случва, след като Русия премахна повечето ограничения върху износа на дизел миналия месец.
В Близкия изток представители на САЩ и Израел заявиха, че сделката за освобождаване на някои от заложниците, държани в Газа, е все по-близо, въпреки ожесточените битки.
Американските енергийни фирми миналата седмица също добавиха петролни и газови платформи за първи път от три седмици, заяви фирмата за енергийни услуги Baker Hughes в петък, като броят на нефтените и газовите платформи служи като ранен индикатор за бъдещия добив.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените на петрола се повишиха с над 1%, след като докладът на ОПЕК намали опасенията за търсенето

Цената на петрола пое надолу заради ръст на запасите в САЩ и намаленото търсене в Китай
Цената на петрола тръгна надолу заради забавяне на търсенето в САЩ и Китай
Цената на петрола тръгна нагоре, след силните икономически данни за Китай
Цената на петрола пое надолу заради слабите търговски данни на Китай

Цената на петрола падна до 3-месечно дъно заради опасенията за намаляващото търсене

Най-богатият 1% от населението на света е генерирал толкова вредни емисии с въглероден диоксид през 2019 г., колкото петте милиарда души, които съставляват най-бедните две трети от човечеството. Това показват заключенията от новия доклад на неправителствената организация за борба с бедността Oxfam.
Докладът
Докладът, озаглавен „Равенство в климата: Планета за 99 процента“, се основава на проучване на Стокхолмския институт по околна среда (SEI) и оценява отделените вредни емисии, генерирани от потреблението на групи с различни доходи през 2019 г. – последната, за която има налични данни.
Още: ООН с предупреждение: Светът няма да успее да ограничи ръста на глобалните температури до 1,5°C
Най-богатият 1% от населението на планетата, или 77 милиона души са били отговорни за 16 процента от емисиите на парникови газове през 2019 г. Това е повече от всички емисии, генерирани от автомобили и пътен транспорт. В същото време най-богатите 10 процента от жителите на света са били виновни за половината (50 процента) от емисиите на въглероден диоксид през 2019 г., разкрива още докладът.
Всяка година емисиите, които най-богатият 1 процент отделя в атмосферата, са равностойни на общата икономия на вредни емисии, произтичаща от работата на около 1 милион вятърни турбини, се посочва още в доклада.
Въз основа на данните може да се направи предположение, че ще са необходими около 1500 години на някой от най-бедните слоеве от населението, за да произведе толкова въглеродниш емисии, колкото милиардерите изпускат само за година, според Oxfam.
Огромно неравенство
Докладът показва огромната разлика между въглеродния отпечатък на свръхбогатите, чийто луксозен начин на живот и инвестиции в замърсяващи индустрии водят до глобално затопляне, и по-голямата част от хората по света.

Прекомерните емисии от най-богатия 1 процент от населението на света ще причинят 1,3 милиона смъртни случая, свързани с горещините. Повечето от тези смъртни случаи ще настъпят до края на настоящото десетилетие, пише още в доклада.
„Свръхбогатите ограбват и замърсяват планетата до степен на унищожение, оставяйки човечеството изправено пред екстремни горещини, наводнения и суши“, коментира данните временният изпълнителен директор на Oxfam Амитаб Бехар.
„От години се борим да сложим край на ерата на изкопаемите горива, за да спасим милиони животи и нашата планета. По-ясно от всякога е, че това ще бъде невъзможно, докато ние също не сложим край на ерата на свръхбогатство“, според Бехар.
Съгласно изследването на Стокхолмския институт по околна среда въглеродните емисии от най-богатия 1 процент от населението през 2030 г. ще бъдат 22 пъти по-високи от нивото, съвместимо с целта от Парижкото споразумение.
Нов данък за свръхбогатите?
Още: Въвеждането на глобален данък върху милиардерите може да събере 250 млрд. долара годишно
Правителствата могат да се справят с кризата с неравенството при доходите и тази с изменението на климата, като се насочат към прекомерните емисии, генерирани от свръхбогатите, и постигат целите в областта на климата, препоръчва Oxfam.
Организацията изчислява, че налагането на 60-процентов данък върху доходите на най-богатия 1 процент от населението ще намали емисиите с толкова, колкото отделя Обединеното кралство. Подобен налог би събирал 6,4 трилиона долара на година, средства, с които може да се осъществи преходът от изкопаеми горива към възобновяема енергия.

– Красива си, но не си точно това, което ми се иска в момента…
– А, какво искаш?
– Зимни гуми.