Пристанище Варна не може да стане център за износ на украинско зърно

Превръщането на пристанище Варна в хъб за износ на украинското зърно, така както обяви премиерът Кирил Петков след срещата му с президента на Украйна Володимир Зеленски, е "много трудна задача". Това смятат експерти и познавачи в този бизнес, според които страната ни няма необходимата инфраструктура да прави реекспорт на големи количества зърно. "Ние нямаме изградена инфраструктура за реекспорт. Това зърно трябва да се съхрани за известно време тук преди да се натовари на кораби, а на пристанище Варна няма складови бази. Пристанище Констанца има такава инфраструктура за около 3 милиона тона зърно, докато пристанище Варна е за около 200 000 тона, което не достига и при износа на нашата произведена продукция", коментира пред БНР председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов. Украйна намери начин да изнася зърното си през Черно море Според него обаче големият проблем първо ще се яви при превоза на зърното от Украйна. "Няма жп линия от Констанца до Варна, а тази през Молдова до Констанца е в окаяно състояние. От Констанца до Варна превозът трябва да е с камиони. Представяте ли си 1000 камиона да пътуват до Варна и да се наредят на опашка", казва още Костадинов. Той прогнозира километрични опашки от камиони в следващите месеци на порт Варна, който имал само един вход. "Това ще е пагубно за износа на българското зърно, защото ще задръсти пристанището. А освен това ще доведе до падане на нашите цени, защото от Украйна ще дойде по-евтино зърно", каза още шефът на асоциацията на зърнопроизводителите. Пристанището иска да приеме товари със зърно Пристанище Варна има готовност за обработка на зърнени товари от Украйна, твърдят пред Maritime.bg от дружеството. Пристанището има капацитет за допълнителни товари и вече преговаря с различни компании, някои от които са базирани в Украйна. То може да обработва украински товари, ако бъдат решени логистичните проблеми и те бъдат транспортирани до терминали "Варна – Изток" и "Варна – Запад", коментират от държавната компания. Според инж. Дойчин Ников от Клъстер "Черноморска икономическа зона" дори и да няма технически препятствия зърното да дойде от Украйна и да се товари на пристанището във Варна, цялата операция няма да е рентабилна. Като основен проблем Ников открои наземната логистика до България. "Железопътният транспорт би преминавал през 13 гранични пункта, а европейската инфраструктура не е подготвена за такива мащабни превози. За количество от 1 милион тона зърно например ще бъдат необходими около 19-20 000 жп вагона. Откъде ще дойдат тези вагони?", пита риторично Ников и уточнява, че европейските пристанища използват основно контейнери. Той припомня, че преди войната Украйна е изнасяла 6 милиона тона зърно през пристанища в Черно море, които сега са блокирани. Милиони тонове зърно са блокирани в пристанищата на Украйна "За мен възможностите за реален експорт на жито са държави, които имат пряка граница с Украйна – Полша и Румъния, които имат високоефективни жп логистични коридори, имат изградени пристанищни високоефективни мощности за бързо товарене и силози по пристанищата", заяви Ников. Той посочи, че мощностите в Констанца позволяват за два дни да се натовари един кораб, а във Варна - за една седмица. Експертът припомни още, че през 2013 г. в пристанището в Констанца са били инвестирани 800 млн. евро по европейски програми, докато във Варна не е направено почти нищо за неговото модернизиране. Може ли Румъния да спаси житото на Украйна? ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Война в Украйна може да ограничи доставките на храни и да вдигне цените

text

Едни от най-популярните забавления в казиното са слот игрите

И днес те се радват на огромен интерес в онлайн казината. Но те са създадени преди много, много години, заради което смело можем да кажем, че са слот игрите са любими на хората от стотици години. Всъщност те са създадени в края на 19 век, като първата машинка е разработена от базираната в Ню Йорк компания Sittman and Pitt през 1891г. Първата слот машина е имала 5 барабана и общо 50 карти. Печелившата комбинация се основавала на покера. Машинките се намирали в баровете, а една врътка струвала само 1 пени – играчите вкарвали паричката и дърпали лост, за да играят. Директни печалби нямало, всъщност „печалбите“ се изплащали от бармана и били под формата на питие, храна или друга услуга. Бащата на слот игрите За първосъздател на слот машинките се счита Чарлз Август Фей. Точна дата кога се появява изобретението му няма, но се предполага, че е между 1887г и 1895г. Машината на Фей позволявала автоматично изплащане на наградата. Броят на печелившите комбинации били редуцирани, като Фей използвал само пет типа символи - звънец, подкова, каро, купа и пика – на три барабана. Машината била наречена Liberty Bell и бързо станала любима на всички. През 1902г. слот машините били официално забранени, но това не попречило на производството на Liberty Bell. И тогава изплащането на награди било забранено, затова новите машини използвали плодови символи, наградите били дъвки и сладкиши със съответния вкус. Пет години по-късно, през 1907г. Хърбарт Милс от Чикаго създал слот играта Оператор Бел. И тя бързо станала популярна в барове, магазини за тютюн, бръснарници, боулинг клубове и публични домове. Дълги години слот игрите били механични. Играта започвала, когато човек дръпнел лост надолу, който задвижвал барабаните. Лостът разтягал пружина в машината, която постепенно спирала въртенето. Преминаване към електроника Чак през 1964г. се появила първата електрическа машина, наречена Money Honey. Макар че барабаните се задвижвали от тока, играта започвала след дърпане на лост. Именно това била и първата машина, която автоматично изплащала награди до 500 монети. Базираната в Лас Вегас компания Fortune Coin променила играта, буквално и преносно. През 1976г. те създали първият видео слот, който използвал 19-инчов екран. За първи път тази машина била представена в хотел Хилтън в Лас Вегас. Слот машините имат няколко знаменателни момента в тяхната история и един от тях безспорно е появата на втория екран, показващ бонус барабан. Тези машини първо били представени на любителите на машинките в Австралия през 1994г. В САЩ производството им започнало две години по-късно. И ако някой си е мислил, че слот машините няма как да станат по-популярни, греши. В края на 20 век ротативките се радвали на още по-голяма слава. Всъщност, те били отговорни за около 70% от приходите на казината. Когато компютрите станали достъпни за масова употреба и слот машинките влезли в тях. Още в началото на  90-те години се появили първите онлайн казина. Първо в тях можели да се играят добре познатите рулетка и блекджек, но съвсем скоро се появили и слот игрите.

text

16 държавни университета повишават таксите

От 5% до 15% по-високи такси за кандидатстване и обучение ще плащат студентите в 16 държавни висши училища през академичната 2022/2023 г. Увеличението е основно за специалностите от професионални направления "Педагогически науки", "Социални, стопански и правни науки" и "Изкуства". В същото време Медицинският университет в Пловдив намалява таксите за студентите от професионално направление "Обществено здраве" в задочна форма на обучение (400 лв.), съобщиха от Министерството на образованието и науката. Десет държавни висши училища вдигат таксите за докторанти с 5% до 60% (от 50 до 530 лева). Във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" повишението е с 60% само за професионално направление "Религия и теология", където един семестър ще струва 440 лв. Сумата за професионално направление "Педагогика на обучението по…" в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев" в Пловдив се увеличава на 530 лв. При други 16 държавни висши училища таксите за студенти не се променят. Както и досега ще плащат докторантите в 23 държавни висши училища и в Българската академия на науките. Таксата за кандидатстване в БАН и научните организации остава 30 лева, а средната такса за обучение на докторанти е 460 лева. Драстично повишение на докторантските стипендии Кандидат-студентите в държавните висши училища плащат средно 50 лева за изпит, а един семестър струва средно 1150 лева. Таксите за кандидатстване и обучение в държавните университетите за академичната 2022/2023 г. бяха утвърдени от правителството по предложение на академичните ръководства. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Съкращават 1000 възрастни преподаватели в университетите Държавата с предложение как да се закриват ненужни университети Защо заплатите в Софийския университет са по-малки от учителските?

text