Компанията Google обяви, че нейното руско подразделение подава документи за фалит, защото не може да плаща на персонала и доставчиците си, предаде AP. Русия планира собствен магазин за Android приложения
Съобщението за подадената молба за несъстоятелност е публикувано в сряда в официалния руски регистър „Федресурс“, предаде БНР.
Дъщерното дружество е „подало известие за намерението да обяви несъстоятелност“, се казва в информацията, предаде Ройтерс.
„От 22 март 2022 г. дружеството предвижда собствен фалит и невъзможност да изпълни паричните си задължения, исковете да изплати обезщетения и (или) възнагражденията на служителите, работещи или работили преди това по трудов договор, и (или) задължението да направи задължителни плащания в определения срок“, се казва още в информацията, публикувана във „Федресурс“.
Google не отговори веднага на искане за коментар. Дейвид Снедън, когото документът посочи като генерален директор на дъщерното дружество, също не може да бъде намерен за комнтар, посочва Ройтерс.
Междувременно руските власти задържаха банковата сметка на Google в Русия, което направи невъзможно функционирането на руския й офис, каза говорител на Google в сряда, след като руската дъщерна компания на Google обяви намерението си да подаде молба за банкрут.
„Гугъл Русия“ публикува известие за намерението си да подаде молба за банкрут“, каза говорителят на компанията.
Във вторник Русия заяви, че не планира да блокира YouTube на Alphabet, въпреки многократните заплахи и глоби, признавайки, че подобен ход вероятно ще пострада руските потребители и следователно трябва да се избягва.
Главният изпълнителен директор на „Ростелеком“ Михаил Осеевски заяви в сряда, че Google работи нормално в страната, включително всички нейни сървъри, предаде агенция ТАСС.
Не е ясно дали глобите, наложени срещу Google, които включват глоба от 7,2 милиарда рубли (113 милиона долара) през декември за това, което Москва каза, че е многократно незаличаване на съдържание, което Русия счита за незаконно, са виновни за обявяването на несъстоятелност. Хакнаха Google Chrome, как да се предпазим?
Приходите на дъщерното дружество за 2021 г. бяха 134,3 милиарда рубли, показва базата данни Spark на руски компании на агенция Интерфакс.

Войната на Русия срещу Украйна порази тежко собствеността и богатството на украинските олигарси. Къде се намират те сега, каква роля играят и помагат ли на страната си? Deutsche Welle се опитва да повдигне завесата.
Всички в Украйна изпитват последиците от войната на Русия, включително и олигарсите – техни предприятия пострадаха от руските бомбардировки и обстрел, икономическите им загуби са големи. Редица олигарси отделят средства за армията и хуманитарна помощ, за да защитят собствеността си от руската агресия. Но има и такива, за чиято дейност не се знае нищо.
Олигарсите помагат на Украйна
Още преди началото на войната украинският президент Володимир Зеленски призова напусналите страната олигарси и бизнесмени да се върнат. За Вадим Новински, Виктор Пинчук и Ринат Ахметов е известно, че са се върнали и отделят средства за нуждите на армията и за хуманитарна помощ, както казват от техните пресслужби.

От началото на войната досега олигархът Ринат Ахметов е предоставил над 2,1 милиарда гривни (около 63 млн. евро) за хуманитарна помощ и поддръжка на украинските въоръжени сили. Виктор и Елена Пинчук са отделили над 730 милиона гривни (около 23 милиона евро) за финансиране на покупките на бронирани автомобили, бронежилетки и шлемове, средства за връзка, разузнавателна техника и т.н.
Помощ на Украйна оказва и олигархът Дмитрий Фирташ, който от няколко години живее в чужбина – той е превел 308 милиона гривни (към един милион евро) предимно за хуманитарни цели, Вадим Новински е предоставил 505 милиона гривни (милион и половина евро) за медицинско оборудване, медикаменти, храни и евакуация на бежанците.
Както показва проверката на DW, и бившият президент на Украйна Петро Порошенко е предоставил помощи за различни военни и хуманитарни нужди от около 300 милиона гривни.
Превъплъщението на олигарсите

Почти всички известни олигарси съобщават, че помагат на Украйна, може би единственото изключение е Игор Коломойски, който не се появява в информационното пространство и само лаконично заяви, че ще помага „след войната“.
Преди 8 години Коломойски в качеството си на губернатор на Днепропетровска област бе едно от ключовите лица, организирали съпротивата срещу руската агресия в Украйна. Той публично наричаше Владимир Путин „шизофреник-дребосък“, искащ да възстанови СССР. А защо сега отказва да помага? Основното предположение е, че са му наложени санкции и вероятно има ограничен достъп до средствата си.
Ринат Ахметов пък през 2014 г. зае нееднозначна позиция, а сега играе активна роля за защитата на Украйна, отбелязва пред DW икономистът Володимир Дубровски. „Може би той тогава не е съзнавал, че помага на Русия. След което изглежда е разбрал всичко и сега отстоява интересите си, които са свързани с Украйна.“
Какво е влиянието върху бизнеса?
Желанието на повечето олигарси да помогнат на Украйна е разбираемо – заради войната сериозна част от техните активи се оказа на територия, където се водят активни бойни действия, а миграцията на хората влияе негативно на пазара на труда, обяснява председателят на Института за икономически изследвания и политически консултации Игор Бураковски. Общите загуби на Украйна от конфликта достигат 1 трлн. долара
Заводът „Азовстал“ в Мариупол например е на компанията „Метинвест“, собственост на Ахметов и Новински. По данни на украинското издание на Forbes, от началото на войната Ахметов е загубил вече 9,5 млрд. долара, Новински – 2,2 млрд., Коломойски – 800 милиона, Пинчук – 700 милиона, Порошенко – 900 милиона.
Сам президентът Зеленски обеща да подложи на преоценка поведението на олигарсите: „Изводите ще правим, когато победим“, каза той. Какво ще е отношението към тях не е известно. По думите на експерта Дубровски обаче след войната ще е необходимо да се унищожи системата, която дълго време подхранваше близките контакти между бизнеса и властта.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Избяга бащата на руските олигарси Анатолий Чубайс. Ще го последват ли други?

Кариерен форум за директен контакт между бежанци от Украйна и български компании започва в Интер Експо Център. ИТ секторът може да вземе на работа 30 000 украински бежанци
11 организации, които работят с бежанците обединяват сили с близо 40 работодатели, предаде БНР.
Форумът е под наслов „Бизнесът подава ръка“. Целта е да се даде шанс на украинците за плавна адаптация в новата социална среда. Българският бизнес може да даде работа на около 200 000 украинци
Компаниите са от всички икономически сектори и предлагат позиции основно в ИТ сферата, кол центрове, ресторанти и хотели, а също и работни места, за които не се изисква специфично образование.
 
 

Голямото поскъпване на долара няма очаквания силен ефект, предвид историческия опит. Причина за това са динамичните събития в световната икономика и на финансовите пазари, пише за Financial Times президентът на кеймбриджския Queens’ College и главен икономист на Allianz и Gramercy Мохамед Ел-Ериан. Доларът близо до нов връх след действията на Фед
Поскъпването на долара има своите добри и лоши страни. От една страна, това би следвало да коригира в известна степен световната икономика, като стимулира износа на по-слабите страни и същевременно облекчава инфлационния натиск в САЩ чрез намаляване на цената на вноса.
Но от друга страна, при сегашните условия бързото поскъпване на долара крие и опасности за разклатената световна икономика и за разстроените финансови пазари. 
От началото на годината валутата на най-устойчивата икономика в света е поскъпнала с около 10% (измерено с индекса на глобалната стойност на валутата DXY). А общото 12-месечно поскъпване от 16% доведе индекса до стойности, невиждани за последните 20 години. Доларът поскъпна до близо 20-годишен връх
В резултат на това може да очакваме да се случат три неща. Първо, по-изразено повишаване на лихвените проценти от страна на Федералният резерв на САЩ, отколкото централните банки в другите развити страни, второ, по-добри икономически резултати на САЩ, които да привлекат капитали от останалия свят и трето, по-голям интерес към финансовите пазари. Скоро доларът и еврото ще се изравнят?
Тази ситуацията намалява конкурентоспособността на САЩ и допринася за рекорден търговски дефицит, но засега политическият отзвук е все още слаб. В миналото подобно покачване на долара е заплашвало с търговски войни, сега обаче силният американски пазар на труда устоява на напреженията.
Липсата на политическо недоволство на САЩ за поскъпването на долара не е безпроблемно за глобалната икономическа и финансова стабилност. Рисковете са големи особено за страните, изправени пред опасност от кризи в икономиката, енергетиката, храните и дълга.
За тях покачването на долара е равносилно на по-високи цени на вноса, по-скъпо обслужване на външния дълг и по-голям риск от финансова нестабилност. То оказва допълнителен натиск върху страни, изразходвали голяма част от ресурсите си, за да се спрарят с тежките последици от пандемията.
Най-застрашени са страните с ниски доходи, които са затруднени от високата инфлация на храните и енергията. При тях кризата с разходите за живот поражда и заплахата от глад.
Ако случаите на икономическа и финансова нестабилност се умножат, това може да засегне сериозно глобалния растеж, да доведе до спиране на плащанията по държавния дълг и да предизвика социална, политическа и геополитическа нестабилност.
Начинът да се намалят рисковете, свързани с твърде бързото поскъпване на долара, е останалата част от света да напредва по-бързо със структурните реформи, които засилват растежа и производителността, повишават възвръщаемостта на капитала и увеличават икономическата устойчивост.
В противен случай теоретичното обещание за организирано глобално приспособяване, включващо външно стимулиране на слабо представящите се страни, ще се превърне в предизвикателен източник на икономическа и финансова нестабилност.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще загуби ли щатският долар статута на световна резервна валута? 
Путин: Печатането на долари от САЩ вреди на световната икономика