Подготвяното увеличаване на пенсиите от 1 юли ще бъде по-голямо от очакваното. Вече е ясно, че ковид добавката от 60 лева ще стане постоянна част от пенсията, но ще има и допълнително повишаване с 10% на всички пенсии. По този начин минималната пенсия реално скача от 370 лева на 467 лева, съобщи премиерът Кирил Петков по време на брифинг на управляващите в Министерския съвет. Ясно е колко ще е новата минимална пенсия
Новото ударно увеличение означава, че за последната една година минималната пенсия нараства със 167 лева или 56%. Средната пенсия ще се повиши до 690,30 лв. Докато по време на управлението на ГЕРБ за 12 години минималната пенсия се качи със 100 лева, за 1 година ние я повишихме със 167 лева или 56%. За една година пенсионерите получават 56% над тяхната пенсия, което е много пъти над нивата на инфлация, увери Петков. Когато ни питат къде са парите от кражбите – ето тук са парите от кражбите. Парите отиват в джобовете на хората, а не в нечии фирми, близки до властта, каза той. Вдигането на пенсиите: Най-бедните печелят най-много
По-голямото увеличение на пенсиите беше съобщено първо от социалния министър Георги Гьоков в ефира на bTV. Той потвърди, че ковид добавката става част от пенсията, а общото повишение ще е 21,6%, което ще помогне на пенсионерите в борбата срещу нарастващите цени.
Таванът на пенсиите се вдига до 3400 лева от 1 октомври, така че да се изравни с максималния осигутителен доход. В резултат на това от настоящите 34 000 българи, които имат право да вземат по-голяма пенсия от максималната, ще останат под 1000 души. Таванът ще се движи с максималния осигурителен доход – това е правилният начин да се възнаградят онези пенсионери, които имат най-голям принос към системата, каза финансовият министър Асен Василев.
Премахват разликата между стари и нови пенсии
Управляващите подготвят още едно увеличение на пенсиите от 1 октомври. Въпросното преизчисляване ще е на базата на т.нар. швейцарско правило, като във формулата ще надделява или ръстът на инфлацията, или този на осигурителния доход – който е по-висок, обясни Василев. Средната пенсия се увеличава с 18%
Ще се правят индивидуални изчисления за всички пенсии, за да се видят изкривяванията след 2008 г. В годините с нулева или много ниска инфлация във формулата ще се увеличи сериозно тежестта на осигурителния доход. Сега двата компонента са 50:50 в оригиналното швейцарско правило.
Това ще сложи край на неравенствата между стари и нови пенсионери и компенсира пенсионерите, които са ощетени от промените през последните години. Целта е по този начин над 700 000 пенсионери да получат по-високи суми и да се стопи разликата в парите на хора с една и съща професия, пенсионирали се в различни години, която в момента може да достигне и 50%. Всеки пенсионер ще получи честната пенсия, която заслужава, увери финансовият министър. Повишават пенсиите, ще има бонус за най-бедните пенсионери
Вдигането на пенсиите от 1 юли ще бъде второто за годината. То е една от важните социални теми за управляващите, защото пенсионерите са сред най-потърпевшите от нарастващите цени. Пъвроначалната идея беше пенсиите да се повишат с 6,1% по швейцарското правило и минималната пенсия да стане 392,50 лв. Но високата инфлация принуди правителството да даде много по-голямо увеличение. Социалният министър разкри с колко ще се повишат пенсиите през 2022 г.
Отпада ДДС-то за хляба, по-ниски данъци за отопление
ДДС-то върху хляба ще стане 0%, като данъчното облекчение ще важи единствено за насъщния. Правителството ще компенсира изгубените приходи с увеличаване на ДДС върху бирата и виното обратно на 20%. Всички българи ще имат по-ниска цена на хляба, обеща премиерът. Нулева ставка на ДДС върху хляба засяга всяко българско семейство и ще стигне до всеки дом и до всяко домакинство, изтъкна вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова.
Потребителите на централно парно и топла вода също ще могат да се възползват от 9% ДДС, което трябва да помогне за намаляване на месечните сметки.
Управляващите искат да помогнат на най-уязвимите в кризата: децата, младите семейства, пенсионерите, работещите бедни.
Общата стойност на антикризисните мерки е около 2 милиарда лева.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Минималната пенсия скача над 400 лева
Приеха новата добавка към пенсиите, минималната пенсия скача на 430 лв.
Повишават най-ниските пенсии
Минималната пенсия ще остане под прага на бедност
Как ще се променят пенсиите от Коледа

Девет милиона души са починали преждевременно през 2019 г. заради замърсяването, става ясно от публикувано днес проучване на сп. Lancet, цитирано от FP. България с най-мръсен въздух в ЕС
Един от всеки шест преждевременни смъртни случая е свързан със замърсяването и главно с лошото качество на въздуха, предаде БТА. Замърсяването и изхвърлените във въздуха, водата и почвата отпадъци рядко убиват директно, но са в основата на тежки болести на сърцето, тумори, респираторни проблеми и остри стомашни разстройства. Учени: Мръсният въздух предизвиква ослепяване
„Ефектът на замърсяването върху здравето остава значително по-голям от този на войната, тероризма, маларията, ХИВ, туберкулозата, наркотиците и алкохола. Смъртните случаи, дължащи се на замърсяването, са приблизително колкото тези, причинени от тютюнопушенето“, обобщи Ричард Фулър, главният координатор на отдела на Lancet, занимаващ се с въздействието на замърсяването върху здравето.
През 2019 г. 6,7 милиона смъртни случая се дължат на замърсяването на въздуха, 1,4 милиона на замърсяването на водата, а 900 000 на отравяне с олово. Мръсният въздух – по-опасен от алкохола и цигарите
През 2000 г. замърсяването на въздуха от промишлеността е убило около 2,9 милиона души, докато през 2019 г. тази стойност е била 4,5 милиона, се казва още в проучването, цитирано от Associated Press.
 

Индия стана поредната държава, която забрани износа на определен вид храни, в случая пшеница, на фона на горещата вълна в страната, спада на добива и ръста на цените.
Това е поредният удар по потребители и купувачи от целия свят, които разчитат на индийското производство, след като започнатата от Русия война срещу Украйна, сериозно сви износа на зърно, олио и подобни продукти. Зърнената война на Путин
При глобалния ръст на храните и несигурността на доставките все повече ключови страни ограничават или дори спират износа.
Reuters обобщава ограниченията, обявени през последните месеци. Ето ги, предадени от БТА:
Индия – май 2022 г. – пшеница
Индия забрани износа на пшеница в опита да укроти ръста на цените на местния пазар, а световните пазари реагираха с покачване. Ограничението дойде броени дни, след като Делхи обяви, че очаква износът за този година да бъде рекорден – повече от 10 милиона тона.
Индонезия – април 2022 г. – палмово масло
Индонезия, което е световен лидер в производството на палмово масло, наложи в края на април забрана за износа на няколко продукта, базирани върху него, за да гарантира местните запаси и да намали покачващите се цени. Мярката доведе до скок в цените на растителните масла по целия свят.
Украйна – февруари/март 2022 г. – зърно
Украйна затвори пристанищата си малко след началото на руската инвазия на 24 февруари. Впоследствие Киев забрани износа на ръж, ечемик, елда, просо, захар, сол и месо и въведе експортни лицензи за пшеницата, царевицата и слънчогледовото олио. Страната е сред водещите износители на зърно и топ износител на олио. Спирането на износа изстреля цените на зърнените продукти до рекордни стойности. Милиони тонове зърно са блокирани в пристанищата на Украйна
Аржентина – декември 2021 г. – царевица и пшеница
Аржентина ограничи количествата царевица и пшеница, които могат да бъдат изнасяни, в опит да намали недостига на вътрешния пазар и да овладее ръста на цените. Мярката предизвика покачване на цените на царевицата в САЩ до най-високото им ниво от 6 години и половина.
Русия – 2021 г. – зърно
Русия въведе специални данъци върху износа на зърно през юни 2021 г. в опит да овладее инфлацията и да стабилизира вътрешния пазар. Те се определят от министерството на земеделието на седмична база, в зависимост от цените, докладвани от търговците. Русия забрани износа на зърно и захар, ще внася храни от Евразия
Други страни – март/април 2022 г. – зърно
Унгария забрани износа на всякакъв вид зърно.
Сърбия ограничи количествата пшеница, царевица, брашно и олио, предназначени за износ.
България все още не е забранила износа на зърно, въпреки заявките, че може да го направи. Държавата се готви да изкупи голямо количество зърно, с което да попълни запасите в държавния резерв и да бъде обезпечи продоволствието си за следващите 2 години.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Храните ще поскъпнат осезаемо
Бивш министър предрича все по-високи цени на брашното, хляба и олиото
С колко скочиха зърното, олиото и зеленчуците заради войната?
Русия спира износа на храни за „неприятелски“ страни
Война в Украйна може да ограничи доставките на храни и да вдигне цените

Индия стана поредната държава, която забрани износа на определен вид храни, в случая пшеница, на фона на горещата вълна в страната, спада на добива и ръста на цените. Зърнената война на Путин
Това е поредният удар по потребители и купувачи от целия свят, които разчитат на индийското производство, след като започнатата от Русия война срещу Украйна, сериозно сви износа на зърно, олио и подобни продукти.
При глобалния ръст на храните и несигурността на доставките все повече ключови страни ограничават или дори спират износа.
Reuters обобщава ограниченията, обявени през последните месеци. Ето ги, предадени от БТА:
Индия – май 2022 г. – пшеница
Индия забрани износа на пшеница в опита да укроти ръста на цените на местния пазар, а световните пазари реагираха с покачване. Ограничението дойде броени дни, след като Делхи обяви, че очаква износът за този година да бъде рекорден – повече от 10 милиона тона.
Индонезия – април 2022 г. – палмово масло
Индонезия, което е световен лидер в производството на палмово масло, наложи в края на април забрана за износа на няколко продукта, базирани върху него, за да гарантира местните запаси и да намали покачващите се цени. Мярката доведе до скок в цените на растителните масла по целия свят.
Украйна – февруари/март 2022 г. – зърно
Украйна затвори пристанищата си малко след началото на руската инвазия на 24 февруари. Впоследствие Киев забрани износа на ръж, ечемик, елда, просо, захар, сол и месо и въведи експортни лицензи за пшеницата, царевицата и слънчогледовото олио. Страната е сред водещите износители на зърно и топ износител на олио. Спирането на износа изстреля цените на зърнените продукти до рекордни стойности.
Други страни – март/април 2022 г. – зърно
Аржентина обяви, че създава механизъм за контрол на цените на пшеницата на местния пазар и на поскъпването на храните.
Унгария забрани износа на всякакъв вид зърно.
Сърбия ограничи количествата пшеница, царевица, брашно и олио, предназначени за износ.
България обяви, че увеличава зърнените резерви и може да ограничи износа.
Аржентина – декември 2021 г. – царевица и пшеница
Аржентина ограничи количествата царевица и пшеница, които могат да бъдат изнасяни, в опит да намали недостига на вътрешния пазар и да овладее ръста на цените. Мярката предизвика покачване на цените на царевицата в САЩ до най-високото им ниво от шест години и половина. Милиони тонове зърно са блокирани в пристанищата на Украйна
Русия – 2021 г. – зърно
Русия въведе специални данъци върху износа на зърно през юни 2021 г. в опит да овладее инфлацията и да стабилизира вътрешния пазар. Те се определят от министерството на земеделието на седмична база, в зависимост от цените, докладвани от търговците.