11

viewkind4uc1pardfs16НОВО ПОКОЛЕНИЕ ЯДРЕНИ РЕАКТОРИ

Консултантска Агенция Нуклеон ООД

1000 София, ул. Хаджи Димитър 17А, тел/факс: (02) 989 24 00, www.nucleon.info,

e-mail: [email protected]

Уважаеми колеги и партньори,

www.nucleon.info е новия адрес на който можете да ни намерите.

На 1 Февруари 2003г. Консултантска агенция НуклеонООД пусна своя уеб сайт. В него ще откриете електронното издание на последния брой НУКЛЕОН ИНФО и пълния му архив, както и информация за нашата мисия и услугите които предлагаме.

Форумът е място, където можете да изразите вашето експертно мнение по Горещата тема, а също така да поставите нови теми за дискусия. За вашето удобство страницата предлага специфичен терминологичен речник. Сайтът съдържа връзки към уеб страници на партньори на агенцията и други организации, които имат отношение към безопасната ядрена енергетика и опазването на околната среда.

Очакваме Ви и на новият ни виртуален адрес www.nucleon.info!

Йордан Йорданов

Редица страни имат желание да разширят използването на ядрената енергия или запазват тази опция отворена за да я приложат в бъдеще.Други страни прекратяват експлоатацията на ядрените си централи или не включват в бъдещите си планове използването на ядрена енергия. Независимо от това, нови ядрени мощности за производство на електрическа енергия ще бъдат построени и то в условията на нарастваща приватизация и дерегулиране на енергийния пазар и засилващ се интерес на обществото към ядрената енергия.

Новите ядрени мощности, като минимум, трябва да поддържат или надхвърлят сегашните нива на безопасност, а от икономическа гледна точка трябва да бъдат конкурентни на алтернативните методи за производство на електрическа енергия. Важно е да се подобри управлението на отпадъците получавани от АЕЦ и да се гарантира неразпространението на ядрен материал.

Ядрените енергийни технологии, включващи еволюционни промени на експлоатиращите се понастоящем реактори са една опция за бъдещето. Те без съмнение, ще продължат да се развиват и използват. За да се конкурират успешно на силно конкурентния енергиен пазар, преодолявайки и другите предизвикателства, пред които е изправена ядрената енергетика, са необходими нови технологии и ново поколение ядрени реактори.

Нови ядрени технологии в настоящия момент се разработват от различни компании, научни институти, университети и правителствени организации по целия свят. Този материал е един опит да се покаже развитието на тези разработки и да се опише как новите технологии се опитват да разрешат проблемите на днешната ядрена енергетика.

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ ЯДРЕНИ РЕАКТОРИ

Новите проектни решения, които допринасят за подобряване характеристиките на новото поколение ядрени реактори в сравнение със сегашните са по шест основни показатели:

* Безопасност

Включва мерки, които водят до повишаване нивото на безопасност, включително такива, намаляващи вероятността от нарушаване целостта на активната зона и последващи радиоактивни изхвърляния.

* Икономическа конкурентноспособност

Включва мерки, които водят до повишаване икономическата конкурентноспособност на АЕЦ, в сравнение с другите методи за производство на енергия, включително такива намаляващи инвестиционните разходи, времето за строителство, разходите за експлоатация и поддръжка, и/или за ядрено-горивния цикъл, както и мерки, които подобряват надеждността и коефициента на използване на инсталираната мощност.

* Неразпространение на ядреното оръжие и прилагане на гаранциите

Включва мерки, които допринасят за неразпространение на ядреното оръжие, включително намаляване производство или транспортирането на ядрени материали и по-специално плутоний, увеличаване на техническите трудности при извличането на ядрен материал за производство на ядрени оръжия от отработено ядрено гориво, както и увеличаване възможността за прилагане на международните гаранции.

* Управление на отпадъците

Включва мерки, които водят до подобряване управлението на отпадъците, включително такива, които намаляват производството на някои или на всички категории радиоактивни отпадъци или улесняват управлението и погребването им.

* Ефективност при използване на горивото

Включва мерки, които допринасят за ефективното използване на ядреното гориво чрез: увеличаване дълбочината на изгаряне; рециклиране или употребата на горива, различни от урановите.

* Гъвкаво приложение

Включва мерки, които улесняват гъвкавото използване на реактора според нуждите, например за производство на електрическа енергия, за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия или само на топлинна енергия.

Всеки един от тези шест основни показатели е описан само с няколко ключови под-показатели. В случая, описанието на проекта на един реактор не е пълно и не включва подробно описание на всички аспекти на безопасността, икономичността и т.н. По-скоро ще бъде показано, как типични характеристики на проекта могат да доведат до нарастване на вероятността, той да заеме своето място в конкурентния енергиен пазар.

Проекти на ново поколение реактори

Таблица 1

Илюстративен списък на проекти на реактори ново поколение

Име

Страна

Тип

Мощност

Разработчик

Леко-водни реактори

В-500 SKDI

Русия

PWR

515 MWe

RRC-KI /Hydropress

CAREM 25

Аржентина

PWR

27 MWe

CNEA/INVAP

MRX

Япония

PWR

Up to 300 MWth

JAERI

RMWR

Япония

PWR

1000 MWe

JAERI

SCLWR

Япония

PWR

1100 MWe

University of Tokyo

SLP-PWR

Франция

PWR

600 MWe

CEA

SMART

ROK

PWR

100 MWe

KAERI

SPWR

Япония

PWR

600 MWe

JAERI

SWR 1000

Германия

BWR

1000 Mwe

Siemens

Тежко-водни реактори

APHWR

Индия

PHWR

200

BARC

CANDU X

Канада

PHWR

350 – 1150 MWe

AECL

Течно-метални реактори на бързи неутрони

4S

Япония

LMR

50 Mwe

CRIEPI

ALMR (PRISM

САЩ

LMR

150 Mwe

General Electric

BN-800

Русия

LMR

800 Mwe

Russian Ministry for Atomic Energy

BREST 300

Русия

LMR

300 Mwe

RDIPE

DFBR

Япония

LMR

660 Mwe

JAPC

EFR

Европа

LMR

1500 Mwe

EU Consortium

Energy Amplifier

Европа

Hibrid LMR/ Acclerator

675 Mwe

CERN

LFBR

Япония

LMR

625 Mwe

JAERI

SAFR

САЩ

LMR

450 MWe

Rockwell Int./CE

Газови реактори

GT-MHR

САЩ/ Русия

HTGR

286 Mwe

General Atomics

HTGR-MHD

Япония

HTGR

860 Mwe

JAERI

HTR-Module

Германия

HTGR

80 Mwe

Siemens-KWU

PBMR

Южна Африка

HTGR

110 MWe

ESKOM

Реактори с разтопени соли

FUJI

Япония/ Русия/САЩ

MSR

100 Mwe

ITHMSO

MSR-NC

Русия

MSR

470 Mwe

RRC-KI

YSR

САЩ

MSR

625 Mwe

ORNL

Реактори с ториево гориво

RTFR

(Radkovsky Thorium Fuel Reactor)

Русия/САЩ

/Израел

Thorium fuel concept only, applicable to

LWRs and HWRs

Small to Large

RCC-KI/BNL/

BGU

Топлофикационни реактори

KNDHR

ROK

LWR

10 MWth

KAERI

MARS

Италия

PWR

600 MWth

Rome University

NHR-200

Китай

PWR

200 MWth

INET

RUTA

Русия

LWR

20 MWth

RDIPE

SECURE-H

Швеция

PWR

400 MWth

ASEA

Compact HTGR Gas Turbine

САЩ

HHTGR

29 Mwe

General Atomics

Реактори за кораби и подводници

Barge-Mounted

KLT-40C

Русия

PWR

35 Mwe

OKBM

BBR

Франция

MSR

5000 MWth

CEA

Списъкът на 34-те проекта на реактори ново поколение не е изчерпателен, но изброените проекти формират основните концепции в тази насока.

По подробно ще бъдат разгледани само 12 проекта от посечените в таблица 1 тридесет и четири. Изборът е направен по следните критерии:

– проекти, по които се работи и които имат определена програма за финансиране на научно изследователските дейности;

– проекти от всички основни типове, с различни охладители на първи контур, условия на експлоатация и характеристики на забавителя;

– различни приложения на ядрената енергия: производство на електрическа енергия за високотемпературни и за топлофикационни нужди, производство само на пара или само на електрическа енергия или за комбинирано производство;

– включени са само пълни проекти1 – не са разглеждани разработки само на отделен реактор или на отделни компоненти за АЕЦ

В случаите, когато има повече от един проект в дадена категория реактори, е избран този, който има най-добре дефинирана програма за изследване и развитие и който изглежда най- новаторски.

Разгледаните 12 проекта са посочени в таблица 2.

Таблица 2

Име

Страна

Тип

Мощност

Разработчик

Модел

Леко-водни реактори

Barge-Mounted

KLT-40C

Русия

PWR

35 Mwe

OKBM

PV/Loop2

CAREM 25

Аржентина

PWR

27 MWe

CNEA/INVAP

Integral3

MRX

Япония

PWR

Up to 300 MWth

JAERI

Integral

NHR-200

Китай

PWR

200 MWth

INET

Integral

SMART

ROK

PWR

100 MWe

KAERI

Integral

Тежко-водни реактори

CANDU X

Канада

PHWR

350 – 1150 MWe

AECL

PT4

Течно-метални реактори на бързи неутрони

BREST 300

Русия

LMR

300 Mwe

RDIPE

LPV/Loop5

Energy Amplifier

Европа

Hibrid LMR/ Acclerator

675 Mwe

CERN

Pool

Газови реактори

GT-MHR

САЩ/ Русия

HTGR

286 Mwe

General Atomics

PV/Loop

PBMR

Южна Африка

HTGR

110 MWe

ESKOM

PV/Loop

Реактори с разтопени соли

FUJI

Япония/ Русия/САЩ

MSR

100 MWe

ITHMSO

LPV/Loop

Други

RTFR

(Radkovsky Thorium Fuel Reactor)

Русия/САЩ

/Израел

Thorium fuel concept only, applicable to

LWRs and HWRs

Small to Large

RCC-KI/BNL/

BGU

PV and PT

ПРЕГЛЕД НА ПРОЕКТИТЕ НА ДВАНАДЕСЕТ РЕАКТОРИ НОВО ПОКОЛЕНИЕ

Групите реактори ново поколение, са описани накратко. Всички проекти за реактори ново поколение, посочени в Таблица 2 могат да се използват за малки и средни реактори, въпреки че някои от проектите са подходящи и за големи реактори6. Някои от проектите предлагат температури, на изхода от активната зона, много по-високи от тези на сегашните реактори с водно охлаждане.

Леко-водни реактори

Barge-Mounted KLT-40C , CAREM 25, MRX, NHR-200, SMART

Петте леко-водни реактора (LWRs) посочени в Таблица 2 са с мощност 300 MWе или по-ниска. Те използват традиционните технологии на реакторите с вода под налягане (PWR), като активната зона е поместена в корпуса на реактора, обогатяването на горивото е приблизително 3,5% по U 235 и охладителя е вода.Проектите включват нови конфигурации и показатели за постигане на проектните цели.

KLT-40C, като работещите сега PWR, е Pressure-vessel (PV) /Loop реактор. При тази конфигурация, циркулационните контури, всеки от които включва една циркулационна помпа и един парогенератор са свързани с корпуса на реактора и осигуряват циркулация на охладителя през активната зона. Другите четири проекта са интегрални реактори, в които всички компоненти на ядрената паропроизводителна система (NSSS) и реактора, компенсатора на обема, първичните топлообменници и охладителните помпи, са поместени в един херметичен корпус(контаймант).

CAREM-25, който произвежда 100 MW/ 27 MW, е демонстрационен или прототипен реактор.

Авторите на петте реактора си поставят за цел повишаване нивото на безопасност чрез увеличаване количеството на вода (на база 1 MW) в корпуса на реактора, намаляване плътността на енергоотделянето в активната зона и повишаване използването на пасивни системи в сравнение с тези на сегашните PWR.Всички тези реактори използват гориво и имат горивен цикъл подобни на тези в съвременните PWR.

Малките реактори с традиционен проект, могат да бъдат поставени в неизгодно положение от икономиите в мащаба, ако те са само намалени по размер версии на реактори с по-големи мощности. В този случай увеличаването на размерите на реактора води до намаляване на разходите за 1 MW. Реакторите от тази група, се стремят към преодоляване на тези икономии в мащаба чрез постигане на някои предимства по отношение на безопасността. С тази цел, проектите на четирите интегрални реактори намаляват броя на корпусите под налягане, намаляват броя на компонентите под тези на сегашните LWR и елиминират голяма част от тръбопроводите към охладителната система на реактора. Реакторът тип KLT-40C включва атомната централа в една баржа, причислявайки я като една плаваща единична мощност – Floating power unit (FPU), която е монтирана фабрично. В края на всеки 12-годишен експлоатационен цикъл, FPU се транспортира до централизирана производствена база за основен ремонт и погребване на натрупаните отпадъци и отработено ядрено гориво. В края на експлоатационния си срок FPU се връща в централизирана база за извеждане от експлоатация.

За производството на топлина, температурните възможности на три от интегралните реактори и на PV/Loop реактора са в същия диапазон както сегашните LWRs. Температурните възможности на другия интегрален реактор (NHR-200) са значително по-ниски.Той е проектиран специално за използване при по-ниски температури – за топлофикационни нужди и за обезсоляване.

Тези проекти не включват никакви иновационни технологии в системите, които превръщат топлината от реактора в полезен вид енергия.

Реактори с тежка вода

CANDU X

CANDU X e един РТ-реактор. Липсва корпус, охлаждането на реактора в границите на активната зона се осъществява от голям брой напорни тръбопроводи, оградени от забавител. Проектът използва традиционното оборудване на CANDU за конфигурацията на ядрената паропроизводителна инсталация (NSSS).Новите характеристики на модел Mark 1 включват използването на свръх-критична тежка вода за охладител на реактора и свръх-критична лека вода за турбогенератора. Свръх-критичният охладител увеличава налягането и температурата в охладителната система на реактора значително повече отколкото в сегашните CANDU-централи. Бъдещите нововъведения, предложени в следващите CANDU X модели, включват употребата на свръх-критична лека вода за охлаждане на реактора и използването на директен цикъл.

CANDU X запазва характеристиките на пасивните системи за безопасност на сегашните CANDU реактори, например двете пасивни системи за изключване на реактора.Проектът се опитва да увеличи безопасността чрез включване на допълнително пасивно отвеждане на топлината от радиоактивния разпад.

Нетното производство на CANDU X е в обхвата от 350 MWe до 1150 MWe, в зависимост от броя на използваните горивни канали. За топлофикационни нужди, температурните възможности на проекта са по-големи от тези на сегашните реактори с тежка вода (PHWRs), но далеч под тези на високо-температурните газово охлаждани реактори и на реакторите с бързи неутрони с топлоносител- течен метал.

Реактори с бързи неутрони с топлоносител течен метал

BREST 300, Енергоусилвател

Проектите за двата реактора на бързи неутрони с топлоносител течен метал са с производителност 300 MWe и 650 MWe. Реакторите са басейнов тип, с оловно охлаждане, като активната зона е поставена в басейн, който на повърхността си има налягане близко до атмосферното. BREST 300 използва конфигурация с циркулационни контури за първи контур, докато при енергоусилвателя парогенераторите са поставени вътре в басейна на реактора.

BREST 300 използва мононитридна смес (уран-плутоний) за гориво, която е съвместима с оловния охладител.

Енергоусилвателят е хибриден реактор, който обединява технологиите на ускорител и на реактор с метален охладител за производство на енергия, използвайки подкритичната активна зона. Поток от високо-енергийни протони от ускорителя се отправя към оловна мишена, която излъчва неутрони. Неутроните се забавят незначително от оловото на мишената, размножават се при подкритичните условия в активната зона и допринасят за протичане на размножителния процес в смесеното ThUO2 окисно гориво.

Проектите на реакторите от тази група използват резултатите от провеждащите се вече 50 години изследвания, разработки на технологии и прототипи, или намиращи се в индустриална експлоатация реактори в няколко страни и по-специално от работата на реакторите с бързи неутрони и оловно охлаждане в Руската Федерация.

Двата проекта се опитват да увеличат нивото на безопасност чрез прилагане на пасивни системи за отвеждане на топлината от радиоактивния разпад и опростявания в системите за безопасност. С употребата на оловен охладител се избягва вероятността от пожари и реакция на охлаждащата вода с натрия.

Увеличавайки термодинамичната ефективност, тези проекти предлагат температури значително по-високи от тези в днешните реактори с водно охлаждане. Този показател, както и показателите на пасивните системи за безопасност водят до намаляване на инвестиционните и експлоатационните разходи, което е тяхно преимущество Разходите за горивния цикъл са по ниски от тези на сегашните реактори с водно охлаждане. Те могат да работят като реактори-размножители или почти размножители. Повишава се използването на горивото и се улеснява управлението на радиоактивни отпадъци чрез консумацията на плутония и превръщането на вторичните актиниди в устойчиви изотопи.

Газови реактори

GT-MHR, PBMR

Двата реактора с газово охлаждане -GT-MHR, PBMR са PV/Loop реактори и използват хелий като охладител и графит като забавител. Тe са базирани на развитата през последните 40 години технология на високотемпературните реактори с газово охлаждане (HTGR). Те използват експлоатационния опит на AVR (прототипен реактор), на Peach Bottom (демонстрационен реактор), на THTR (демонстрационен реактор) и на АЕЦ Fort St. Vrain7, както и последните постижения в технологията на газовите турбини. За отбелязване е, че АЕЦ Fort St. Vrain имаше огромни проблеми с достъпа на вода през хелиевите циркулационни помпи. Разгледаните по-горе проекти, включват мерки, с които се избягва този и други проблеми, появили се при експлоатацията на прототипите и индустриалния реактори.

Новите проекти използват TRISO8 горивна частица, която се разработва през последните 40 години, главно в Съединените щати и Германия.

Активната зона на GT-MHR се състои от множество шестоъгълни графитни блокове, с канали за хелиевия охладител и колони от графитни таблетки, съдържащи TRISO горивни частици. В PBMR, активната зона се състои от много на брой сфери с големина на билярдни топки, заобиколени от колони с отражател от графитни блокчета. Някои сфери са от графит и изпълняват ролята на забавител; други съдържат TRISO частици с делящ се материал; трети могат да съдържат TRISO частици с възпроизвеждащо гориво.

Конструкторите и на двата типа реактори се опитват по технологичен път да повишат безопасността им, чрез използване на наследени и нови пасивни системи за безопасност . Това включва отрицателни температурни коефициенти на реактивност, достатъчни за да спре реактора, ниска енергийна плътност и висока топлинна мощност, както и възможността на TRISO горивото да задържи високо-температурните продукти на делене.

И при двата проекта се използват директни цикли и съвременна високоефективна технология за газовите-турбини, опростяваща оборудването за преобразуване на енергията и повишаваща термодинамичната ефективност. Компактната конфигурация на реакторите и на хелиево-турбинните инсталации водят до намаляване размерите на площадката на централата.

Реактори с разтопени соли

FUGY

FUGY е реактор с корпус издържащ ниско налягане – LPV/Loop. Използва графитен забавител, а като охладител- разтопена сол. Проектът почива на технологията на реактор с разтопена сол, разработен в Националната лаборатория на Oak Ridge (ORNL) в САЩ, и на експлоатационния опит от експерименталния реактор на разтопена сол -MSRE, който е експлоатиран от ORNL в продължение на 32 месеца в края на 1960-те.

Уникална особеност на реакторите с разтопена сол е, че ураниевото и ториевото гориво се разтварят в охладителя с разтопена сол. Солната смес може да съдържа 232 ThF4 (който е възпроизвеждащ), 233 UF4 (който е делящ) и 7LiF-BeF2 (основният солен разтвор). Този тип реактори имат най-устойчиви отрицателни температурни коефициенти на реактивност, дължащи се на комбинацията от устойчивия отрицателен температурен коефициент на реактивност на графитния забавител и намалената плътност на разтопената сол, и оттук количеството на гориво в активната зона, съпътстващо повишаването на температурата.

Реакторът FUGY, с мощност от 100MWe се счита за малък реактор. Неговите конструктори се стремят да увеличат безопасността по технологичен път чрез използване на съществуващи и нови пасивни системи за безопасност. Проектът осигурява отсъствието на материали със забавящи способности в областта до корпуса на реактора, така че разтопената сол/ течното гориво да не достигат критичност извън активната зона, в случай на авария, включваща протечки на разтопена сол от корпуса.Проектът предлага значително увеличение на температурата за топлофикационни нужди, в сравнение със сегашните водо-водни реактори.

Други реактори

RTFR

Концепцията за ядрен реактор с торий- Radkovsky (RTFR) не е проект на реактор, а по-скоро концепция за гориво и горивен цикъл, която може да бъде адаптирана за приложение при водо-водните реактори. Въпреки, че принципно концепцията може да се приложи и при водо-водни реактори, и при реактори с тежка вода, досега проектът е насочен главно към PWR реакторите.

Концепцията за RTFR гориво включва една горивна касета, блок зърно-обвивка, която съдържаща обогатен уран ( под 20% 235 U) в центъра и торий в ограждащата обвивка. Материалът на обвивката съдържа и малко количество (около 0,1 % ) обогатен уран.

Принципната полза на концепцията включва използването на изобилието от ториево гориво, като по този начин се запазват урановите ресурси, както и значително намаляване количествата на извличаните от урана актиниди, получавани при експлоатацията на реактора.

ПОДХОДИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ, ПОСТАВЕНИ ПРЕД РЕАКТОРИТЕ НОВО ПОКОЛЕНИЕ

Новото поколение реактори могат по различни начини да достигнат високи резултати по отношение на всеки един от шестте основни показатели: безопасност, икономическа конкурентноспособност, неразпространение на ядреното оръжие и прилагането на гаранциите, управление на отпадъците , ефективност при използване на горивото, и приспособимост. В проучването са посочени целите, които новото поколение реактори си поставят за всеки показател, и основните методи за тяхното постигане.

БЕЗОПАСНОСТ

Цели:

Проектните цели за постигане на безопасност на бъдещите реактори ново поколение са в три направления: намаляване вероятността и тежките последствия от повреждане на активната зона и последващи радиоактивни изхвърляния; постигане целите на безопасност при най-ефективни разходи, като всичко това стане по достатъчно ясен и прозрачен за обществото начин.

Специфичните цели при проектите на ново поколение реактори включват:

* Опростяване и намаляване на разходите. Безопасността в проектите на сегашните ядрени централи се постига чрез значителна усложненост и разходи на всички етапи – проектиране, изграждане и експлоатация. Цел на новите проекти е опростяването и намаляване на разходите за системите за безопасност от хардуера до контрола и тестването.

* Насочване на обществения интерес. Проектите за бъдещите ядрени централи целят да насочат общественото мнение към безопасността, тъй като безпокойството на обществото се задълбочи след авариите в Three-Mile Island и Чернобил. Общественият интерес към атомните централи, заводите за производство и преработване на гориво, дейностите по управление на отпадъците, транспортирането на радиоактивни материали е нараснал. Специфичните цели са да се намалят последствията от аварии в границите на площадката или в нейните околности. Възможността да се демонстрира безопасността на новото поколение реактори чрез симулиране на авария в една прототипна централа може да се окаже важно.

* Доказване, че всички нови потенциални заплахи за безопасността са взети под внимание. Понастоящем регулаторните органи и експертите от ядрената индустрия, считат съвременните атомни централи за безопасни. Въвеждането на нови технологии може да доведе до нови заплахи, които трябва да бъдат отчетени. Например, съществува нарастване на контрола върху системите за безопасност и информационните системи в новите проекти за ядрени централи чрез компютри; в същото време има бързо разширяващо се активизиране на електронното подаване на информация за различните външни организации- от клонове на компанията в други населени места до изпълнителните и обслужващите организации. Тези фактори позволяват на един хакер да получи достъп до всяка система в атомната централа. Специфичната цел на новите ядрени централи е да се докаже, че всички нови потенциални заплахи за безопасността са взети предвид. Това може да наложи разширяване на обхвата от вероятностна оценка на безопасността, която се провежда за всяка централа.

* Защита срещу човешка грешка и човешки действия. Човешката грешка е значителен или преобладаващ фактор при повечето ядрени аварии. Целта на бъдещите централи е да придобият имунитет срещу човешка грешка и срещу злонамерени действия.

Основни подходи за постигане на целите

Конструкторите на реакторите ново поколение предлагат много начини за постигане на целите за безопасност. Те включват:

* Ограничаване достигането на максимална мощност при всички обстоятелства, което може да се постигне чрез:

– Работа с подкритична зона R това изключва възможността за аварии, породени от повишаване на критичността при промяна на други показатели. Зоната не трябва да тръгва към критичност по всяко време.

– Въвеждане на вътрешно присъщи защитни мерки, които ограничават мощността до 100% от номиналната мощност на блока R това изключва възможността за аварии при отклонения от мощността.

– Въвеждане на вътрешно присъщи и пасивни защитни мерки, които ограничават мощността до безопасно ниво R това гарантира, че мощността на реактора не може да се повиши до нива, които биха застрашили екплоатациония персонал и/или населението. Постига се чрез защити, които биха могли да спрат реактора, без да са необходими действия от страна на оператор или въвеждане на специалните системи.

* Прилагане на пасивно отвеждане на топлина. Топлината може да се отведе в околната среда по няколко начина:

– Директно в околната среда: топлина се отвежда директно от корпуса на реактора в околната среда чрез комбинирано излъчване и топлоотделяне, без да е необходимо участието на оператор или използването на специални системи. Този подход предпазва горивото от достигане на температури, които биха довели до разрушаването му, с което да се застраши експлоатационния персонал и/или населението.

– Чрез междинен цикъл в околната среда: междинния цикъл отвежда топлината от охладителя на реактора до околната среда чрез естествен топлообмен.

– При отсъствие на охладител в корпуса на реактора и/ или охладителна система: не се разчита на активна аварийна охладителна система на зоната, като крайна защита срещу стопяване на горивото.

* Въвеждане на усилени охладителни системи. Проектите могат да включват защитни мерки като:

– Циркулация на охладителя чрез естествена конвекция на всички енергийни нива R това елиминира изискването за охладителни циркулационни помпи и подобрява надеждността на охлаждане на горивото;

– Повишена инертност на охладителната система на реактора R пасивните защитни системи се използват за удължаване на необходимото време за продължаване на циркулацията на охладителя през реактора, след прекъсване на захранването на циркулационните помпи, а оттам удължаване на времето необходимо за влизане в действие на системите за отвеждане на топлина;

– Увеличаване специфичното количество на охладителя (обем на охладителя/MW) R това повишава устойчивостта на реактора при загуба на охладител и удължава времето, необходимо за влизане в действие на системите за отвеждане на топлина.

– Намаляване специфичното енергоотделяне на активната зона R това повишава устойчивостта на реактора при рязко увеличаване на мощността и загуба на охладител чрез експлоатация на горивото при по-ниски енергийни нива. Способността на горивото да задържа топлина преди достигане на температури, които могат да го повредят, нараства и това удължава времето необходимо за влизане в действие на системите за безопасност и/или предприемане на действия от оператор.

* Намаляване броя на компонентите в първи и втори контур R използват се нови технологии за намаляване броя на компонентите, при което изискванията за безопасност са удовлетворени като в същото време се увеличава надеждността и се намаляват инвестиционните и експлоатационни разходи.

* Използване на усъвършенствани и съвместими материали R Използване в активната зона на материали с повишени топлинни качества:

Материалите за охладителя и/или забавителя могат да се използват, ако притежават едно или повече от следните качества: имат способност да работят при висока температура, висок топлинен капацитет и висока топлопроводимост. Такива материали, като графит, олово и хелий, могат да повишат топлинния капацитет на зоната и допустимата температура, оттам да удължат времето за задействане на системите за безопасност и/ или за предприемане на действия от операторите.

Използването на забавители, охладители и материали в активната зона, устойчиви на реакции с въздух или водаR това намалява възможността за химически реакции, които могат да ускорят и/ или да увеличат тежестта на авариите.

* Проектиране на реактори с отрицателни температурни и на реактивност коефициенти R това води до падане мощността на реактора при повишаване на температурата в активната зона и при загуба на охладител от зоната.

* Въвеждане на две независими и различни системи за спиране R намаляване на възможността единичен отказ да доведе до спиране на реактора.

* Увеличаване защитата на корпуса на реактора от неутронно окрехкостяване: намалява вероятността от разрушаване корпуса на реактора.

* Осигуряване на надеждна контайментна система R това предотвратява или минимизира радиоактивните изхвърляния в околната среда, след основни проектни аварии.

* Експлоатация при налягане, значително по-ниско от това в сегашните реактори с водно охлаждане R това улеснява усилването на проекта и може да намали вероятността от повреда на компонентите.

* Експлоатация с минимален излишък на реактивност в активната зонаR минимизира възможността от аварии причинени от неконтролирани отклонения в радиоактивността.

* Осигуряване на голям воден обем в рамките на контаймента R помага за осигуряване на достатъчно охлаждане на горивото, при основни проектни аварии чрез осигуряване на допълнителна вода за аварийни нужди.

* Експлоатация без разтворими поглътители на неутрони (отрови) в активната зона: възпрепятства преходни изменения на радиоактивността R може да се осъществи чрез вкарване в зоната на охладител, който не съдържа разтворими поглътители на неутрони.

* Използване на проектни мерки, възпрепятстващи събития, които нормално трябва да се отчитат R например използването на проектни мерки, които възпрепятстват изхвърлянето на контролните пръти от активната зона. Този подход намалява броя на възможните аварийни сценарии.

ИКО

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Компанията Spotify започва да съкращава персонал още тази седмица

Според запознати с плановете компанията Spotify Technology SA е поредната, която планира съкращения още тази седмица, като се присъединява към редица технологични гиганти, от Amazon.com до Meta Platforms, обявили съкращения с цел намаляване на разходите, предава Bloomberg. Не е уточнен броят на длъжностите, които ще бъдат премахнати. През октомври Spotify съкрати 38 служители от студията си за подкаст Media и Parcast. Според отчета за приходите за третото тримесечие за гиганта в областта на музикалния стрийминг работят около 9800 служители. Технологичните компании увеличиха броя на служителите си през пандемията, но бяха принудени да направят съкращения заради намалените приходи от реклама и нестабилните икономически перспективи. Amazon.com, Meta и Microsoft са сред най-големите компании, обявили съкращения на служителите си, а Alphabet, компанията майка на Google, обяви, че ще съкрати около 12 000 работни места, което е над 6% от глобалната ѝ работна сила.  Microsoft съкращава 10 000 служители Говорител на Spotify отказа да коментира предстоящите съкращения. Компанията пое огромен ангажимент към подкастинга от 2019 г. насам и похарчи над 1 млрд. долара за придобиване на подкаст мрежи, софтуер за създаване, хостинг услуга и права върху популярни предавания като The Joe Rogan Experience и Armchair Expert. Въпреки това инвестициите изпитаха търпението на инвеститорите. През 2022 г. акциите се сринаха с 66%, тъй като инвеститорите станаха питаха кога ще започнат да виждат възвръщаемост. Ръководителите на Spotify заявиха през юни, че бизнесът с подкасти ще стане печеливш през следващите 1-2 години. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Удар за милиарди: Місrоѕоft се готви за атака на най-важния бизнес на Gооglе Масовите съкращения не подминаха и Google Подготовка за кризата: Технологичните компании съкращават хиляди служители

text

АЕЦ Козлодуй

viewkind4uc1pardfs16ЧАКАМЕ ДО ДНИ ОЦЕНКАТА НА БАН ЗА III И IV БЛОК НА АЕЦ

До 16 декември ще бъде готова експертизата на Българската академия на науките по искането на АЕЦ Козлодуй за издаване на дългосрочни лицензи на III-ти и IV-ти блок, научи в. БАНКЕРЪ. Оценката е поръчана на БАН от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) във връзка с официалното искане на ръководството на централата за получаване на дългосрочни лицензи за двата малки реактора. Самата експертиза като такава не ни задължава да издадем или да не издадем лиценз, а има само препоръчителен характер – обясни за в. БАНКЕРЪ Николай Валхов, изпълнителен секретар на регулаторната институция.

Агенцията е получила от централата пълната техническа обосновка на безопасността (ТОБ) на III-ти и IV-ти блок още в средата на юни. Тя включва анализ на абсолютно всички аспекти на безопасността на двата реактора, включително способността на системите да предотвратяват аварии, информация за състоянието на оборудването, за експлоатационния опит и за състоянието на площадката.

Исканите от атомната електроцентрала лицензи са съответно за 8 години за III-ти и 10 години за IV-ти блок. Източници от регулаторната агенция информираха, че по всяка вероятност лицензите ще бъдат издадени, тъй като няма технически причини за отказ. Лицензът за експлоатация на реакторите се издава въз основата на наличните нормативни документи и най-вече на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Техническата обосновка на безопасността пък включва доказателства, че законовите изисквания са спазени.

ГОТВЯТ ДОКЛАД ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ЗАТВАРЯНЕТО НА I-ВИ И II-РИ БЛОК

До февруари ще бъде изготвен доклад за икономическите последици от преждевременното затваряне на първите два блока на АЕЦ Козлодуй. Документът се разработва от междуведомствена група, под ръководството на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси. В нея влизат още представители на атомната централа, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика и други институции.

Докладът ще включва икономическа оценка на пропуснатите ползи от преждевременното затваряне на двата малки реактора, всички разходи по самото затваряне, социалните последствия, както и негативното влияние върху региона.

Двата блока бяха изключени от енергийната система на страната съответно на 30-ти и 31-ви декември. Те ще бъдат демонтирани на няколко етапа, включващи спирането на блоковете в продължение на 3 години, подготовка за безопасно съхраняване на радиоактивните им части за 2 години и самото съхранение, което ще продължи около 35 години.

В момента III-ти и IV-ти блок на атомната електроцентрала работят на 100%, V-ти блок – с 80%, а VI-ти – също със 100% от капацитета си.

RAZNI

След 2 месеца ще има доклад за спирането на 1 и 2 блок на Козлодуй

До два месеца ще бъде готов докладът на междуведомствената група, която анализира последиците от спирането на блокове 1 и 2 на АЕЦ Козлодуй. Това заяви пред БНР Йордан Господинов, изпълнителен директор на атомната елетроцентрала.

Първи и втори блок на атоманата ни елетроцентрала бяха спрени през нощта на новата 2003 година.

Йордан Господинов обясни, че на базата на решението на Министерски съвет от 19 декември ще бъде направен комплексен анализ на възможността за поддържане и повишаване нивото на безопасност.

В момента работят четири от шестте блока, първи и втори са спрени, трети и четвърти работят на 100% мощност, пети блок на 80% мощност и шести – на 100% , посочи Господинов.

Новото хранилище за ядрено гориво, което предстои да бъде изградено, ще бъде от сух тип и в момента се избира фирмата – изпълнител, каза още изпълнителният директор на АЕЦ Козлодуй.

Той посочи, че изграждането на подобен тип хранилище отнема около три години.

Във връзка с партньорската проверка, която страната ни очаква да се състои до края на 2003 година, Йордан Господинов каза, че документално трябва да бъде подготвено евентуално предоговаряне на срока за експлоатация на блокове 3 и 4.

До каквото и ниво на безопасност да достигнем, все пак трябва да се види какви договори е сключила държавата, каза Господинов. Той посочи кредитното споразумение, подписано през май 2002 година. To се отнася предимно за моедрнизацуята на блокове 5 и 6, но съдържа текстове, касаещи и първите четири блока, обясни Господинов.

Според изпълнителния директор на АЕЦ Козлодуй каквито и да бъдат резултатите от партньорската проверка, ако тези текстове останат в това кредитно споразумение, страната ни ще е длъжна да спре блокове 3 и 4 до края на 2006 година. От своя страна заместник-изпълнителният директор на АЕЦ Белене Илчо Костов съобщи пред БНР, че строежът на втората ни атомна електроцентрала може да бъде подновен до края на годината.

В отговор на опасенията, че площадката за строеж на атомната електроцентрала е в сеизмично активна зона, Костов заяви, че след проучванията, направени в последните години, това твърдение е категорично отречено.

Днес, 31.12.2002 г., в 2 часа и 21 минути, със спирането на четвърти турбогенератор, II енергоблок на АЕЦ Козлодуй ЕАД беше изключен от електроенергийната система на страната в съответствие с приетото на 19.12.2002 г. Решение на Министерския съвет на Република България.

По-рано, в 1 часа и 25 минути, беше спрян трети турбогенератор на II енергоблок.

Проектният ресурс на блоковете с реактори ВВЕР-440 е 30 горивни кампании /реакторогодини/.

Към момента на спирането II блок е в 24-та си горивна кампания, изтичаща на 15.02.2003 г.

Възприетата стратегия за отложен демонтаж на блокове I и II на АЕЦ Козлодуй е в съответствие със Закона за безопасно използване на ядрената енергия и подзаконовите му нормативни актове. Стартегията се заключава в безопасно съхраняване на радиоактивните обекти на блоковете за период от около 35 години и след това окончателен демонтаж, дезактивация и разрушаване на обектите.

Съгласно приетата стратегия, основните етапи на процеса на извеждане от експлоатация са следните:

I ЕТАП: Подготовка за безопасно съхраняване на радиоактивните обекти на блоковете с продължителност 5 години.

Този етап включва два подетапа:

спиране на блоковете с продължителност 3 години

подготовка за безопасно съхраняване на радиоактивните обекти на блоковете с продължителност 2 години;

След изключването на блока от електроенергийната система на страната ще продължат операциите по изваждане и преместване на касетите от реактора в басейн за отлежаване на касетите, намиращ се до реактора. Касетите ще отлежават на в басейна за отлежаване на касетите 3 години.

II ЕТАП: Безопасно съхраняване на радиоактивните обекти на блоковете с продължителност 35 години.

III ЕТАП: Прекратяване на безопасното съхраняване на блоковете /демонтаж на съоръженията, след-демонтажна дезактивация, разрушаване на строителните конструкции и съоръженията/.

Поради продължаващата експлоатация на блокове III и IV някои общи системи, които се използват от четирите блока, ще продължат да работят.

От енергопуска на блока през 1975 г. до 19.12.2002 г. втори енергоблок на АЕЦ Козлодуй ЕАД е произвел 68 837 238 265 киловатчаса електроенергия.

Дело по жалба на група заинтересовани граждани срещу решение на Министерския съвет от 26 ноември в частта му за затваряне на блокове III и IV на АЕЦ Козлодуй през 2006 г.

В началото червените депутати Татяна Дончева, Михаил Миков и Любен Корнезов поискаха съда да изиска предоставянето на целия текст на стенограмата от заседанието на Министерския съвет от 26 ноември, тъй като според жалбоподателите тя е от съществено значение за делото. Още повече, че въпреки изричното искане на съда, защитата е предоставила само отделни извадки от стенограмата. Според адвоката на Министерския съвет обаче делото разглежда законността на конкретен административен акт и по преценка на главния секретар на МС е предоставена само тази част от стенограмата.

Ход на делото

Любен Корнезов: Съдбата на АЕЦ Козлодуй не е само юридически казус. Позволете ми да уточня, че ние обжалваме решението на МС в частта му, с която правителството се ангажира да затвори реактори 3 и 4 на АЕЦ.

Това решение е прието в грубо нарупение на устройствения правилник за работата на МС. Сутринта на 26 ноември е редовното заседание на Министерския съвет, при предварително обявен дневен ред. В този дневен ред не фигурира споменатата точка. Тук е нарушен чл. 58, който изисква задължително съгласуване на точките от дневния ред с всички министри. Също съгласно него има и задължително изискване за финансова обосновка от страна на министъра на финансите.

В случая министърът на финансите дори не е взел отношение. Освен това допълнителната информация, в която всъщност е включено решението за затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй въобще не се предоставя на министрите. Ние сме ви предоставили в писмените си показания изказвания на министри, които не са знаели какво се обсъжда.

Втория въпрос е имало ли е кворум по време на гласуването. Интересно е, че в изявление на пресцентъра се твърди, че вицепремиерът Лидия Шулева е участвала в гласуването. В изявление тя самата обаче твърди, че й се е наложило да излезе навън и въобще не е знаела за гласуването на тази точка. Не е имало и никакви разисквания по темата.

Не е ясно също дали решението въобще е прието. От предоставената извадка от протокола се вижда само, че премиерът казва подкрепяме и толкова. Освен това безспорно е, че заседанието е на 26 септември, но протоколът носи друга дата, тоест имаме антидатиране на протокола. Министерският съвет не е доказал, че има кворум и кои министри са гласували за.

Освен това аз твърдя, че решението е взето при липса на компетентност. Какво имам предвид. На 12 юли Народното събрание даде мандат на правителството да проведе …, а не да взема решения за бъдещето на блоковете. Тук става въпрос за акт на Народното събрание в една парламентарна република. Много често се тъврди, че решението на Народното събрание е препоръчително за МС, но Народното събрание не е консултатиен орган към МС.

Освен това решението на МС противоречи и на решение на Народното събрание от 2 октомври. Противната страна твърди, че такова противоречие няма. Но аз искам да попитам кой орган може да определи има ли такова противоречие или няма. Единствено от компетенциите на Върховния административен съд е да направи това.

Освен това се твърди, че не е необходимо МС да си отменя решението, защото то е от първи, а това на народното събрание – от 2 октомври. Но решението на МС произвежда и правни, и фактически действия (например затварянето на глава 19 Енергетика).

България има Енергийна стратегия. Тя изисква преди да се вземе решение за евентуално закриване на блокове в АЕЦ, да се извърши комплексен анализ (включително за безопасността). Става ясно, че към момента на вземане на решението няма такива анализи и те ще се изготвят преди спирането на блоковете. Тоест не се изпълнява изискване на стратегията, която е нормативен акт, приет от Народното събрание. В тази енергийна стратегия никъде не е писано, че България ще затваря 3 и 4 блок през 2006г.

Решението на МС противоречи и на текстовете на Закона за енергетиката и енергийната ефективност, където е записано, че целта е да се развива енергетиката. Със затварянето на 3 и 4 блок се … Като тук аз ще цитирам само министъра на енергетиката Милко Ковачев, който казва: Със стопроцентова сигурност казвам, че блокове 3 и 4 отговарят на международните стандарти. Тогава защо трябва да ги закриваме.

Предвид горепосоченото моля да отмените решението на Министерския съвет в частта му, с която България се ангажира да затвори блокове 3 и 4.

защита:

– Василев (юристконсулт на МС): Искам да обърна внимание на съда, че решението на НС от 12 юли има препоръчителен характер. С него не се дава мандат на правителството да води преговори.

Освен това когато е взето решението на МС, то в правния мир не е съществувало решението на НС, което да противоречи на него. Тоест към този момент не е имало с какво да се съобразява.

Присъединяването на България към Европейския съюз е продължителен процес, зависещ от различни условия и критерии. Така че възможно е процесът по присъединяването да приключи до 2006 г. Така или иначе всичко, договорено от Министерството на външните работи подлежи на ратификация от НС.

Съвсем неясно е твърдението, че решението противоречи на енергийната стратегия. Голословни са твърденията, че противоречи на материално правни разпоредби, без да се посочва нито една.

Затова ви моля да отхвърлите жалбата. Нещо повече – каквото и решение да вземе почитаемият съд, подписаното в Брюксел остава валидно. (Л. Корнезов – обаждане: това е извън предмета на делото)

– Божилова (юрист на МЕЕР): Считаме, че жалбата е неоснователна. Жалбоподателите твърдят, че с решение на НС от 12 юли се дава мандат на правителството, но то не е за даване на мандат. Искам да ви обърна внимание също, че решението на НС е взето след и по повод решението на Министерския съвет.

Освен това категоричен извод за приемането ни в ЕС не може да бъде направен, поради това, че все още няма обявена дата за присъединяването ни. А с приемането от ЕС да се направи партньорска проверка е преодоляно нежеланието преговорите да се водят на експертно ниво.

Решението на МС не е решение за извеждане от експлоатация, а позиция по преговорите. Извеждането от експлоатация става след изтичане на предварителен етап и след издаване на разрешение от председателя на Агенцията за ядрено регулиране. така че към този момент ще са изготвени и предоставени необходимите анализи и оценки. Освен това енергийното развитие на страната ни не произтича по дефиниция от експлоатацията на 3 и 4 блок, а от много други фактори.

– Съгласно чл. 68, ал. 1 от устройствения правилник на МС, заседание се провежда, ако присъстват повече от половината от членовете. На конкретното заседание са присъствали 15 членове на МС, което означава, че това условие е спазено.

Считаме, че решението е взето от компетентен орган, в съответствие с разпоредбите и със закона.

– Йотов (юрист на МВнР и Кунева): Считам, че решението е взето от МС в рамките на конституционно установените му правомощия.

Без съмнение е, че влизането в МС ще гарантира в най-голяма степен приоритетите по чл.2 от ЗЕЕЕ.

За да възникне актът на МС е достатъчно да има необходимия кворум, чието отсъствие според нас не беше доказано.

Въпросната точка от дневния ред на МС е внесена по реда на постановление 32 на МС от 2002 г., което определя реда на въпроси със специален ред (такива, които са преминали през доста тежка процедура, разгледани са от повечето ведомства и националния съвет по евроинтеграция, в който са включени 3/4 от министрите. тоест такива, за които съгласуването е излишно.)

Татяна Дончева (реплика): Единствено устройстевния правилник определя как се приемат актове на МС. Вярно е, че МС няма нужда от специален мандат, за да взема такива решения, но когато такъв мандат му е даден от НС, МС е длъжен да се вмести в този мандат.

Отиваме на въпроса кое решение подлежи на атакуване – това за ангажирането на страната или съответното техническо решение. Ние атакуваме решението на МС, тъй като другото следва веднага от него. От това произтичат икономически вреди за всички български граждани и за нас в частност.

Според г-н Василев ако не отмените акта, пдписването в Брюксел си остава. ако обаче го отмените подписването няма да си остане, защото ще е налице един правен нонсенс.

Наистина до този момент България няма дата за приемане, но е категорично сно, че тази дата ще е след 2006 г. това не е отречено от никого.

Любен Корнезов: Ние сме парламентарна република (справка Конституцията на РБ) и според чл. 86 от същата Конституция решенията на НС са задължителни за всеки и преди всичко за МС.

Кожухаров (юрист на Кунева): Безспорно е, че сме парламентарна република и основен принцип на Конституцията е разделението на властите.

Жалбоподатели: Любен Корнезов, Александър Паунов, Любен Петров, Татяна Дончева, Михаил Миков (присъстващи) Ангел Найденов, Георги Анастасов, Любомир Пантелеев, Йордан Димов, Петър Димитров, Емилия Масларова (редовно призовани, но неприсъстващи).

Изказвания след делото:

Любен Корнезов, депутат от БСП:

Решението на МС за затваряне на 3 и 4 блок през 2006 г. е противозаконно, противоконституционно и аз вярвам във ВАС и в съвестта на тези трима съдии, че ще обявят тази незаконосъобразност на МС. Може би ще ме попитате и какво от тук нататък. Нека най-напред да бъде отменено, защото това решение, което се надявам да бъде благоприятно не за нас, а за страната, подлежи на обжалване от 5-членен състав. Разбирате, че битката продължава. Въпросът е да спасим 3 и 4 енергоблок, колкото е възможно повече да бъдат в експлоатация. Това не е сано юридически казус.

Татяна Дончева:

Да наистина ще направим някакъв своеобразен нов казус в европреговорите. Вероятно другите страни не правят такива неща, но просто няма друг изход. Още повече, самият МС заявява многократно, че това не е окончателна позиция, че те могат да я сменят няколко пъти, че могат да я оттеглят, че могат да я оттеглят накрая в заключителния етап и по всякакъв друг начин. Следователно по този начин тя също би могла да бъде оттеглена. Няма никаква правна пречка.

– А има ли начин съдът да ги задължи?

– Съдът да ги задължи да оттеглят позицията си? Не, това не е прието. Съдът няма компетенции извън територията на страната. Вече ще се използва друг инструмент, за да се уведоми еврокомисията. Сега ние сме изправени пред хипотеза да обясняваме, че има две решения, че България е парламентарна република. Те обаче казват: да обаче главният преговарящ е член на Министерския съвет. Аз смятам, че това в последствие ще има и наказателно правни последици, защото става въпрос за грубо незачитане на волята на парламента.

– А от представената част от стенограмата става ли ясно как е взето решението? Оказва се, че не е гласувано.

– Не е гласувано. Въобще няма данни за гласуване. Има просто дългичко изявление на Милко Ковачев за успехите в преговорите и дългичко изявление на Меглена Кунева за доброто сътрудничество с Министерството на енергетиката и накрая три реда на министър Свинаров, който поздрави колегите си за огромните успехи, ама не е ясно за какво. И точка, и пише закривам заседанието. Министър-председателят казва Да подкрепяме, закривам заседанието.

Вапирев:

Касчиев например започна да приказва, че имало загуба в електропреносната мрежа. Хубаво, обаче загуба има и когато правиш електричество с ВЕЦ. Какво значение има дали е АЕЦ, ВЕЦ, или нещо друго. Да, действително част от тези 6 ст. (разликата между цената за производство и тази, при която централата продава тока на държавата) отиват в електропреносната мрежа, но така или иначе не са толкова колкото той ги даде.

Да, но Касчиев добави също, че нямало достатъчно средства в двата фонда и не се мисли в тази насока.

– С това, съм сугласен с него, защото ние с теб с ме говорили за натрупаното количество гориво. Мога да повторя данните: цената на свежото ядрено гориво (и то евтината) е от порядъка на 1000 щ. долара на килограм. Връщаме отработилото ядрено гориво само за преработка на цена 640 щ. долара. Какво следва от това обаче – след 10-20 години връщаме и високоактивните отпадъци, независимо дали с плутония, или безплутония. Тях временно можем да ги съхраняваме в съществуващите хранилища. След това обаче какво ще ги правим. По някакъв начин трябва да мислим за погребване и това е директивата на Лоиола де Паласио, която беше преди няколко седмици.

Какви средства има към момента в двата фонда?

– Не мога точно да кажа. Но някога е мислено глупаво. Без да се помисли, че в този фонд ще отидат и високорадиоактивните отпадъци и отработилото гориво, ако бъде оставено като високоактивен отпадък. Ето в тази директива, която е за управление на радиоактивни отпадъци си има дати – създаване на площадка през 2008 г., за средноактивни отпадъци – до 2013 г., за високоактивни отпадъци – 2018 г. И аз съм напълно съгласен, че ако това ни дойде до главата, погребването ще ни излезе повече от 1 млрд. щ. долара.

А каква е вероятността това да стане и какви са другите варианти?

– Ами другият вариант е да си платим още толкова – около 640 щ. долара на килограм и Русия да не ни ги върне. Това е по-добрата и по-евтина перспектива и при нея само за малките блокове ще ни струва приблизително 1.1 млрд. щ. долара. При по-скъпия вариянт може да достигне и 1.5 млрд. Ние имаме около 50-60 млн. лв. във фонда за събиране на отпадъци. И още около 300 млн. лв. за шестте блока във фонда за извеждане от експлоатация. Защо трябва 5 и 6 блок да работят за 1-4 ти. Според мен най-правилно управленско решение е 5 и 6 блок да се отделят юридически, защото иначе старите блокове ще ги повлекат. Държавата трябва да си плати горивото и за извеждане от експлоатация на 1-4. А не всичко да отиде на 5 и 6 бл. Тази информация, за фонда за извеждане от експлоатация е по документ на МААЕ, който съдържа в себе си експертни оценки на експерти от различни страни. Това е оценка на българските експерти – 360 млн. лв. за извеждане по избрания сценарий – с безопасно извеждане за един период от 30 години и след това вече започват работи по разглобяване и махане на материала.

Като ни кажат, че сме закъснели в срванение с Бохунице, се забравя, че те не са направили повечето подобрения на безопасността, които ние сме направили. Те са взели една формална мярка за барбутиране на пара през един басейн БАП (басейн аварийное покритие) и отдавна е доказано, че това не работи, но те казват, че са взели мерки. А ние сме го направили със струйно вихров кондензатор – едно сложно, хубаво решение.

ИЗВАДИХА АРГУМЕНТИ ЗА СПИРАНЕТО НА ЯДРЕНИ БЛОКОВЕ

Страната ни няма да претърпи огромни загуби от затварянето на малките ректори на атомната ни централа, заяви бившият председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели Георги Касчиев, на провелата се през седмицата кръгла маса Какво губим и какво печелим от закриването на III и IV реактори на АЕЦ Козлодуй. Той цитира данни на бившата Държавна агенция за енергетика и енергийно регулиране, според които годишната печалба от АЕЦ Козлодуй е около 100 милиона лева.

Касчиев се позова и на оценка, публикувана от Министерство на външните работи, според която след затварянето на глава Енергетика сумата, която ще получаваме от предприсъединителните фондове на Европейския съюз, ще нарастне с около 150 млн. долара годишно. Неговите твърдения бяха подкрепени от заместник-министъра на външните работи Петко Драганов, според когото България ще получи най-много средства по предприсъединителни програми от всички страни кандидатки за членство. Дипломатът напомни, че статистистическите данни при новоприетите страни, показват повишаване на БВП с до 2% само от подобрения пазарен достъп в рамките на общността.

Касчиев пък заяви, че при подписването на Меморандума за разбирателство между България и Европейската комисия през 1999 г. реално не е имало политическа сила, която да заеме позиция против документа. Имам притеснения, че АЕЦ Козлодуй генерира по-скоро задължения, отколкото печалби. Факт е, че не се натрупват достатъчно средства за извеждането от експлоатация на реакторите и може да се окаже, че няма достатъчно пари за целта – каза Касчиев и напомни, че средствата ще трябва да се събират от данъкоплатците.

форум за ядрена енергетика

Георги Касчиев, бивш председател на КИАЕМЦ:

През 1999 г. реално нямаше политическа сила, която да заеме позиция против подписването на меморандума. Може да греша, но аз поне не си спомням такова нещо.

Имам притеснения, че АЕЦ Козлодуй генерира по-скоро задължения, отколкото печалби. Факт е, че във фонда (за извеждане от експлоатация?) не се натрупват пари, а тези, които се натрупват не са достатъчно. Така че когато дойде моментът за извеждането от експлоатация, ще се окаже, че няма достатъчно събрани средства и тези средства трябва да се вземат от някъде. Естествено те ще трябва да се вземат от данъкоплатците. Много сериозен проблем е и за съхранението на отработилото ядрено гориво, за чието решение също не се прави достатъчно. Струва ми се, че в общественото пространство се избягва да се говори по този проблем. Данните показват, че към края на експлоатацията на атомната електроцентрала може да се натрупат до 2100 тона ояг. Освен това има индикации, че Русия ще повиши цената за приемането на ояг.

Петко Ковачев, директор на Центъра за екологична информация и обучение:

Все още не може да се говори за възможностите на новата защитна обвивка на блокове 3 и 4, тъй като тя е изключително нова и ако не се лъжа към момента е инсталирана само още на едно място – в Русия. Съществува и проблемът с изтичането на замърсени води от централата, който дори според самите работници в нея не може да бъде решен.

Може би е известно, че след аварията в Чернобил МААЕ е упражнила свръхвлияние върху ООН и Световната здравна организация, за да бъдат минимизирани последиците от тази авария.

Петко Драганов, заместник-министър на външните работи:

Аз не съм специалист по ядрена енергетика и ще говоря за процеса на присъединяване към ЕС. При всички случаи е сигурно, това което беше казано, че е необходима прозрачност в процеса на воденето на преговори.

Съществуват няколко сценария по отношение на АЕЦ:

– първият е ако не изпълним изискванията по меморандума. Искам да ви кажа, че тогава има много начини ЕС да ни отговори със санкции и ограничения.

– вторият …

– третият сценарий е да приемем условията на Европейската комисия, както са направили всички преди нас.

– Ние обаче успяхме да постигнем и един четвърти вариант – експертна партньорска проверка. И аз искам да кажа, че не е вряно, че Лива и Словакия са получили същата проверка.

Един от реалните резултати, които постигнахме във външнооплитически план е засилената предприсъединителна програма за България, изразяваща се в равномерно увеличаване на размера на предприсъединителните фондове. Очаква се техният размер за 2004 г. да е около 368 млн., за 2005 г. – 399 млн., за 2006 г. – 430 млн.

Не е тайна, че има страни, които не са въодушевени от перспективата България и Румъния да са членки на ЕС.

Ние разполагаме с данни какво ще спечелим реално, ако бъдем членове на общността. Доказано е от статистиката при новоприетите страни, че само от подобрения пазарен достъп БВП се вдига с над 2%. Както знаете това е най-големия пазар в света – 450 млн. души. Естествено е, че бихме били и по-привлекателни за инвеститорите.

Искам да ви кажа, че все още всички сценарии са възможни. Но аз искам да ви кажа, че всяка новоприсъединила се кандидатка повече или по-малко е имала своя Козлодуй.

БУЛАТОМ ПОИСКА ЯСНИ ЦЕЛИ НА ПАРТНЬОРСКАТА ПРОВЕРКА

2 декември

Представители на Българския атомен форум (БУЛАТОМ) поискаха да бъдат ясно определени целите на очакваната партньорска проверка в АЕЦ Козлодуй. Според експертите от организацията в Общата позиция на Европейския съюз по глава Енергетика от 18 ноември е записано, че проверката няма да ревизира ангажимента на България за затварянето на блокое 3 и 4, а ще контролира изпълнението на тези ангажименти.

Понятието партньорска проверка беше създадено в системата на международната организация на ядрените оператори – ВАНО с цел повишаване на безопасността на проверяваните реактори. Боя се, че тази проверка само се казва така, без да има за цел нито повишаването на безопасността, нито дори доказването на сегашното ниво на безопасност – заяви пред журналисти Кузма Кузманов, член на управителния съвет на БУЛАТОМ и дългогодишен управител на централата.

Спрер Кузманов след затварянето на реакторите няма да има криза, защото ще се свържем с европейската енергийна система. Той обаче посочи, че тогава ще наложи да плащаме тока по пазарни цени, което прави поне три пъти по-скъпо отколкото в момента.

нови въпроси към Вапирев

– Тръгна ли процедурата по дългосрочното лицензиране на блокове 3 и 4?

– На 19 ноември България ще затвари глава Енергетика. Какъв според Вас ще е окончателният запис, записан като ангажимент на страната ни?

– Съгласувана ли е тази позиция с ядрения регулатор и лично с Вас?

– Ще помогне ли исканата партньорска проверка и какво според Вас е бъдещето на блокове 3 и 4?

– Какви според Вас са истинските причини за затваряне на вторите два малки реактора?

– Виждате ли изобщо шансове за спасяването им?

– Имате ли информация за проектодирективата по ядрена безопасност, обсъждана в Еврокомисията ?

– Отговарят ли блокове 3 и 4 на тези европейски критерии?

– Доколкото става ясно, основните опасения на Европа са, че малките блокове нямат т.нар. контейнмънт – система за локализиране на аварии. Може ли да се преодолеят тези опасения?

– Накрая мога ли да Ви попитам за Вашата лична позиция. Вие сте може би единствен от хората на властови позиции, който защитава ревностно блокове 3 и 4. Не се ли страхувате за кариерата с?

Гордън Адам

Kind Attn. Mr. Gordon Adam, representative of Great Britain in the European Parliament

Dear Mr. Adam,

My name is Alexander Alexandrov. I am a journalist in the BANKER weekly (Bulgaria). The publication is among the leading economic weeklies on the local media market, specialized in finance, banking, economy, power engineering, public life, etc.

Our team follows closely the developments regarding the future of the Bulgarian N-plant of Kozlodoui. We understood that you’re supporting the Bulgarian public opinion and the circles of nuclear experts. We’d like to thank you for supporting their attempts to save the N-plant, which is a symbol of Bulgaria’s economic sovereignty and guarantees the country’s energy independence.

In this connection I’d be much obliged if you kindly answer a few question on the issue, to be published as an interview in the BANKER weekly.

– Mr. Adam, in your January 1999 report on the issues of nuclear power engineering the four small units of the Kozlodoui N-plant figure as dangerous generators of the Russian type, which are not liable to modernization ar reasonable prices. Now, three years later, you are among those who speak in support of the Bulgarian N-plant. What are the reasons for this?

– The Bulgarian Energy Minister Milko Kovachev and the Minister of Eurointegration Meglena Kouneva publicly stated that we should hold negotiations on Kozlodoui’s reactors not only with the European Commission, but with each of the 15 EU member countries. Doesn’t this doom to failure all attempts to preserve the N-plant’s small units?

– Do you think that Bulgarian politicians could change the terms for decommissioning Kozlodui’s small reactors, set in the agreement Kostov – Verheugen dated 1999? What would you recommend them to do?

– How could Bulgaria take advantage of the positive assessment about the safety of Kozlodui’s units III and IV, made by the recently concluded mission of the International Atomic Energy Agency (IAEA)?

– If the level of safety of reactors III and IV is comparable with that of the Westeuropean power stations (as the results of IAEA’s mission showed), are there grounds for binding the decommissioning of Kozlodoui’s units with the negotiations for Bulgaria’s EU-accession?

– Are you acquainted with the situation in the other candidates for EU-membership which have nuclear reactors? Does the EC exert pressure on them?

– What is the frame of mind of the European Parliament’s deputies to the future of nuclear power engineering as a whole?

– Who would gain from Kozlodoui’s decommissioning according to you?

въпроси към д-р Гордън Адам, представител на Великобритания в Европейския парламент:

Г-н Адам,

казвам се Александър Александров и съм журналист от вестник БАНКЕРЪ (България). Изданието е сред водещите вългарски икономически седмичници и помества информация за финансовия и икономическия жи

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Невиждани суми: Цените на недвижимите имоти в Атина продължават да растат

Завръщането на чуждестранните купувачи, проектите за реконструкция и очакванията заради разширенията на метрото, са основните причини за ръста на цените на недвижимите имоти в централна, северна и южна Атина през 2022 година, пише вестник Ekathimerini. Друг фактор е стремежът на много гърци да изпреварят кривата при купуването на имоти, преди лихвите да се покачат до непосилно ниво. Имот в Гърция: Добра инвестиция ли е? Според данните за индекса на цените на гръцкия уебсайт за реклами на имоти Spitogatos има голямо увеличение в квартали като Метс и Калимармаро (стадион Панатинайкос) в центъра на Атина, където средната офертна цена достига 3240 евро на кв. метър, или повишение с почти 22% спрямо 2021 година. Предстоящото преустройство и разширяване на линиите на метрото в околностите доведоха до още по-голям ръст на средните офертни цени. Спрямо 2021 г. има значително увеличение на продажните цени на имотите в Метс (+22%), Илисия (+21%) и Гуди (+20%). Най-скъпите райони в центъра са историческият център и Колонаки, а най-високи са цените в южното крайбрежно предградие Вулиагмени, където средната офертна цена е скочила с 19% през 2022 г. до 5933 евро/кв. метър. Българи дават луди пари за къщи в Гърция Чужденците предпочитат имоти в центъра на Атина, особено близо до туристически атракции, като ги експлоатират чрез краткосрочни наеми или дългосрочни договори. Нещо повече, броят на дигиталните номади, наемащи имот за няколко месеца в годината, непрекъснато расте. Чуждите инвеститори също избират райони в южните предградия, като очакват бъдещи капиталови печалби от Атинската ривиера, с акцент върху Елинико. Имоти в Гърция: Къде е най-скъпо и къде е най-изгодно? На национално ниво средният ръст на офертните продажни цени през 2022 г. е 7,2% на годишна база, докато само през последното тримесечие на 2022 г. годишното увеличение е 8%. Според данните на Централната банка на Гърция през първите 9 месеца на 2022 г. чуждестранните инвеститори са вложили 1,27 млрд. евро капитал, което е 60% ръст спрямо същия период на 2021 г. Темпът на чуждестранните инвестиции в пазара на недвижими имоти се върна на предпандемичното си ниво и дори се очаква да го задмине. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Българите все по-често купуват евтини имоти в Гърция Все повече българи купуват ваканционни имоти в Гърция

text

България е сред предпочитаните дестинации за туризъм в Израел

Министърът на туризма д-р Илин Димитров и министърът на туризма на Държавата Израел Хаим Кац подписаха Споразумение между двете правителства за сътрудничество в областта на туризма.

Документът предвижда България и Израел да насърчават обмена на експертен опит и знания, свързани с организацията, управлението и функционирането на специални форми на туризъм, като например сезонен туризъм, СПА и уелнес, приключенски, културно-исторически, религиозен туризъм. Двете страни ще задълбочават сътрудничеството си в рамките на Световната организация по туризъм (UNWTO), както и с други международни организации. Съгласно документа страните насърчават сътрудничеството и обмена на добри практики за привличане на инвестиции в туризма.

Министърът на туризма на Израел Хаим Кац е на двудневно работно посещение в България. Това е и първото посещение на министър на туризма на Израел в България. „Ние разчитаме това като недвусмислен знак за важността на двустранните ни отношения и желанието те да бъдат развивани“, отбелязва министър Илин Димитров. Той подчерта, че Израел е сред топ пазарите за България.

Министър Илин Димитров съобщи, че през март ще води делегация в Израел, съставена от представители на бизнеса в сектор туризъм, която ще проведе двустранни работни срещи тип B2B.

Израелският министър подчертава, че като син на родители, оцелели от лагерите на смъртта, е дълбоко признателен на българския народ за всичко, което е направил, за да подкрепи сънародниците му в най-тежката част от тяхната история. Той напомня, че тази година отбелязваме и 80 г. от спасяването на българските евреи.  „От името на израелското правителство и от свое име искам да благодаря на българския народ“, казва министър Хаим Кац. „В моето семейство са ме учили, че когато получаваш, трябва и да даваш. Ще направим всичко възможно, за да изпращаме повече туристи в България.“

Министър Хаим Кац допълва, че се надява израелските туристи в България да бъдат на нивата от предковидната 2019 година – над 200 хил. туристи. От своя страна, министър Димитров изрази надежда до десет години тази цифра да се увеличи многократно.

Министрите на България и Израел проведоха двустранна среща, а след подписването на документа заедно с членовете на делегациите разговаряха с представители на българския туристически бизнес. Теми на разговорите бяха продължение на доброто сътрудничество в туризма между двете страни и конкретни инициативи за сътрудничество и развитие на отрасъла. Обсъдена е била възможността за задълбочаване на успешните практики в балнео и СПА туризма и развитие на здравен туризъм, по подобие на сътрудничеството с германските здравни каси. В разговорите е отделена за възможностите за по-добра транспортна свързаност, както и за подобряване ефективността на рекламата и възможностите за инвестиции в туризма. България е сред предпочитаните дестинации за туризъм в Израел, увери министър Кац.

В средата на февруари месец Министерството на туризма и български туристически компании ще участват на международното изложение IMTM в Тел Авив.

Израелските граждани основно осъществяват пътуване до България с цел почивка и отдих. Ежегодно най-много техни пътувания се регистрират през месеците юли и август, следвани от месеците юни и септември. Все по-голям е интересът към зимните дестинации в България. През изминалата година у нас са дошли близо 200 хил. израелски туристи, което е ръст от около 300 процента спрямо 2021 година. Най-популярните български дестинации са София – с 37 хил. израелски туристи, Несебър и Варна с по над 26 хил., Банско – 16 хил., Самоков – 4400, Пловдив – 3700.

Във вторник министър Кац ще посети Банско, за да се запознае лично с отличните условия за почивка и зимна ваканция в българския ски курорт.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]