Комисията по икономическа политика отхвърли Декларацията на ПП

Комисията по икономическа политика и иновации отхвърли Декларацията на „Продължаваме промяната“, в която тя определя приоритетните си национални цели и задачи пред 48-ото Народно събрание и търси допирни точки с другите парламентарни групи с цел реализиране на втория мандат за правителство с премиер академик Николай Денков.

Само петима народни представители гласуваха „за“, шестима бяха- „против“, а въздържали се бяха четирима.

Преди гласуването Искрен Митев от ПП се опита да омилостиви депутатите от ГЕРБ-СДС и ДПС, като припомни принцип в реториката, според който, когато се говори за миналото, се отправят обвинения; когато се говори за настоящето, се обсъждат ценности, а когато се говори за бъдещето – се мисли за взимането на решения.

Ето защо според Митев Декларацията е крачка в правилната посока с цел уеднаквяване на позициите и намирането на общи гледни точки и приоритети.

„Ние сме предложили 53 точки и смятам, че те подлежат на критика. Те може би не са най-идеалните, но виждам, че не са чак толкова много нещата, по които се различаваме, така че при един следващ мандат и при едно следващо пренареждане на картите, може и да се получи“, посочи Митев.

Накрая той призна, че ПП са спечелили изборите за 47 Народно събрание, като са обвинявали ГЕРБ и ДПС за политиките им, но днес виждат, че това не е устойчива линия на поведение.

Такъв тип победа не е трайна, но се надявам, че следващия път, който и да победи, резултатът ще е по-устойчив, завърши Искрен Митев.

Но въпреки признанието му Декларацията не бе подкрепена. Ето накратко и обструкциите по нея: Първи коментира Декларацията Румен Христов от ГЕРБ-СДС. Той посочи, че от ПП е трябвало първо да постигнат съгласие кои политически формации биха ги подкрепили и след това да изчистят заложените си приоритети. Христов добави, че по членството в еврозоната единствено от „Възраждане“ защитават различна позиция, но има други спорни моменти.

Той отчете, че от ПП сериозно са се фокусирали върху съдебната реформа и от ГЕРБ-СДС също – при едно бъдещо разглеждане на законопроектите – ще подкрепят подобни промени. Румен Христов обаче разкритикува липсата на конкретна информация какво предвиждат от ПП за бюджета и дефицита, а освен това определи и като недостатъчна мярката да се намалят болничните, които поемат работодателите, от три на два дни.

Румен Гечев от „БСП за България“ сподели, че депутати от парламентарната му група са участвали в дискусиите по съставянето на Декларацията – давали са предложения, които са били отразени, но въпреки това колегите му имат някои неизяснени въпроси.

Първият въпрос бе свързан с конкурентната и иновативна икономика. Според декларацията ще се запазят текущите данъчни ставки. Така не става ясно как ще се финансира дефицитът. Ако отговорът е – чрез държавни дългове, то тогава възниква въпросът кой ще ги плаща. Тук Гечев припомни, че още в първи курс се учи, че най-голямата тежест при неравенствата се поема от най-бедните. Професорът разкритикува липсата на облагаем минимум и на прогресивно данъчно облагане. След това даде пример, че и в момента кметовете в различни части на страната се затрудняват да платят минималната работна заплата от 780 лева, която дори не е достатъчна да компенсира инфлацията.

Въпреки че определи като незначителен детайл за разделение между партиите намаляването на болничните, които да се поемат от работодателя, от три на два дни, Гечев отбеляза, че социалистическата му партия няма да подкрепи това предложение.

Като по-сериозен проблем той коментира предложението за съдийската независимост. То гласи:  Въвеждане на структурни гаранции за съдийската независимост, автономност и демократична отчетност на прокуратурата чрез разделяне на ВСС на два съвета: самостоятелен прокурорски съвет, в който мнозинство имат членове, избрани от НС, и висш съдебен съвет, в който мнозинство имат съдии, избрани от съдии – срок: 06/2023.

Гечев посочи, че юристите от парламентарната му група се притесняват дали така няма да се наруши принципът за независимостта на властите.

По отношение на енергийната независимост Гечев коментира, че въпросната фраза звучи добре, но на практика е свързана със сложни външнополитически въпроси и че има риск да се окаже, че страната ни заменя един монополист с друг. Той припомни, че по отношение на възобновяемите енергийни източници България е преизпълнила програмата на ЕС, докато много от развитите страни се връщат към ядрената енергетика.

Накрая той подчерта, че от „БСП за България“ имат проблем с онази част от Декларацията ,в която недвусмислено се казва, че България трябва да продължи да помага на Украйна. Той припомни позицията на парламентарната му група, която е за мир и срещу износа на оръжия за страната във война.

Борис Аладжов от „Възраждане“ обяви, че неговата парламентарна група няма да подкрепи Декларацията заради планираното въвеждане на еврото. Своята позиция срещу предложенията на ПП декларира и депутатът от ДПС Байрам Байрам.

Лилия Недева от „Български възход“ посочи, че от парламентарната й група виждат много положителни неща в предложения документ, но са притеснени от кратките срокове, които от ПП са си поставили.

Тя обаче добави, че от „Продължаваме промяната“ имат време и от „Български възход“ са отворени за разговори, така че да им помогнат да направят нужните корекции особено що се отнася до трите процента дефицит, за които Недева изрази сериозни съмнения как бъдещите управляващи ще успеят да ги постигнат в заложените срокове.

Десислава Трифонова от ГЕРБ-СДС припомни, че в края на юли 2022 г. от „Продължаваме промяната“ са оставили сертифицирани инвестиции за 230 млн. лева, които са били осъществени за период от осем месеца, докато при управлението на Борисов за три месеца сумата е била 800 млн. лева. Освен това тя сравни Декларацията на ПП с коалиционното им споразумение от 2021 г., в което те си били поставили по-амбициозни цели по отношение на привличането на инвеститори. Тя им припомни, че са искали да променят Закона за насърчаване на инвестициите, но още не са направили обещаната за януари 2022 г. оценка на въздействието.

„Вие сте непоследователни и не сте амбициозни – обещахте 620 инвеститори, а сега те са нула. В тази Декларация няма нищо, което да развие икономиката по отношение на инвестициите в малките и средните предприятия, нямате конкретна идея и как точно ще намалите административната тежест“, разкритикува Десислава Трифонова депутатите от „Продължаваме промяната“.

Съпартиецът й Александър Иванов отбеляза, че не вижда персонален състав, който да изпълни конкретните приоритети и посочи, че в преамбюла на предложения документ се съдържа смесица от истини и неистини, а именно твърди се, че заради отложеното ни приемане в Шенген се поставя под въпрос и членството ни в еврозоната. Тук Иванов припомни, че първоначално България е била в едно и също положение с Хърватия, която вече от няколко дни е приела еврото.

Председателят на парламентарната комисия Мартин Димитров от „Демократична България“ посочи, че ще подкрепи Декларацията, защото има риск да изпаднем в рецесия, ако страната ни продължи да бъде управлявана от служебни кабинети.

„От 2020 г. събираемостта на ДДС спада и това е изключително притеснително. Причината е, че когато зад приходните администрации няма гръб в лицето на редовен кабинет, при тях не се вижда решителност“, подчерта Димитров. Той изрази опасения, че ще бъдат събрани свръхданъците от „Лукойл“, обещавани от сегашния служебен кабинет, като отново предупреди, че подобни правителства са замислени да управляват само няколко месеца.

В края на заседанието Михал Камбарев от ПП обясни, че доста от точките изразяват позициите на повече от една парламентарна група и че тяхната цел е да се потърсят политики, около които да се намери обединение с цел предлагане на кабинет.

„Ние имаме два варианта – да продължим да се държим като сърдити деца или да подходим по конструктивен начин“, заяви Камбарев и допълни, че Декларацията е отворена и по нея продължават да се събират коментари и да се правят подобрения.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Вучич: Това е последният ми мандат като президент на Сърбия, от следващата година няма да бъда и председател на СПП

Държавният глава на Сърбия Александър Вучич обяви, че настоящият му мандат ще бъде последен за него, цитират думите му медиите в западната ни ...

България и Гърция възраждат нефтопровода Бургас-Александруполис

Възраждането на нефтопровода между Бургас и Александруполис е все по-реалистично. Проектът получи подкрепа от всички заинтересовани страни - за реализацията му се обявиха българските и гръцките власти, руската петролна компания "Лукойл Нефтохим" и местната власт в Бургас. Българските власти се отказаха от нефтопровода Бургас-Александруполис през 2011 г. след местен референдум заради опасения за околната среда, но международната проектна компания Trans Balkan Pipeline B.V. продължава да съществува. Проектът може да помогне за замяната на руския петрол, който в момента се внася с танкери през пристанището Росенец. България има право да използва руски нефт до края на 2024 година. След санкциите: България е втора в света по внос на руски нефт по море "Реализирането на петролния проект от държавата или чрез публично-частно партньорство е решение, което би допринесло за подобряване на логистиката чрез избягване на проблемните проливи (в Турция)", коментират в изявление от "Лукойл Нефтохим Бургас". Подготовката е в ход България и Гърция ще си сътрудничат при проучването на възможностите за изграждането на петролопровода между Александруполис и Бургас, съобщиха от българското правителство. За целта ще бъде създадена специална работна група от експерти по енергетика и екология, която да подготви проект за изграждане на тръбопровода и да анализира как може да се финансира. До края на 2024 г. работната група трябва да изработи план за реализация на проекта. България иска да внася петрол през потенциалния нов тръбопровод от Средиземно море. Предишната идея беше руският петрол да стига до гръцкото пристанище през страната ни. Може ли България да се справи без руски петрол? Предвижда се капацитетът на предложения нефтопровод да осигурява като минимум пълна замяна на вноса на руски суров нефт в България по море от алтернативни източници. "Лукойл Нефтохим" разкри откога ще работи с неруски нефт Големият шлем на Георги Първанов и идеята на Радев Проектът Бургас-Александруполис беше част от така наречения "Голям шлем" на руските енергийни проекти в България, който включваше и новата АЕЦ "Белене" и газопровода "Южен поток". Нито един от тях не се реализира. България се съгласи да осъществи тези проекти преди 16 години по време на президентството на Георги Първанов. Газопроводът е построен, но като продължение на "Турски поток". АЕЦ "Белене" вероятно никога няма да бъде построена, но реакторите са доставени и отдавна се говори за нов ядрен блок на АЕЦ "Козлодуй". Възобновяването на проекта Бургас-Александруполис беше предложено от президента Румен Радев по време на конференцията "Черно море: Близък изток" в края на ноември. "Лукойл Нефтохим Бургас" обяви, че този проект може да прерасне в петролен хъб "Черно море", което ще увеличи ролята на България за енергийната сигурност на региона.  ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Експерт: България няма нужда и не зависи от руски петрол Ембаргото срещу руския нефт не плаши България, но има друг по-голям риск

text

Кабинетът взе решение за намаляване на анилина в детските играчки

Правителството прие допълнения в Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на детските играчки. С тях се ограничава използването на веществото анилин до 30 мг/кг в бои за рисуване с пръсти и в текстилни и кожени материали за детски играчки. Целта на рестрикцията е превенция и предотвратяване на възможно негативно въздействие от остатъчни количества от веществото, които могат да се съдържат в материалите, предназначени за детски играчки.

Анилинът е класифициран като канцерогенно вещество от втора категория и мутагенно вещество. До момента беше разрешено използването му в детски играчки в концентрации, равни на или по-малки от 10 000 мг/килограм.

Целта на ограниченията е да се осигури максимално висока степен на защита на децата. Изменението е част от задълженията на България за отразяване на промените в действащото европейско законодателство.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

В съюзна страна ще оценяват техника, която може да получим, ако дадем наша на Украйна

Български експерти ще посетят “съюзна страна”, която да оцени техниката, която България може да получи, ако дадем наше въоръжение за Украйна. Това каза министърът на отбраната Димитър Стоянов пред депутатите от ресорната комисия в парламента. Министърът не уточни коя е държавата и какви са въоръженията. Но посочи, че “въоръжението би било полезно.” 

Министър Димитър Стоянов се надява предложението на служебния кабинет за допитването до парламента при оказване на помощ за Украйна, да бъде одобрено.  помощ

“Трудно ми е да предскажа дали Народното събрание ще обърне сериозно внимание на нашето предложение за промяна в споразумението…Защо си мислите, че това е блокировка, не е блокиране, напротив – това е една откритост, която самите партии, част от партиите пожелаха от парламента. Така че, ние сме открити в това отношение и по никакъв начин не бихме си позволили да прескочим най-висшия орган в държавата –  парламентът. Няма как да бъде взето такова решение без парламента. В същото време, както знаете, беше сезиран и Конституционният съд и ние ще изчакаме решението му”, коментира министърът.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Трудовата книжка да се замени с електронен трудов запис, реши социалната комисия

С 15 гласа „за“, два „против“ и без въздържали се Комисията по труда, социалната и демографската политика в парламента прие на първо четене промени в Кодекса на труда.

Измененията са внесени от Божидар Божанов и група народни представители от „Демократична България“. С промените се предвижда замяната на трудовата книжка с единен електронен трудов запис. В мотивите към законопроекта се посочва още, че ще има електронен регистър на заетостта, поддържан от Агенция по заетостта, в който се вписват всички данни от трудовата книжка, като служителите имат право на пълен достъп до трудовото си досие.

Трудовата книжка отдавна трябваше да е отпаднала, смята Божанов. Той каза, че електронното водене на данните има практически ползи за работодателя и работниците.

От Министерството на труда и социалната политика имат забележки към законопроекта. Заместник-министърът Емил Мингов каза, че темата за промени относно трудовата книжка трябва да се обсъди във формата на съвета за тристранно сътрудничество.

От КНСБ също имат притеснения относно някои текстове в законопроекта, но посочиха, че е необходимо електронната трудова книжка да стане факт. 

От ГЕРБ-СДС и „БСП за България“ изразиха принципна подкрепа, но депутатите от двете формации казаха, че е необходимо между първо и второ четене да се прецизират текстовете. Иван Матев от „Продължаваме промяната“ коментира, че спестовни книжки вече няма, затова и не разбира защо е необходима хартиената трудова книжка. Даниела Дашкова от „Български възход“ каза, че в училищата има електронни дневници, затова и тя не вижда проблем трудовата книжка също да е в електронен вариант.

Георги Георгиев отбеляза, че „Възраждане“ не подкрепя законопроекта. Той заяви, че не вижда затруднения в използването на трудовата книжка.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]