През 2022 г. “Газпром” е добил 412,6 млрд. куб. м газ, а износът на газ за държави извън ОНД е достигнал 100,9 млрд. куб. м в сравнение със 185,1 млрд. куб. м през 2021 г.

Спадът в добива на газ от „Газпром” спрямо 2021 г. е около 20%, а износът е намалял с 45,5%. Това съобщи директорът на холдинга Алексей Милер. Така износът на газ от „Газпром” през 2022 г. е най-ниският за компанията през 21 век, а добивът му е най-ниският поне за последните 15 години според дългогодишните статистически данни.

През 2022 г. “Газпром” е добил 412,6 млрд. куб. м газ, а износът на газ за държави извън Общността на независимите държави (ОНД) е достигнал 100,9 млрд. куб. м в сравнение със 185,1 млрд. куб. м през 2021 г., обясни Милер. По оперативни данни доставките от газопреносната система до руските потребители възлизат на 243 млрд. куб. м газ. “Задача номер 1 за нас е да доставяме надеждно газ на руските потребители. Както винаги, ние уверено го изпълнихме”, шефът на доставчика. От холдинг „Газпром” внесоха в бюджета на Русия над 5 трилиона рубли до края на 2022 г.

В края на 2022 г. Милер заяви, че руският газов гигант е имал трудна година, тъй като компанията е трябвало да търси нови пазари след международните санкции, наложени заради нахлуването на Русия в Украйна. Шефът на компанията отбеляза “пълната промяна на енергийните пазари”, предизвикана от последиците от западните санкции срещу Москва в отговор на решението на президента Владимир Путин да изпрати войски в Украйна. Той обаче настоя, че “Газпром“ продължава да работи по “много добре координиран” начин.

През 2021 г. Русия беше най-големият доставчик на газ за 27-те държави от Европейския съюз. След началото на войната в Украйна блокът драстично намали вноса си на руски природен газ, тъй като се стреми да намали зависимостта си от доставяната от Москва енергия. На “Газпром” се падат 11% от световния добив на природен газ и той разполага с най-големите газови резерви в света.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Възможностите за по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството между България и Турция, ще обсъди президентът Радев с турския енергиен министър

На 3 януари от 14:00 часа на “Дондуков” 2 президентът Румен Радев ще проведе среща с министъра на енергетиката и природните ресурси на Турция Фатих Дьонмез. Срещата е в продължение на договореностите за развитие на двустранните отношения в сферата на енергетиката, постигнати при срещата на българския държавен глава Румен Радев с турския му колега Реджеп Тайип Ердоган на 9 декември 2022 г. Възможностите за по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството между България и Турция, в това число доставка на природен газ и нови партньорства, ще са сред темите на разговора утре на “Дондуков” 2.

По-рано през деня в Министерския съвет ще бъде подписано споразумение, чрез което „Булгаргаз“ ще получи достъп до терминалите и газопреносната мрежа на турската държавна енергийна компания BOTAŞ (“Боташ”).

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Отпускат на семейни фирми помощ за придобиване на машини, съоръжения, оборудване и софтуер

Още през януари ще може да се кандидатства през Министерството на иновациите и растежа за получаване на безвъзмездна финансова помощ за модернизация на семейни предприятия и фирми от творческите индустрии и занаяти. Кандидатстването ще бъде възможно по процедура за Подобряване на производствения капацитет на малки и средни предприятия на стойност над 117 млн. лв. Тя е по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП) 2021 – 2027.

Процедурата ще бъде насочена към малки и средни предприятия и по-точно семейни фирми – предприятия, които се притежават от повече от един член от семейство. Допустимите разходи ще са насочени към придобиване на машини, съоръжения, оборудване и софтуер, свързани с производствените цели на предприятията.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

По това време на миналата година компаниите се чудеха дали се вижда края на пандемията от КОВИД 19. След което дойде 24 февруари когато Русия нахлу в Украйна, създавайки хаос на пазарите за суровини и разстройвайки плановете на инвеститорите по света в условията на вече надигащата глава инфлация. Последвалото икономическото пренареждане на силите засегна по-силно някои индустриални сектори – от енергията до частния капитал и технологиите, които се очаква да вълнуват световния финансов елит и да доминират новините и през новата година.

Енергия

2023-а може да положи ново начало в енергийния сектор със започналото “парцелиране” на глобалния пазар на суров петрол.
През последните три десетилетия енергийните ресурси като цяло прекосяваха свободно планетата на път към предложилите най-високи цени купувачи. Европейските и американските санкции на руския износ обаче обърна пазара надолу с главата и де факто раздели отново света на “Изток” и “Запад”.

Руският енергиен износ, който по правило отиваше в Европа, вече пътува към Индия и Китай. Американският експорт пък потегля за Стария континент, а доставките от Близкия изток ще попълват надостига и в двете посоки. Цените през следващите 12 месеца и евентуално през идните години ще зависят от няколко фактора: как ще работи системата, какъв ще е ефектът от санкционния режим и кой ще се осмели да търгува руска енергия.

Най-големият риск пред сктора: затягащата се регулация на климатичните параметри и огласяването на вредните емисии. Американската Комисия за ценни книжа и фондови борси предложи през март 2022-а мерки, които принуждават компаниите да предоставят данни за отделения въглерод в годишните си отчети. А според приетия неотдавна Закон за редуциране на инфлацията за “наднормените” метанови емисии в Съединените щати ще се налага глоба от 2024-а нататък. В Европа пък е в ход обжалването на “Шел” на наложените целеви редукции на отделяните замърсители.

През тази година се очаква ръст на делата и по-голям натиск за по-засилено регулиране с директна насоченост към плановете, дейността и отчетността на енергийните компании.

Лицето в светлината на прожекторите от сектора се очаква да е Уаил Сауан, който на 1 януари пое кормилото на най-голямата европейска енергийна група (“Шел”) от Бен ван Бьорден, прекарал девет години като главен изпълнителен директор. Сауан наследява фирма с рекордни печалби, но и с големи въпросителни в бъдеще. Официално той е избран да приложи стратегията, разработена от предшественика си, но и най-малката промяна на тона или на подхода ще имат значително въздействие върху сектора предви големината и влиянието на “Шел”. По принцип, Сауан трябва да реши дали да насочи по-голяма част от огромните фирмени печалби от въглеводороди към източници с по-ниски емисии или да обоснове поддържането на по-високи производствени равнища на петрол и природен газ със сегашната криза.

Като най-голяма изненада се очертава евентуалното решение на най-големите западни петролни и газови гиганти да увеличат обещаните климатични параметри. Наложителни са много по-агресивни орязвания на производството и потреблението на изкопаеми горива по света, за да се задържи глобалното затопляне под 2 градуса по Целзий. Миналогодишната енергийна криза обаче възроди страховете за енергийната сигурност и предостави възможност на бранша да агитира в полза на нови инветиции в петрол и газ по време на прехода.

Технологии

Изкуственият интелект направи скок с “продуктивни” системи, които пишат, или създават изображения, изглеждащи сътворени от човешки същества. В сектора се изсипват купища средства, а надпреварата е да се превърнат тези системи в основа за нови масови пазарни изчислителни платформи.

Разговорната система ChatGPT, пусната от OpenAI, показва нагледно как тази нова форма на изкуствен интелект може да промени начина, по който хората работят с компютри. Новата година вероятно ще донесе развитие на много фронтове, защото възможностите на тези “генеративни системи” се разширяват в области като производството на видео и аудио продукти, а технологичните компании се конкурират да приложат технологията в ежедневната си дейност, комуникации и забавления.

Лицето във фокуса на прожекторите, естествено, ще е Илон Мъск. За трета поредна година той е изборът на “Файненшъл таймс” за 2023-а, въпреки че този път може да е поради всичките му провокативни и спорни решения. Но, за добро или за лошо, неговото присъствие в социалната медия “Туитър” ще го задържи на челните страници на медиите.

Много по-важно за света на технологиите обаче е дали Мъск ще се върне към онова, което умее най-добре и ще помогне на електрическите коли и на космическите ракети да се превърнат в нови важни производствени области. Неговата гигантска ракета “Старшип” очаква първото си тестово изстрелване в орбита и потенциално ще донесе епоха на много по-евтини космически полети. А след 63-процентния срив на цените на акциите на “Тесла” от върховите им равнища, акционерите ще очакват от ексцентричния милиардер да се концентрира върху бързо развиващия се пазар на електромобили.

Най-големият риск за технологичния сектор е започналата през 2022-а промяна на финансовия климат, която нанесе сериозни поражения на бранша. Те могат да се задълбочат, ако икономическият спад продължи и през 2023-а. Много технологични фирми вече се борят да се справят с последствията от спукването на балона като съкращават работници и ограничават инвестициите. Икономическият спазъм, който сви и търсенето на техните стоки и услуги, може да ги принуди да режат по-дълбоко и заплашва да превърне следпандемичния възход в нежелана депресия.

Най-голямата изненада би било решението на едрите технологични компании да закрият големи части от бизнеса си доброволно, без да чакат регулаторите да вържат ръцете им. Огромните размери на гигантите от сектора ги прави трудни за управление, така че по-добрият изход би бил те да се разделят с части от дейността си и да се опитат да се върнат към корените си на предприемачи.

Търговски недвижими имоти

Никой от сектора не очаква лесна 2023-а. Спадът вече е започнал и се очаква да се задълбочи. Въпросът, който си задават анализатори и инвеститори, е колко още ще падне пазара преди да достигне новата си равновесна точка.

Собствениците на офиси, магазини и складове на едро по света все още оценяват влиянието на пандемията върху техните наематели, поразени през 2022-а от растящите лихвени проценти. Пазарът се пренастройва след дългите години на евтини пари, който привлече в сектора множество нови инвеститори след финансовата криза от 2008-а.

По-високите кредитни разходи, инфлацията и заплахата от рецесия ще тласнат някои собственици на имоти на брега на фалита през 2023-а, като очакванията са първите принудителни продажби да започнат още през първото полугодие, защото заемите ще трябва да се рефинансират на по-високи лихви или защото те ще трябва да погасяват задълженията си към собствените инвеститори.

Тук беспорното лице на новата година ще е Сандип Матрани, който пое уравлението на “Уи уърк” с простото обещание да изведе компанията за споделено офис-пространство на печалба. Матрани се пази от общетвеното внимание, на което предшественикът му Адам Нюмън разчиташе, и оряза разходите, но компанията остана губеща. Евентуалният му успех да я направи печеливша през 2023-а, ще даде известна насока как другите затънали в дългове дружества ще се развиват в бързо променящата се работна среда.

През 2022-а фразите “загазили активи” и “зомби офиси” изобилстваха в лексиката на имотните агенти и инвеститори. И двете определения описват множеството по-стари работни места, които няма да могат да изпълнят новите правни норми за околната среда. През 2023-а новите регулации ще продължат да подбиват стойността на офисите, чиито собственици ще трябва да инвестират в сградите, за да изпълнят изискванията и да задържат атрактивните наематели. При очертаващия се икономически спад обаче възможностите им могат да се окажа пред сериозен тест.

Най-голямата изненада ще е връщането към “новата нормалност” за собствениците на търговски площи. По време на пандемията, когато работните места бяха абсолютно празни, те се надяваха, че добрите времена ще се върнат и персоналът ще насели отново офисите. Тази идея обаче изглежда все по-нереална: във Великобритания работните площи все още а запълнени на 50% от предпандемичните равнища, използвамостта им ще остане доста ниска и в Съединените щати, а хибридният работен процес вероятно ще остане завинаги.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

След като депутатите съкратиха Коледната си ваканция – те още в сряда (4 януари) се връщат на работните си места, първи започва политическата щафета държавният глава Румен Радев – в утрешния ден (3 януари) той предстои да връчи втория мандат за съставяне на редовно правителство на “Продължаваме промяната”.

Припомняме, че втората политическа сила в страната, заедно с “Демократична България”, започнаха разговори, още преди празниците, с останалите политически формации в парламента за съставяне на правителство на малцинството по приоритети. За сега обаче не се очаква да получат нужната подкрепа, тъй като категорично “против” се обявиха от ГЕРБ и “Възраждане”. Стана ясно още, че от ПП нито искат да предложат експертен кабинет, нито някоя от останалите партии възнамерява да се обвърже с политическата декларация, която Кирил Петков и Асен Василев са сложили на масата като условие за правителство.

Същинските преговори обаче предстои да започнат тази седмица, като идеята е да бъде съставена вече спомената декларация с приоритетите, която да бъде гласувана в Народното събрание.

От “Продължаваме промяната” все още не са обявили кандидатите си за министри, но е ясен изборът им за премиер – акад. Николай Денков.

При евентуален провал и на втория мандат, президентът Румен Радев ще връчи третия мандат за съставяне на редовно правителство на партия по свой избор.

Но като че ли никой от евентуалните кандидати не бърза да се хареса на президента и всеки си копае градинката. В Народното събрание вече някои парламентарни групи си набелязаха първите задачи. Депутатите от “Демократична България” поискаха изслушване на обявения за издирване в Русия български журналист – Христо Грозев. Предложението е това да се случи на 5 януари.

Равносметката от изминалата година не е никак добра. Излизаме от 2022 г. с най-краткото управлявало правителство от зората на демокрацията и то е именно на “Продължаваме промяната”. Само 8 месеца. През изминалата година бе и първият успешен вот на недоверие от 1989 г. насам. С него кабинетът “Петков” бе свален от власт. В рамките на само 1 година и 5 месеца, Радев излъчи три служебни правителства. И на това, ако не му се вика да се въртиш в кръговото и все да не можеш да излезеш?!

Черешката на тортата – поредната липса на редовно правителство, невръчен още втори мандат, цели 3 месеца след последните предсрочни избори на 2 октомври 2022 година. Точно поради тази причина политическата ситуация в страната не изглежда никак розова. Не бъде ли съставен редовен кабинет с втория или с третия мандат, ще има трето поредно разпускане на Народното събрание в рамките на само една година и пет месеца. Ще бъде назначен четвърти служебен кабинет и ще бъдат насрочени четвърти парламентарни избори в рамките на само две години. Тогава вече анализаторите дори и най-големите оптимисти няма да могат ни предвещаят нищо добро. Според повечето от тях политическата активност в страната ще бъде още по-ниска от онези 2 000 000 души, излезли пред машините на 2 октомври 2022 година.

На този фон политическите формации стават все по-разединени и мнозинство отново няма.

Най-големият разлом дойде между ПП и БСП, заради оръжията за Украйна. Дали ще има връщане назад в отношенията на доскорошните партньори?! Като че ли от ПП си правят някакви тайни сметки да възродят отношенията си с Нинова, за да отворят Изборния кодекс и да заличат върналата се наскоро хартиена бюлетина. Дали това ще стане – само времето ще покаже.

Новата 2023 г. вече пристъпи през прага ни, но носи след себе си полъх от изминалите две провалени политически години. Радев се опитва да забави сроковете, за да няма парламентарни избори през март, а най-вероятно през април, защото и да не си математик е ясно, че редовен кабинет пак няма да бъде съставен. Без подкрепата на ГЕРБ-СДС или ДПС правителство няма как да бъде избрано, защото всякакви други сметки не правят 121 гласове. “Възраждане” за момента работят само и единствено само за себе си, така че те дори не се броят.

Предстои ключова година. Да не забравяме, че ни очакват и местни избори.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

“Булгаргаз” ще получи достъп до терминалите и газопреносната мрежа на турската държавна енергийна компания BOTAŞ (“Боташ”)

На 3 януари, вторник, от 12:00 часа, в Гранитна зала на Министерския съвет ще бъде подписано споразумение, чрез което “Булгаргаз” ще получи достъп до терминалите и газопреносната мрежа на турската държавна енергийна компания BOTAŞ (“Боташ”). Споразумението се сключва за срок от 13 години. Документът ще бъде подписан от ръководствата на “Булгаргаз” и BOTAŞ в присъствието на служебния министър на енергетиката Росен Христов и турския министър на енергетиката и природните ресурси Фатих Дьонмез.

След подписването премиерът Гълъб Донев ще проведе среща с министрите Христов и Дьонмез, на която ще бъдат обсъдени и други възможности за сътрудничество в сферата на енергетиката между България и Турция.

Преди празниците служебният енергиен министър обяви, че “Булгаргаз” преговаря с турската енергийна компания за доставка на втечнен газ през нейната инфраструктура за 1 млрд. куб.м годишно. Това количество покрива приблизително една трета от годишното потребление на България, което е около 3.5 млрд. куб.м, но през тази година заради високите цени е било под 3 млрд. куб.м, обяви Христов.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]