предложения за ценители

Tullamore Deww – ирландското уиски

D&B – скоч уиски

шотландското уиски се изписва whisky, с една буква разлика от ирландското –  whiskey. Съперничеството между тях продължава вече 6 века. Една от основните разлики е , че при ирландското малцът не се опушва с торф. Освен това обичайно шотландското е двойно дестилирано, а ирландското – тройно. Съществуват разбира се редица изключения.

отлежаването на уискито продължава до момента на неговото бутилиране. 10-годишно уиски, бутилирано преди 5 г. си остава 10-годишно, а не става 15-годишно.

….

места, които трябва да посетите

Уискито е вид силно спиртно питие (алкохол), което се получава от пшеница, ръж или ечемик. Понякога към уискито се причислява и бърбънът, който се вари от царевица.

„Whisky“ е английско изопачаване на древното наименование на тази спиртна напитка, която на келтски език (използван в Шотландия и Ирландия) се наричала „uisge beatha“ или „usquebaugh“ – означава „вода на живота“. На англичаните това звучало като „uishgi“, докато накрая думата станала „whisky“.

Думите „Malt Whisky“ показват, че материалът за производството е само ечемичен малц. Така се произвежда превъзходно уиски, смятано от специалистите за по-добро от обикновеното зърнено уиски, което е съставна част от „Blend Whisky“. Въпреки това има някои много качествени видове зърнено уиски.

Американското чисто уиски тип "Straight Bourbon" се произвежда от малцова каша с поне 51% съдържание на царевица (обикновено около 70%), както е според американското законодателство. Останалите количества в производствената каша се допълват от пшеница и/или ръж и ечемичена смес.

„Бърбънът“ се произвежда от 51% царевична каша, чистото ръжено уиски се произвежда от 51% ръжена каша. Наименованието Bourbon произлиза от името на областта Бърбън Каунти, щата Кентъки. Американските уискита отлежават в нови бъчви от бял американски дъб, които се опушват преди употреба. Отлежаването обикновено трае 2 години, което не е законовото изискване за отлежаване на обикновения бърбън, но е минимален срок на отлежаване на стрейт-бърбъна според американските закони. На практика обаче бърбънът отлежава не по-малко от 4 години. Познато е и наименованието "Sour Mash", с което се обозначава американското уиски със солен или леко кисел привкус (в превод "Кисела малцова каша"). В същност това идва от използването на киселина в контролирането на процеса на създаване на уиски. Тя контролира развитието на бактерии, които могат да увредят питието. Освен това се постига подобряване на консистенцията и качеството на напитката.

„Възрастта“ на уискито се дава въз основа на най-младия компонент. Отлежаването на уискито спира при неговото бутилиране. 12-годишно уиски, бутилирано преди 10 години си остава 12-годишно, а не става 22-годишно. На етикета или бутилката трябва да пише както колко годишно е уискито, така и през коя година е бутилирано.

„Proof“ или „проба“ в миналото е означавало „добре изпитана рецепта за качество или сила“. В миналото английският флот запасявал корабите с големи количества ром, предназначен за моряците. Пробата дали ромът ставал за пиене била следната: черен барут се заливал с ром и ако ромът е качествен, барутът трябвало да може да се запали, докато е мокър. В Англия 100 „proof“ означава около 57% алкохолно съдържание на обема или около 50% алкохол на тегло при 10 градуса Целзий. Следва изобретяването на спиртомера – плаващ инструмент, използван за измерване плътността на течности – в случая в спиртните напитки се измерва съотношението алкохол/вода. Разграфяфането обаче е различно – 100 „proof“ в Англия съответства на около 114 в САЩ, а 100 „proof“ в САЩ е еквивалентно на около 88 „proof“ в Англия. Ако се измерва по тази скала, алкохолът в уискито в Англия може да достигне 175 „proof“.

История

Подобно на всеки висококачествен алкохолен продукт уискито има своята култура и своите големи имена. Съществуват толкова много видове уиски, че бихме могли да опитваме по едно през всеки ден от годината. Ирландско, шотландско или американско, уискито – този алкохол за крале, разкрива тайните си само на истински посветените. Противниците му го упрекват, че имало вкус на смачкани дървеници. Но за ценителите няма нищо по-възвишено и по-истинско от едно добро уиски. Нищо, че се прави от възможно най-баналните суровини – вода и ечемик. А появата на нов тип консуматори е в услуга на възхода му. Днес уиското се дегустира заради самото него, а не под въздействието на някакви модни импулси.

История

Историците са съгласни, че произвеждането на уиски е започнало в Ирландия. Първото писмено сведение датира от 1172. Няма точни данни кога е пренесено в Шотландия – първият писмен източник сочи 1494. До 1950 година всичките производители на малцово уиски са осъществявали целия процес на производство във фабриките си. В днешно време първият цикъл – производството на малца, се извършва предимно от външни компании.

Страни производители

Трите основни (макар не и единствени) страни, в които се дестилира уиски, са Ирландия, Шотландия и САЩ.

Ирландия, която е най-старата страна производител, създава напитки с аромат на плодове и подправки.

В четирите области на Шотландия, където се прави уиски (Хайландс, Лоуландс, Камбълтаун и Айлей) през 1899 г. е имало 148 дестилаторни. Днес от тях са останали 86. Различните видове скоч, които се произвеждат в тях, предлагат много богата и разнообразна палитра от аромати. Там се прави прочутото торфено уиски, чийто особен вкус се постига, като покълналият във водата ечемик се изсушава на запален торф. Този малц, типичен по-специално за малкия остров Айлей, излъчва ухания на йод, на гора или на пушек.

Характерни за бърбъните (американското уиски) са ваниловите, захарните или ликьорените аромати, докато цветът им е по-наситено кафеникавозлатист.

Уиски се прави и в Канада, Япония, както и в доста други страни. Познати са истории за тенденциите при индийското уиски да оставя на легло за няколко дни неопитните консуматори. А що се отнася до някои марки японско уиски, те определено могат да си съперничат с най-добрите скочове.

Нито едно уиски не си прилича с друго. Дори когато са от една и съща дестилаторна, те се различават в зависимост от бъчвите, в които отлежават. Днес съществуват повече от двеста различни марки и повечето от тях продават своето уиски, повече или по-малко отлежало и с различно алкохолно съдържание. Правенето на разлика между етикетите, единичния малц и бленда не е толкова сложно. Общо взето, предвид се вземат два аспекта: съставът и винаги един и същ (вода, ечемик, мая), а самият продукт е резултат от смесването на десетки дестилати, различаващи се по произход и възраст. Днес на особена почит е единичният малц (single malt), затова пък през 60-те години никой не подозирал за съществуването му. Обстоятелството, че то е произведено от 100% малцов ечемик и произхожда от една дестилаторна, е залог за качество за ценителите. Най-младото уиски, което участва в композицията, определя възрастта на сингъл малца. Повечето дестилаторни в света произвеждат единичен малц.

Блендовете (blend) обикновено са купажи от single malt и single grain (зърнено уиски, при което ечемичената каша не се е превърнала в малц), като вторият се използва основно за свързване. По-леки, по-малко скъпи и по-малко сложни за производство, те са се наложили на пазара от години. Най-известните носят имената на своите създатели: "Чивас". Колкото по-висок е процентът на единичния малц, толкова по-добър е блендът. За "най-долнопробно" се смята уискито, на чийто етикет пише standard blend. При това с надпис plemium blend качеството е с една идея по-високо. Надписът single malt означава, че това уиски е произведено само в една дестилаторна и няма примеси. Любителите обаче най-вече ценят питието, което е в състояние да ги изненада. В някои дестилаторни малцът отлежава в бъчви от херес (вино от областта Херес, Испания). Други, с цел да задоволят безграничното любопитство на познавачите, наливат своя единичен малц само в една бъчва, от която пълнят бутилките: това е т. нар. single casks malt. И накрая, все повече се цени whisky unchill filtered (уиски, което не е студено филтрирано): този нектар може наистина да е леко мътен на вид, но затова пък е изключително ароматен.

Що се отнася до американското уиски, зърнената му основа трябва да съставлява поне 51 процента от сместа. Такива са повече от прочутите бърбъни (поне 51% царевица), както и уискитата от Тенеси.

Бъчвите са критични за вкуса на уискито. Те придават характерния вкус, който се цени от познавачите, без обаче да вкарват вкуса на дърво. В повечето фабрики се използват бъчви от дъб. При някои фабрики се използват бъчви, в които е отлежавал американски бърбан, други ползват такива от испанско шери. Използват се дори и бъчви от английски ейл. Принципно няма бъчва, която да е съвсем същата като друга, затова и полученото уиски винаги има някакви разлики, колкото и да са минимални. При необходимост бъчвата се чисти, но това става, едва след като се установи, че излязлото от нея уиски има непривичен вкус и аромат.

Уиското трябва да отлежи минимум 3 години, като повечето производители оставят отлежаването да е между 8 и 25. Бъчвите се съхраняват при определена температура и влажност на въздуха. Една бъчва губи около 2% от съдържанието си на година (т.нар. "ангелски данък"). Капацитетът на една бъчва може да достигне 420 литра, но стандартно уискито отлежава в бъчви от 225 литра. Понякога уискито се бутилира от една-единствена бъчва и това е т.нар. "single cask". В повечето случаи обаче уискито се смесва от няколко бъчви на приблизително едни и същи години и се оставя да отлежи още няколко месеца преди бутилирането – "single malts".

Най-най-най

Edradour е най-малката фабрика за дестилация на уиски в Шотландия – само 3 човека.
Glenfarclas е в Книгата на рекордите "Гинес" за най-силното малцово уиски, което се бутилира официално от производителя.
Jack Daniels е най-старата регистрирана в САЩ фабрика за уиски.
Bushmills са най-старата лицензирана фабрика за уиски в света – лицензът им е от 1608.
The Macallan Fine and Rare Collection, 1926, 60 Years Old-Най-скъпият скоч за всички времена! Цялата наличност от това уиски е вече разпродадена, но ако все пак бихте искали да го опитате сте добре дошли в “кръчмата” Old Hamstead Steakhouse в Atlantic City, където за “скромните” $3,300 ще ви сипят скромните 25 грама.

…………..

Bourbon Whiskey – Бърбън

Всеки бърбън е уиски, но не всяко уиски е бърбън. За бърбън уиски има международно прието законово определение:
– Трябва да е дестилирано от зърно, в което има най-малко 51% царевица. Останалите съставки са малц, немалциран ечемик, ръж, пшеница. Също така царевицата не трябва да е повече от 79% от суровината. Над този процент става дума за царевично уиски. Обикновено суровината за бърбън е около 70% царевица.
– Трябва да е отлежало в нови обгорени дъбови бъчви – използват се еднократно. Ако е отлежало минимум 2 години, покрива категорията Straight Bourbon (виж по-долу Straight Whiskey). Няма изискване какъв вид да е дъбът, но обикновено се използва бял американски дъб. Обикновено масовите бърбъни са направени основно от дестилати, отлежали не повече от 3 месеца.
– Трябва да е дестилирано от ферментирала зърнена каша и с алкохолно съдържание не повече от 160 proof, което отговаря на 80% алкохол. Целта е да не е чист спирт с висок градус, а все пак дестилат с повече аромати и вкусови особености на суровината. Но дестилатът трябва да се пълни в бъчвите за отлежаване разреден, с не повече от 62,5% алкохол (125 proof).
– Трябва да е произведено в САЩ. Името идва от района “Олд Бърбън” в община „Бърбън“ в щата Кентъки, кръстена така през 1785 г. на френската кралска фамилия – Бурбоните. Там се установили няколко спиртоварни, които варели уиски с преобладаващо церевична суровина, в смес с малц, ечемик и ръж. Само в Кентъки се произвежда истински бърбън, твърдят местните производители. Затова съществува заблуда, че по изискване наименованието бърбън се отнася само за уиски, произведено там. Но няма такова изискване, бърбън се произвежда в различни щати.

Някои видове бърбън претендират за отделен вид уиски – Tennessee Whiskey, например “Джак Даниелс” (Jack Daniels) и „Джордж Дикъл“ (George Dickel). Има и трети производител от щата Тенеси – Benjamin Prichard’s, който се означава като Tennessee Whiskey. Само първите два имат някои специфики при производството – филтриране през пласт от кленов въглен след дестилация, преди отлежаването. Но всичките отговарят на изискванията за бърбън. Ценители и самите производители определят “Тенеси уиски” като отделен вид, но той не е обособен като такъв в американски закони и регулации. Само NAFTA (Североамериканският договор за свободна търговия) определя „Тенеси уиски“ като Straight Bourbon Whiskey, законно произведено в Тенеси.
Американският бърбън за експорт може да не покрива горните стандарти, а да покрива местните изисквания на страната, в която се внася. Това е важно за страни като България, които нямат специфични изисквания за бърбън, освен за градус на високоалкохолни напитки.

American Whiskey – Американско уиски

Понятието американско уиски включва няколко вида зърнено уиски, от които най-популярен е бърбънът. Най-често думата уиски в САЩ се изписва както в Ирландия – Whiskey, с една буква разлика от шотландското изписване Whisky. Но в директивата на Щатското бюро за алкохол, тютюн и експлозиви (нещо като митническа служба за контрол) от 1968 г. е дефинирана официално думата Whisky – с шотландския начин на изписване. Само някои видове бърбън в САЩ изпозлват шотландското изписване – Whisky – и те са изключения. Повечето са Whiskеy (виж тук още).
Американското уиски е създадено от ирландски и шотландски емигранти, но с годините са се развили някои специфичви нормативи, които го правят различно от шотландското и ирландското. Обикновено го делят на 6 основни категории: бърбън, ръжено, малцово, пшенично, царевично, блендед. Като отделна категория сочат и “Тенеси уиски” – бърбън, произведен в щата Тенеси, където има 3-ма производители. Но дестилатът отговаря на изискванията за бърбън (виж ги по-горе). “Тенеси уиски” не е признато в американски закони и регулации за отделен вид уиски. NAFTA (Североамериканският договор за свободна търговия) определя „Тенеси уиски“ като Straight Bourbon Whiskey, законно произведено в Тенеси.

……………..

$33 000 за японско уиски

август 2014, Стандарт, Хонконгски богаташи изкупиха няколко бутилки скъпо уиски и платиха петцифрени суми за тях. 50-годишно малцово уиски Yamazaki бе продадено на търг в Хонког за 33 190 долара, съобщава Bloomberg. Напитката е бутилирана през 2011 г., но преди това е стояла половин век в японски дъбови бъчви. Уискито, предложено от Bonhams, е част от лимитираната серия от 150 бутилки за целия свят. На същия търг беше продадена кристална гарафа с 55-годишна напитка Macallan оглави търга на цена от близо 50 000 долара. Сред най-скъпо изтъргуваните бутилки преобладава уиски японско производство. Шест от десетте топ лота са именно такива.

…………

Най-добрите места за пиене на уиски

15 август 2014 Автор: Кристин Станкова

Уиски е извъртян вариант на дума, която на галски означава "водата на живота, както и единственият универсален лек за душевните мъки. Неслучайно шотландците го пият вместо сутрешно кафе. И докато аматьорите оскверняват свещената напитка като я смесват с всякакъв вид карбонизирани гадости, ценителите биха се зарадвали на един списък с най-добрите места, на които да се насладят на кехлибареното злато.

Дестилерията на Джак Даниелс

Линчбърг, Тенеси е легендарно място, където ще се постараят да ви разходят хубаво, докато ви разказват истории за Джак и където, без никой да ви съди, ще можете да споделите за своите собствени срещи с него. За жалост, в окръга алкохолът е забранен без прекъсване от времето на Сухия режим и за да се насладите на някоя чашка, ще трябва да мръднете до съседния, но сме сигурни, че ще го преживеете.

Повече информация тук.

Мейкърс Марк

Следващия път, когато самоделната ви ракета се разбие в покрива – отдайте се на алкохолно производство… поне така е направил създателят на Мейкърс Марк. Днес дестилерията му е част от знаменития Път на бърбъна в Щатите, заедно с Джим Бийм и Уайлд Търки.

Повече информация тук.

Хемингуей бар, Хотел Риц, Париж

Като един от най-изявените пиячи в историята на литературата, Хемингуей е достоен да има бар на свое име. Като любимо свърталище, хотел Риц го почита посмъртно като преименова бара си на негово име. Ако искате да изживеете свой собствен Полунощ в Париж някъде през 20-те, заобиколен от фотографиите на Хемингуей – изпийте някоя чашка в бара.

Повече информация тук.

Дестилерията Олд Бушмилс

Най-смахнатият в компанията на ирландските уискита, може би от възрастта, може би от вятъра… дестилерията Олд Бушмилс е най-старата лицензирана в света и единствената, която предлага среща с истински призрак по време на дегустации.

Повече информация тук.

Дестилерия Ямазаки

Първите неща, за които се сещам, когато чуя Япония, са самураи, Пикачу и еротична манга… Да, уискито не е едно от тях. Въпреки това от почти сто години в дестилерията Ямазаки с прави уиски в достатъчно големи количества, че да могат да отделят около 7000 бутилки в специална "библиотека.

Повече информация тук.

Красавицата на Луивил, Кентъки

Кентъки е по-невпечатлителен от повечето други щати, но за ценителите на конски копита и бърбън е истински рай. За да вдъхнете повече от историята му, препоръчваме круиз с някоя бутилка на стогодишната Красавица на Луивил. Разбира се, не гарантираме, че опиянението и морската болест ще са успешна комбинация…

Повече информация тук.

……….

Какво е бърбън?
Името бърбън идва от Американския окръг Bourbon. През 1964 г. Конгресът на САЩ приема закон за бърбъна и го обявява за „Национално питие на Америка”.
• рецептата да съдържа минимум 51% царевица;
• да е отлежало най-малко 2 години в нови обгорени дъбови бъчви;
• да не са използвани никакви добавки, които да подсладяват питието,
да му подобряват аромата или да му променят цвета;
• да е произведено на територията на САЩ.
Най-характерни за бърбъна са отличаващите нюанси на карамел и дърво, след тях се нареждат подправките, а накрая са медът, цветистите и плодови аромати.

От фестивала научихме и някои уиски факти:
В света съществуват около 1200 марки уиски, а „истините” за уискито са няколко:
• няма уиски, което да е еднакво по вкус с друго уиски;
• повечето от пиещите уиски не могат да различат едно уиски от друго, освен ако не гледат етикета;
• няма лошо уиски, има лоши настроения.
И до днес ирландците и шотландците спорят за произхода на уискито и къде за първи път се е дестилирала и произвела кехлибарената „вода наживота”.
Думата „уиски• идва от келтското „uisge beatha• и означава „жива вода” или „вода на живота”.
Въпреки че ирландците са направили първите крачки, не на тях дължим силната популярност на уискито днес. През 1494 г. технологията за производство си проправя път до Шотландия и започва построяването и разцветът на стотици дестилерии.
Основната разлика между шотландското, ирландското и американското уиски е в дестилацията. Ирландците дестилират почти всичките си марки три пъти, шотландците два пъти, а американците веднъж. И тук споровете са на ръба на войната, защото шотландците казват, че на ирландците не им се е получило от втория път, затова е нужна третата дестилация, а ирландците контрират, че третият път е за подобряване на качеството, което след само две дестилации не е достатъчно добро. Другата съществена разлика, която влияе директно на вкуса и аромата, е, че шотландците използват допълнително и торф за изсушаване на малца.
Малък и интересен детайл е, че шотландското уиски се пише „whisky” без „E”, а ирландското и американското – „whiskEy”.

Казвате"Всеки бърбън е уиски, но не всяко уиски е бърбън".

– Бърбънът е американската напитка. През 1964 г. Конгресът на САЩ обявява бърбъна за национално питие на Америка. Законът изисква той да бъде произведен в САЩ, да съдържа минимум 51% царевична смес, да отлежи минимум две години в нови овъглени дъбови бъчви и да не съдържа добавки (освен вода, за да намали градуса, когато е нужно).

– Ще кажете ли рецептата на хубавия бърбън? – Първото необходимо за добър бърбън са качествените съставки – царевицата, която използваме, е една от най-добрите, която може да се намери в Щатите. Също така трябва да се придържаш към традициите, предавани от поколения, да поддържаш един чист производствен процес и да произвеждаш висококачествено уиски. Хубаво е да си достатъчно търпелив, за да изчакаш, докато бърбънът стане готов, защото отлежаването е голяма и важна част от производствения процес.

……………

Малбек е червен винен сорт грозде, произхождащ от Югозападна Франция.

Родното място на сорта е районът на Каор (Cahors), където и досега е най-широко застъпеният сорт. В началото на ХХ век е един от най-разпространените сортове в Европа, и по-специално във Франция. След изключително студената зима на 1956 година загиват повече от 75% от лозите и в наши дни се среща на по-значими площи само в района Каор и долината на река Лоара във Франция.

Сортът е основен в Аржентина, където е пренесен през 1852 година от Бордо, и с него сега са засадени около 25 000 хектара. Малки насаждения има и в САЩ, Чили, Боливия, Мексико, Австралия, Северна Италия, Португалия, Нова Зеландия, Република Южна Африка и Канада.

Познат е и с наименованията : Кот (Côt), Кагор, Ноар дьо Пресак (Noir de Pressac), Медок Ноар (Medoc Noir), Осероа (Auxerrois) и Тинта Амарела (Tinta Amarela).

Лозите са със среден растеж, топлолюбиви и неустойчиви към ниски температури и замръзване.

Гроздовете са малки до средни, конични или ширококонични, рехави, със средна плътност. Зърната са средни, закръглени, тъмносини, почти черни, покрити с плътен восъчен налеп. Кожицата е с дебела. Месото е сочно.

От сорта се приготвят висококачествени червени вина, които се отличават с плътен пурпурен цвят, богат вкус и аромати и мека, приятна танинова структура. Най-добрите вина от Малбек се правят в Аржентина, докато във Франция се използва като купажен сорт със сортовете Мерло, Каберне Совиньон, Каберне Фран и Пети Вердо в района на Бордо, а в долината на Лоара се купажира с Гаме ноар и Каберне Фран.

Малбек
Популярният преди години в Бордо сорт днес се асоциира предимно с вината на Аржентина и югозападния френски регион Каор. Според малкото на брой исторически източници малбекът е наречен на унгарския селянин, който го донася във Франция: първоначално по Долината на Лоара и Каор, а по-късно и в други региони. За някогашната голяма популярност на сорта говорят над петдесетте синонима, с които е известен (пълният списък съдържа почти 400 имена), както и фактът, че по-различно време е бил засаждан в над 30 департамента на Франция.

Най-известните синоними на малбека, които се използват днес са: Cot (Лоара), Pressac (Либурн), Auxerrois (Каор) и Tinta Amarela (Португалия). В Аржентина все още понякога се изписва Malbeck.

Неудовлетвореността на френските винари от малбек идва от уязвимостта му спрямо измръзване, болести, гниене и неравномерно оплождане. Ако, както е в случая с мерлото, малбекът би им дал в замяна прекрасни аромати и мекота, то разпространението му във Франция може би е нямало да бъде под такава заплаха. За съжаление обаче, вината от малбек са с обилна танинова структура, с почти черен цвят и с по-скоро животински, отколкото плодови аромати. С други думи приличат повече на кръв, отколкото на вино и при първа възможност (вековното измръзване в Бордо от 1956 г.) французите се отървават от него. За щастие, той запазва позициите си в Каор (Cahors), където се купажира с мерло и танат, а в последно време дори съставлява 100% от местните вина. За щастие, защото светът на виното днес повече от всякога е в процес на търсене на индивидуалното и интересно вино; това, което носи в себе си земята, от която идва.

Гроздовите зърна на малбек са големи, кръгли, с дебела ципа, а чепките големи и рехави. Отличителен белег са триделните му листа, най-дълъг от които е средният дял. Има нужда от много топлина, слънце и големи дневни и нощни температурни амплитуди, за да узрее оптимално, както и от добре напоявани и добре дренирани почви. В проблемни години дава неравномерен добив. Вината от малбек се характеризират с дълбок и плътен, почти черен цвят, сериозни танини и много приятна сочност. Ароматите на един богат малбек са на тъмна череша, малина, зряла, почти сушена черна слива, черна стафида, кафе и кожа. Отлежаване в барик добавя и тези на ванилия. Вината от Аржентина и Чили са мощни, с по-меки и обли тела от европейските.

Благодарение на мастиления си цвят и танини малбекът често се използва за купажиране. В апелациите Bourg, Blaye, Entre Deux Mers на Бордо – с каберне совиньон и мерло. По Долината на Лоара, в апелациите Anjou, Coteaux de Loir, Touraine и дори в пенливото Saumur –с каберне фран и гаме. В Каор – с мерло и танат.

На Аржентина малбекът е представен през 1868 от френския агроном Michel Pouget. Топлият климат повлиява особено добре на малбека и той бързо се разпространява. По ирония на съдбата сортът, с който днес цял свят идентифицира Аржентина е в дневния ред на Програмата за изкореняване и от 50 000 хектара от него остават само 10 000 в началото 90-те години на 20 век. Днес Аржентина разполага с 25 000 хектара, от които идват богати, сочни, плодови и с доста добър потенциал за стареене вина. Най-добрите екземпляри идват от Mendoza.

Чили разполага с 6 000 хектара малбек, като това го поставя на трето място по разпространение след Pais и Cabernet Sauvignon. Чилийският малбек е по-танинов от аржентинския и често бива купажиран с мерло и пети вердо.

Австралийци и калифорнийци досега не обръщат внимание на сорта. 45-те хектара малбек в Калифорния се използват за правенето на купажите Meritage (купажи тип “Бордо”), а 300-те хектара в Австралия – за енологични експерименти. Малбек се отглежда и в щата Уошингтън в САЩ, Нова Зеландия, Бритиш Колумбия в Канада и североизточна Италия.

На българския пазар през 2006 и 2007 година се появиха почти едновременно вината от малбек на аржентинските изби Катена Запата, Санта Хулия и Финка ла Селия, на чилийската Виня Сан Педро, както и на този етап единственият френски Cahors – Le Sid. С тези вина българският пазар гарантира много добра и интересна селекция от този сорт, рядко срещана в Европа. Вината могат да бъдат намерени с специализираните магазини на София: Елемаг, Пикадили, Винополис (ул. Бачо Киро 8), както и в ресторантите с добри винени листи.

…………….

Ледено вино или Айс вино (на английски: Ice wine), (на немски: Eiswein) е вид десертно благородно сладко вино, произведено от грозде, което e замръзнало, докато все още е на лозата, и което се пресова в замръзнало състояние. Само няколко капки сок се получават от едно зърно грозде, но те са изключително богати на захари. Ледени вина се правят в Германия, САЩ и Канада. Произходът на леденото вино може да се проследи назад във времето в далечната 1700 г. в Германия, където "Ейсвейн" било открито след настъпването на ранните студове. По късно традицията е пренесена в страни като САЩ и Канада заради подходящите климатични условия.

В Германия ледено вино обикновено се прави от сорта Ризлинг.

\Ризлинг (на немски: Riesling) известен и като Рейнски ризлинг е стар бял винен сорт грозде с произход от района на реките Рейн и Мозел, Германия. Споменава се с името "Ризлинген" в немски документ от 13 март 1435 г. С името "Ризлинг" се споменава за първи път през 1552 г.

Освен в Германия, където заема 25 % от всички насаждения (около 23 000 ха), сортът е разпространен и в м

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Проблемът с утилизацията на взривни вещества и спреният от Русия проект за "Южен поток" са обсъдили министрите на днешното си заседание. Това става ясно от публикуваната стенограма на Министерския съвет. Премиерът настоява от вицепремиера Томислав Дончев да разкаже за вчерашната среща на енергийните министри в Брюксел по темата за "Южен поток".

"Мнението на Европейската комисия, че междуправителствените споразумения са дефект, има несъответствие с правото на Европейския съюз и тази наказателна процедура, която има вече по отношение на България, дефакто може да бъде задействана и по отношение на други страни, които имат споразумения от подобен характер. В допълнение беше коментирано, че сравнено с 2009 година Европейския съюз е по-подготвен за евентуална газова криза, което се доказа от направените стрес тестове", посочва Дончев. Той допълва, че е настоял след тази среща страната ни да получи категорично решение или да се върви към категорично решение в съкратени срокове, като решението може да бъде „да“ или „не“, тоест Европа счита, че „Южен поток“ е значим, важен проект. "Само да напомня, че дори към момента 66% от доставките на природен газ в Европа са с произход основно Русия. Той да е важен проект, Европа има намерение да преговаря. Или „не“, предвид невъзможността да се постигне договореност предвид сложната политическа ситуация, проектът е приключил. България има нужда от единия или от другия отговор. Като напомних, че точно предвид ситуацията в България, сценарий, при който още една година се анализира, за нас не е приемлив", посочва вицепремиерът.

"Защо чакаме от Европейската комисия да ни каже какво мисли Русия?", попита от своя страна вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин. По думите му с Русия ние имаме двустранно споразумение. "В такава ситуация има няколко варианта за реакция, като първият от тях е министърът на външните работи да извика руския посланик и да му иска обяснение за какво става въпрос и какви са тези изявления, които се случват. Евентуално може да се чуе с колегата си. Министърът на енергетиката може да се чуе с руския министър на енергетиката. Ако трябва президентът да се чуе с руския президент и да уточни какви са тези информации, които получаваме, без да сме официално уведомени. Ако Русия иска да прекрати двустранното споразумение, което имаме, те трябва да започнат действия за денонсирането му и това си има международно правен ред и той няма да дойде откъм Брюксел от комисията. Ние трябва да искаме Русия да обясни точно какво се случва", смята още Калфин.

Борисов обявява, че вицепремиерът Дончев още днес трябва да изпрати писмено предложение до комисар Шефчович ЕК да финансира хъб, където Брюксел да плаща, както Турция газта идваща от Русия и на базата на общия енергиен съюз да я разпределя съответно за Сърбия, Македония, Гърция, Украйна, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения и България.

Борисов коментира, че в случая искаме Европейската комисия само да ни отговори за "Южен поток" с „да“ или с „не“, може или не може. "И четири месеца не ни отговаря. Това искаме, само да ни кажат. Ние сме дисциплинирани", допълва той.

Премиерът подхваща и втората тема, свързана с утилизацията на взривни вещества след взрива в бившия завод "Миджур" в село Горни Лом, при който бяха изпепелени 15 души.

"В склада се оказва, уважаеми дами и господа, че в момента се намират 190 614 неутилизирани противопехотни мини. Не 190, а 190 хиляди, което са десетки тонове тротил. Нещо повече, оставайки на територията на страната, ние влизаме в нарушение на конвенция, ще ви каже външният министър, защото те са забранени и държавите е трябвало да ги утилизират. Ние в България сме били отличници. Първи сме утилизирали всичко. Обаче сега гърците като ни ги прехвърлят през тази частна фирма, изведнъж ние се оказваме сега със 190 хиляди и кусур мини и то забранени от конвенцията. Огромна част", посочва Борисов, който е получил писмо от Главна прокуратура за инцидента в завода "Миджур".

В подкрепа на премиера вътрешният министър Веселин Вучков предупреждава, че проблемът е изключително сериозен. "Ако с язовири и други водни опасности става дума за цъкащи бомби в преносен смисъл на думата, тук става дума за цъкащи бомби в прекия смисъл на думата", обясни той. МВР шефът изтъкна, че са необходими средства за обезвреждането на останалите мини. Имало обаче два варианта – единият да се унищожат чрез взривяване на военни полигони. "Направи се обследване от колегите от Министерство на отбраната. Казаха, че това е хем много скъпо, хем технологично опасно. Вторият вариант е да си утилизираме на площадки или на заводи, които са собственост на Министерство на отбраната или други подходящи заводи". Според Борисов обаче екоорганизациите веднага ще наскачат като започне взривяването намините. "Така че ние сега се занимаваме с белята на други хора", казва още той.

Ето и пълния текст на стенограмата от заседанието на министрите:

БОЙКО БОРИСОВ: Има две теми, които искам да обсъдим и да ви запознаем.

Първата тема е свързана с едно писмо от Главна прокуратура, което ни казва, че са привършили проверката в цеха за взривените мини. Писмото е адресирано до мен от главния прокурор, чиито констатации обаче са изключително тежки, касаещи „Миджур”, село Горни Лом.

В склада се оказва, уважаеми дами и господа, че в момента се намират 190 614 неутилизирани противопехотни мини. Не 190, а 190 хиляди, което са десетки тонове тротил. Нещо повече, оставайки на територията на страната, ние влизаме в нарушение на конвенция, ще ви каже външният министър, защото те са забранени и държавите е трябвало да ги утилизират.

Ние в България сме били отличници. Първи сме утилизирали всичко. Обаче сега гърците като ни ги прехвърлят през тази частна фирма, изведнъж ние се оказваме сега със 190 хиляди и кусур мини и то забранени от конвенцията. Огромна част.

Има различни варианти, аз затова исках да ви запозная.

Направихме веднага, още в същия ден, когато дойде писмото, завчера, двамата министри – на отбраната и на вътрешните работи, главният секретар на МВР, КОС, включително и пожарната, и се оказа, че всъщност, ако с мощността на Министерството на отбраната започнат в Костенец да правят тази утилизация, ще ни трябват някъде 20-30 месеца и то след като се подготвят.

Ние веднага поставихме жандармерия, охранява се обектът – Вучков се разпореди, но се изправяме отново пред един огромен проблем и, разбира се, това заради нечий финансов интерес. Ако трябва, направете среща, ако трябва и писмено го запознайте прокурора какво правим в момента, но частникът да поеме разходите. Защото, всъщност, ние сега трябва от този тънък бюджет да търсим пари.

Просто такова безхаберие е било, че не ми се говори. Но ако двамата министри искат да кажат по няколко думи… Просто да кажа, че ни виси един страхотен проблем на врата в момента.

Вучков!

ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Накратко, наистина, ако с язовири и други водни опасности става дума за цъкащи бомби в преносен смисъл на думата, тук става дума за цъкащи бомби в прекия смисъл на думата.

Главният прокурор в писмото до Вас, което е на основата обаче на две писма от заместник-главни прокурори, казва накратко следното: Първо, ние приключихме огледите там във връзка с взрива (напомням, че имаше доста човешки жертви от Горни Лом). Второ, намеква, че твърде е възможно една от причините за този взрив да е самовзривяване, а както каза премиерът, там има 191 хиляди неутилизирани гръцки мини, забранени, произведени преди 35 години.

По тази причина още от онази вечер МВР е разположило допълнително още пет поста – и стационарни, и мобилни. На денонощие това са 20 човека, а на месец 600 човека от МВР ще охраняват този частен склад. След взрива, повтарям, има в момента 191 хиляди близо мини, които са на 35-40 години. Ако ги разположите в ТИР-ове, това прави над 35 ТИР-а.

Господин премиер, до Нова година е трябвало това търговско дружество да утилизира и да внесе преди това още 420 хиляди от същите мини. Спряно е транспортирането и влизането на тези допълнителни количества. Между другото, собственикът беше с нас онази вечер, професор Митков, и той изрази готовност да няма претенции към държавата само и само да се отърве по някакъв начин от тези 190 хиляди мини.

Това е едно на ръка, искам да кажа по-важното.

БОЙКО БОРИСОВ: Те бяха без охрана.

ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: По-важното… Искам да кажа – охрана вече има. Въпросът е, че с оглед писмото на главния прокурор трябва нещо да направим с тези мини.

БОЙКО БОРИСОВ: Което струва пак пари.

ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Вариантите бяха два – единият да ги унищожим чрез взривяване на военни полигони. Направи се обследване от колегите от Министерство на отбраната. Казаха, че това е хем много скъпо, хем технологично опасно. Вторият вариант е да си утилизираме на площадки или на заводи, които са собственост на Министерство на отбраната или други подходящи заводи. Затова аз мисля, че правенето от страна на Министерство на отбраната на един подробен график как това може да стане през следващата календарна година, като паралелно с това пазим от страна на полицията тези складове, донякъде ще реши проблема.

Господин премиер, искам нещо друго да кажа, може би по-важно от това. Това е генералният, принципният проблем с обезвреждането на боеприпаси в България, така наречената утилизация. Той е сбъркан като философия. Тук това е един бизнес за огромни пари, който обаче струва много човешки животи почти всяка година. Според мен ,това е позицията на Министерство на вътрешните работи, абсолютно недопустимо е оттук насетне да обезвреждаме боеприпаси, давайки всичко на частни фирми. Според мен държавата трябва да си монополизира обезвреждането на боеприпасите, които произвежда Българската армия. От друга страна, трябва да забраним вноса на чужди боеприпаси за утилизация, за да не се превръщаме в кошче за отпадъци на оръжейни отпадъци в България. Този бизнес, знаем, че е черен, огромен интерес. В същото време България не бива да си го позволява, защото не може да се отговаря, че това е нещо нормално – всяка година черни забрадки, защото стават взривове. Не се ли направи утилизационен център, собственост на българската държава, в който Министерство на отбраната да си ликвидира тези боеприпаси, които се генерират всяка година, винаги ще има потенциална опасност да се случват такива взривове и утилизацията да бъде съпровождана с много черни забрадки. Принципно, според нас, е сбъркан въпросът още отпреди 10-12 години, когато още тогава се е породила идеята в България да има площадка държавна собственост, която да обезврежда тези боеприпаси.

Наистина трябва да помислим за генерално решение на този въпрос.

БОЙКО БОРИСОВ: Аз съм убеден, че трябва да си търсим парите, ако ние се заемем с подобна дейност.

Аз не знам, Горанов или министърът на отбраната – „Дунарит“ в какво положение е – частно, държавно? Защото министър Ненчев ми казва, че там е най-добрата база за утилизация. Ако даваме пари, поне да ги дадем…

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: За мен, първо, трябва да се изследва дали не е останала бизнес логика в този процес, тъй като собственикът на мините, който ги е внесъл от Гърция, би трябвало да има някакъв договор с някой в Гърция, който да му е платил за това нещо. И според мен за тези мини са взети от някой едни пари като търговска сделка. Да бъдат така добри, ако държавата ще го прави, да се сключи договор между това търговско дружество, което ще извърши де факто утилизацията и да си се направи една търговска сделка, каквато си е логиката на процеса. Тоест, собственикът на мините в момента, който има договор да ги утилизира, след като няма къде да го направи вече…

БОЙКО БОРИСОВ: Вече няма и лиценз да го прави.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: …и след като няма и лиценз да го прави, да бъде така добър да сключи договор с някой, който има лиценз и който може да го прави и да му плати, защото той е взел пари за това.

БОЙКО БОРИСОВ: Това е безспорно.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Оттам нататък тази верига трябва да се изследва.

БОЙКО БОРИСОВ: Министърът на отбраната!

НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Аз споделям казаното от колегата Вучков и от колегата Горанов, работихме съвместно в екип. Положението действително е много сериозно. Ние трябва да намерим решение с тези мини, които никак не са малко като количество. Тоест, при нас е невъзможно да ги сложим в наши складове, тъй като ние имаме там други боеприпаси и белята може да стане още по-голяма.

Това, което бихме могли да предложим и да направим, е да използваме едно от нашите дружества за утилизация. Разговарях с колегите там, капацитетът е 220 бройки на ден максимум, при положение, че това са американски мини и ние не сме работили с тях. Тоест, тепърва трябва да проучим тази технология, да изследваме този процес, да подготвим хората, които ще се занимават с това и максимумът е 220 бройки на ден, които може да поемем ние. Говоря за Костенец.

Ако има вероятност с „Дунарит“ да постигнем споразумение, там технологията е добра, подходяща е, можем да разделим тази тежест.

БОЙКО БОРИСОВ: Те са забранени от конвенциите.

ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Ние нашите сме си ги унищожили.

НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Колегата Вучков спомена другия вариант, който разглеждахме – да бъдат унищожени. Това е още по-дълъг, още по-труден процес, опасен в голяма степен и е твърде вероятно да има екологични последствия.

БОЙКО БОРИСОВ: А и екоорганизациите веднага ще наскачат като започнем да ги взривяваме. Така че ние сега се занимаваме с белята на други хора.

НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Нека само да спомена, че това е един много сериозен проблем, сега отварям приказка в тази насока, но нашите поделения също са задръстени, господин министър-председател, с такива взривни вещества. И те са купени от частни фирми преди много години, някои от преди десет години, те не идват да си ги прибират и ние сега ги охраняваме, пазим им тези взривни материали и трябва да намерим в най-скоро време начин да освободим от тях тези поделения и складове.

БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господа министри, МВР и МО водещи, Министерството на финансите да провери заедно с тях какви договори, как и по какъв начин бихме могли да си вземем парите. До другата сряда искам да ни предложите тук на кабинета ясно решение. Забраняваме, вкарваме в парламента, ратифицираме и не се занимаваме повече с черни забрадки. Всяка година гинат хора, този път 15. Ами тези 190 хиляди! Ако и те бяха гръмнали, то ще отиде сигурно до Видин взривната вълна! Това са 76 тона взрив стоят и с пълно безхаберие. Чувате тук министърът какво ви говори: 10 години седят, някой изкупил мини или боеприпаси и седят по складовете, не отива да си ги взима. Откъде накъде? И ние плащаме.

Подгответе решение.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: След като имате добра комуникация със сегашния собственик на предприятието с отнет лиценз, в което се съхраняват тези боеприпаси и след като той е готов да съдейства, защо КОС не изследва взаимоотношенията му с гръцката страна и договорите, които той има и да му кажем да бъде така добър да си плати за това нещо.

БОЙКО БОРИСОВ: И включително ако отиваме на вариант монопол на държавата, в смисъл след като по този безхаберен начин частният бизнес се отнася към своите задължения, колко ще струва такъв център, за да го приключим този проблем.

НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Да помислим, господин премиер, и върху възможността, след като те не могат да изпълнят договора си, дали под някаква вероятност не е възможно ние да ги върнем на гръцка страна.

БОЙКО БОРИСОВ: До сряда двамата министри внасяте и всеки един от вас – финанси, икономика, правосъдие, да помогне с каквото е необходимо по този случай.

Втората тема, която ни е важна, вчера Томислав Дончев беше в Брюксел.

Дончев, запознай колегите, защото четири министерства трябва да издават строителни разрешения, в смисъл разрешения по този проект – транспорта, културата, земеделието, регионалното министерство и енергетиката.

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Разрешенията ги издава Министерство на регионално развитие и благоустройството, но ги съгласува с всички останали.

БОЙКО БОРИСОВ: ОК, но искам да знаете какво е решавано в Брюксел.

ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Господин премиер, уважаеми колеги, ще си позволя да отделим няколко минути от ценното време на Министерски съвет да ви запозная с текущата ситуация среща с комисаря Шефчович плюс България, Гърция, Австрия, Италия, Словения, Хърватска, Румъния, с присъствието на Унгария, която въпреки че беше представена по време на срещата отказа да съгласува предварително текста на каквито и да било общи изявления от името на групата, това са страните, които са пряко засегнати от осъществяването или неосъществяването на проекта „Южен поток“. Срещата до голяма степен е резултат и на наша инициатива, и на дългите разговори, които текоха още в началото на предишната седмица.

Ще си позволя да бъда пунктуален доколкото всичко, което е изговорено на тази среща се отнася пряко към това, което трябва да предприемат или да не предприемат редица български ведомства.

Комисарят Шефчович запозна всички, че до момента Европейската комисия не е получила каквото и да било официално уведомление за спирането на проекта от руска страна. Разбира се, част от съобщенията, които бяха излъчени по време на срещата, бяха преповторение на срещата преди това във формат енергийни министри. Само напомням, че там се взе решение за така наречения вертикален газов коридор Румъния – България, България – Гърция, само отварям скобата.

Коментирано беше че е имало преговори чрез работна група, но Русия не е показала готовност да приеме европейските изисквания, тъкмо обратното, подала е жалба в Световната търговска организация.

Това, което е интересно. Мнението на Европейската комисия, че междуправителствените споразумения са дефект, има несъответствие с правото на Европейския съюз и тази наказателна процедура, която има вече по отношение на България, дефакто може да бъде задействана и по отношение на други страни, които имат споразумения от подобен характер.

В допълнение беше коментирано, че сравнено с 2009 година Европейския съюз е по-подготвен за евентуална газова криза, което се доказа от направените стрес тестове.

Като основно политическо съобщение решението за създаване на работна група на високо равнище, която да обсъжда развитието на трансграничните проекти. Разбира се, беше коментиран и така нареченият Южен коридор, както и пристанищата за втечнен газ като част от разговорите за алтернативи на „Южен поток“.

След което думата беше дадена на мен. Без да поставям под съмнение необходимостта от обсъждане на всички бъдещи стъпки, които да бъдат предприемани и от държавите членки и от страна на комисията, аз казах, че въпросът за България стои по съвсем различен начин. Доколкото проектът „Южен поток“ за някои от държавите членки е абстракция, за България това е съвсем конкретна ситуация, с която трябва да се справим към момента.

Само напомням, България е посочена категорично от страна на президента Путин като страна, заради която е спрян проектът „Южен поток“.

На второ място, като част от припомнянето на историята, причината за спирането е опитът на България да съответства на всички европейския изисквания.

На трето място, това, което прави ситуацията различна за България е, че редица наши ведомства, изброихме ги в началото на разговора, са реално в процедура да издават или да не издават различни разрешителни, защото въпреки че е коментирано на политическо ниво, че проектът е спрян, процедурите си текат. Ако ние процедираме въпросните разрешения от гледна точка на отношенията, които имаме с Европейската комисия, България я грози риск да навлезе по-дълбоко в дебрите на наказателната процедура. Ако те не бъдат издавани, съществува съвсем реален риск утре по отношение на България да има чисто съдебен иск.

Поради тази причина аз настоях, казах, че България очаква след тази среща ние да имаме категорично решение или да се върви към категорично решение в съкратени срокове, като решението може да бъде „да“ или „не“, тоест Европа счита, че „Южен поток“ е значим, важен проект. Само да напомня, че дори към момента 66 % от доставките на природен газ в Европа са с произход основно Русия. Той да е важен проект, Европа има намерение да преговаря. Или „не“, предвид невъзможността да се постигне договореност предвид сложната политическа ситуация, проектът е приключил. България има нужда от единия или от другия отговор. Като напомних, че точно предвид ситуацията в България, сценарий, при който още една година се анализира, за нас не е приемлив.

Бяха изразени редица позиции от присъстващите държави членки, като въпреки двукратното или трикратно настояване от моя страна във формата на тази среща не се стигна до окончателно решение, признавам си, сценарий, който въпреки настояването от наша страна беше малко вероятен. Но, това, което излезе като резултат от срещата, в резултат и на неколкократните настоявания от наша страна, е следното:

На първо място, вицепрезидентът Шефчович е упълномощен или натоварен с ангажимента да стартира преговори с Русия и то в съкратени срокове, говорим до началото на следващата година, месец януари, което е част от усилията да се върви към окончателно решение.

На второ място, като част от решенията е включено и това, което е коментирано сутринта във формат енергийни министри, записано и в съобщението като резултат от срещата, че като особен приоритет освен газовите терминали, освен всички разговори за така наречения Южен газов коридор приоритет и то от първостепенна важност стават връзките на България с нейните съседи, специално с Румъния и с Гърция, доколкото връзката със Сърбия е част от бъдещата оперативна програма „Конкурентоспособност“, там има осигурено финансиране, като разбира се, с висока степен на вероятност тези проекти ще бъдат финансирани с европейски пари.

В интерес на истината редица държави членки, които присъстваха на срещата, повече от половината, изразиха категоричната позиция, че, цитирам позицията „врата трябва да бъде отворена“. Каквито и разговори и преговори да текат, Европейската комисия не бива да излиза със заключение че предвид ситуацията „Южен поток“ е приключил. Това беше позицията на почти всички държави, през които проекта минава.

Съобразно инструкциите и отговорностите, с които бях натоварен, като кратък доклад от проведената среща мога да запозная колегите с това.

Остава въпросът ведомство по ведомство какви стъпки да бъдат предприемани оттук нататък.

БОЙКО БОРИСОВ: Господин Калфин!

ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, господин премиер.

Няколко неща. Аз мисля, че информацията, която изнесохте и в Народното събрание, имах възможност да присъствам и на една от срещите в Европейския парламент с председателя миналата седмица, показват много ясно, че правителството прави всички възможно да защити един проект, който е провален при предишни действия до голяма степен.

В тази ситуация аз си мисля, че има няколко неща, които ние трябва да направим.

Защо чакаме от Европейската комисия да ни каже какво мисли Русия? Ние имаме двустранно споразумение. В такава ситуация има няколко варианта за реакция, като първият от тях е министърът на външните работи да извика руския посланик и да му иска обяснение за какво става въпрос и какви са тези изявления, които се случват. Евентуално може да се чуе с колегата си. Министърът на енергетиката може да се чуе с руския министър на енергетиката. Ако трябва президентът да се чуе с руския президент и да уточни какви са тези информации, които получаваме, без да сме официално уведомени. Ако Русия иска да прекрати двустранното споразумение, което имаме, те трябва да започнат действия за денонсирането му и това си има международно правен ред и той няма да дойде откъм Брюксел от комисията. Ние трябва да искаме Русия да обясни точно какво се случва.

Към Европейската комисия ние първо трябва да тръгнем с доста критики, защото те направиха всичко възможно вратата да е отворена сега, ама да не се случи този проект.

Второ, ако ще се внася в Европа газ през Турция, ние отсега трябва да обясним, че това за вас при условията, които в момента Турция транзитира газ, тя не транзитира, а препродава газ, не е изгодно. Ако се осигурява някакъв коридор, в който се транзитира газ, ОК, дали ще го получаваме през морето, въпреки че е по-добре да влиза директно в Европейския съюз е така, но при сегашните условия на Турция това не става.

И трето, според мен можем да поставим въпроса за бившия „Набуко“, не просто връзка Гърция – България – Румъния с интерконектори, а бившия „Набуко“, ако стане този газопровод през Турция, да се възобнови и Европа да внася този газ по един проект, който е одобрен, изследван, европейски, разрешен и т.н.

БОЙКО БОРИСОВ: Харчили сме пари по „Набуко“.

Дончев!

ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Като съм съгласен с голяма част от коментарите, направени от колегата Калфин, само да допълня, при всички въпроси от страна на експерти на комисията, какво България мисли или каква е позицията по отношение на обявеното от президента Путин алтернативно трасе, така да го наречем, дали това ще бъде “Син поток“ – 2 плюс нещо друго и т.н., аз обърнах внимание на следното: ние се оказваме в изключително сложна ситуация, имам предвид България. България е спряла един проект, който е директен трансфер на газ от Русия, заради съответствие с европейското законодателство. Как може да бъде обсъждано като алтернатива доставки на същия газ реално, само че през още една държава не членка, минавайки през друга държава членка Гърция. Това първо от формална гледна точка, второ – от политическа гледна точка е съвършено необяснимо. От икономическа гледна точка този газ, който минава и през Турция, и през Гърция по каква причина би бил по-сигурен от този, който минава през Черно море и по каква причина би бил по-евтин, минавайки през още две държави. Въпроси, разбира се, на които никой не може да ми отговори.

По повод първия Ви коментар само да напомня, което не отменя това, което споменахте, че България е делегирала официално правото си на Европейската комисия да преговаря с Русия. И ако ние сме в позицията да чакаме ясен сигнал от Брюксел основната причина е това, а не невъзможността да България да формира или да формулира сама решение.

Нека да допълня още нещо. Още един нюанс в сложната ситуация, в която се намираме. Ние имаме политическо изявление на най-високо ниво, това е президентът Путин, без да съм в състояние да подлагам на съмнение която и да е дума изречена от него. В същото време нямаме каквото и да е формално уведомление или писмено. В същото време делегирайки правото си на Европейската комисия ние нямаме каквото и да е формално уведомление от тяхна страна. Това допълнително усложнява ситуацията в България. Простете, колегата Павлова по никакъв начин не може да съобразява действията си, които са регулирани от българското законодателство, с направени в една или друга точка на света политически заявления, защото те са едни, след една седмица могат да бъдат други.

БОЙКО БОРИСОВ: И затова аз ви предлагам следното: министърът на външните работи на среща с руския посланик, министрите на икономиката и енергетиката по най-бързия начин да потърсят разговор с ресорните си колеги в Русия. Ако трябва и писмено им изпратете писма във връзка с чутото и  казаното, да тече кореспонденция.

В същото време предлагам вицепремиерът Дончев още днес писмено да изпрати на комисар Шефчович предложение от България, съобразено с всички евроатлантически ценности, като предлагаме на територията на България там, където излиза тръбата на „Южен поток“, Европейската комисия в унисон със стратегията за общ енергиен съюз на Европа да финансира хъб, където Европейската комисия да плаща, така както Турция газта идваща от Русия, и на базата на общия енергиен съюз да я разпределя съответно за Сърбия, Македония, Гърция, Украйна, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения и България. Позиция, по която не може да й бъде отказано, ако те не са лицемерни. Никой не може да ми каже, че в натовска Турция газта като отиде е добре, а когато дойде в България е зле. Ние не трябва изобщо да създаваме илюзии, че ако ние толкова принципно отстояваме Третия енергиен пакет, Гърция или Македония биха си го позволили. Това не е двоен стандарт. Това е действително проблем за това правителство, разбира се и предишните. Предложението ми е точно в унисон и с плана Юнкер, и с общия енергиен съюз, и с абсолютната диверсификация. Защо? В този хъб ние можем да вкарваме нашата газ, която си взимаме или си добиваме в Черно море от „Галата“, дай Боже от „Силистар“, от „Терес“, от „Хан Аспарух“, от Ловеч и от други места. Финансирайки сега интерконекторите за Гърция, за Турция, за Сърбия, на практика от този хъб във всички посоки реверсивно може да тече газ от тези, които идват по линия на „Южен поток“ и от тези, които излизат съответно пък, ако Гърция дойдат направят някой ден пристанища за втечнен газ, дойде по-евтин газ отнякъде, или от Израел или от Катар, или откъдето и да било, по тези реверсивни тръби, ние съответно взимаме по-евтин газ и пак разпределяме нагоре. Никъде нямам слабост в позицията, никъде. Официално, писмо веднага до Шефкович. Включително, госпожа Бъчварова, да ми се подготви едно за Доналд Туск, за Съвет. Това е, защото Доналд беше човекът, който е моторът на общия енергиен съюз. Ние им даваме огромната възможност вместо всички държави поотделно да се събираме, Европейската комисия плаща за този хъб, правим на Варна разпределителния център по енергийния съюз и сме номер едно диверсифициращи Европа, изпълваме със съдържание. Руснаците да си докарат „Южен поток“, ние нямаме ангажимент към тръбата до нашите граници, да си я построят, ще им съдействаме, и от там си взимаме газта, не ние, не България, а Европейската комисия я разпределя, общия енергиен съюз.

Господин Калфин, къде намирате слабост?

ИВАЙЛО КАЛФИН: Не намирам в този план слабост.

БОЙКО БОРИСОВ: Благодаря. Европейски, с мащаб. Тогава ние ще си покараме тръби. Няма да ни говорят кои фирми, защо, как, корупция, дали е три, пет, колко милиарда, няма значение. Европа си инвестира и си правим диверсификация. Прекрасно. Това не знам защо да не се приеме. Защото това което господин Калфин казва…, имаше един пощальон в по-предишното правителство, но там пощальоните бяха на ниво министър и вие сам се убедихте като ходихме в Брюксел по срещите господин Калфин, че просто онези хора поради липса на достъп на тези министри не знаеха дори проблемите. Виждате, че сега за първи път проблемът "Южен поток“ в детайлите му Дончев вчера и ние като бяхме с Вас ги поставихме в Брюксел. Те не ги познаваха хората. Всъщност ние в момента сме пак в едно менгеме, ако не издаваме разрешителни влизаме в наказателни процедури, ако издаде – защо сме ги издали, след като Стойнев е дал пълномощно, че по „Южен поток“ само Брюксел се занимава. Това пише в пълномощното. Това все едно преотстъпваш твоето министерство на Лукарски и след това започваш да си подписваш горе. Вече ти си му дал тези права, не можеш да си подписваш. Аз съжалявам, че трябва

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

На треньорката по гимнастика на едноименния италиански отбор в Бреша Стефания Фолиата бе наложена забрана да осъществява професията си на територията на цяла Италия.

Това стана по искане на прокурора Алесио Бернарди. Съдия-следователят на Бреша Франческа Грасани е наложила обезпечителна мярка, с която забранява на Фолиата за цяла една година да извършва треньорска дейност.

В постановлението на съдия-следователя в Бреша като причина са посочени “ежедневни обиди и унижения, към които са добавени и побоища”. Това е първата предприета мярка от страна на следствените органи, след избухването на скандала в италианската художествена гимнастика през ноември.

Разследването на прокуратурата в Бреша за предполагаемо физическо и психическо насилие над млади състезателки по художествена гимнастика започна след жалба, подадена от две гимнастички през август 2022 година.

Обвиненията (подробно описани на цели 49 страници) са подкрепени от 25 души, включително жертви, свидетели, родители, колеги на заподозряната, психолози, както и ръководители на националната федерация по гимнастика. Предполагаемите жертви са дали показания във видеозаписи със защитени изслушвания и подпомагани от психолог.

Възстановени са чатове и видеозаписи от мобилни телефони на момичетата, а също и от телефона и компютъра на самата заподозряна. Според прокуратурата, от 2017 година насам, 8 гимнастички на възраст от 10 до 14 години са били малтретирани. Момичетата са били подлагани на системен тормоз като ежедневни обиди и унижения, бутане, дърпане за косата, шамари, побоища, принудително лишаване от храна и недопускане до училище. Треньорката постоянно пишела на възпитаничките си съобщения, в които ги питала какво и колко са яли.

В определени случаи Стефания Фолиата използвала промеждутъците, в които била сама с момичетата – в складовите помещения или в банята, където нямало свидетели, за да ги удря с бухалки и лента.

Тя им налагала наказания да изпълняват упражненията си до пълно изтощение – дори на открито, под палещите лъчи на слънцето. Въпреки че момичетата често се разплаквали, Фолиата продължавала да ги обижда, бие и наказва.

„Когато тя реши, че не се старая достатъчно, заплаши, че ще ме заведе в съблекалнята, където държим екипите си и където знаех, че ще ме набие. Тормозът започна, когато бях на 9 години, бях слаба и безпомощна. Постоянно контролираше  теглото ми, пращаше ми съобщения с въпроси колко и какво ям. Един ден тя ме видя в залата с кисело мляко и каза на момичетата: „Яжте тези глупости. Виждате ли, това е л…, което има вътре: сега трябва да го оближете от пода, за да разберете”, е посочено в едно от свидетелствата.

Стефания Фолиата отрича всички обвинения. Нейната защитна теза е, че тя е жертва на отмъщение. „Обичах и все още обичам всяко едно от тези малки момичета. Едно е сигурно: никога не съм ги докосвала, дори с пръст!“, твърди Фолиата.

От Италианската федерация по гимнастика коментираха случая, като посочиха, че Академията за художествена гимнастика Немеси в Калчинато, на която Фолиата е създател и директор, се е присъединила към Федерацията едва през 2021 година. Тя е независима частна организация и не е под прекия контрол на Федерацията. Освен това членството на клуба и на неговия треньор – в случая – Фолиата – не са подновени за 2023 година и следователно обвинената не се води към Федерацията.

Емануела Макарани си спомня, че когато е била технически директор на националния отбор по гимнастика, е била информирана за напускането на една от гимнастичките, състезаваща се за националния отбор. Пред разследващите Макарани обяснила, че се е срещнала със семейството на момичето, без да й бъдат дадени подробности за малтретирането, но било споменато, че става дума за „шамар“.

Макарани  също е разследвана по обвинения в тормоз и насилие над национални състезателки в центъра „Дезио“ и е отстранена от поста технически директор на националния отбор, като временно продължава да подготвя ансамбъла на Италия, чиято цел е спечелването на квота за Олимпийските игри.

Президентът на италианската федерация по гимнастика Герардо Теки обяви, че е помолил Макарани да му обясни причините за оттеглянето си, като получил обяснение, че става въпрос за семейни причини.

„Подобно поведение е недопустимо, Федерацията подкрепя пострадалото момиче и е готова по всякакъв начин да й помогне да се върне в залата”.

Границата между тежките тренировки и жестоките изисквания от страна на треньорите изглежда много тънка. Със сигурност във всеки спорт поддържането на добро състезателно ниво е свързано със строга дисциплина и жертви, но към спортистите на детска възраст трябва да се подхожда с по-голямо внимание.

След като стана ясно, че е имало много случаи на насилие, за което спортистите и техните родители са сигнализирали, но те са останали прикрити, очакванията към спортните власти в Италия и към Италианската федерация по гимнастика са да не допускат повече методи, свързани с насилие, и да проявяват по-голяма строгост към треньорите, позволяващи си подобно отношение към поверените им състезатели. Психическото здраве на децата трябва да бъде по-важно от всичко друго.

Росица Рускова

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Новата 2023-а трябваше да отбележи началото на десетилетието на развиващите се пазари с акцент върху Индия. Мощният ръст на стопанството на страната и бързо развиващият се фондов пазар убедиха паричните мениджъри от “Моргън Стенли инвестмънт мениджмънт” до “Стейт стрийт глоубъл адвайзърс” да определят азиатския колос за водеща инвестиционна дестинация. След което дойдоха разпродажбите на акции за 48 млрд. щ. долара на бизнесимперията на милиардера Гаутам Адани – “Адани груп”, чийто пет от общо седем търгувани на борсата фирми загубиха между 16 и 20 процента от пазарната си оценка до 27 януари.

Те последваха огласения преди седмица доклад на американската инвестиционна фирма за къси продажби “Хинденбърг рисърч”, съдържащ обвинения за борсови манипулации и счетоводна измама на конгломерата на Адани. “Хинденбърг” пусна анализа си броени дни преди водещата компания на милиардера “Адани ентърпрайсиз” да проведе най-мащабната в историята публична продажба на акции за набиране на 200 млрд. рупии (2.5 млрд. щ. долара).

Шокът принуждава Уолстрийт да преоцени доверието си в индийския растеж и в ориентираното към бизнеса правителство, помогнало на базовия индийски борсов индекс Sensex да се търгува през миналото тримесечие с най-високите за последното десетилетие котировки спрямо щатския S&P 500. Тези вече доста щедри оценки в комбинация с шокиращото изследване на нюйоркската фирма за къси продажби “Хинденбърг рисърч”, атакуващо “Адани груп”, хвърля светлина върху противоречията в индийския поход към възход.

Анализатори подчертават, че индийското правителство трябва да докаже, че институциите на страната са силни.

Защото проблемите с копоративното управление са повод за безпокойство за всички пазари, но когато оценките са по-високи отколкото на другите страни, поддържането на единството и доверието във финансовите пазари е жизнено важно.

Инвеститорите проявяват все по-голям интерес към възможностите, които предлагат индийските активи. И докато местните облигации постепенно си пробиват пък в глобалните базови индекси, цял куп индийски фирми са се втурнали да продават акции, увеличанайки пазарната оценка на националния фондов пазар. В момента индийските фирмени книжа имат над 14% дял в индекса на развиващите се пазари на MSCI – вторият най-висок дял след Китай, след като през миналата година изпревариха тегловото участие на Тайван и Южна Корея. “Моргън Стенли” прогнозира, че фондовото тържище на Индия ще е третото по големина в света преди края на десетилетието.

Именно този оптимизъм качи котировките на индекса Sensex до нива, които са около 21 пъти по-високи от очакваните приходи. Това съотношение показва, че инвеститорите са склонни да плащат премия в очакване на по-висок растеж. При тези високи оценки Sensex е напът да отчете втори пореден губещ месец въпреки подема на акциите на компаниите на развиващите се стопанства. И обвиненията на “Хинденбърг” в измама наливат допълнително гориво в спада.

“Адани груп” отхвърля разкритията на американците като неверни и манипулативни и обеща да ги съди, но въпреки това трусовете могат да навредят на претенциите на Индия да измести Китай като инвестиционен магнит в Азия. И да накара инвеститорите да потърсят по-изгодни алтернативи, включително да заложат на икономическото отваряне на Китай след строгите анти-КОВИД карантини.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Американският производител на гуми Goodyear Tire & Rubber Co е готов да съкрати 500 служители на фона на икономически затруднения. Това се съобщава на сайта на компанията.

В прессъобщението се отбелязва, че това решение се дължи на “неясна краткосрочна макроикономическа перспектива” и нарастваща инфлация. Резултатите на Goodyear за четвъртото тримесечие на миналата година са по-лоши от очакваното, казва изпълнителният директор Ричард Дж. Крамър. В същото време самите резултати ще бъдат публикувани едва през февруари.

От компанията добавят, че освобождаването на служители е трудна, но необходима стъпка. Тоест бизнесът трябва да е подготвен за бъдещ успех. В същото време цената на преструктурирането ще възлезе на 55 милиона долара.

На 26 януари Bloomberg съобщи, че технологичният гигант IBM е на път да съкрати 3900 души от подразделенията си Kyndryl и Watson Health. Изданието отбелязва, че 1.5 процента от служителите ще напуснат компанията. Съкращенията ще засегнат най-вече работещите в подразделенията на Kyndryl и Watson Health. В същото време намаляването на толкова голям брой служители ще струва на технологичния гигант 300 милиона долара.

Преди това Bloomberg, позовавайки се на данни от проучване на Американската национална асоциация за бизнес икономика (NABE), съобщи, че около 20 на сто от компаниите не изключват възможността да съкратят персонала си през следващите месеци.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]