Дискусията за президентската дъщеря е изопачена, обяви Нинова

Лидерът на БСП ще сезира СЕМ заради филмите за Левски и Ботев на Максим Генчев.

Изглежда вече в България и да питаш е проблем. Нито съм обиждала някого, както е в песента за Лена Бориславова, нито съм засягала достойнството и честта на някого – само попитах.

Има ли конфликт на интереси, че през държавната телевизия, чрез държавни пари, през държавна комисия, е било определено, че дъщерята на президента Румен Радев ще участва с главна роля във филма на Максим Генчев за Иван Александър. Той самият се похвали затова.

Това обясни лидерът на БСП Корнелия Нинова в интервю за „Нова телевизия“ по повод въпроса й, отправен в парламентарната комисия по култура и медии, към генералния директор на БНТ – Емил Кошлуков.

„Питаш – проблем ли е това – и след това се излива страхотна вълна на негативизъм срещу теб! Това не е унижение за дъщерята на президента – само задаваш въпроси“, подчерта Нинова.

По думите й дискусията за президентската дъщеря била много изопачена публично. Защото въпросът на Нинова за младата актриса бил вторичен. По-важен бил първичният проблем и върху него лидерът на БСП поиска да се обърне повече внимание, защото е изключително сериозен. Тя обясни, че изслушването на Емил Кошлуков било по повод на това, че с пари на данъкоплатците се финансират филми, които се излъчват в държавната – в националната телевизия, а унижават българското достойнство, като принизяват нашите герои Левски и Ботев и ги представят в абсолютно недопустима светлина.

Нинова бе категорична, че големият въпрос на провелата се среща в парламентарната комисия е: „Докога сами ще плащаме, за да изчегъртваме българското достойнство, българската история и българската духовност и култура? Още повече, че след два такива филми – за Левски, и за Ботев, телевизията е тръгнала да финансира и трети филм – за Иван Александър. Веднъж виждаш, че си сгрешил, втори път – пак и трети път го правиш отново“, възмути се парламентаристката.

Тя обяви и че ще сезира СЕМ за филмите за Ботев и за Левски. А на въпрос дали ще направи това и по отношение на участието на дъщерята на президента в третия предстоящ филм на Максим Генчев – за Иван Александър, Нинова отговори отрицателно. Тя подчерта, че такъв въпрос изобщо не е бил поставян в рамките на дискусията. За нея питането за дъщерята на президента е бил вторичен въпрос, по-незначителен, но той е взел връх пред истинския въпрос – за българската история, за българското достойнство, култура, самобитност, народопсихология. „Които и без това всякакви частни организации и НПО-та се опитват да принизяват, като лишават децата ни от българско самосъзнание, а сега и ние – данъкоплатците, с държавни пари, в държавната телевизия – си убиваме героите! Това е големият въпрос – да запазим българското достойнството!“, обясни лидерът на социалистите.  

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Дянков: Можем да приемем еврото най-рано през 2026 г.

Не сме приели нужните закони, а в момента не изпълняваме повечето от формалните критерии за влизане, смята бившият финансов министър

България може да приеме еврото най-рано през януари 2026 година. Това коментира пред БНТ бившият финансов министър Симеон Дянков.

“Няма да успеем на 1 януари 2024 г. да сме в еврозоната. Има една значителна част от законите, които са необходими за еврозоната, които още не са минали през парламента. Сега служебното правителство е внесло тези закони, дано минат, но се съмнявам при тази политическа нестабилност. Дори и да минат тези закони, ние в момента не изпълняваме повечето от формалните критерии за влизане – висока инфлация имаме, дефицитът ни е над 3% и цените на държавния дълг, ако се изчислят, предполагам и този коефициент няма да е достатъчен”.

Той уточни, че ако страната ни не постигне целта през 2024 г., следващата възможна е 2026 г. заради Маастрихтските критерии, според които кандидатът за еврозоната трябва да покрива изискванията в продължение на две години.

Симеон Дянков прогнозира още, че през първите девет месеца на тази година инфлацията у нас ще бъде двуцифрена, лихвите по кредитите ще се повишат след февруари, а доларът ще продължи да поскъпва.

Дянков коментира и новините за повишаването на цените и инфлацията в Хърватия, която от 1 януари т.г. е в еврозоната. Заяви, че не очаква същото да се случи и у нас

“При влизането на Италия в еврозоната преди години се покачиха рязко цените и коментарите са точно такива и за Хърватия, че в първите няколко дни се забелязва такъв процес. Трябва обаче да споменем, че България и Хърватия са много различни. България от 25 години е във валутен борд и еврото и левът са вързани, докато Хърватия влезе от плаващ курс към еврозоната и следователно се очаква да има по-висока инфлация. В България аз не очаквам да има такъв процес, какъвто сега има в Хърватия”.

Според Дянков основното притеснение е какво ще стане в по-малките населени места, където хората имат спестявания в левове – или т.нар. “пари под дюшека”. Финансистът призова БНБ и парламента да уточнят и за разясняват на хората как ще могат да прехвърлят спестяванията си в евро, за какъв период от време, в кои банки.

“Виждаме опита на някои други източноевропейски държави, които преди нас са влезли в еврозоната и обикновено това става тема изведнъж – затова по-добре в България да се подготвим”

Симеон Дянков коментира, че Европа върви към рецесия и посочи, че прогнозите на ЕЦБ предвиждат почти нулев растеж и рецесия в 16 от 27-те държави членки на ЕС. България като по-малка икономика зависи от тях, следователно и при нас икономическият ръст ще намалее, но ще остане положителен, ако няма нови шокови удари като войната в Украйна, смята финансистът.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Сегашният януари е най-безснежният от осем години насам

За хората, които осигуряват житото на страната, липсата на дъжд и сняг е притеснителна

Страната ни преживява най-безснежната януарска зима от 2016 година насам. Това показва справка на NOVA в архивите на Националния институт по метеорология и хидрология. Най-сериозните притеснения са за реколтата в Добруджа – житницата на България.

На 5 януари 2016 година цялата страна е била покрита от сняг. На същата дата година по-късно снежна покривка е регистрирана в половин България. А през последните три години сняг в началото на януари има само високо в планините. Данните безспорно показват, че януарската зима на 2023-а е най-безснежната от последните осем.

Освен това средноденонощните температури в първите дни след празниците са между 4 и 7 градуса над климатичните норми, отбелязва Анастасия Стойчева от НИМХ и допълва: “Януари определя характера на зимата в нашата страна. И когато януари е сух и топъл, зимата остава с такива характеристики. Предстои понижение на температурите, но те просто ще се доближат до климатичните норми и ще останат по-високи от тях”.

За хората, които осигуряват житото на страната обаче, липсата на дъжд и сняг е притеснителна. Агрономът Петър Петров обяснява, че за добра реколта сумарните валежи през годината трябва да са около 500-600 литра на квадратен метър. До момента са се акумулирали едва около 200 литра.

Костадин Костадинов от Националната асоциация на зърнопроизводителите е категоричен, че достатъчно влага в еднометровия почвен слой няма: “Такава суха година не сме имали от доста време”.

Почти пролетното време през декември и януари е добре дошло за полските мишки. Наблюденията на земеделците показват, че популацията на гризачите расте в областите около Черноморието. Месец по-късно мишките вече са в житницата на България.

Метеорологичните прогнози са времето след 10 януари да се приближи към традиционния зимен ритъм. Анастасия Стойчева от НИМХ коментира, че атмосферната циркулация в Европа ще се промени. В оставащите дни на януари ще има периоди на валежи, а по високите полета, в Предбалкана и на места в Североизтока ще падне и сняг.

Земеделците с нетърпение следят тези прогнози и разчитат предстоящите валежи да попълнят поне част от липсващия запас от влага в почвата.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Президентът на Южен Судан се изпусна, арестуваха журналисти

На конфузните кадри се вижда как Салва Кийр Маярдит се подмокря, докато слуша химна на страната

Шестима журналисти бяха задържани в Южен Судан след разпространението на кадри, показващи президента Салва Кийр Маярдит, който изглежда се подмокря на официално събитие, съобщи днес националният журналистически съюз, предадоха Ройтерс и Франс прес.

На кадрите, заснети през декември, се вижда тъмно петно, което се разширява по сивия панталон на 71-годишния президент, докато той стои мирно при изпълнение на националния химн на събитие по пускане в експлоатация на новоизграден път. Видеоматериалът не е бил излъчван по телевизията, но впоследствие се завърта в социалните медии.

Журналистите, които работят за държавната радиотелевизионна корпорация на Южен Судан, бяха задържани във вторник и сряда, каза Патрик Ойет – председател на съюза на журналистите в Южен Судан.

Задържаните са заподозрени, че са били в течение как видеото с президента е добило публичност, каза Ойет за Ройтерс.

Министърът на информацията на Южен Судан Майкъл Макуей и говорителят на службата за национална сигурност Дейвид Кумури не отговориха на искането за коментар.

Кийр е президент, откакто Южен Судан получи независимост през 2011 г. Правителствени служители многократно са отричали слухове в социалните медии, че той не е добре със здравето.

През по-голямата част от последното десетилетие страната е въвлечена в конфликти, отбелязва Ройтерс.

Задържаните журналисти са телевизионни оператори, видео монтажист, сътрудник и двама души от централната апаратна зала.

Инцидентът се вписва в използвания от служители на сигурността маниер на действие с прибягване до произволно задържане, ако бъде преценено, че медийното отразяване не представя длъжностни лица в добра светлина, каза представителят на Комитета за защита на журналистите за Субсахарска Африка Мутоки Мумо.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Какво да знаят кметовете, поздравени с “Иване, Иване” на площада

Днес е Ивановден! Имениците да са честити (особено най-личните като Иван Портних – кметът на Варна, на снимката), а останалите покрай тях да се възползват от повсеместните тържества! В някои градчета, където кметовете са именици, ще бъде истински национален празник, а по площадите най-вероятно ще звучи „Иване, Иване“ на Богдана Карадочева по текст на Маргарита Петкова и музика на Стефан Димитров.

За да няма неясноти и възмущение, като в навечерието на 1 януари, публикуваме отговори на наши въпроси, които изпратихме до „Музикаутор“ – организацията на композитори, автори и музикални издатели за управление на авторски права. Днес – изпълнителният й директор  Иван Димитров – също има имен ден – и използваме случая да му пожелаем да е здрав и щастлив!

Бихте ли обяснили каква е причината да напомните през медиите точно няколко дни преди Нова година, че „Дунавско хоро“ на Дико Илиев е със защитени авторски права?

Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) е приет през 1993 година и действа вече 30 години. Този закон е функция на Конституцията на България и множество международни конвенции, по които сме страна. Всички искаме да живеем в правова държава – животът, здравето, собствеността, бизнесът и т.н. да бъдат гарантирани и защитени.

Въпросът за авторските права е принципен, той не касае само „Дунавското хоро“. Това прекрасно произведение послужи като конкретен пример за това колко е важна музиката в нашия живот, как тя е неделима част от душевността ни, а понякога и единствен израз на чувствата ни. За „Музикаутор“ като организация, която представлява авторите и защитава техните права, беше важно да фокусира вниманието върху проблема с публичното използване на музикални произведения и необходимостта правата да бъдат съобразени. Важно е да подчертаем, че публично изпълнение има само при прояви пред неограничен брой лица.

Тук според закона определено не влизат частни събития в семеен или приятелски кръг. Фокусът на закона е към бизнеса (там където има платен вход) или при безплатни от гледна точка на достъпа събития (например, организирани от общината, политическа партия, рекламна агенция и т.н.)

Съвсем нормално е, след като плащаш за озвучаване, сцена, изпълнители, охрана и всички други технически дейности, които съпътстват едно събитие, да отчетеш и приноса на авторите – тези, които са в същността на музиката, защото я създават. Те заслужават възнаграждение за своя труд, тъй като произведенията им се ползват и добавят стойност,  качество на събитието и седят в неговия смисъл.

„Музикаутор“ положи огромни усилия да лицензира общинските концерти, финансирани с публични средства. Подчертаваме, публични средства, събирани от данъците и таксите на гражданите, включително от тези на авторите. За съжаление, множеството разговори и  конкретно с представители на общинската администрация в страната за необходимостта да се уредят авторските права на всички използвани музикални произведения предварително, не дадоха положителен резултат.

Един закон, който е приет преди 30 години, масово бе нарушен.

Бихте ли обяснили какви клаузи се включват в договора на една община, която иска Новогодишното й тържество или друг организиран от нея празник, да протече без обструкции от страна на „Музикаутор“?

По силата на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) има изискване разрешението за ползване на музикалните произведения да бъде дадено предварително и писмено. Тарифите, които се прилагат, са утвърдени от министъра на културата. В секторите, в които има представителни браншови организации, тези тарифи са договорени с тях. Общината като организатор на събитие със свободен достъп без билет трябва да предостави бюджет на събитието и списък с произведенията, които са изпълнени. Тази информация е необходима, за да се изчисли общото дължимо възнаграждение, което ние разпределяме на авторите, чиито произведения са ползвани съобразно времетраенето и техния дял в песента.

Министерство на културата излезе с позиция, която детайлно разясняваше изискванията на закона.

Ако общината предвижда няколко тържества през годината – примерно за 24 май, за 1 юни, за 15 септември и за 31 декември – за всяко по отделно ли се сключва договор с „Музикаутор“?

Всички общини работят с предварително гласуван от Общинския съвет културен календар за текущата година. В него са вписани планираните събития, в това число и публичните средства, които се отделят за организацията им. С няколко общински администрации имаме дългогодишни взаимоотношения и работим коректно по рамкови договори, на база на които се издава музикален лиценз за целия договорен период. Техният последващ ангажимент е единствено след провеждането на събитията да отчетат реално изпълнените произведения и за извършат плащане, за да могат коректно да се изчислят и разпределят авторските възнаграждения. По този начин отпада необходимостта от администриране на всяко едно ползване поотделно, музикалният лиценз урежда правата и при извънредни събития. Все пак има възможност и за сключване на отделни договори за всяко събитие.

Ако приемем, че ресторантите и хотели имат сключен годишен договор с вас, трябва ли специално за Новогодишната си програма да сключват ново споразумение?

Туристическите обекти, ресторантите и клубовете, които са уредили правата за използваната музика надлежния ред, не е необходимо да сключват отделно споразумение.

Може ли да изчислите колко лева биха получили наследниците на Дико Илиев за това, че на Нова година „Дунавско хоро“ е било чуто от 10 000 души на площад „х“ в град „y“? Има ли някаква разлика дали става дума за площада в София или във Видин? Бихте ли обяснили как точно се изчислява сумата, която после – след тържеството – наследниците на Дико Илиев ще получат?

Община Сливен уреди коректно авторските права за използваната музика в новогодишния си концерт за гражданите и гостите на града. Бюджетът за събитието бе 15 000 лева.

Все още нямаме постъпила актуална информация, затова примерът ще е условен. Ако приемем, че програмата е била шест часа (на места имаше анонси, че празникът ще стартира по-рано) и общината трябва да плати 5% от бюджета на събитието, то срещу 750 лева ще имаме 300 минути музика. Стойността на една минута музика ще бъде 2.50 лева. Дунавското хоро е с времетраене от три минути и половина. В този случай авторските възнаграждения ще бъдат под 9 лева.

Няма значение дали присъстващите на проявата са 100, 200 или 1000 души. Така или иначе задължението за уреждане на правата не е тяхно, а на общината или фирма подизпълнител.

През 2023 г. ще се увеличат ли тарифите ви, имайки предвид инфлацията?

Авторските възнагражденията, определени съгласно действащите ни тарифи, ежегодно се актуализират с размера на инфлацията, изчислена по официалния индекс на потребителските цени в България (ИПЦ) на НСИ за предходната година, в случай че тя надвишава 3 процента. Предвид размера на инфлацията всички авторски възнаграждения през 2023 г. ще бъде индексирани. Това е продиктувано от развитието на бизнес средата в България и съответните икономически процеси, залегнали в утвърдената от министъра на културата тарифа, която ние сме длъжни да спазваме и да прилагаме еднакво за всички ползватели.

„Музикаутор“ има творческа програма, по която всяка година подкрепя различни музикални проекти. Какъв финансов ресурс сте отделили за нея през 2022 г. и колко проекта сте подкрепили?

„Музикаутор“ подкрепя активно създаването на българска музика. През годините сме предоставили подкрепа на стойност около 2 милиона лева. В Сесия 2022 на Културния фонд на „Музикаутор“ финансова подкрепа получиха 93-ма автори в популярната, класическата и музиката на фолклорна основа. Те бяха подкрепени от организацията с общо 200 000 лева, като получиха грантове между 2000 и 4000 лева за реализиране на музикалните си проекти.

Миналата година подадените проекти в четирите категории „Класическа музика“, „Популярна музика“, „Музика на фолклорна основа“ и „Млад автор“ бяха близо 200. Вече тече и второто издание на „Светилник“ – национална инициатива за създаване на химни за българските училища, които ще останат за поколенията. Тази инициатива се финансира от Културния фонд на Музикаутор, както и от бизнеса, който споделя ценностите на кампанията за създаване на среда, в която децата ни ще се реализират като пълноценни членове на обществото и ще сътворят нашето по-добро утре.

В социалните мрежи имаше силно недоволство срещу напомнянето за авторските права на „Дунавско хоро“ – появиха се обвинения, че много голям процент (80%) от събраните средства отиват за издръжката на „Музикаутор“. Бихте ли споделили какъв процент в действителност отделяте за вашата административна дейност?

Информацията за дейността на „Музикаутор“ е публична и налична на уеб страницата на дружеството. Средният процент административна издръжка, около който се движим, е 18 процента. Дружеството е неправителствена организация и по закон няма право да генерира печалба. Средствата, които се събират, се разпределят на правоносителите. Стандартите, по които работим, са международни. „Музикаутор“ е член на CISAC, глобалната мрежа на авторскоправните организации, голяма част от които са с история над 100 години.

Погрешно е разбирането, че защитаваме само произведението на Дико Илиев. „Музикаутор“ предлага над 95% от световния музикален репертоар за българския пазар, като представлява над 3000 български автори и още над 2 500 000 автори от цял свят, членуващи в сродни авторски сдружения, с които „Музикаутор“ има договори за взаимно представителство.

„Музикаутор“ лицензира за територията на България Spotify, YouTube, Netflix, Deezer, Apple play, TikTok, Disney. Авторските права чрез „Музикаутор“ уреждат всички телевизии, радиостанции, кабелните и сателитните оператори. Проблемни сектори остават концертните инициативи на общините и част от заведенията и хотелите. Приоритет за нас остават информационните кампании и правоприлагането.

В заключение бихме казали, че развитите общества насърчават авторскоправните индустрии. Разбирането за тях обуславя стремежа ни към просперитет. В този смисъл изборът е еднозначен.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]