Производствените цени в ЕС отчетоха значителен спад през септември спрямо година по-рано, като понижението в България е второто най-голямо в ЕС, сочат данни на европейската официална статистика Евростат.
На месечна база обаче европейските цени на производител бележат ръст за втори пореден месец, като у нас отбелязаха едно от най-големите повишения.
Цените на производител се увеличиха в ЕС с 0,6% спрямо август, когато ръстът беше 0,5%, докато в еврозоната се увеличиха с 0,5% след повишение с 0,7% месец по-рано.
В България производствените цени обаче нараснаха за месец с 2,1%, като по-голямо повишение беше регистрирано в Люксембург (с 28,5%) и Румъния (с 2,6%). Най-значителен спад на месечна база имаше при производствените цени през септември във Финландия (0,9%), Кипър и Полша (по 0,3%) и Германия (0,2%).

Снимка: Евростат
Спрямо 2022 г. производствените цени в ЕС спаднаха през септември с 11,2%, а в еврозоната – с 12,4%, което е рекорден спад в рамките на Европа, сочат данните на Евростат.
Понижението на цените на производител на годишна база се дължи най-вече на рязкото намаляване на цените на енергията (с 28,5% в ЕС и с 31,3% в еврозоната).
В България производствените цени спаднаха през септември спрямо същия месец година по-рано с 32%, като по-голям спад отчете само Ирландия (с 38,9%). Същевременно най-голям ръст на цените на производител беше отчетен в Люксембург (с 23,8%), Унгария (със 7,1%) и Словения (с 3,1%).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Производствените цени в ЕС продължават да намаляват, България втора по най-голям спад
България в топ 5 по най-голям спад на индустриалното производство в ЕС
Българското производство продължава да се свива
Седми пореден месец на спад в българското производство
 

Държавните пенсии в Румъния ще се повишат средно с 40% от септември 2024 г. след преизчисления въз основна на предстоящ законопроект, увеличавайки разходите по това перо до 13,8 милиарда леи (около 2,97 млрд. долара) на месец. Това съобщи министърът на труда Букура Опреску, предаде Ройтерс.
Пенсионната реформа е условие Румъния да продължи да използва фондовете на ЕС за възстановяване, като страната се е ангажирала да премахне неравенствата и да премахне предизборните политически решения от процеса на увеличения на пенсиите.
Законопроектът
Съгласно предстоящия законопроект за пенсиите, за който правителството ще иска одобрение от парламента този месец, като първа стъпка пет милиона пенсии ще бъдат индексирани с 13,8% още през януари.
Още: Ще получат ли пенсионерите традиционните 50 лв. за Коледа?
Преизчисляването, планирано за септември 2024 г., ще премахне неравенството, като гарантира, че хората, които са работили една и съща работа за един и същ брой години, ще получават една и съща пенсия.

Законопроектът, който трябваше да бъде одобрен през първата половина на тази година, беше многократно отлаган и ще влезе в сила от 2024 г., когато в Румъния се провеждат местни, парламентарни, президентски и европейски избори.
Така държавните разходи за пенсии ще нараснат до приблизително 146 милиарда леи (31,45 млрд. долара) през 2024 г. от приблизително 115 млрд. леи тази година.
Още: Увеличават минималната работна заплата в Румъния – става по-висока от тази в България
 

Компанията за споделени офис пространства WeWork подаде молба за защита от фалит във федералния съд.
Съобщението за несъстоятелност ограничава значителния спад на някогашното високопоставено предприятие, подкрепено от SoftBank, което беше оценено на около 47 млрд. долара в своя пик.
„Сега е моментът да създадем бъдещето днес, като се заемем решително с нашите наследени договори за наем и драстично подобрим баланса си. Оставаме ангажирани да инвестираме в нашите продукти, услуги и екип от служители от световна класа, за да подкрепим нашата общност“, заяви Дейвид Толи, главен изпълнителен директор на WeWork в съобщение.

Снимка: iStock
Някога известният технологичен еднорог, който обещаваше да революционизира бъдещето на офис работата – чрез, заедно с други неща, свободно течаща карфт бира – перфектна комбинация от фактори прунуди WeWork да се оттегли заради неуспешен опит да стане публичен през 2019 г.
По това време документите за IPO разкриха по-големи от очакваните загуби и потенциални конфликти на интереси със съоснователя на компанията и тогавашен изпълнителен директор Адам Нойман. Нойман, чийто неортодоксален стил на лидерство направи WeWork обект на много новини, беше отстранен през 2019 г. след натиск от инвеститорите.
В крайна сметка WeWork се листна на борстата близо 2 години по-късно при доста по-малка оценка от около 9 млрд. долара. Но до 2021 г. настроенията на пазара и лесният достъп до капитал, който помогна за поддържането на голяма част от света на стартиращите компании преди пандемията, започнаха да се променят. Въпреки че WeWork се представя като технологична компания, някои критици отбелязват, че основният ѝ бизнес не е в технологиите, а в недвижимите имоти, наемане на офис пространства в сгради за модернизиране и пренаемане на стартъпи, хора на свободна практика и големи и малки компании.

Снимка: iStock
Дори след като излезе на борсата, компанията се бори да обърне курса. Доставчикът на гъвкаво работно пространство беше изправен пред трудни времена в сектора на търговските недвижими имоти, след като пандемията доведе до нарастване на хибридните опции и работата от вкъщи, като застраши самата офис култура, върху която е изградена WeWork. Междувременно повишената конкуренция в споделените офис пространства, по-високите лихви и макроикономическата несигурност също хвърлят тъмен облак върху опитите на WeWork да се спаси през последните няколко години.
Акциите на WeWork се сринаха с приблизително 98% само през 2023 г. През май WeWork обяви смяна на ръководството с напускането на своя председател и главен изпълнителен директор Сандип Матрани, изпълнителен директор на недвижимите имоти, за когото инвеститорите се надяваха да спаси компанията.
Дейвид Толи, член на борда на WeWork, пое инициативата като временен главен изпълнителен директор и беше официално назначен за главен изпълнителен директор през октомври. Междувременно компанията заяви през август, че има „сериозни съмнения“ за способността си да остане в бизнеса през 2024 г., тъй като загубите и дълговете продължават да растат.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Голяма строителна компания, с проекти за милиарди, фалира
Колко фирми фалираха у нас от началото на годината и в кой сектор това се случва най-често
Държавен алгоритъм предупреждава фирмите при риск от фалит
Собственикът на Pepco фалира. Как ще се отрази това на магазините?