Средната брутна работна заплата в България достигна 1 879 лева през последното тримесечие на миналата 2022 година, сочат данните на Националния статистически институт. Това представлява средно нетно възнаграждение у нас в размер на 1 458 лева. Въпреки бързият темп на растеж на заплатите в България, достигащ 16.6% през 2022 година, все още у нас има области, където средната работна заплата остава под границата от 1 000 лева нетно.
Областите, където средното възнаграждение все още не надхвърля психологическата граница от 1000 лева нетно са пет на брой. Казано с други думи, заплатите в цели пет области на страната продължават да са приблизително два пъти по-ниски от средното възнаграждение в София (столица).
София създава около 43% от икономиката на България към 2020 година
През четвъртото тримесечие на миналата година средната работна заплата в столицата достига 2 571 лева в брутно изражение или 1 995 лева в нетно изражение. Конкретно през месец декември средната заплата в София възлиза на рекордните 2 692 лева, което означава, че за първи път средната нетна заплата в столицата надхвърля 2 000 лева, достигайки средно 2 088 лева през последния месец на миналата година.

Средна брутна работна заплата в България по месеци; Източник: НСИ
На фона на ситуацията в столицата, неравенството по отношение на доходите в България, продължава да е ясно изразено, тъй като в нито една област у нас средната заплата не надхвърля 2 000 лева брутно.
Къде в България заплатите остават под 1 000 лева нетно?
Средната брутна работна заплата надхвърля 1 200 лева във всички области в България през последното тримесечие на миналата 2022 година. В нетно изражение обаче, данните открояват пет области, където средната заплата остава под 1 000 лева, след приспадането на всички данъци и осигуровки.
Средната заплата скочи с над 200 лв., в кои сфери вземат най-много
Най-ниското средно ниво на работната заплата у нас се отчита в област Благоевград – средно 1 237 лева в брутно изражение през четвъртото тримесечие на 2022 г. или 959.89 лева в нетно изражение. Втората най-ниска средна заплата през разглеждания период се регистрира в област Кюстендил – средно 1 251 лева (970.76 лева нетно). На трета позиция, отзад напред, се подрежда област Видин със средна брутна заплата в размер на 1 256 лева (974.65 лева нетно).
Останалите две области, където средната нетна заплата е под 1 000 лева, са областите Смолян (1 265 лева) и Хасково (1 266 лева), където средното нетно възнаграждение достига съответно 981.61 лева и 982.40 лева.
По отношение на данните за средната работна заплата конкретно за месец декември миналата година, областите със средни възнаграждения под 1 000 лева нетно са две. Това са Видин (средно брутно възнаграждение 1 274 лева) и Благоевград (1 265 лева) или съответно 988.59 лева нетно и 981.61 лева нетно.
Работещите в София вземат с 40% по-висока средна заплата от другите области
Трябва да се отбележи, че традиционно през декември средните възнаграждения достигат своя пик, след което следва леко понижение през първия месец на следващата година.
След столицата най-високи средни възнаграждения у нас през четвъртото тримесечие на миналата година се регистрират в област Враца – средно 1 822 лева (1 413.84 лева нетно), област Варна – средно 1 747 лева (1 355.64 лева нетно), област София – средно 1 733 лева (1 344.77 лева нетно) и област Стара Загора – средно 1 697 лева (1316.84 лева нетно) и област Пловдив – средно 1 620 лева (1 257.08 лева нетно).
Най-високите средни заплати в България през четвъртото тримесечие на 2022 година са в икономическата дейност „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, където влизат и IT специалистите – средно 4 417 лева (3 553.63 лева нетно). Икономическата дейност с най-ниски средно възнаграждения е „Хотелиерство и ресторантьорство” – средно 1 088 лева (844.26 лева нетно).
Сладка работа: Бъдещите депутати ще получават по-висока заплата от предишните

Датската транспортна и логистична компания AP Moeller-Maersk A/S продаде и последната част от своите логистични активи в Русия.
„Maersk сключи споразумение за продажба на логистичните си обекти в Санкт Петербург и Новоросийск на IG Finance Development Limited. Продажбата на два обекта от Maersk е в резултат от решението, взето през март 2022 г., за прекратяване на дейността в Русия“, гласи изявление на компанията, цитирано от finmarket.ru.
Транзакцията е получила нужните регулаторни одобрения в ЕС и Русия и след придобиването на активите IG Finance Development Limited е сключил споразумение с Arosa, основен вносител на храни в Русия, за управление на тези складови съоръжения в Санкт Петербург и Новоросийск. 
„Тъй като не са необходими допълнителни одобрения, продажбата е завършена и влиза в сила на 17 февруари 2023 г.“, посочиха от Maersk.

Производствено-складов комплекс за обработка на хладилни контейнери в Санкт Петербург с площ от 23 500 кв. метра е открит през 2020 г.
Пристанищният контейнерен терминал в Новоросийск е на 10 км от пристанището. Еднократен капацитет за съхранение на контейнери – 1500 TEU. Обектът има оборудване за преопаковане на товари от железопътни вагони и автомобили в контейнери.
По-рано Maersk обяви, че прекратява работата си на руския пазар, всички услуги до и от Русия бяха спрени през първото тримесечие на 2022 г., през третото беше сключена сделка за продажба на 30,75% дял в Global Ports Investments. Корабният гигант Maersk спира превозите до Русия
Според доклад на компанията от февруари 2023 г. процесът по продажба на останалите активи – два склада и четири влекача – продължава.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
 $37 милиарда: Корабен гигант постигна рекордна печалба

Потребителите на онлайн банката Revolut в Букурещ достигнаха 500 000, според доклад на компанията, цитиран от Romania Insider. Това нарежда румънската столица на 2-о място в топ 10 на градовете с най-много клиенти на финансовото приложение. Начело на класацията застава Лондон, челната тройка се допълва от Дъблин, а останалите градове от топ 10 са Варшава, Будапеща, Париж, Мадрид, София, Вилнюс и Барселона.
Според официалните данни дигиталната банка се радва на популярност сред жителите на 5 столици, разположени в Централна и Източна Европа и са натрупали близо 1,5 млн. потребители.
В Букурещ Revolut отчита много добър резултат що се отнася до процента на приемане на приложението с 41% от активното население. Четирима от 10 жители на румънската столица между 15 и 64 г. имат дебитна карта Revolut и я използват за ежедневни банкови операции и транзакции – за обмяна на валута, плащания към търговци, спестявания, заеми за лични нужди, инвестиции, или за да контролират бюджета си.

Най-висок процент на ползващите услугите на дигиталната банка сред населението в трудоспособна възраст в топ 10 е отчетен в Дъблин (86%) и Вилнюс (45%), следвани от Букурещ (41%), София (35%), Варшава (30%) и Будапеща (28%). В Лондон са отчетени 19%. А от Revolut посочват, че на национално ниво са достигнали до 31% от активното население.
Според доклада на Revolut 1/3 от клиентите (29%) са във възрастовата група 25-34 г., 24% са от групата 35-44 г., а 23% са във възрастовата група 18-24 г. Финансовото приложение добива популярност и сред по-възрастните хора (16% от възрастовата група 45-54 г. и 6% от възрастовата група 55-64 г.). Причината – дигиталната банка включи в портфолиото си други продукти и функции.
Така приложението еволюира от специализирано в бързи преводи и обмяна на валута, най-вече от любителите на пътуванията, до основна банкова сметка за много хора.
През 2015 г. Revolut започва дейността си във Великобритания, предлагайки парични преводи и обмен. Днес дигиталната банка има над 25 млн. клиенти по света, които използват десетки продукти и извършват над 330 млн. транзакции на месец.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Въпреки рекордните печалби: Банките отново вдигат таксите
Бъфет инвестира 500 млн. долара в дигитална банка

„В момента има исторически срив на цената на застраховка „Гражданска отговорност“ и реална опасност от фалити. За последните 22 дни цените на застраховката са паднали с над 25% и продължават бързо да вървят надолу“. Такъв сигнал е изпратен до редакционната поща на Actualno.com, а за него вече е уведомена КФН.
Според сигнала всичко е започнало на 26.01.2023 г., когато едно от дружествата намалило рязко тарифата, като за някои градове намалението достига до 40 лв. Освен спада на цените по тарифа, в допълнение е увеличена и отстъпката, която предоставят на клиентите си, като за някои градове тя достигна до 20%, се добавя в сигнала.

Последвал е и сценарий на домино – други дружества са възприели същия подход и „средната цена на пазари за леки автомобили само за три седмици се срина с 65 лв. – от 243 лв. на 178 лв. или с около 26%. И това, по мнение на много специалисти от бранша, няма да свърши скоро. Само за три седмици (от 26.01.2023 г. до 17.02.2023 г.) застрахователите въведоха 28 нови по-ниски тарифи“, се казва още в изпратения сигнал.
В момента средната цена на застраховката за леки автомобили е най-ниска за последните 8 години, казва подателят на сигнала.
ОЩЕ по темата: Промяна в закона вдига в пъти цената на застраховката „Гражданска отговорност“
„От една страна ниската цена е добра за потребителите, но от друга тя е особено опасна за самите тях, особено като се има предвид, че щетата по една полица може да надхвърли стотици, дори милиони левове“, пише още в сигнала и се припомня какво стана през 2018 година с „Олимпик“: „Фалит на голям застраховател ще доведе до значителни сътресения за цялата финансова система. Нещо, което, освен всичко друго, ще бъде сериозна пречка за присъединяването на България към еврозоната“, се допълва още в него.
Реакции
„Преди малко и ние получихме същия сигнал, но аз и на вашите колеги това казах – че ние в Асоциацията не се занимаваме с цени. Това си е търговска политика на дружествата и нито знам какви са цените, нито бихме могли да ги коментираме по никакъв начин. От сутринта е това съобщение, но ние не следим цените. Ние се занимаваме с общи политики в сектора, а както може да се досетите, цените не са общи политики в сектора. Асоциацията няма отношение по тези въпроси. Има държавен орган, който следи за фалити сред застрахователите – КФН. Вероятно те биха имали повече информация“, заяви Нина Колчакова, генерален секретар на Асоциацията на българските застрахователи.
Actualno.com съобщава и, че е потърсила КФН за коментар, като оттам са обещали да дадат становище по проблема.
Припомняме, че по средата на 2020 г. също имаше лек спад в цената на застраховка „Гражданска отговорност“. Сравнението между януари и юни тогава сочеше 328 лв. къмто 320 лв. средна цена за нови водачи. Осезаемо намаление се забелязваше тогава при „Лев Инс“, „Булинс“, „Евроинс“, „Дженерали“, „Алианц“. Спадът тогава се изчисляваше на 2,6%, но при положение, че дълго време преди това цените не бяха падали, това се отчиташе като сериозен спад, тъй като последните години цената вървеше само нагоре, като примерно за 2017-2019 г. ръстът бе над 50%.
Средно 425 лв. струваше полицата за младите шофьори до 25-годишна възраст през 2020-та, за шофьорите между 25 и 45-годишна възраст средната цена на застраховката беше около 281 лв.
Цената за застраховката по принцип е най-висока за мощност над 2500 куб. см. – средно през 2020 г. беше 418.72 лв., тоест сега спадът е близо 50% при мощните коли.
ОЩЕ: Лепенките за „Гражданска отговорност“ отпадат