Американският президент Джо Байдън обяви нов пакет военна помощ за Украйна по време на своя изненадваща визита в украинската столица Киев. Той включва боеприпаси за HIMARS, системи Javelin, боеприпаси, противотанкови системи и системи за въздушно управление, в размер на около 500 млн. долара. Това посочи той на брифинг с украинския си колега Володимир Зеленски. Байдън коментира и ангажимент за доставката на над 700 танка, както и бронирани машини и артилерийски снаряди за Киев.
Зеленски посочи, че преговорите са „много ползотворни“ и посещението на Байдън ще повлияе на бойното поле и плановете за освобождение на страната. „Обсъдихме и въпроса за далекобойни ракети и оръжие, което преди не е доставяно на Украйна“, заяви украинският лидер. Той допълни, че с Джо Байдън са обсъдили още и трибунала за военни престъпления срещу Русия, както и формулата за мир от 10 точки на Украйна, включващи на главно изтеглянето на Русия от окупираните зони в Украйна, включително и Крим.
Зеленски обяви, че по-късно тази седмица мирният план на Украйна ще бъде обсъден и в ООН. Генералната асамблея на организацията ще гласува резолюция по повод година от началото на пълномащабната война.
 

2/4 – Zelenskyi made a statement about the importance of Bidens’ support troughout the whole war. „I really appreciate that president Biden, and the American society from the very beginning of this tragedy and full-scale war has been together with us,“ Zelenskyi said. pic.twitter.com/XzF3RTW6fe
— NOËL 🇪🇺 🇺🇦 (@NOELreports) February 20, 2023

 
Връщайки се година назад, Джо Байдън посочи, че много добре помни първите минути от нападението на Русия, когато Зеленски го помолил да призове лидерите на света да подкрепят Украйна. „Една година по-късно Киев устоява, Украйна устоява, демокрацията устоява. САЩ стои зад вас, светът стои зад вас“, заяви американският президент. „Няма да забравя как ми казахте, че чувате взривове в задния си двор“, добави той.
В началото на визитата на Джо Байдън в Украйна беше обявена въздушна тревога. Кадри на телевизия „1+1“ показват Байдън и украинския му колега на Михайловския площад в Киев на фона на сирените, предупреждаващи за опасност от ракетни удари.
Системите в украинската столица се включиха, след като Русия вдигна бомбардировачи МиГ-31, базирани в Беларус. Самолетите са въоръжени с ракети „Кинжал“, които не могат да бъдат прихванати от ПВО на Украйна. При вдигането на такъв самолет в Украйна се обявява въздушна тревога, уточнява УНИАН. Затова в цялата страна има такива предупреждения.
 

Joe Biden, the President of the United States 🇺🇸 is in Kyiv! pic.twitter.com/pIcHYk5A1B
— Maria Drutska 🇺🇦 (@maria_drutska) February 20, 2023
 
„Добре дошъл, президент Джо Байдън. Вашата визита е изключително важен знак за подкрепа към украинския народ“, написа във Facebook Зеленски.
По време на протоколните кадри преди двустранната среща на двамата лидери Зеленски коментира подкрепата, оказана от американския президент. „Смятам, че би било изключително важно да не оставяме никакво съмнение, че САЩ подкрепят Украйна във войната ѝ срещу бруталната агресия“, заяви Байдън, цитиран от Офиса на украинския президент.
„По-късно през седмицата САЩ ще обявят и допълнителни санкции срещу Русия. След това Байдън ще отпътува към Полша, където ще разговаря с президента Анждей Дуда и с други западни съюзници“, посочват от Белия дом. САЩ удря Русия с нови сериозни санкции
 

Biden: A year ago, on the same days, Zelensky and I spoke on the phone. He said he heard explosions – I won’t forget that.I thought that Kyiv would not survive, neither would Ukraine. But a year later Kyiv endured, democracy endured, and the world endured. pic.twitter.com/IY9NDgRuad
— Maria Drutska 🇺🇦 (@maria_drutska) February 20, 2023

 
Очакваше се Джо Байдън да пристигне на посещение в Полша на 21 февруари и се коментираше, че вероятно ще се срещне и с украинския президент. За кратко Зеленски отби коментарите, като обясни, че не е получил покана да отиде в Полша.
През декември украинският президент беше в САЩ. Това беше първата му визита извън Украйна от началото на войната.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кои държави спечелиха най-много от войната и санкциите срещу Русия?

Отлагането на влизането на България в еврозоната т.е. приемането на еврото от 1 януари, 2024 година, се превърна в сигнал за политически атаки срещу „Продължаваме промяната“ и Демократична България, които в коалиция са най-вероятните победители на следващите предсрочни парламентарни избори (на 2 април, 2023 година). Това разви като теза икономистът Евгений Кънев, който има докторска степен по икономика.
ОЩЕ по темата: Eврото се отлага: България няма да го приеме от 1 януари 2024 година
В своя публикация в личния си профил във Фейсбук Кънев посочва как точно се заглушава истинската причина вече официално да изоставаме с еврото, а именно – блокиране на няколко ключови закона. Вероятно той визира промени в Кодекса за застраховането: „Продадоха мача“: ДБ обвини 5 партии, че блокират влизането в Еврозоната
ОЩЕ по темата: Проектозаконът за еврото в България – експерти посочват пропуски
Мантрата на ГЕРБ за еврото

Асен Василев „чудовищно помпал инфлацията“. „Че невижданата като размер компенсация на доходите, заслуга на ПП – най-вече пенсии, МРЗ и социални плащания – има отношение към размера на инфлацията за миналата година е безспорно. А как да оцелеят милиони българи при тази инфлация“, пита Кънев. И добавя – защо има само такъв прочит за инфлацията? Защо да не кажем, че компенсациите всъщност попречиха на вече високата инфлация по бързо да спадне? Ясно е, че инфлацията дойде отвън, заради войната в Украйна, категоричен е експертът.
Кънев обръща внимание и на друго – как Николай Василев, бившият министър на няколко позиции по времето на Симеон Сакскобургготски, критикува правителството на Кирил Петков за доходната политика „и му се привидяха някакви дефицити и дългове (България чудесно покрива и двата критерия за еврозоната за 2022)“. А сутринта, пред bTV, Костадин Костадинов също атакува еврото в стил „продадохме българския суверентитет“.
Кога можем да приемем еврото?

Според Владимир Сиркаров, реалистичната дата еврото да стане и българската валута е 1 януари, 2026 година. „Тази дата е най-оптимистичният сценарий с оглед на процедурите по присъединяване, на макроикономическата картина и на перспективите пред управлението на публичните финанси“, каза той пред БНТ.
Сиркаров смята, че България не изпълнява изискването за инфлацията (не повече от 1,5 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки на еврозоната с най-ниска инфлация). „Паралелите с Хърватия, която влезе без да изпълнява този критерии, не са толкова коректни. Причината е, че разминаването на инфлацията в България е много по-голямо, в сравнение с това при Хърватия. Следователно компромисът за България трябва да е много по-голям и съответно доста по-малко вероятен“, обясни той. А Евгений Кънев беше по-картинен: „… за Трактора, КТБ приятели, магнитни финансисти и възрожденски куку референдуми – може би не биха (направили компромис)“.
Сиркаров предупреждава и, че през 2023 година може да има проблеми и по още два критерия – бюджетния дефицит (3% от БВП) и дългосрочните лихвени проценти (средна доходност по десетгодишни държавни облигации да не надвишава 2 процентни пункта осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация). Той се опасява, че политическият популизъм със сигурност ще вдигне бюджетният ни дефицит над 3%. Пълната позиция – ТУК!
ОЩЕ по темата: Приемане на еврото: Какви са основните стъпки за България?

Активите на местните и чуждестранни инвестиционни фондове, развиващи дейност на българския пазар, намаляват 406.3 млн. лева или 4.6% на годишна база до общо 8.43 млрд. лева към края на 2022 година, сочат данните на Българската народна банка. За сравнение, в края на 2021 година размерът на активите възлизаше на 8.83 млрд. лева.
Годишното понижение идва след три последователни тримесечни намаления в размера на активите, прекъснати от ръст от 3.1% (+256.4 млн. лева) през последното тримесечие на миналата година спрямо края на септември. През първото тримесечие активите на инвестиционните фондове намаляха с 1.3% на тримесечна база, понижението през периода април-юни бе 5.1%, а през третото тримесечие бе отчетен спад от 1.3% спрямо първото полугодие на 2022 година.
Общият размер на активите, управлявани от местните и чуждестранни инвестиционни фондове към края на 2022 година, се равнява на 5.1% от брутния вътрешен продукт на България, спрямо 6.4% от БВП година по-рано.
Към края на декември 2022 година активите на местните инвестиционни фондове възлизат на 2.76 млрд. лева, като нарастват с 1.5% на годишна база или 39.9 млн. лева. В сравнение със септември 2022 г. (2.645 млрд. лева) активите се увеличават със 120.4 млн. лева (4.6%).
Активите на фондовете, инвестиращи в акции, се увеличават с 209.7 млн. лева (16.8%) на годишна база до 1.459 млрд. лева при 1.250 млрд. лева към декември 2021 г., а тези на балансираните фондове, фондовете инвестиращи в недвижими имоти и други се увеличават с 6.1 млн. лева (1.3%) до 458.5 млн. лева при 452.4 млн. лева към края на декември 2021 година.
Спрямо септември 2022 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, се увеличават със 117.5 млн. лева (8.8%), а на балансираните фондове, фондовете инвестиращи в недвижими имоти и други се увеличават с 5.3 млн. лева (1.2%).
Средствата, управлявани от фондовете, инвестиращи в облигации, намаляват на годишна база със 175.9 млн. лева (17.2%) до 847.5 млн. лева към декември 2022 г. (1.023 млрд. лева към края на декември 2021 г.). В сравнение със септември 2022 г. активите на фондовете, инвестиращи в облигации, намаляват с 2.5 млн. лева (0.3%). Към края на декември 2022 г. относителният дял на активите на фондовете, инвестиращи в акции от общия размер на активите на местните инвестиционни фондове е 52.8%, при 45.9% към декември 2021 г. и 50.7% към септември 2022 година.
Фондовете, инвестиращи в облигации, притежават 30.6% от общата сума на активите към декември 2022 г. при относителен дял от 37.5% към декември 2021 г. и 32.1% към септември 2022 година.
По отношение на инструментите, включени в портфейлите на местните инвестиционни фондове, към декември 2022 г. спрямо същия месец на 2021 г. инвестициите в акции и други форми на собственост се увеличават със 154.4 млн. лева (16.2%) до 1.108 млрд. лева, тези в акции/дялове на ИД и ДФ намаляват с 15.3 млн. лева (1.6%) до 913.3 млн. лева, а средствата, вложени в ценни книжа, различни от акции, намаляват с 62 млн. лева (9.9%) до 565.7 млн. лева. В сравнение със септември 2022 г. инвестициите в акции и други форми на собственост се увеличават с 92.6 млн. лв. (9.1%), тези в акции/дялове на ИД и ДФ – с 37.6 млн. лв. (4.3%), а средствата вложени в ценни книжа, различни от акции намаляват с 6.3 млн. лева (1.1%).
Към края на декември 2022 г. най-големи относителни дялове в общата стойност на активите имат акциите и другите форми на собственост – 40.1%, следвани от акции/дялове на ИД и ДФ – 33% и ценни книжа, различни от акции – 20.5%, при съответно 35% за акциите и другите форми на собственост, 34.1% за акции/дялове на ИД и ДФ и 23% за ценни книжа, различни от акции към края на декември 2021 г. Към септември 2022 г. най-големи относителни дялове в общата стойност на активите също имат акции и други форми на собственост – 38.4%, следвани от акции/дялове на ИД и ДФ – 33.1% и ценни книжа, различни от акции – 21.6%.

Към края на четвърто тримесечие на 2022 г. основен дял във валутната структура на активите на местните инвестиционни фондове имат средствата, деноминирани в български лева – 64.6% и в евро – 30.9%, при съответно 61.6% и 34% към декември 2021 г. Към септември 2022 г. активите, деноминирани в български лева, са 63.1%, а тези в евро – 32.3%.

Размер и структура на пасивите
Към края на декември 2022 г. привлечените от резиденти средства в чуждестранните инвестиционни фондове са 5.667 млрд. лева. Спрямо същия месец на 2021 г. (6.113 млрд. лева), те намаляват с 446.1 млн. лева (7.3%). В сравнение с края на септември 2022 г. (5.531 млрд. лева) размерът на пасивите на чуждестранните инвестиционни фондове към резиденти на България се увеличава със 136.1 млн. лева (2.4%), сочат данните на БНБ.
По институционални сектори към края на четвърто тримесечие на 2022 г. задълженията на чуждестранните инвестиционни фондове към сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове намаляват с 437.8 млн. лева (10.9%) до 3.569 млрд. лева при 4.007 млрд. лева към декември 2021 г. Пасивите към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства, се увеличават с 14.4 млн. лева (1.4%) до 1.029 млрд. лева към декември 2022 г. при 1.015 млрд. лева към края на четвърто тримесечие на 2021 година.
Спрямо септември 2022 г. пасивите на чуждестранните инвестиционни фондове към сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове се увеличават със 172.8 млн. лева (5.1%), а задълженията към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства намаляват с 1.7 млн. лева (0.2%). Основни инвеститори в чуждестранните инвестиционни фондове към края на декември 2022 г. са Застрахователните компании и пенсионните фондове (63%) и Домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (18.2%). Към края на декември 2021 г. относителните дялове на двата сектора са съответно 65.6% и 16.6%, а към септември 2022 г. – 61.4% и 18.6%.

Към края на декември 2022 г. пасивите на местните инвестиционни фондове са 2.765 млрд. лева, като размерът на собствения им капитал е 2.756 млрд. лева. Към края на четвърто тримесечие на 2022 г. задълженията на местните инвестиционни фондове в собствения капитал към резиденти са 2541.1 млн. лева (92.2%), а към сектор Останал свят – 215.7 млн. лева (7.8%). Спрямо декември 2021 г. пасивите в собствения капитал към резиденти намаляват с 29 млн. лева (1.1%), а към нерезиденти (сектор Останал свят) се увеличават със 70.1 млн. лева (48.1%). По институционални сектори към декември 2022 г. спрямо същия месец на предходната година задълженията на местните инвестиционни фондове към резиденти в сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове се увеличават с 94.5 млн. лева (14.6%) до 741.4 млн. лева, а към сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинства намаляват със 173.3 млн. лева (14.2%) до 1.050 млрд. лева.
Спрямо септември 2022 г. задълженията на местните инвестиционни фондове в собствения капитал към резиденти се увеличават със 103.2 млн. лева (4.2%), а към нерезиденти – с 22.8 млн. лева (11.8%). По институционални сектори към декември 2022 г. спрямо края на предходното тримесечие пасивите на местните инвестиционни фондове към резиденти в сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове нарастват с 66.9 млн. лева (9.9%), а задълженията към резиденти в сектор Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата намаляват с 10 млн. лева (0.9%).
Към края на декември 2022 г. с най-големи относителни дялове в собствения капитал на местните инвестиционни фондове са резидентните сектори Домакинства и НТООД (38.1%), Застрахователни компании и пенсионни фондове (26.9%) и Нефинансови предприятия (9.2%). Най-големите относителни дялове към декември 2021 г. са съответно 45.1% за сектор Домакинства и НТООД, 23.8% за сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове и 10.7% за сектор Нефинансови предприятия. Относителният дял на сектор Останал свят (нерезиденти) е 7.8% от общия размер на собствения капитал към декември 2022 г. при относителен дял 5.4% към края на декември 2021 г. и 7.3% към септември 2022 година.

Борислава Танева напусна официално Министерството на културата, след като по-рано поиска да бъде освободена от поста на заместник-министър, съобщават от Министерството на културата.
„Със заповед на служебния премиер Гълъб Донев Борислава Танева е освободена от длъжността зам.-министър на културата. Тя напуска поста по собствено желание“, гласи официалната информация, публикувана от пресцентъра на ведомството.
Преди няколко дни Танева съобщи в профила си в социалната мрежа, че подава своята оставка.
„За моето семейството и близкото ми обкръжение не е тайна, че от доста време все по-сериозно и по-често говоря за желанието си да се оттегля от поста, който заемам в Министерство на културата. Това желание се избистри окончателно и се превърна в решение да подам официално своята оставка като заместник-министър“, написа тя във Facebook.

Именно в Министерството накултурата единственият министър, който беше сменен в новото служебно правителство на Гълъб Донев. На мястото на проф. Велислав Минеков беше назначен Найден Тодоров.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Румен Радев обяви състава на новия стар служебен кабинет
Министрите на икономиката, финансите, енергетиката, регионалното развитие – кои са те?