Инфлацията в САЩ забавя растежа, оптимизъм обзе пазарите

Wall Street се готви да отвори търговията във вторник с ръст, след като инфлацията в най-голямата икономика в света нараства според очакванията, което от своя страна засилва оптимизма на пазарите, че Федералният резерв на САЩ ще вземе решение за по-слабо повишаване на лихвените проценти на следващото си заседание.
Официалните данни показват, че индексът на потребителските цени в САЩ е нараснал с 0.4% през февруари, спрямо ръст от 0.5% преди месец, докато на годишна база, инфлацията нараства с 6%, спрямо повишение от 6.4% през предходния януари, предава Reuters.
Трейдърите залагат, че на предстоящото си заседание през месец март, Фед ще предприеме повишение на лихвите с 25 базисни точки, като шансовете за пауза в повишението на лихвите паднаха минимално до 15%.
Акциите поеха сериозен удар през последните няколко дни след колапса на банките Silicon Valley Bank и Signature Bank и страховете за проблеми в банковия сектор на страната.
Инвеститорите се надяват, че заплахата от финансова криза ще принуди Фед да разхлаби затягането на паричната политика.
Финансовите акции по света загубиха 465 млрд. долара от стойността си само за два дни
„На фона на събитията през уикенда, не мисля, че можеше да има по-перфектна цифра. (Данните) показват, че инфлацията се движи по начина, по който Фед някак очакваше и искаше.”, казва Ким Форест, ръководител инвестиции в Bokeh Capital Partners.
“Фед няма да бъде супер агресивен и да нарани банките още чрез повишаването на лихвените проценти”, добавя той.
Доходността по 2-годишните съкровищни облигации на САЩ, която най-добре отразява очакванията за скока на лихвите, бе паднала под 4% в понеделник, а понастоящем е 4.26%.
Moody’s преразглежда кредитния рейтинг на шест американски банки, понижи оценката на Signature Bank до ниво джънк
Акциите на регионалните банки възстановиха загубите в предварителната търговия. Книжата на First Republic Bank скочиха с 59%, ден след като шефът на институцията Джим Хърбърт посочи пред CNBC, че банката ще може да посрещне изтеглянето на средства с допълнително финансиране от JPMorgan Chase & Co.
Американските банки седят върху нереализирани загуби от 620 млрд. долара
Преди отварянето на пазара фючърсните договори (e-minis) върху Dow нараснаха с 301 точки или 0.95%, при S&P 500 повишението достига 1.12%, докато фючърсните договори върху Nasdaq скочиха с 1.04%.
Големите банки в САЩ, включително JPMorgan Chase & Co, Citigroup и Wells Fargo добавиха между 1.2% и 3.4% след като отчетоха загуби през предходната сесия.
Колапсът на Signature Bank е третият най-голям банков фалит в САЩ

Apollo и Blackstone имат интерес към активите на Silicon Valley Bank

Големите инвестиционни фондове Apollo Global Management и Blackstone са проявили интерес към кредитните портфейли, притежавани от Silicon Valley Bank (SVB), дъщерно дружество на несъществуващата SVB Financial Services Group, предаде Reuters.
Миналата седмица калифорнийските регулатори затвориха технологичния кредитор SVB след неуспешна продажба на акции, която доведе до изтегляне на депозити в размер на 42 млрд. долара само в рамките на ден и ескалира притесненията на финансовите пазари от заразен ефект.
„Кредитният портфейл се разглежда като атрактивна покупка и не е фактор, допринесъл за фалита на SVB“, се посочва в информацията на агенцията, в която се цитират запознати с въпроса източници.
Миналата седмица кредиторът, фокусиран върху стартъпи, не успя да събере допълнителен капитал, за да „запуши дупка“ в размер на 1,8 млрд. долара, след което продаде налични ценни книжа на стойност 21 млрд. долара на загуба, тъй като нарастващата доходност на държавните облигации доведе до спад на цената им. Започва официално проучване защо SVB фалира
Apollo отказа коментар, докато Blackstone и SVB не са отговорили веднага.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След фалита на SVB: Финансовите акции по света изтриха милиарди долари
Пред колапс: Сринаха се акциите и на трета банка в САЩ 
HSBC купува британския клон на фалиралата SVB
 

Суецкият канал отчете най-интензивния дневен трафик в своята история

Суецкият канал отчете най-интензивния дневен трафик в историята си, обяви ръководителят на администрацията на морския път адмирал Осама Рабие, цитиран от в. „Ал Ахрам“.
В двете посоки на международната търговска артерия са преминали 107 кораба с общ нетен тонаж 6,3 млн. тона. От южния вход на канала са влезли 56 плавателни съда с общ нетен тонаж 3,4 млн. тона, а от северния – 51 кораба с общ нетен тонаж 2,9 млн. тона. Невиждани приходи и сериозен ръст на трафика очаква Суецкия канал

Един от най-големите контейнеровози в света – Ever Gifted с общ тонаж 223 000 тона – е преминал от Гърция към Малайзия. В обратната посока, от Сингапур към Гърция, е преминал Cosco Shipping Universe с общ тонаж 232 000 тона.
През януари Суецкият канал обяви най-високите месечни приходи в историята си в размер на 802 млн. долара.
От юни 2021 г. египетските власти работят по удължаването на двупосочния участък от 72 на 82 км. Два месеца по-рано контейнеровозът Evergreen заседна в канала в продължение на седмица, което доведе до загуби от милиарди долари на компании от целия свят.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Суецкият канал вдига таксите за танкери
Урокът от блокадата на Суецкия канал
Пандемията промени завинаги световната търговия

Русия се съгласи на удължаване на зърнената сделка само с 60 дни

Зърнената сделка, съгласно която Украйна може да изнася зърно от три от пристанищата си в Черно море, ще бъде удължена автоматично с още 60 дни. Това обяви зам.-министърът на външните работи на Русия Александър Грушко. Пред ТАСС той съобщи, че Москва се стреми да премахне всички санкции, спиращи достъпа на руската селскостопанска продукция до световните пазари.
От ООН обаче посочват, че през ноември 2022 г. е договорено автоматично продължаване, ако и двете страни нямат възражения, за срок от 120 дни. В съобщение до медиите от организацията отчитат позитивния ефект от сделката за световната продоволствена сигурност и работят за пълното му изпълнение.
Турция, която е медиатор между двете държави, също посочи, че разговорите на този етап продължават.
Западът всъщност не санкционира износа на храни и селскостопански продукти от Русия, но доставките са обект на вторични санкции – производителите трудно намират кораби, които да прекарат стоката, застрахователи за товарите и други ограничения. Русия иска отмяна на санкциите, за да поднови зърнената сделка

Зам.-министърът Александър Грушко отбелязва пред ТАСС за спрени доставки на селскостопанска техника заради войната в Украйна. Именно заради тези ограничения преди дни Москва заяви, че споразумението, постигнато миналия юли със сътрудничеството на ООН и Турция, не се спазва изцяло. Тогава възникнаха и опасения, че сделката, чийто краен срок беше 18 март, няма да бъде продължена. Преди крайния срок: Русия поражда съмнения за подновяването на зърнената сделка
По силата на споразумението Украйна е изнесла 24 млн. тона зърнени храни през последните месеци. Според статистика на ООН 55% от количествата са били насочени към развиващите се страни.
Текстовете на споразумението предвиждат строг контрол на влизащите и излизащите кораби от съвместни екипи, които да гарантират, че коридорите не се използват за превозване на оръжия.
В първите месеци на войната движението на корабите от украинските пристанища беше блокирано, което предизвика рязък скок в цените на храните на глобалните пазари. Украйна, заедно с Русия, са водещи износители на пшеница и на други зърнени храни.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Русия удължава срока на зърнената сделка, но има условие 
Украйна иска удължаване на зърнената сделка с една година 

Зърнената война на Путин

Украйна може да изнесе до 60 милиона тона зърно, ако Русия вдигне морската блокада
Украйна намери начин да изнася зърното си по море

Разкриха какво е потреблението на цигари без бандерол у нас

Потреблението на цигари без български акцизен бандерол през 2022 г. остава на ниско ниво според традиционното изследване на празните опаковки от цигари. Те представляват само 1.5% през 4-то тримесечие на изминалата година. Данните от изследването бяха представени от компаниите в „Инициативата срещу незаконната търговия“ на 14 март 2023 г. пред представители на Министерство на финансите, Агенция „Митници“, МВР (Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Национална полиция“) и Върховна касационна прокуратура.
Отчетените данни сочат следните резултати по тримесечия за 2022 г.
1-во тримесечие 2022 г. – 2.6%
2-ро тримесечие 2022 г. – 2.8%
3-то тримесечие 2022 г. – 3.1%
4-то тримесечие 2022 г. – 1.5%
Oт тютюневите компании заявиха, че правоохранителните институции у нас са постигнали устойчив резултат в борбата срещу незаконната търговията с цигари въпреки нестабилната и усложнена международна обстановка. Компаниите призоваха отговорните органи да запазят фокуса върху темата поради нейната значимост. Данните за 4-тото тримесечие на 2022 г. сочат рекордно нисък дял на потребление на цигари без български бандерол от 13 години насам, откакто се провежда проучването със събиране и анализ на празни кутии. За пореден отчетен период България е с най-нисък дял на нелегалния пазар на цигари от всички страни-членки на ЕС, в които това изследване се провежда. Положително се отразяват данните и върху приходите от акциз от тютюневи изделия в държавния бюджет, който благодарение на минималния нелегален пазар за първи път през 2022 г. надвишиха 3 млрд. лв., по данни на Агенция „Митници“. Приходите от акцизи от тютюневи изделия в държавния бюджет имат сериозен дял от приходите в хазната, достигащ до 12% от общите постъпления и формират над 50% от всички приходи от акциз.

Данните показват, че с най-голям дял сред нелегалните цигари на българския пазар са цигари, чиито опаковки са маркирани за безмитна търговия, следвани от фалшификатите, копиращи известни международни марки. Сред празните опаковки са идентифицирани и кутии с неизвестни за нашия пазар марки, които се определят от типа „illicit whites” – цигари, произведени и предназначени за нелегално разпространение. Изследването отчита на потребление на цигари без български акцизен бандерол във всеки от 20-те града от основната извадка на проучването, като целта е да се насочи вниманието на правоприлагащите органи към градовете, в които тези нива са над средното за страната. В два от градовете – Плевен и Благоевград, е отчетено нулево ниво на цигари без бандерол, което е значителен успех
През 2022 г. митническите органи са задържали, иззели и обезпечили като доказателство над 41.5 млн. къса цигари (в т.ч. пури и пурети). Това количество е средно 33% повече от установените през 2021 г. цигари, като за трето тримесечие установените нелегални цигари са 24% повече, а в четвърто тримесечие – 55% повече спрямо 2021 г. На година база преобладава количеството задържани цигари на вътрешните граници с ЕС в зоните на ГКПП (56.05%), следвано от тези – на външните граници на ЕС (39.44%) – коментира по време на форума Лъчезар Кръстев, заместник-директор на Агенция „Митници“.
През 2022 г. от структурите на МВР са иззети 42 175 781 къса цигари, което е с 9,2 пъти повече от иззетите цигари през 2021 г. (4 559 626 къса) и 38 046 кг нарязан тютюн, или с 82,7% повече от 2021 г. (20 830 кг). През месец май на територията на гр. Ботевград и през месец август на територията на гр. Варна са разбити нелегални фабрики за производство на цигари от служители на ГДБОП – съобщи на срещата Калин Литов, началник отдел „Митнически режим, данъчно-осигурителна система и културно-исторически ценности“ в ГДБОП.
Компаниите от „Инициативата срещу незаконната търговия“ заявиха, че борбата с нелегалните цигари трябва да продължи да е ясен приоритет на правоохранителните органи в интерес на държавния бюджет и противодействието на нелегалните дейности у нас. Те подчертаха също, че предвидимостта на законовата рамка е доказано ефективен фактор за запазване на стабилността на бизнес средата у нас.
 

Най-големите енергийни компании в ЕС свиват пазарните си дялове

Пазарните дялове на най-големите производители на електричество и газ в Европейския съюз намаляват в повечето европейски страни през последното десетилетие, става ясно от данните на Евростат, събирани за сектора от 2013 година насам.
Индикаторът за пазарен дял показва колко енергия доставя най-голямата компания в мрежата на един пазар. По-големите пазарни дялове свидетелстват за наличието на монопол или олигопол на конкретни пазари.
През 2021 година, пазарният дял на най-големите производители на електричество варива в различните страни от ЕС. Най-високият пазарен дял е отчетен в Кипър (88%), следван от Франция (79%), Хърватия (76%) и Естония (64%).
От другата страна на подреждането, пазарният дял на най-големия производител на ток е бил под 20% в четири страни от ЕС: Полша, Литва и Италия (по 17%) и Швеция (19%). Пазарният дял на най-голямата електрическа компания в България възлиза на 36.1% към края на 2021 година.
Разрешиха индексация с размера на инфлацията на договори по обществени поръчки за доставка на газ, топлинна и електрическа енергия

Данни за Дания, Малта, Нидерландия и Австрия не са налични.
На годишна база, от 2020 до 2021 година, най-голямото увеличение на пазарния дял е отчетено в Ирландия (32%), докато най-сериозното намаление е било в Португалия (-32%). Нарастването на пазарния дял индикира покачване на пазарната концентрация, например след сливане на големи участници на пазара.
От друга страна, понижаването на пазарния дял показва спад на пазарната концентрация. При другите страни от ЕС, 15 отчитат промяна от 2020 до 2021 година под 10%.
В сравнение с 2013 година, пазарният дял през 2021 година на най-големите производители на пазара на електричество е по-нисък в повечето страни от ЕС.
Няколко трика, които ще ни спестят потреблението на ток у дома
Понижението на пазарните дялове варира от -39 процентни пункта в Люксембург (след либерализацията на пазара на електричество) и -20 пр. п. в Словакия до -1 пр. п. в България и 4 пр. п. във Финландия. За сравнение, пазарният дял остава стабилен в Швеция (19%) и Полша (17%), докато нараства в Унгария (+10 пр. п.), Румъния (+3 пр. п.) и Испания (+2 пр. п.).
Природен газ
По отношение на производството и вноса на природен газ, най-големият пазарен дял през 2021 година се отчита в Естония, Малта и Швеция – дял от 100%, тъй като пазарът на производство и внос на газ в тези страни е доминиран от една компания.
През 2021 година, брутната налична енергия от природен газ е била едва 2.3% от общата енергия в Швеция. Малта е малък пазар, което предполага, че само една компания може да покрие нуждите на пазара.
Първият търг за общи покупки на природен газ в ЕС ще е през април
За сравнение, най-големите производители и вносители на газ имат най-ниски пазарни дялове в Ирландия (22%) и Чехия (23%). В България делът на най-голямата компания на газовия пазар възлиза на 80.1% към края на 2021 година.

Данните за Дания, Германия, Испания, Нидерландия, Австрия и Финландия не са налични ли са конфиденциални, а Кипър не използва газ.
На годишна база, от 2020 до 2021 година, най-сериозното понижение в пазарния дял се отчита в Хърватия (-45%) и Чехия (-38%). Броят на основните компании, които произвеждат и внасят природен газ за местния пазар нараства от 5 на 6 в Чехия и от 3 на 5 в Хърватия.
Колко въглищни електроцентрали работят в Германия?
В сравнение с 2013 година, пазарните дялове на най-големите производители и вносители на газ намаляват в 14 страни от ЕС, за които са налични данни. Най-голямото намаление се отчита в Гърция (-61 пр. п.), Латвия (-54 пр. п.) и Чехия (-46 пр. п.).
В същото време, делът остава същия в Швеция (100%), а увеличение се наблюдава на четири пазара в ЕС: Литва (+22 пр. п.) Естония (+16 пр. п.), Словакия (+13 пр. п.) и Белгия (+7 пр. п.).

В КЗК са обидени от критиките и обявиха, че не могат да свалят цени

От Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) излязоха със странно изявление, изразяващо обида от критики в медиите и  разяснения, че всъщност институцията работела. Уточняват, че компетентността на органа не обхваща възможност за ценово регулиране, като правомощията ѝ не включват и установяването и санкционирането на спекула.
„Лидл“ показа какви са цените в техните магазини у нас и в Германия
„Във връзка с продължаващите критики в медийното пространство по отношение на дейността на КЗК следва да се обърне внимание, че Комисията е независим специализиран държавен орган, който прилага националното и европейското право на конкуренцията. Законът за защита на конкуренцията, както и европейското законодателство изрично предвиждат, че институцията следва да извършва правомощията си самостоятелно и безпристрастно, без право на намеса и даване на инструкции в работата ѝ от страна на всички органи на държавната и изпълнителната власт, местното самоуправление, и други.
Комисията изразява сериозното си притеснение от зачестилите случаи на популистка реторика от страна на различни публични фигури, които последователно и тенденциозно изразяват негативната си оценка спрямо КЗК, независимо от ползотворните резултати от дейността ѝ. Следва да се има предвид, че компетентността на КЗК е определена изрично в Закона за защита на конкуренцията и тя не обхваща възможност за ценово регулиране, като правомощията ѝ не включват и установяването и санкционирането на спекула от страна на търговците, съответно овладяване на инфлационните процеси“, се казва в съобщението.

„Неправилно и некоректно е правомощията и дейността на институцията да бъдат използвани за политически и предизборни цели, както и коментирането на специфичната дейност, която извършва регулаторът с уклон, който показва сериозно непознаване на правомощията на Комисията, както и на процедурите, в рамките на които същите се упражняват. В тази връзка следва да се напомни, че ефективността на КЗК се доказа и с последното решение на Комисията, с което санкционира „Лукойл-България“ ЕООД с рекордна санкция в размер на 67 771 454 лева за злоупотреба с господстващо положение на пазара на горива. В резултат на активните действия на КЗК, още в хода на проучването по производството, „Лукойл-България“ ЕООД промени и коригира поведението си, което е най-важната цел на антимонополния орган, а именно да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията. Действията на Комисията са важни и предвид факта, че горивата имат структуроопределящо значение за икономиката на страната, влияят значително на конкурентния процес и в други икономически сектори, вкл. храните и засягат пряко обществения интерес.
На следващо място е важно да се посочи, че с оглед социалната и икономическа значимост на търговията с хранителни продукти от първа необходимост и предвид наблюдавания в последните години ръст на цените на стоките на българския пазар, секторът на храните в страната е приоритет в дейността на Комисията и е постоянно наблюдаван и проучван от КЗК, за което свидетелстват множеството решения на Комисията през годините.
КЗК извършва секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и търговия на слънчогледово олио и пшенично брашно на територията на страната. Анализира се структурата на пазара, пазарните условия за производство и търговия и се проследява доколко ценовите тенденции са повлияни от обективни икономически фактори или са следствие от изкривяване на пазарната среда, посредством прилагане на евентуални антиконкурентни практики“, обясняват от КЗК.
„Към настоящия момент Комисията извършва предварително проучване по повод увеличението на цените на основни хранителни продукти в магазинната мрежа и преди всичко в търговските вериги в страната. Фокусът на проучването е установяването на забранени търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти (дефинирани в гл. VII „б“ от ЗЗК) – т.е. наличието на неправомерен натиск от страна на големите купувачи – търговски вериги върху техните доставчици. Подобно поведение на веригите, освен че може да увреди интересите на по-слабите страни – доставчици, би могло да се отрази и на формирането на цените на хранителните продукти към крайните потребители. В рамките на стартиралото проучване във връзка с предлагането, ценообразуването и етикетирането при хранителните и селскостопанските продукти, Комисията изиска информация и доказателства както от държавни органи, данни и доказателства от Комисията за защита на потребителите (КЗП), от асоциации на производители на хранителни продукти и от над 25 доставчици на определени продукти.
Целта на проучването е събирането на надлежни данни и доказателства относно поведението на големите търговски вериги в отношенията им с техните доставчици – дали същите понасят необосновано тежки търговски условия по смисъла на чл. 37в и чл. 37в от ЗЗК, което рефлектира при формирането на цените към крайните потребители. Поетапно се очаква да постъпват съответните документи, като в хода на проучването КЗК разширява неговия обхват по отношение на продуктите, чийто цени са особени чувствителни за потребителите, като изисква допълнителни данни от множество производители и доставчици. Следва да се има предвид, че проучването не е ограничено в рамките на законовоопределен срок, изисква сериозно технологично време относно представянето, обработването и анализирането на информацията и доказателствата.
В случай че от събраните информация и доказателства възникнат основателни съмнения за извършени нарушения на ЗЗК, представляващи нелоялна конкуренция, забранени търговски практики или забранени споразумения (картели), Комисията ще се самосезира, за да санкционира и прекрати неправомерните действия“, посочват от комисията.
И призовават за подаване на сигнали на интернет страницата на КЗК.