Дания обяви днес, че тази година ще създаде фонд за подпомагане на Украйна в размер на 7 млрд. крони (940 млн. евро) по силата на споразумение между почти всички политически партии в страната, предаде AFP, цитирана от БТА.
„Правителственият проект е подкрепен от 159 депутати в 179-местния парламент“, уточни в комюнике финансовият министър Николай Вамен.
Изпълнителната власт посочи, че финансирането ще се осъществи чрез по-гъвкава финансова политика и пренасочване на част от средствата за развитие, отпускани от Дания.

Новият фонд включва 3 раздела. Най-големият – военната помощ, тази година ще е в размер на близо 5,4 млрд. крони (725 млн. евро). За хуманитарни цели и възстановяване ще бъдат отпуснати 1,2 млрд. крони (161 млн. евро), а 400 млн. крони (54 млн. евро) ще отидат за търговски инициативи.
„Не можем да чакаме, докато бъде изстрелян и последният куршум“, подчерта първият датски дипломат Ларс Льоке Расмусен, по време на представянето на проекта пред журналисти.
Освен това правителството отбеляза, че през 2024-2027 г. ще отпусне средства, за да покрие разходите за военна помощ през 2022 и 2023 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕС ще използва бюджета си, за да финансира въоръжение за Украйна
Годишнина от войната: САЩ праща нова военна помощ за Украйна за милиарди
Байдън дава половин милиард долара военна помощ на Украйна

Русия ще оттегли споразуменията си за избягване на двойното данъчно облагане с държавите, които ѝ налагат санкции заради войната в Украйна. Така наречените „неприятелски страни“ според терминологията на Кремъл, те членовете на ЕС, сред които и България, държавите от Европейското икономическо пространство, прилагащи същите санкции, повечето балкански държави, САЩ, Канада, Австралия, Япония и др. Инициативата беше обявена от пресслужбата на Министерството на финансите в канала му в Telegram.
Мярката е предложена в отговор на наложените от Запада санкции преди това и включването на Русия в т. нар. „черен списък на ЕС“.
„Едностранното налагане на ограничителни мерки е нарушение на международното право. В съответствие с това Русия има основание да наложи ответни мерки. Предлага се спиране на действието на гореспоменатите споразумения до възстановяване на нарушените права на Русия“, посочват от финансовото министерство, цитирани от „Комерсант“.

Министерството припомня, че едностранни икономически ограничения срещу Русия са наложени от 2022 г. Освен това Министерството на финансите подчертава решението на ЕС да включи Русия в списъка на юрисдикциите, които не сътрудничат в областта на данъчното облагане (черния списък на ЕС). Предлага се спирането на действието на договорите за избягване на двойното данъчно облагане да се разшири и да обхване всички държави, присъединили се към ограниченията.
Към момента съответните споразумения са в сила между Русия и 84 държави. Сред тях – Австралия, Белгия, Обединеното кралство, САЩ, Франция, Япония и други държави, чиито правителства са се присъединили към санкциите.
България има споразумение за избягване на двойно плащане на данъци с Русия от 1994 г., като то се отнася до данъците, дължими за имущество и за доходи, включително ДОД и данък печалба, сочи справка в документацията на НАП. Споразуменията за избягване на двойното данъчно облагане засягат лица и фирми с доходи или имущество, които подлежат на облагане и в двете страни по тях.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Заради износа на оръжие: Русия санкционира почти цялата ни военна индустрия
Русия удари с тежки санкции западни газови компании. Ще спре ли газът за Европа?
Русия: За всички сделки с „неприятелски“ държави ще се изисква одобрение

България е изправена пред сериозни финансови проблеми. Това предупреждава служебният финансов министър Росица Велкова-Желева в официален документ, който обаче не е публично достъпен – информацията за него беше разпространена от БГНЕС.
Документът представлява проект на протоколно решение на Министерския съвет за одобряване на параметри, допускания и мерки за разработване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. като мотиви към него и средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г.
Какви рискове виждат в този документ?
На първо място, че ако държавният бюджет и политика се ръководят от параметрите на политики, предвидени не за 2023 година, то фискалната стабилност на България ще се влоши сериозно: „Разработените от Министерството на финансите разчети показват, че при запазване действието на приетите през 2022 г. политики и отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ в размер на 6,9 на сто от БВП (т.е. бюджетният ни дефицит ще стигне 6,9%)“. Визията в документа е, че това е резултат от политическите мерки, взети от последните няколко парламента.
С други думи, ще трябва да се харчат повече пари за постоянни социални плащания (например пенсии, майчински и детски надбавки), както и за заплати в държавната администрация т.е. няма да остават пари за други инициативи и програми.
ВАЖНО: Ново преизчисление на пенсиите засяга стотици хиляди български пенсионери
Според документа, заради евентуално увеличените разходи, ще се увеличи рискът да натрупаме прекомерен бюджетен дефицит т.е. над 3% от БВП по Маастрихтските критерии и да започне наказателна процедура от Европейската комисия, която евентуално да доведе до спиране на еврофондове.
По-важното е, че към този риск идват и задължения за предприемане на незабавни, коригиращи мерки – вероятно става въпрос за замразяване на доходи, зависещи от държавата.

Затова служебното ни финансово управление счита, че за неопределено време няма да можем да влезем в еврозоната – или ако все пак продължим натам, ще трябва да променим фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото (1.95583).
Съществува и вероятност кредитният рейтинг на България да се влоши, което пък ще направи по-трудно възможността ни да продаваме държавни облигации заради по-високата им лихва, а това ще доведе до затруднения в разплащането по бюджетни разходи – т.е. държавата по-трудно ще намира пари да плаща. Съответно, в проекта, подписан от Велкова, се дискутира и, че може да се наложи да вземем заем от Международния валутен фонд (МВФ).
Посочени са 7 риска, които може да се случат, ако не се предприемат (консолидиращи) мерки:
1. Сериозно се влошава в средносрочен план поддържаната фискална устойчивост.
2. Променя се структурата на разходите в полза на постоянните разходи за социални плащания и възнаграждения и липса на гъвкавост за отпадане на действащи и реализиране на нови политики и програми.
3. Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит още на база на прогнози за нарушаване на фискалните правила, което поражда задължения за предприемане на незабавни, коригиращи мерки, неизпълнението на които може да доведе до санкции от ЕК, в т.ч. и спиране на ЕС плащания.
4. Отлагане за неопределено време присъединяването на страната към еврозоната или поставяне на условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото.
5. Вероятност от влошаване на кредитния рейтинг на страната.
6. Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи, както и ще доведе до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга. При този сценарий може да се наложи страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условие за предоставянето на заема.
7. При запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60 % от БВП.
ОЩЕ: Правителството предлага промени в данъчните закони, за да се запуши дупката в бюджета

България е изправена пред сериозни финансови проблеми. Това предупреждава служебният финансов министър Росица Велкова-Желева в официален документ, който обаче не е публично достъпен – информацията за него беше разпространена от БГНЕС.
Документът представлява проект на протоколно решение на Министерския съвет за одобряване на параметри, допускания и мерки за разработване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. като мотиви към него и средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г.
Какви рискове виждат в този документ?
На първо място, че ако държавният бюджет и политика се ръководят от параметрите на политики, предвидени не за 2023 година, то фискалната стабилност на България ще се влоши сериозно: „Разработените от Министерството на финансите разчети показват, че при запазване действието на приетите през 2022 г. политики и отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ в размер на 6,9 на сто от БВП (т.е. бюджетният ни дефицит ще стигне 6,9%)“. Визията в документа е, че това е резултат от политическите мерки, взети от последните няколко парламента.
С други думи, ще трябва да се харчат повече пари за постоянни социални плащания (например пенсии, майчински и детски надбавки), както и за заплати в държавната администрация т.е. няма да остават пари за други инициативи и програми.
ВАЖНО: Ново преизчисление на пенсиите засяга стотици хиляди български пенсионери
Според документа, заради евентуално увеличените разходи, ще се увеличи рискът да натрупаме прекомерен бюджетен дефицит т.е. над 3% от БВП по Маастрихтските критерии и да започне наказателна процедура от Европейската комисия, която евентуално да доведе до спиране на еврофондове.
По-важното е, че към този риск идват и задължения за предприемане на незабавни, коригиращи мерки – вероятно става въпрос за замразяване на доходи, зависещи от държавата.

Затова служебното ни финансово управление счита, че за неопределено време няма да можем да влезем в еврозоната – или ако все пак продължим натам, ще трябва да променим фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото (1.95583).
Съществува и вероятност кредитният рейтинг на България да се влоши, което пък ще направи по-трудно възможността ни да продаваме държавни облигации заради по-високата им лихва, а това ще доведе до затруднения в разплащането по бюджетни разходи – т.е. държавата по-трудно ще намира пари да плаща. Съответно, в проекта, подписан от Велкова, се дискутира и, че може да се наложи да вземем заем от Международния валутен фонд (МВФ).
Посочени са 7  риска, които може да се случат, ако не се предприемат (консолидиращи) мерки:
1. Сериозно се влошава в средносрочен план поддържаната фискална устойчивост.
2. Променя се структурата на разходите в полза на постоянните разходи за социални плащания и възнаграждения и липса на гъвкавост за отпадане на действащи и реализиране на нови политики и програми.
3. Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит още на база на прогнози за нарушаване на фискалните правила, което поражда задължения за предприемане на незабавни, коригиращи мерки, неизпълнението на които може да доведе до санкции от ЕК, в т.ч. и спиране на ЕС плащания.
4. Отлагане за неопределено време присъединяването на страната към еврозоната или поставяне на условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото.
5. Вероятност от влошаване на кредитния рейтинг на страната.
6. Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи, както и ще доведе до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга. При този сценарий може да се наложи страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условие за предоставянето на заема.
7. При запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60 % от БВП.
 
 
 
 

Standard & Poor’s не е поставила под негативно наблюдение рейтингите на други американски банки, освен на First Republic Bank, тъй като не наблюдава широко разпространено изтичане на депозити.  Това става часове, след като агенцияMoody’s намали перспективата си за банковата система на САЩ до „негативна“, съобщава Ройтерс.
Moody’s преразглежда кредитния рейтинг на шест американски банки, понижи оценката на Signature Bank до ниво джънк
Колапсът на Silicon Valley Bank предизвика криза на доверието в банковия сектор, което доведе до изтичане на депозити от множество регионални банки, въпреки че властите на САЩ предприеха спешни мерки за укрепване на доверието.

Вчера S&P Global Ratings постави кредитния рейтинг на First Republic Bank под негативно наблюдение, което отразява по-ниското доверие във финансовата сила на кредитора. По-късно през деня обаче S&P заяви, че не е видяла доказателства, че неуправляемото изтичане на депозити, наблюдавано в няколко банки, се е разпространило нашироко в банковата система.
S&P заяви, че мерките на американските регулатори са дали на банките допълнителна ликвидност, въпреки че рейтинговата агенция предупреди, че условията са променливи и че някои банки показват по-големи признаци на стрес от други.
Вчера Moody’s Investors Service преразгледа своята перспектива за банковата система на САЩ на „негативна“ от „стабилна“, за да отрази бързото влошаване на оперативната среда.

Компанията майка на Facebook Meta смята да съкрати около 10 000 служители. Това е втори голям кръг от съкращения в рамките на последните 6 месеца. Освен това ще разкрие и още около 5 000 свободни позиции. Компанията цели да свие разходите си и да подобри ефективността, пише Bloomberg. Meta съкращава хиляди служители още тази седмица
През ноември Meta съкрати 11 000 души, или 13% от персонала общо.
През последните седмици директорът на Facebook Марк Зукърбърг открито заговори за необходимостта от по-добро „приоритизиране на проектите“ и инвестициите, като посочи, че 2023 г. ще е „година на ефективността“ и намекна за допълнителни съкращения на работни места.

През 2023 г. Meta започна процес на вътрешно преструктуриране и заличи някои мениджърски позиции. Компанията-майка на Facebook тайно уволнява служителите си
Компанията отчете забавяне на приходите от реклама, което доведе до първия в историята ѝ годишен спад на продажбите през 2022 г. През изминалата година Зукърбърг насочи фокуса и инвестициите на Meta към технологията за виртуална реалност и метавселената, която смята за следващата голяма платформа.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Компанията-майка на Facebook с най-големите съкращения в историята си
Плащаме за верификация във Facebook и Instagram
Подготовка за кризата: Технологичните компании съкращават хиляди служители
Meta вече не е сред най-големите компании в света