Страните от групата БРИКС постигнаха съгласие за кандидатурата за ръководител на Новата банка за развитие, като сега официално начело на кредитната институция ще бъде бившият президент на Бразилия Дилма Русеф. Това става ясно от съобщение от организацията.

Както уточнява съветникът на президента на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва, това предложение е било подкрепено.

Преди това Новата банка за развитие се оглавяваше от дипломата Маркос Тройо, назначен от бившия президент на Бразилия Жаир Болсонаро.

Новата банка за развитие е създадена от страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка).

Очаква се Русеф да остане на поста до края на настоящия бразилски мандат в ръководството на банката през 2025 година. Тя беше президент на Бразилия от 2011 до 2016 година.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

В румънското пристанище Констанца продължава разследването на случая, при който 10 души – част от екипажи на три риболовни кораба – от Варна, Бургас и Каварна, са задържани в румънски териториални води за незаконен улов на акула. Забрана в Румъния за улов на хищната риба има от 15 март до 15 април, каза доц. Ваня Стаматова, изпълнителен директор на ИАРА.

От ИАРА са в готовност да окажат съдействие, след като получат официална информация от румънските си колеги. Съдействие оказва и българското министерство на външните работи.

По-рано беше съобщено, че три български риболовни кораба са задържани в териториалните води на Румъния за незаконен улов на акула. Новината беше потвърдена за Радио Варна от ИАРА.

Единият от корабите е от Варна, другите – от Каварна и Бургас. Граничната полиция на Румъния и други институции са в Констанца и извършват разследване на случая. 

От ИАРА ще излязат с официална информация, след като разследването приключи.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Замяна на стари с нови боеприпаси на стойност около 347 милиона лева урежда Министерство на отбраната с ВМЗ-Сопот. Това става ясно от решение на правителството, публикувано в информационна система на Министерския съвет.

Министерство на отбраната прехвърля боеприпаси с цел “обновяване на военновременните запаси”. Заради замяната държавната няма да плаща, когато новопроизведените боеприпаси влязат във военните складове.

Решението на служебния кабинет е било взето преди седмица, като не се посочват количествата.

Пред БНР преди дни бившият военен министър Бойко Ноев каза, че именно изпращането на старите боеприпаси към ВМЗ Сопот е начинът, по който България ще подкрепи войната в Украйна. От обяснението на Ноев стана ясно, че държавният военен завод ще ги продаде на посредници, за да стигнат до Киев.

Замяната на старите боеприпаси във военните складове има и одобрението на разпусналия се 48-ми парламент. То е записано като точка от друго решение, което подкрепи изпращането на до петима военни и военно имущество за мисията на Европейския съюз за подпомагане на Украйна.

Служебният министър на отбраната Димитър Стоянов припомни преди дни, че запасите за армията са “под нормативите”, така че “няма как да бъде предоставена допълнителна военна помощ”.

Президентът Румен Радев каза, че при продажба на оръжия на други държави, страната ни ще постави условие те да не бъдат препродавани на Украйна.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

През 2000 г. общинските съветници в София решават да именуват градинката пред хотел „Рила“  – „Равин Габриел Алмоснино“. През 1877 г., като равин на София, той, заедно с двама консули – Леандър Леге на Франция и Вито Позитано на Италия – спасяват града от планираното опожаряване и неминуемо клане от страна на османците. Тогава те са командвани от Сюлейман паша, известен като палача на Стара Загора.  

На 8 октомври 1879 г. Габриел Алмоснино е назначен за първия главен равин на Княжество България.

По неясни причини обаче цели 23 години градинката си стои безименна. До днес – 24 март.

По настояване на председателя на Столичния общински съвет Георги Георгиев и със съдействието на зам.-кмета Дончо Барбалов в градинката пред хотел „Рила“ вече е поставена табела с името на Равин Габриел Алмоснино. Предстои да бъде поставена и информационна табела за заслугите му към града ни.

От Столичния общински съвет обясняват, че решението им за новото име е уместно и навременно, защото едва сега са одобрени средства за обновяването на градинката. В действителност става въпрос за пренасочени средства от определените за ремонта и възстановяването на детска и фитнес площадка в Княжеската градина – част от общо 500 000 лева, които няма да могат да бъдат вложени изцяло в първоначалното си предназначение заради забавено изпълнение. В градината пред хотел „Рила“ вече е извършен ремонт на настилката и сега предстои да се обнови някогашната водна площ.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Националната асоциация на овцевъдите  обявява протестна готовност заради безконтролния внос на агнешко месо от Република Северна Македония у нас. 

До момента над 200 тона агнешко е внесено в България от съседна Македония на цена под 7 евро за килограм, което компрометира пазара на българското агнешко месо, заяви за БНР председателят на овцевъдната асоциация Симеон Караколев. 

Според него, ако това продължи, над 50 хиляди български агнета ще останат непродадени, което е поредния удар за българското животновъдство.

В понеделник представители на сектора имат среща в Министерството на земеделието и ако не получат уверение за спешни мерки от страна на държавата, на 30 март ще блокират границата при КПП “Кулата”. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Държавната петролна компания на Азербайджан – SOCAR, започна транзита на казахстански петрол по тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан. Това пише РИА “Новости” с позоваване на пресслужбата на компанията.

„Транспортирането на казахстански петрол през Баку-Тбилиси-Джейхан се извършва в рамките на споразумение между SOCAR и Kazmunaigas, което предвижда транзит на 1.5 милиона тона петрол годишно. До края на 2023 г. се планира да се извършват 12-14 танкерни рейса на месец през Каспийско море“, коментират от компанията.

Според SOCAR, първата партида петрол от Казахстан от находището Тенгиз е пристигнала в Азербайджан на 23 март. Следващата партида казахстански петрол се планира да бъде получена на 27 март.

От Азербайджанската каспийска параходна компания (ASCO) уточняват, че маршрутът през Каспийско море е нов за казахстанския петрол, чийто основен маршрут сега минава през Русия. INPEX North Caspian Sea е спедитор на петрола.

По-рано британският външен министър Джеймс Клевърли заяви, че Лондон възнамерява да продължи да помага на Казахстан в намирането на алтернативни маршрути за износ на своите енергоносители.

В края на февруари беше съобщено, че националният оператор на Казахстан по главния петролопровод “Казтрансойл” започна да приема казахстански петрол за по-нататъшния му износ за Германия. Ръководителят на министерството на енергетиката на Казахстан Булат Акчулаков също обяви, че Астана очаква да увеличи потока на суров петрол през Каспийския тръбопроводен консорциум (CPC) от повече от 50 милиона тона на 60 милиона тона през 2023 година.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

На 27 март 2023 г. от 16:30 часа в Изложбена зала „Архиви“ на ул. „Московска“ 5 ще бъде открита изложбата „Един българин – класик на германското кино“. Тя е посветена на 120 години от рождението на Златан Дудов (1903-1963) – български режисьор, драматург и сценарист, живял и творил в Германия, Франция и Швейцария. 

Изложбата е реализирана от учени от сектор „Екранни изкуства“ на Института за изследване на изкуствата на Българската академия на науките (БАН) и специалисти на Държавна агенция „Архиви“. Събитието е реализирано с финансовата подкрепа на Столична програма „Култура“ – направление „София – творчески град на киното“ (под егидата на ЮНЕСКО) и в партньорство с Международен София Филм фест. 

Златан Дудов е роден на 30 януари 1903 г. в Цариброд. Кариерата му започва като асистент-режисьор в Брехтовия „Епичен тетьр”. Първият филм на Златан Дудов е 20-минутна късометражка, заснета в работническото предградие на „Сименс” с малък бюджет. Филмът носи заглавието на замисления цикъл „Как живеят берлинските работници”. Веднага след появяването си бива забранен. Тогава Дудов е принуден да се върне към театъра.  

По- късно режисьорът прочита в един от местните вестници за младо безработно момче, което преди да скочи от четвъртия етаж, оставя часовника си на перваза. Историята му силно го заинтригува и той решава да създаде филм по нея. Филмът носи името „Куле вампе“, а в България е известен също и като „На кого принадлежи светът”. Премиерата на филма се състои на 30 април 1932 г. в Берлин. Скоро „Куле вампе“ е прожектиран в редица градове – Лондон, Ню Йорк, Париж, Москва. 

След края на Втората световна война Златан Дудов създава продължение на филма „Куле вампе“ – „Хляба наш насъщни“. Филмът има впечатляващ успех, като за работата си по него през 1950 г. Златан Дудов получава най-високата възможна немска награда в изкуството – „Националната награда на Германската демократична република“. Дудов получава наградата още два пъти – през 1955 и 1957 година. През същото десетилетие режисьорът получава и отличие за режисура на фестивала в Карлови Вари за филма си „Женски съдби“. 

Златан Дудов умира в катастрофа в Берлин на 12 юни 1963 година. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

“По редица процеси и индикатори усещаме крещяща нужда от стабилност в изпълнителната власт, от по-дългосрочна визия за развитието на страната. Удължаващите се бюджети са една от причините, заради която настояваме да се сформира правителство с възможно най-дълъг хоризонт на действие. На второ място стои притеснението, че ключови въпроси, процеси и ресурси са поставени на карта да бъдат или пропуснати, или загубени.”  

Това заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ) Пламен Димитров по време на среща на ръководството на конфедерацията и нейните основни членове с водачите на листи от коалиция “БСП за България”. От страна на партията присъстваха проф. Румен Гечев, Георги Гьоков, Христо Проданов и Иван Ченчев. Дискусията бе част от вече традиционните разговори на конфедерацията с представители на основни политически сили преди предстоящите парламентарни избори. 

Димитров обясни, че се опасява, че могат да бъдат загубени европейските ресурси, до които България има потенциален достъп чрез Плана за възстановяване и устойчивост. Лидерът на КНСБ допълни, че към момента държавата буксува основно заради липсата както на законодателни промени, така и на политически решения в сферата на енергийния сектор. Президентът на Конфедерацията уточни, че при този сектор водеща е експертизата, но трябва да има и стратегически, и политически решения за бъдещето му, тъй като е гръбнакът на икономиката. По думите му опитът, който правим в момента за предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), е палиативен. 

Пламен Димитров изрази притесненията на Конфедерацията заради липсващата визия как в социален план ще се компенсират ударите и шоковете от кризите и инфлацията. Синдикалистът подчерта, че през последните две години сме видели какви ли не чудновати, екстравагантни и неправилни решения в социалната система. 

Пред представителите на БСП Димитров представи визията на КНСБ, залегнала в Меморандума за социално-икономическо развитие на България до 2027 година. Сред ключовите прогнози и очаквания на конфедерацията са номинален растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) между 13 и 15 млрд. годишно. Ако се реализира, това ще даде фискално пространство между 5 и 6 млрд. допълнително на година за нови политики или продължаване на стари, развитие на съответни процеси и цели. 

От Конфедерацията заявиха, че този ресурс трябва приоритетно да се ориентира към социалните разходи, за да се достигне в края на предстоящия мандата до 23 процента от БВП за социални и здравни разходи. Той изтъкна и необходимостта от продължаващ ръст на доходите, така че през 2027 г. средната работна заплата да достигне 3100 лева, минималната съответно 1550 лева, а заплатата за издръжка да е около 2 хил. лева. 

Президентът на КНСБ обясни, че за да се поддържа поне 5% годишен ръст на икономиката, е необходимо да се преструктурират основните ѝ двигатели – земеделието, целият продоволствен сектор, енергетиката и индустрията, обвързана с липсващата в момента национална стратегия за реализирането на зеления и дигитален преход. 

Председателите на федерации към Конфедерацията повдигнаха въпроси и за проблемите във ВиК сектора, здравеопазването, вътрешната сигурност, енергетиката, хранително-вкусовата промишленост. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Без обществена съпротива срещу държавни намеси по повод ценовия скок

Сериозни мнозинства от българите споделят, че домакинствата им ограничават потреблението си заради проблема с цените на храните. На този фон, почти автоматично се споделят и одобряват всякакви мерки за спиране на ценовия ръст, включително и ограничения в надценката. Почти инстинктивно е общественото подозрение към големите търговци. Проблемът става сериозен, защото на практика по-големите магазини за хранителни стоки се оказват и основно място за пазаруване. Също автоматично е и очакването за повече присъствие на български стоки. По традиция, обществото не показва резерви към държавни намеси. 

Това са част от изводите от бърз сондаж на “Галъп интернешънъл”, с който Министерство на земеделието провери масовите настроения в трудната ситуация. Изследването е проведено по метода CATI (Computer Assisted Telephone Interview) сред 1000 пълнолетни българи, проведено е между 14 и 19 март.

Проблемът с цените и възможните решения

Притеснението на българите, че им се налага да ограничават потреблението, поради високите цени на храните, е широко споделяно – 80,2% признават това. 83% смятат, че ограничение на надценката е необходимо, при малко над една десета на обратното мнение (11,9%). Минимален е делът на тези, които не могат да преценят.

По правило, винаги идеи и предложения, свързани с ограничаване или намаляване на цените (независимо от контекста), събират широка обществена подкрепа. От тази гледна точка почти единодушно одобрение от над 80 на сто следва да се приеме със съответните уговорки. Въпреки това прави впечатление, че почти няма демографски различия в отговорите. Малко по-нюансирана е подкрепата за държавен контрол на надценката сред най-младите респонденти, жителите на столицата и тези, чиито жизнен стандарт надвишава средния за страната. Разбира се, има вариации и според партийните предпочитания на респондентите. 

На този фон до публиката у нас изглежда е достигнала информация за инициираните проверки за ценообразуването на хранителните стоки в големите търговски вериги – 84,8% твърдят, че са чули за тях. 15,2% не са запознати. Разбира се, в такива отговори винаги има социална желателност и престижен елемент, но темата действително предполага интерес и това се отразява в данните. Отзвукът е автоматично позитивен – над 90 на сто одобряват такъв подход, 6% изразяват неодобрение, а останалите не могат да преценят. При подобни, на практика единодушни нива на одобрение, не се открояват съществени разлики в нагласите на различните демографски групи. Минимални различия в отговорите са повлияни от жизнения стандарт, партийната ориентация и възрастта.

Идеи, свързани с държавна регулация на цените на основни храни, плодове и зеленчуци (85,5%) или дори създаване на държавни магазини с цел намаляване на цените на храни, плодове и зеленчуци (72,7%) срещат широко одобрение. Това допълнително потвърждава уловените и в други въпроси нагласи.

Отговорността

Причината за високите цени на хранителните стоки българите откриват най-вече у търговците – 79,1% от всички запитани смятат, че ценовата тежест се покачва заради тях. Минимален дял от респондентите смятат (2,3%), че отговорни за високите цени са главно производителите, а 15,7% смятат, че и двете страни допринасят за това. Малцина не могат да преценят.

По-възрастните респонденти са и по-склонни да търсят причината за високите цени у търговците. Подобни са нагласите и на жителите на големите градове. Относително по-големи (но отново по-малки от дяловете на отговорите „търговците“) са дяловете в посока производителите сред най-младите респонденти, тези с висше образование и тези с доходи малко над средните за страната.

Обществото ни е, например, автоматично критично и по отношение на големите търговски вериги. Автоматизмите на негативизъм спрямо веригите достигат такава степен, че съществува почти единодушно в изследването убеждение, че веригите всъщност крият истинската си печалба и затова държавата трябва да ги принуди да я покажат и да платят реалните данъци. Дялове от половината до около две трети по различни индикатори приемат, например, че рекламата на веригите заблуждава относно цените, качеството или пък приоритета върху родното производство.

Предпочитанията и навиците

Критиката към търговските практики идва в контекста на високи предпочитания за български произход на стоките. В столицата например делът на тези, които смятат, че българските хранителни продукти на нашия пазар не са достатъчно, достига до близо 87%. В по-малките населени места този дял очаквано намалява – в селата, например, е около 70 на сто. Идеи, свързани със стимулиране (държавно подпомагане) на родното производство срещат практически консенсус на нива над 90%. Интуитивно е и схващането, че българските хранителни стоки са по-качествени. Ситуации като днешната биха могли да превърнат всичко това от фонова нагласа в активно обществено мнение.

При анализа на такъв тип индикатори следва отново да се има предвид високото ниво на инерционни отговори. То обаче също е свидетелство за силата на обществените инстинкти в тези теми. 

Макар че на декларативно ниво българите безспорно изразяват почти единодушно предпочитание към българските хранителни продукти пред вносните, оказва се, че когато става дума за цена, най-възрастните респонденти поставят стойността на стоката пред важността на националния произход. Значителни групи в затруднено икономическо състояние, както и жителите на по-малките населени места, също посочват сравнително по-често, че цената все пак е определяща за тях, когато пазаруват хранителни продукти. Това отново подчертава текущата важност на въпроса с цените.

Най-голям дял от участвалите в изследването пълнолетни българи (40,7%) заявяват, че най-често пазаруват хранителни стоки в малки бакалии и квартални магазини. Значителен обаче е делът на респондентите, които казват, че закупуват основните хранителни стоки за дома от големите търговски вериги и хипермаркети (31,1%). Ако добавим към тях и тези, които предпочитат супермаркетите в близост до дома (25,2%), то оказва се, че повече от половината от българите пазаруват основно от онова, което за краткост обикновено се означава като търговски вериги и подобни. Това още веднъж свидетелства за проблемите по повод големите вериги – в очите на българите.

Минимален е делът на тези, които предпочитат, опитват или си позволяват открити и фермерски пазари, складове на едро, онлайн. Налице са очакваните различия в навиците за пазаруване, в зависимост от жизнените стилове.

Разбира се, когато става дума за плодове и зеленчуци, картината е различна и малките квартални бакалии и магазини (36,5%) и откритите пазари (28,3%) се оказват предпочитаното място за пазаруване, а супермаркетите и хипермаркетите запазват основно място, но отстъпват.

Пазаруването на плодове и зеленчуци от открити и фермерски пазари изглежда е относително по-разпространено сред най-младите, но и сред най-възрастните, както и жителите на по-малките населени места. Малките бакалии заемат водещо място сред всички възрастови групи с дялове от около една трета, а в малките градове и селата – до около две пети.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Нямам обяснение защо български прокурори отказват работа при Кьовеши

Както оповести председателят на УС на АПИ венцислав Ангелов, България ще трябва да плаща 500 млн. лв. за ремонти на некачествени магистрали – „Хемус“, „Тракия“, „Марица“ и Северната скоростна тангента на софийския околовръстен път. Но това е само едната страна на проблема. По времето на Борисов на 15 „приближени“ пътностроителни фирми са раздадени авансово около 1,2 млрд. лв. във връзка с изграждането на отделни лотове от АМ „Хемус“. Но от 2 г., поради засиления контрол на държавните органи, строителна дейност по магистралата не се осъществява, а фирмите не връщат авансовите средства.

Това заяви във видео интервю за СТУДИО БАНКЕРЪ бившият министър на вътрешните работи Бойко Рашков, водач на листа на ПП-ДБ в 14 МИР – Перник.

Още от интервюто:

Откъде може ефективно да тръгне прословутата съдебна реформа?

Защо българските прокурори масово отказват престижната и високо платена работа в Европейската прокуратура?

Ще успее ли МВР да се справи със злоупотребите в изборния процес?

Кои в България са „хартиените тигри“?

Как коалиция ПП-ДБ ще намери баланса между свободата и сигурността?

Вижте първата част от интервюто с Бойко Рашков

Вижте други събеседници в СТУДИО БАНКЕРЪ

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]