Кипър, заедно с Малта и Люксембург, е класиран на първо място по чистота на своите води за къпане, съобщи съдията по Националната програма за Син флаг, CYMEPA, по време на церемонията по връчването на 79 Сини флагове на 77 от плажовете на Кипър и на две яхтени пристанища. Това предаде за БТА кипърската агенция КНА.
Критериите за Син флаг включват стандарти за качество, безопасност, екологично образование и информация, предоставяне на услуги и общи критерии за управление на околната среда.
По време на церемонията, която включваше артистична програма от Кипърския полицейски филхармоничен оркестър, Паралимни получи 19 сини знамена, 16 бяха присъдени на Агия Напа, седем на Агиос Тихон, шест на община Пафос, по три на община Ларнака и община Героскипу , община Пегея и Нео Хорио, по две за община Лимасол, Полис Хрисохус, Пентакомо и Пиргос и по един син флаг за Вороклини, Перволия, Зиги, Парекклисия, община Гермасойя, община Агиос Атанасиос, Епископи, Писури и Леба. Яхтените пристанища на Агия Напа и на Лимасол също бяха отличени със Син флаг.
Събитието се проведе на плажа „Вупа“ (Vouppa) в Агиос Тихон като министърът на земеделието, развитието на селските райони и околната среда Петрос Ксенофонтос поздрави 77-те местни власти и двете яхтени пристанища, отличени тази година.
„Важно постижение за Кипър е фактът, че 77 плажа от 123 водни зони за къпане и две яхтени пристанища отговарят на критериите, което им спечели Син флаг тази година, още едно важно отличие за страната ни“, добави той.
По-специално, уточни министърът, Кипър получава 99,2% съответствие – 119 от 120 места за къпане са класифицирани с отлично качество, а едно място все още не е класифицирано поради ограничен брой проби.
Генералният секретар на Националната програма за Син флаг д-р Майкъл Йеридис обяви, че Кипър е класиран на първо място сред страните от ЕС заедно с Малта и Люксембург по отношение на чистотата на водата със 100%, Гърция е на второ място с 97% и Германия – на трето място с 94%.
ОЩЕ: 13 български плажа са отличени с престижния „Син флаг“

Очаква се, че от 1 юли парното и топлата вода ще поскъпнат с 10-11%. Главната причина за това ще е, че ДДС вече няма да е 9%, а ще се върне на 20%, както беше преди пандемията.
Възможно е новата власт да продължи действието на тази антикризисна мярка, въведена през лятото на миналата година заради сътресението на енергийните пазари. Но предвид изказванията на новия финансов министър Асен Василев, че ще върне проектобюджета на служебния кабинет и ще направи нов бюджет за 2023 г. само с 3% дефицит, удължаването на ниската ставка ДДС за парното по-скоро няма да се случи, прогнозира в. „Сега“.
Вчера КЕВР проведе обществено обсъждане на новите цени на топлинната енергия от 1 юли. Топлофикационните дружества преди месец бяха представили драстични завишения на цените от порядъка на 30-40-50% в опит да си наваксат загубите, които натрупаха в последните 6 месеца, след като цената за битовите потребители бе замразена на нивото от 1 юли 2022 г. Базирайки се на прогнозните цени за природния газ в следващите месеци до края на годината, регулаторът изчисли, че цените трябва да останат на сегашните си нива и предложи незначителна промяна на цените на парното и топлата вода.
ОЩЕ: КЕВР поиска Топлофикация София да обясни за парното през април
Така например КЕВР смята, че средно с 0,05% трябва да е поскъпването на парното и топлата вода за клиентите на „Топлофикация София“. Цените в Пловдив на „ЕВН България Топлофикация“ трябва е с ръст от 0,14%. За „Топлофикация Плевен“ – с 0,07%, за „Топлофикация Бургас“ – с 0,28%, за „Веолия Енерджи Варна“ – 0,35 %, за „Топлофикация Враца“ – 0,05%, за „Топлофикация ВТ“ – 0,11% и за клиентите на „Топлофикация Перник“ – с 0.66%. Най-голямото поскъпване на топлинната енергия – средно с 11,45%, е предвидено за клиентите на АЕЦ „Козлодуй“.
Като се включи връщането на ДДС на 20%, сметките за топлата вода и парното ще се вдигнат от 1 юли общо с малко над 10%.
Омбудсманът Диана Ковачева се възмути, че ще има поскъпване предвид продължаващото поевтиняване на природния газ, но директорът на Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“в КЕВР Пламен Младеновски отвърна, че парламентът ще реши за ДДС и това е органът, от който на практика зависи в момента.
По отношение на призива да се намери начин да се компенсират топлофикациите, ако цената бъде намалена, Младеновски обясни, че КЕВР е анализирала това, но приходите във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ са спаднали. „Възможностите на фонда през настоящия регулаторен период са далеч по-ограничени, отколкото през изминалия регулаторен период. Тази идея няма как да се осъществи“, заяви Младеновски.
От КЕВР обясниха, че при ценообразуването на топлинната енергия се анализират миналогодишната прогнозна цена на природния газ и сегашната прогноза. Разликата е 25% надолу, но отчетената цена за 12-месечието е била с 45% над прогнозната за регулаторния период, който изтича на 30 юни. Това е породило недовзет приход за топлофикациите от общо около 300 млн. лева, който КЕВР ще се опитат да осигурят с минимално повишение на цените от 1 юли.
Окончателното си решение за новите цени на парното и топлата вода КЕВР ще оповести на 30 юни.
ОЩЕ: Топлофикациите във Велико Търново и Бургас дадоха заден за драстичното поскъпване на парното