Вероятно често са ви провокирали с думите: “Имам две новини – едната е добра, а другата лоша. С коя да започна?” Под този лайтмотив протече дискусионният панел “Нуждата от финансови инструменти за социално предприемачество” в рамките на Годишния форум на Microfinance centre за Централна и Източна Европа.

Ние започваме с добрата новина.

Активно се работи за създаване на фонд – Social impact fund в размер на 20-25 млн. лева. Новината съобщи Иван Димов – инвестиционен банкер, основател на Single Step Foundation. Той поясни, че има вече предварителна уговорка с голяма институция в България, която ще участва. Водят се разговори и с Европейския инвестиционен фонд. Очакванията са, че в началото на 2024 г. той ще бъде реалност, за да може чрез дялово инвестиране да се инвестира в стартъпи – социални предприемачи. Димов отказа да даде повече подробности.

За разлика от него Мария Алкалай – основател на социално предприятие “Игри без граници” – подробно описа “Параграф 22”, с който тя и много други подобни на нея организации се сблъскват.

Като за начало Алкалай обясни, че представлява „Възможности без граници“ – нестопанска организация, която е 100% собственик на търговското дружество „Игри без граници“. По всички правила и процедури на съществуващия закон и дефиниции, тя трябва да има 7500 лева печалба и да ги рефинансира, за да отговори на критериите за социално предприятие и да се впише в съответния регистър. В същото време, ако “Възможности без граници” имат 7500 лева, това означава, че те имат дейност, нещо, което те всъщност нямат и така се стига до „Параграф 22“, в който те не могат да отговорят на изискванията на регистъра, защото не са вписани в него.

Ето защо Алкалай предлага да се спре спорът дали има нужда да се допълни дефиницията за социално предприятие – очевидно е, че това трябва да се направи, още повече, че според отговорните институции в момента социалните предприятия са 34 и техните резултати са незадоволителни. За да се реши този проблем, трябва алтернативно решение, продължи Алкалай и предложи именно по-широка дефиниция за социално предприятие.

На второ място тя отбеляза проблем със съществуващите финансови продукти и подробно разказа как миналата година, когато “Игри без граници” стартирали с идеята да произвеждат образователни продукти – настолни и преживелищни игри, включително и обучения за учители, и се обърнали към различни финансови институции, те видели, че предложените им условия не са реалистични. Предлагали им високи лихвени проценти, такси за разглеждане, залози, обезпечения, банкови гаранции, ипотеки върху имоти – все неща, невъзможни за едно социално предприятие.

“Ние сме 100% собственост на нпо и единственият продукт, който ни лепна като ръкавица, бе кредитът за социално предприятие на SIS кредит. Единственото обезпечение, което ни трябваше, бяха две физически лица, които да се осигуряват на максимален осигурителен доход и които да ни бъдат поръчители. В крайна сметка те се съгласиха да поемат риска и да се разпишат на запис на заповед за 50 000 лева. Всичко това отне една седмица, след което получихме възможно най-големия кредит – 50 000 лева. Когато ни поискаха счетоводен документ, предоставихме една фактура – за производство на игри. Но след това дойде следващият момент – „Игри без граници“ имаше нужда от пари за маркетинг, реклама, но не можехме да теглим нов кредит.

Така се появи нов “Параграф 22″ – моментът, когато разбираш, че си обречен да не можеш да изплуваш и да стигнеш до онези заветни 7500 лева печалба, които да реинвестираш, за да можеш да отговориш на изискванията за вписване в регистъра, след което най-накрая да потекат обещаваните реки от пари”, завърши с нотка на разочарование Мария Алкалай – основателят на “Игри без граници”.

Очаквайте продължение…

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Често се случва – когато при нас дойдат хора със социално значими каузи, да ни убеждават в рамките на час, че те искат да направят нещо хубаво, а не да печелят пари от него. Необходими са ни много усилия, за да ги убедим, че не е нужно да вършат чудеса от храброст, защото всяка добра кауза може да се превърне в добър бизнес и това е смисленото. Осъзнаят ли го, моделите за финансиране са много и различни.

Това сподели Добромир Иванов – изпълнителен директор на BESCO от Българската предприемаческа асоциация в рамките на дискусията “Финансиране за социални иновации – възможности и добри Европейски практики”. Тя също бе част от Годишния форум на Microfinance centre за Централна и Източна Европа, който се проведе на 22 юни в София.

И Диана Аладжова от CFA и партньор в Silverline capital разказа, че има подобни наблюдения. Опитът й обаче показва, че всяко социално предприятие трябва да има бизнес модел, защото в противен случай – ако разчита само на дарители, спонсори и грантове, във всеки един момент рискува да не успее да намери поредния благодетел. Освен това, ако има бизнес модел, насочен към печалбата на проекта, неговото общо въздействие ще се разшири, а от това печели и социалната кауза. На следващо място всеки социален предприемач трябва да се стреми да разшири дейността си – трябва да има амбицията да прерасне в регионален, а защо не и в глобален играч. Само така ще намери хора и бизнеси, които ще се ангажират да му помогнат да разгърне идеята си.

А на още по-следващо ниво за социалния предприемач е важна устойчивостта – ето защо е добре неговата идея да се подкрепя от стратегически инвеститор, влагащ в него така наречения търпелив капитал.

Диана Аладжова обясни, че когато в продължение на 7 поредни години организирали инкубатор за социални иновации, видели, че всички участници, борещи се за каузи, са с хуманитарен профил и имат проблем с устойчивостта на проектите си. Ето защо Аладжова стигнала до извода, че ако до човека с кауза има партньор с икономическо мислене с бизнес план, нещата ще се получат. Така се стигнало до идеята за курс по социално предприемачество в Стопанския факултет на Софийския университет.

Цветелина Тенева – съосновател на The Business institute – посочи, че освен бизнес модел, е необходимо социалните предприемачи да живеят в активна екосистема. За да стане това от ключово значение са диалогът и общите теми. Като за начало те са общи усилия за промяна на законодателството в посока по-широка дефиниция за социален предприемач.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

С 12 на 4 гласа Висшият съдебен съвет стартира процедурата за избор на нов главен прокурор.

Това стана след спорове за това – задължителен или препоръчителен е 7-дневният срок за нейното откриване след предсрочното прекратяване мандата на Иван Гешев, легитимен ли е Съветът, който, освен с изтекъл мандат, работи и с непопълнен състав, трябва ли да се вземат предвид политическите намерения за конституционни реформи, засягащи фигурата на главния прокурор и самия Висш съдебен съвет.

На противоположни позиции за откриването на процедурата бяха председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд – Галина Захарова и Георги Чолаков.

“При продължително, особено продължително действие на органи с изтекъл мандат самите те се поставят на риска от накърняване на собствената им независимост”, изтъкна Захарова.

“Ние сме толкова легитимни към днешна дата, колкото бяхме лигитимни към 12 юни, когато взехме решение да предложим на президента предсрочно прекратяване пълномощията на главния прокурор. Никой от нас не е окей с тази ситуация, в която да работим. Обаче сме поставени в тази ситуация не от нас самите, а от някой друг”, подчерта Чолаков.

Номинации за главен прокурор могат да правят трима членове на Прокурорската колегия и правосъдният министър. Според приетата хронограма, изслушването на кандидатите и изборът ще са на 26 октомври.  

Пленумът на Висшия съдебен съвет не излезе с решение кой е компетентият орган да избира временно изпълняващ длъжността главен прокурор.

Дискусията беше провокирана от правосъдния министър Атанас Славов, според когото – не Прокурорската колегия, която избра Борислав Сарафов, а Пленумът на Съвета е трябвало да избере временен ръководител на държавното обвинение.

Над 3 часа продължи обсъждането.

То завърши без решение, защото, според всички присъстващи съдебни кадровици, без Атанаска Дишева, няма правно основание Пленумът да коригира решение на Прокурорската колегия.

До простото прекратяване на процедурата – без решение, се стигна след първо 30-минутен процедурен спор дали изобщо този въпрос трябва да се дискутира, а след като се събра мнозинство за обсъждането, правосъдният министър мотивира настояването си за него с необходимостта обществото да бъде убедено в легитимния избор на Борислав Сарафов.

“Има една максима – правосъдието трябва да бъде осъществявано, но и трябва да се вижда, че е осъществявано, т.е. да не остава съмнение, че взетите решения са наистина мотивирани, че са справедливи, че са оправдани, че са легитимни. И, когато има усещане за разминаване между легалност и легитимност, се отваря една бездна. Ние трябва да я затворим тая бездна”, каза той.

В последвалите три часа единствено председателят на ВКС Галина Захарова и Атанаска Дишева и Олга Керелска защитиха тезата, че Пленумът на ВСС трябва да избира временния главен прокурор.

Споровете минаха по две линии – бързали ли са от Прокурорската колегия с избора на Сарафов или тъй като правосъдният министър се е забавил да свика Пленума.

Втората линия беше трябвало ли е да бъдат обсъдени детайлно качествата на избрания за и.д. главен прокурор и особено сигналите срещу него в самата Прокурорска колегия, в Съдебния инспекторат и даже 2 в новия механизъм за разследване на обвинител номер едно и неговите заместници. Споменати бяха и снимки на Сарафов с издирвания Петьо Петров -Еврото пред вече несъществавущия ресторат “Осемте джуджета”.

Ето какви реплики си размениха Огнян Дамянов от Прокурорската колегия и Олга Керелска от Съдийската:

“В този дебат бяха обсъждани и качествата на господин Сарафов, въпреки че темата наистина умело беше изместена към лицето, и да ви кажа сигнали могат да бъдат пускани срещу всеки”.

“А ваше задължение по закон е било вие да обсъдите професионалните и нравствени качества на всички заместници, и, съответно, на базата на това да вземете мотивирано решение, което вие не сте сторили”.

На финала след като тричасовото обсъждане, което беше наричано свободен разговор, излагане на позиции и дебатиране, темата беше приключена, а съдебните кадровици се захванаха да обсъждат предложението на Прокурорската колегия да бъде ли открита процедура за избор на нов главен прокурор.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Министърът на финансите Асен Василев категорично опроверга във Варна появилите се коментари за орязване на социалните плащания в бюджета за тази година, както и това, че внасянето на 100 процента от дивидента на държавните дружества в полза на държавата ще доведе до тяхната декапитализация.

“Всички социални разходи в бюджета се запазват през тази година. Това, което се орязва, е в частта за издръжка на различни министерства и ведомства. Няма съкращения, няма намаляване на заплати в администрацията. Прецизираме капиталовите разходи. Започнати проекти не се спират. Изискваме 100 % от дивидента на държавните дружества. Това беше една от мерките, заложена от служебния кабинет. Изискваме ги точно в този обем, в който те бяха заложени от служебния кабинет”, каза още Василев.

Размерът на минималната заплата не може да бъде променян в средата на годината. Това ще стане от 1 януари 2024 година, съобщи финансовият министър.

Асен Василев коментира и по-високите приходи на Агенция “Митници”.

“Поискахме прогнозата по стокови групи, като тази година прогнозата беше за милиард и половина по-малко приходи от миналата. Една от стоковите групи е от внос на автомобили”, посочи Василев. По думите му, прогнозата е била за спад от 30 %, тъй като цената на вносните автомобили е спаднала.

“Помолихме “Митници” да ревизират тези си предположения, които заварихме. След като те ги ревизираха, се получи значително по-малък спад”, допълни Асен Василев.

Финансовият министър бе във Варна за церемонията по залагане на кила на втория модулен патрулен кораб на Военноморските сили.  

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]