Саудитска Арабия обяви на 4 юни, че ще изпраща по-малки количества суров петрол на световната икономика. Едностранното решение е взето в подкрепа на хлъзгащите се надолу котировки на черното злато след като двете предишни орязвания на предлагането от основните производители от алианса ОПЕК+ не успяха да повишат цените. Рияд информира, че ще намали дневните доставки на горивото с 1 млн. барела от началото на юли след двудневното съвещание на групата през уикенда във Виена. Останалите страни-производителки на суров петрол от ОПЕК+ са се съгласили да удължат срока на действие на предишните редукции до края на 2024-а.

“Това е голям ден за нас, защото качеството на споразумението е безпрецедентно”, заявил по време на пресконференцията на 4 юни саудитският енергиен министър принц Абдулазис бин Салман. Той е добавил, че новите производствени целеви количества са “много по-прозрачни и по-справедливи”. Бин Салман е определил саудитската редукция като “шекерче” и е казал, че целта е да се “замрази тортата”. Той е уверил, че срокът на съкратените доставки може да бъде удължен и че групата “ще направи всичко възможно, за да върне стабилността на този пазар”.

Спадът на петролните котировки помага на шофьорите от Съединените щати да пълнят резервоарите си по-изгодно и дават възможност на потребителите от целия свят да си отдъхнат от инфлацията. Възможно е последните производствени редукции да качат цените на черното злато и, успоредно с тях – разходите за бензин.

Фактът, че Рияд е усетил необходимостта от ново намаление на добива показва несигурната перспектива пред търсенето на горивото през идните месеци. Налице са сериозни опасения за икономическа слабост в Съединените щати и Европа, а възстановяването на Китай от КОВИД-ограниченията е по-слабо от очакванията.

Саудитска Арабия – доминиращият производител на суров петрол в картела ОПЕК е една от няколкото държави-членки, които се съгласиха на изненадващо орязване на доставките с 1.16 млн. барела на ден през април. Тогава делът на кралството беше 500 хил. барела дневно. Преди това, през октомври 2022-а, ОПЕК+ обяви, че ще съкрати дневния добив с 2 млн. барела, което изнерви щатския президент Джо Байдън заради заплахата от повишаване на цените на бензина месец преди междинните избори в страната.

Тези редукции обаче не успяха да подкрепят трайно петролните котировки: базовият сорт “Брент” се изкачи до 87 щ. долара за барел, след което започна да поевтинява и фючърсните контракти с доставка през август приключиха седмичната си търговия на 2 юни (преди срещата на ОПЕК+) на цена 76.13 щ. долара за барел. Американският лек суров петрол WTI с доставка през юли пък “затвори” на 71.74 долара за барел.

Последното съкращаване на доставките идва след категоричното предупреждение на принц Абдулазис към спекулантите, залагащи на по-ниски петролни котировки. Саудитците се нуждаят от устойчиво високи приходи от износа на черно злато, за да финансират амбициозните си проекти за развитие, които цеят диверсифициране на националното стопанство извън горивото. Международният валутен фонд пресмята, че Саудитска Арабия трябва да получава по 80.90 щ. долара за барел петрол, за да плати разходите по поетите ангажименти, които включват и планираните 500 млрд. долара за футуристичния пустинен проект “Неом”.

Обявените на 4 юни допълнителни редукции свалят садитското производство на около 9 млн. барела на ден – най-малко от юни 2021-а когато секторът все още се възстановяваше от пандемията от КОВИД-19. Големият печеливш от съвещанието на ОПЕК+ през уикенда пък са Обединените арабски емирства, които получават увеличение на производствения си лимит за идната година за сметка на някои африкански членове на групата, помолени да преотстъпят част от неизползваните си квоти. Министърът на енергетиката на ОАЕ – Сухаил Ал Мазруи е благодарил на колегите си за този жест и е заявил лоялността на страната към картела.

Журналистическият въпрос за дължината на периода на намалените саудитски петролни доставки е останал без отговор на пресконференцията на 4 юни, като Бин Салман е запитал на свой ред “защо му отнемат правото да държи хората в напрежение”, което, според него “е привилегия”.

В последно време Вашингтон започна да попълва Стратегическия си петролен резерв след като Байдън деблокира огромни количества от него през миналата година, за да облекчи ценовия натиск – индикатор, че американците не са чак толкова притеснени от редукциите на ОПЕК. Освен това производителите на черно злато, включително Саудитска Арабия, трябва не само да финансират бюджетите си, но и да държат сметка за влиянието на по-високите цени върху страните – потребителки на горивото. Ако те се увеличат прекомерно, могат да напомпат инфлация, да пресушат покупателната способност и да принудят централните банки да продължат да качват лихвите – фактори, които забавят икономическия растеж, респ. потреблението.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Изборите за Европарламент ще се проведат от 6 до 9 юни 2024 г., а всяка държава членка – в рамките на този период и според разпоредбите на националното си законодателство – трябва да определи датата на “собствения” си вот. Двете най-големи партии в ЕП – “Народната партия” и “Прогресивният алианс на социалистите и демократите”, преживяват криза на доверие както заради вътрешно партийни проблеми, така и заради куп обвинения в злоупотреби. Така че никак не е странно защо някои техни представители продължават да трупат антикорупционни бонуси на наш гръб – димна завеса се нарича това. Или атака с цел отвличане на вниманието.

Както вече писахме преди няколко дни, ЕНП си има проблеми най-вече със своя лидер Манфред Вебер (виж ТУК), а социалистите бяха ударени от

най-големия корупционен кандал в евроинституции досега – “Катаргейт“.

Ако се проследи хронологията на представянето на социалистите на изборите за ЕС, ще стане ясно, че тенденцията е непрекъснат спад.

През 1994 г. групата държеше около 35% от местата в Европейския парламент. През 1999 г. местата им намаляха до 29%, а през 2004 г. – до 27 процента. През 2009 и 2014 г. те едвам добутаха нещата до 25%, а на последните евроизбори през 2019 г. ЕНП…

грохнаха до мизерните (съобразно амбициите и самочувствието им) 21 процента.

А според прогнозите от последните няколко дни, след изборите догодина ЕНП ще трябва да се задоволи най-много с 18% от местата в Европейския парламент.

Тенденцията при Народната партия също върви надолу – за сметка на крайно десните “Европейски консерватори и реформисти”. Групата има 62-ма евродепутати, като най-голямо е присъствието на „Право и справедливост“ (Полша), „Братя италианци“ (Италия) и “Гражданска демократична партия” (Чехия).

Там още са

българите Андрей Слабаков и Ангел Джамбазки,

плюс “Идентичност и демокрация” (депутатите в нея са 73-ма, събрани са от девет държави членки, а мнозинството са от италианската партия „Лига“, френският „Национален сбор“ и „Алтернатива за Германия“).  

Миналата година ПЕС си избра нов лидер – бившият шведски премиер Стефан Льовен. Той наследи нашия бивш премиер Сергей Станишев, който сякаш на шега изкара цели 11 години начело на европейската левица.

В типичния бодряшки стил, познат на времето като

неугасима вяра в светлото комунистическо бъдеще,

Станишев пожела на наследника си да спечели изборите през 2024 г. и ПЕС да стане първата политическа сила в Европарламента. Това обаче едва ли ще се случи, като се има предвид, че корупционния скандал още дълго ще тресе Брюксел и ще компрометира европейските институции.

През декември 2022 г. полиция нахлу в апартаментите на настоящи и бивши евродепутати в рамките на разследване за получаване на подкупи от Катар и Мароко. Разследващите са установили, че двете държави са

плащали огромни подкупи на европейски политици,

за да влияят “подобаващо” върху политиката на Брюксел.

Първа жертва падна гръцкият евродепутат и вицепрезидент на ЕП Ева Кайли, а след нея белгийските й колеги Марк Тарабела и Мария Арена, както и италианските евродепутати Пиетро Бартоло и Андреа Козолино.

За мозък на престъпната схема се посочва бившият евродепутат Пиер Антонио Панцери, който е лидер на неправителствената организация „Борба срещу безнаказаността“.

Сред разследваните са и генералният секретар на Международната конфедерация на профсъюзите Лука Визентини, бившият еврокомисар Димитрис Аврамопулос, както и партньорът на Ева Кайли  – Франческо Джорджи, който е сътрудник в ЕП.

Всички посочени са от парламентарната група на социалистите, като за съучастие се разследват и служители, принадлежащи към тази партия.

Всички задържани –

общо четирима настоящи и бивши евродепутати,

вече са на свобода, но с електронни гривни и със забрана да напускат Белгия. След напускането на ареста Ева Кайли обяви, че  възнамерява да се върне към работата си в Европейския парламент.  Очаква се тя да подаде искане до парламентарна комисия по етика, за да се установи дали е налице нарушение на презумпцията за невинност от страна на белгийските власти. Ако гъркинята успее и Европейският парламент установи, че е нарушен нейният имунитет,

всички процесуални действия до момента ще бъдат анулирани.

Другите колеги на Кайли успяха да се споразумеят с прокуратурата и най-вероятно ще понесат само имиджови щети. Нищо чудно накрая да се окаже, че няма виновни.

В същото време, групата на социалистите и демократите все още е поела някаква отговорност за скандала. Аргументът е “железен” – това били действия на определени лица, които еднолично трябва да си понесат отговорността. Според ръководството не е нормално заради отделни хора да бъде компрометирана цялата парламентарна група.

Социалистите си имат проблеми и в някои от държавите членки на ЕС. През март

скандал разтресе испанските Канарски острови,

включващ членове на Социалистическата партия, местни бизнесмени и бивши членове на военната полиция.

Целта на престъпната мрежа е била да получи по-добри договори в испански обществени търгове и поръчки, да се облагодетелства от финансови схеми на ЕС и да избегне санкции.

През април пък консервативните партии – Християндемократически съюз (ХДС) и Христянсоциален съюз (ХСС) настояха за създаване на комисия в Бундестага, която да разследва данъчен скандал с предполагаемото участие на канцлера социалист Олаф Шолц. Подозренията са, че в качеството си на финансов министър, той е помогнал на

частната банка „Варбург“ да извърши съмнителни данъчни сделки.

В България случаят на социалистите е друг. БСП няма почти нищо общо с европейските социалисти – столетницата не подкрепя Истанбулската конвенция и военната помощ за Украйна, които са сред приоритетите на ПЕС. Не случайно

Станишев заподозря БСП в заиграване с десния консерватизъм.

“Когато БСП беше хвърлена от ръководството си на чужд терен – на терена на традиционализма, на десния консерватизъм, на национализма, резултатът е 9% – исторически позор и унижение за левицата. Пет поредни избора БСП слиза все по-надолу и има отлив на доверие. Светът се намира в огромна трансформация и тя се случва днес, но политиците у нас са вкопчени в миналото. Целият Европейски съюз работи как да се адаптира, как Европа да не изпадне от глобалния процес, а в България всичко се свежда до това дали ще има, или няма да има правителство. И ако има, всички да кажат “мерси”. Ние изглеждаме като болния човек на Европа, затова никой не ни възприема на сериозно”, коментира Сергей Станишев на 15 май.

Ако европейските социалисти искат да спрат тенденцията на спад, очевидно трябва да преосмислят представянето си. Същото се отнася и за БСП.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Трябва да се гарантира независимото финансиране на обществените медии. Само свободните медии могат да отстояват истината и тържеството на справедливостта, да отразяват факти, а не ги измислят и да уважават аудиторията, като правят ясно разграничение между фактите и субективната интерпретация. Това заяви президентът Румен Радев в Казанлък, където се срещна с участници в Осемнадесетата световна среща на българските медии, организирана от БТА. Професионалният форум събира български журналисти от целия свят, както и техни чуждестранни колеги.

Президентът открои темата на тазгодишната среща „Медии и свобода“ като винаги актуална, но с особена тежест днес, когато медийната среда все повече се превръща в критерий за свободата на самото общество, “за нашата зрялост, за нашата култура, за състоянието на нашата демокрация“. По думите му медиите отдавна не са само коректив на властта, а нещо много повече – част от имунната система на обществото, защото едно общество не може да се развива демократично без свободни медии.

“Спомняме си години, в които медийната среда в България непрекъснато се влошаваше и немалка част от медиите вместо да бъдат коректив на властта, често влизаха в ролята на неин рупор“, посочи държавният глава, като припомни случаи на разследвани, уволнявани или принуждавани да напуснат своята месторабота журналисти. Той изрази надежда, че с общи усилия тези наследени негативни тенденции ще бъдат преодолени.

„Свободният журналист е този, който може да отразява информацията в съответствие с професионалните стандарти, без някой да го затваря насила в някакви рамки“, подчерта Радев. Според него свободата на медиите приключва там, където журналистът, редакторът или медията са зависими от икономически, корпоративни, политически или външни интереси. Държавният глава открои като първостепенна задача за българското общество свободата на медиите и тяхната независимост. Той е на мнение, че тя следва да бъде отговорност най-вече на самите медии, защото когато истината често е неудобна и обект на цензура, тя трябва да бъде запазена, за да се отстоява чувството на справедливост в обществото.

Президентът каза, че свободните медии не налагат критерии за тълкуване на информацията извън професионалните стандарти и в тях няма автоцензура. И изтъкна необходимостта от законодателни промени, свързани с това да се знае собствеността на всяка медия, както и да има прозрачност за механизмите за финансиране. „Всеки гражданин има право да знае кой му говори през съответната медия“, счита той.

Радев обърна внимание на това, че обществените медии следва да имат гарантирано финансиране по закон, с което да не се налага техните директори да се молят на управляващите. „Не може обществените медии да стават зависими от изпълнителната власт“, категоричен той.

Имиджът на България извън страната по думите на държавния глава също е важна функция на медиите, защото обликът на държавата навън определя до голяма степен чуждестранните инвестиции у нас, както и развитието на туризма. „Критично важно е медиите да работят за позитивния имидж на България, а не да използваме външни фактори да стават арбитри на наши вътрешни проблеми“, смята държавният глава. Според него този подход води до увреждане на имиджа на България и е необходимо да се противостои на някои медийни клишета, които дамгосват страната ни и спират нейното развитие.

Радев приветства решението форумът да се проведе в Казанлък по време на Празника на розата, който се провежда за 120-а година в града: “Това означава уважение към нашата култура, традиции, към българския дух, който всички заедно днес трябва да пазим.” Президентът открои особения заряд на срещата, защото тя е част от силната връзка между България и нашите общности зад граница. „Българите от времето на Възраждането сме запазили този дух да оцеляваме като отстояваме, а в днешни дни и като разширяваме нашето духовно и културно пространство“, отбеляза Радев и добави, че в този смисъл българските медии имат възрожденската роля да сплотяват народа ни около българската култура, ценности и невероятни достижения. Той очерта важната роля на медиите да предоставят обективна, надеждна и навременна информация за България на нашите общности зад граница.

Президентът поздрави Българската програма на австралийското радио SBS, която тази година получи наградата на Националния дарителски фонд (НДФ) “13 века България” за принос в разпространението на българската култура.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Издирваният от Интерпол Ангел Христов от “братя” Галеви е починал в България

Ангел Христов – единият от известните като братя Галеви, е починал от инфаркт. Предполага се, че се е прибрал в България преди дни. От Окръжната прокуратура в Кюстендил са потвърдили, че по случая е образувано досъдебно производство.

От ДПС не са решили дали да подкрепят кабинета „Денков – Габриел“

ДПС ще вземе решението как ще гласува за кабинета “Денков -Габриел” след отчитането на втория мандат пред президента Румен Радев, съобщиха Движението.

Сарафов: “Барселонагейт” и “Чекмеджегейт” са под личния контрол на Гешев

“Делата за чекмеджетата и Барселона са под личния контрол на главния прокурор Иван Гешев и когато отношенията му с Бойко Борисов се обтегнат, той задава ритъма на разследване”. Това каза заместник главният прокурор и директор на Националната следствена служба Борислав Сарафов.

Брюксел ухажва банките да дават гаранции за газа в украински хранилища

Европейската комисия разговаря с банките да предоставят гаранции на компаниите, които искат да прехвърлят газовите си резерви в огромните подземни площи за съхранение на горивото на украинска територия въпреки вероятността те да бъдат разрушени. Украйна разполага с най-големите газови хранилища в Европа и ги предлага на европейските фирми, защото складовете на общността могат да се окажат пренаситени с настъпването на зимата предвид сегашните рекордно високи равнища на запълване на капацитета им.

Алексей Петров би се върнал в ДАНС

Директорът на Съюза за стопанска инициатива и бивш съветник в ДАНС Алексей Петров заяви, че би се върнал в ДАНС, ако се придаде необходимата важност на икономическата сигурност. Обаче подчерта, че не е получавал предложения за заемането на публични длъжности.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Хамид Хамид, ДПС

ДПС ще вземе решението как ще гласува за кабинета “Денков -Габриел” след отчитането на втория мандат пред президента Румен Радев, съобщиха Движението.

Във връзка с множеството запитвания от страна на медиите как ще гласува ДПС за кабинета с мандата на “Продължаваме промяната – Демократична България”, ръководството на ДПС заявява, че в момента решение не е взето.

Хамид Хамид, зам.-председател на ПГ на ДПС, ясно е заявил, че колективните органи на ДПС ще вземат окончателното решение, изтъкват от пресцентъра на партията.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

ДНК тест е потвърдил самоличността на Ангел Христов – единият от така наречените братя Галеви. В понеделник ще се извърши и аутопсия, която да установи причината за смъртта му. Установено е, че той не е влязъл в страната със свой документ за самоличност и че ако е ползвал някакъв документ, той не е бил истински. Работи се и по версията Христов да е вкаран мъртъв в страната. Това стана ясно от думите на служебния вътрешен министър Иван Демерджиев, цитиран от БНР.

Засега единствената сигурна информация е, че това е трупът на Христов. За това как и кога е влязъл в България близките му дават противоречиви сведения. Информацията за полет от Дубай не е била потвърдена.

Трупът вече е в София, няма данни към момента за насилствена смърт. “Разпоредил съм да се направи всичко необходимо, за да се установи има ли някакво въздействие, довело до смъртта на Ангел Христов. Ако няма въздействие, каква е причината за смъртта”, каза министърът.

Съобщението за смъртта на Ангел Христов е било направено на 3 юни в 8.00 часа сутринта, има и издаден смъртен акт. Полагат се усилия да се установи дали на територията на България се намира и другият т. нар. брат – Пламен Галев.

Демерджиев коментира и данните, че Петьо Еврото е напуснал страната заедно със семейството си: “Тези данни не са категорични. По-скоро са оперативни данни, така че изследваме всички възможни нахождения и на този герой, така да го нарека”.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

“Делата за чекмеджетата и Барселона са под личния контрол на главния прокурор Иван Гешев и когато отношенията му с Бойко Борисов се обтегнат, той задава ритъма на разследване”. Това каза пред БНР заместник главният прокурор и директор на Националната следствена служба Борислав Сарафов.

“Иван Гешев влияе пряко на вътрешното убеждение на наблюдаващите прокурори по важните дела. Тези дела, които в момента се активизират, се съгласуват лично с него. Нали не смятате, че наблюдаващите прокурори по собствена воля изведнъж са решили да се активизират и да форсират активно разследването? Сега се наблюдава активизиране на такава практика. Наблюдаваме тежко извращение и използване на институцията прокуратура в полза на личния интерес на Иван Гешев. Това е недопустимо и може би касае злоупотреба с права”, заяви шефът на следствието.

Той подчерта, че отношенията му с Гешев са се влошили заради разминаване – Сарафов е очаквал нормално работно и професионално ниво, докато Гешев, по думите му, очаквал “сервилност и сляпо подчинение”. “Когато открито на пресконференция той ме нападна, аз трябваше да се защитя по някакъв начин. Очевидно има негативно отношение към мен, което тогава извади на показ. Откакто се разбра, че ще има механизъм за контрол и разследване на главния прокурор, отношенията между Гешев и политическата класа се нагнетиха”, посочи зам. главният прокурор.

Сарафов обясни, че има звено за външно наблюдение, което се ръководи от бившия шеф на “Вътрешна сигурност” Стефчо Банков, и се намира в Съдебната палата. По думите му то провежда незаконно следене, наблюдение и записване на политически, икономически, вътрешен опоненти.

Той сподели, че в ресторант “Осемте джуджета” се е виждал един или два пъти с Иван Гешев: “Това заведение е магистратско, събират се колеги. Ходил съм там не повече шест-седем пъти, за да се видя с колеги. Тогава това място не беше токсично, каквото е към настоящия момент. Никой не обърна внимание на думите на истинския пострадал от казуса “Осемте джуджета” – Явор Златанов, че са го плашили с Иван Гешев, който е назначен от бившия следовател Петьо Петров, по-известен като Пепи Еврото. Гешев и Петров се познават от много време. Това е едно от делата, които винаги са били на трупчета”.

Шефът на следствието коментира и новината за смъртта на Ангел Христов, единия от т.нар. братя Галеви. По времето, когато Борис Велчев е бил главен прокурор, Сарафов е ръководил екипа, разследвал дейността на двамата. Според него Христов е влязъл в България през зелена граница, тоест граница по земя извън официалните места за влизане в страната.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]