Германският железопътен синдикат EVG заплашва с нови стачни действия на фона на продължаващите колективни трудови спорове с държавния железопътен оператор Deutsche Bahn. В понеделник представители на двете страни стартираха в Берлин 5-дневни преговори по темата – най-дългите подобни трудови разисквания, предаде DPA, цитирана от БТА.
„Ако тази седмица няма ясни стъпки към разрешаване на спора, тогава трябва да очакваме и нови стачки“, заяви преговарящият от синдиката Кристиан Лорох малко преди началото на подновените преговори.
„Под каква форма ще бъдат проведени стачките ще бъде решено от съответните органи“, отбелязаха от профсъюза, който настоява за увеличения на възнагражденията.
„Deutsche Bahn още вижда „големи несъответствия“ по редица разисквани теми“, споделя Мартин Зайлер, директор „Човешки ресурси“ в компанията.

„Целта в следващите няколко дни е да се „разработят жизнеспособни решения“, допълни той и посочи, че „ако положим усилия, трябва да успеем и за 5 дни“.
От февруари насам EVG проведе няколко национални железопътни стачки в Германия.
Синдиката преговаря с Deutsche Bahn и 50 други компании от сектора за заплатите на около 230 000 служители. Фокусът обаче пада върху преговорите с Deutsche Bahn, където работят около 180 000 от тях.
Работниците настояват за фиксирано увеличение от най-малко 650 евро на месец, или 12% за по-високо платените служители, с гаранция за предоговаряне на условията след година. Синдикатът напълно отхвърли еднократните плащания, предлагани от Deutsche Bahn.
По време на преговорите през май жп операторът предложи увеличение на заплатите с 12% за най-ниско платените служители, с 10% за тези със средни заплати и с 8% за по-високоплатените. Предвиждаше се увеличенията да бъдат въведени поетапно и в срок от 24 месеца. 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Край на стачките? Deutsche Bahn предложи увеличение на заплатите на служителите си
Голяма част от Германия е блокирана и заради железопътна стачка
Германските железници наемат хиляди нови служители, търсят хора от Балканите

Въглищните централи са неконкурентни в България. Решението на служебното правителство е изкуствено да се подпомагат едни губещи мощности като ТЕЦ „Марица Изток 2“. Това заяви пред БНР Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията.
Той смята, че КЕВР не трябва да се съгласява с решението на бившия енергиен министър и да не остави квота на „Марица Изток 2“ в регулирания пазар. 
Още: По-скъп ток, отколкото е могло – Росен Христов ли е виновен?
„В момента никоя въглищна електроцентрала в Европа не може да е на печалба, без да получава под някаква форма подпомагане от държавата. Схемите за подпомагане на въглищните централи ще станат нелегитимни от 1 януари 2025 г. Те и в момента на практика са нелегитимни по българското законодателство“, добави той.
„Главна дирекция „Конкуренция“ през годините умишлено не започва процедура срещу България и Румъния с надеждата, че ще се постигне политическа договорка с правителствата на двете страни за по-бързо затваряне на въглищните централи в следващите няколко години и оттам това да се случи без наказателна процедура“, посочи Владимиров.

Разговорите по Плана за възстановяване и устойчивост са в застой, посочи още Мартин Владимиров. И подчерта, че ЕК настоява за даване на ясен ангажимент за затваряне на централите, за да могат тези средства да се отпуснат. България отказва да посочи такава дата за трансформиране на въглищните региони, същото е и при ПВУ.
„Вероятно ние ще постигнем тези цели за 40% намаляване, просто защото наистина много централи ще спрат да оперират, след като вече няма да получават държавна подкрепа и цените на електроенергията са твърде ниски. Но за всички тези 43 хил. работници, които са пряко или косвено заети във въглищния сектор, няма никаква алтернатива в бъдещето. На тях им се обяснява как въглищните централи ще работят до 2050 г., как техните работни места са гарантирани, как няма от какво да се притесняваме. Не се опитваме сега да започнем процеса на трансформация чрез преквалификация и инвестиции в алтернативни отрасли, а се продават евтини мечти на хората, които ще ги разочароват. На 31 декември 2024 г. някой ще трябва да обясни това нещо на миньорите. Те няма да са много доволни и ще ги видим на жълтите павета“, прогнозира Владимиров.

Укриването на данъци в тази държава надхвърля 60 млрд. евро годишно. Става въпрос за Гърция. Това разкритие направи управителят на Централната банка на Гърция Йаннис Стурнарас.
„Официално декларираните доходи в страната възлизат на 80 млрд. евро, а потреблението – на 140 млрд. евро. Това потребление не е съпроводено с намаляване на спестяванията, които всъщност продължават да нарастват“, заяви Стурнарас пред in.gr.
„Ние сме европейски шампиони“ по укриване на данъци въпреки постигнатия напредък в повишаването на данъчните приходи като процент от БВП“, категоричен е управителят на Централната банка.

По въпроса за необслужваните заеми той заяви, че е готова законодателна инициатива, която да се изпрати на следващия финансов министър, за да се въведе общ етичен кодекс за фондовете, обслужващи необслужваните заеми.
За търговете на активи Йаннис Стурнарас смята, че уязвимите кредитополучатели трябва да бъдат защитени. По думите му, за да се намали високият лихвен процент между депозитите и кредитите, Гърция трябва да подобри конкуренцията в банковата система, като подпомогне по-малките банки. Стурнарас призова правителството да предложи равни условия за конкуренция.
Той изрази увереността си, че страната ще си възвърне инвестиционния рейтинг тази година, и отново подчерта, че Гърция се нуждае от правителство с дългосрочен хоризонт.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Microsoft е укрил плащането на милиарди долари данъци
НАП погна Мегз заради укриване на данъци, търси огромна сума

Осъдиха почти 100-годишен мъж за укриване на данъци

Средният осигурителен доход у нас възлиза на 1 435.78 лева за месец април, съобщават от Националния осигурителен институт. Сумата нараства с 25.11 лева или близо 2% спрямо предходния месец март, когато нивото на средния осигурителен доход бе 1 410.67 лева.
Спрямо април миналата година, средният осигурителен доход нараства с 9.9% или 129.01 лева. За сравнение, през четвъртия месец на миналата година равнището бе 1 306.77 лева.
Средният осигурителен доход все още се намира под нивото от декември миналата година, когато бе нараснал до равнище от 1 445.64 лева, след което последва намаление през януари до 1 385.10 лева. Този процес е традиционен и се наблюдава всяка година, като обикновено средният осигурителен доход достига своето най-високо ниво в края на годината, след което претърпява корекция в посока надолу в първите месеци на новата календарна година.
Ето какъв е средният осигурителен доход за март
Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. е 1 357.48 лева. Сумата нараства с 13.9% или 165.52 лева спрямо април миналата година, когато средномесечният осигурителен доход за 12-месечен период (01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.) е бил 1 191.96 лева.
Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец май 2023 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Средният осигурителен доход скочи с 200 лева за година

Над 11 500 граждани са подали заявление за вписване в регистъра на хазартно уязвимите лица от средата на декември 2022 г. до момента. Това съобщиха от Националната агенция по приходите (НАП).
След двегодишно прекъсване, регламентирано със законодателни промени, на 12 декември 2022 г. НАП поднови поддържането на списъка с хора, които смятат, че имат или биха могли да развият хазартна зависимост, напомнят от приходната агенция. Регистърът не е публичен, като достъп до него имат ограничен брой служители, определени от изпълнителния директор на НАП.
Още: НАП ще следи доходите от хазарт и рента
За да спазят изискването да не допускат лица, вписани в регистъра, организаторите на хазартни игри заявяват връзка към него през електронната услуга „Предоставяне на справка за уязвимите лица от регистъра по чл. 10г, ал. 1 от Закона за хазарта“.
За да улесни бизнеса, НАП даде възможност за извършване на справка чрез директен достъп до регистъра, след като в края на май в е-портала заработи нова е-услуга. Чрез нея хазартните оператори могат да обменят информация пряко и автоматично с приходната агенция. Това става възможно чрез софтуерен ключ (API ключ), който осъществява свързаност от типа „система-система“ между софтуерите на бизнеса и НАП. За целта потребителите заявяват получаването му чрез новата услуга „Заявление за ползване/прекратяване на електронните административни услуги, предоставяни от НАП чрез приложно-програмни интерфейси (API)“, която е достъпна с квалифициран електронен подпис (КЕП), уточняват още от НАП.
От приходната агенция напомнят, че всеки, който смята, че не може да контролира времето, прекарано в хазартни игри и средствата, които изразходва за участие в тях, може да подаде Искане за вписване в регистъра. Документът може да се внесе на място в офис на НАП или да се изпрати по имейл: [email protected], като в този случай трябва да е подписан с КЕП. В искането има възможност да се посочи конкретен период, за който да се извърши вписването, като той не може да бъде по-кратък от две години.
Повече информация за възможностите за вписване или заличаване от регистъра, може да получите в рубриката „Отговорен хазарт“ в сайта на приходната агенция, в новия подкаст епизод, посветен на темата, в YouTube канала на НАП или от Информационния център на телефони: 0700 18 700 и +359 2 9859 6801 на цена, според тарифите на съответния оператор. В рубриката „Отговорен хазарт“ са публикувани съвети за отговорна игра, както и тест за самооценка на хазартните навици на играчите.

Регистърът на хазартно уязвимите лица е предназначен за всички, които смятат, че имат проблем с хазарта, както и за лицата, чието социално положение и/или равнище на доходи може да ги направи по-податливи към участие в хазартни игри и развиване на хазартна зависимост. Те могат да се впишат в „Регистър на уязвимите лица“ (създаден на основание чл. 10г. от Закона за хазарта), с цел забрана или недопускането им до участие в хазартни игри. Регистърът не е публичен. Достъп до данните в него имат само длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на НАП, както и служители, определени от организаторите на хазартните игри /чл. 10д, ал. 2 от ЗХ/. Вписването в Регистъра става след попълване и подаване на Искане до изпълнителния директор на НАП за вписване/заличаване в регистъра от лицето или от негов законен представител.
С промените в Закона за хазарта, обнародвани в ДВ, бр. 104 от 8 декември 2020 г. бе преустановено воденето на регистър на уязвими лица по чл. 10г от Закона за хазарта, както и достъпът до него.