На път е да пропадне и последният шанс БДЖ да тръгне в правилната посока и да се върне в лоното на най-добрите европейски железници, където беше до 1990 година.

Всеки, дръзнал да пътува с влак, се оплаква от отменени и закъсняващи влакове, от мръсни вагони, нажежени през лятото и замръзнали през зимата. И чака сбъдване на обещанията за нови и спазващи разписанията си композиции.

На този фон, в края на август се появи едно многозначително интервю на транспортния министър Георги Гвоздейков. То е публикувано в сайта „Медиапул“ и от него става ясно, че

държавата може и да не обяви конкурс за избор на жп компания,

с която да сключи нов Договор за обществена услуга (ДОУ) за пътнически превози. А може тази услуга „директно“ да бъде възложена отново БДЖ-ПП.

Тук ще припомним, че сегашният 15-годишен ДОУ, сключен между БДЖ-ПП и държавата, изтича в края на 2024 година. Ето го и „правилният“ цитат от интервюто на г-н министъра, даващ ни основание да си мислим „скверни неща“:

„Европейският регламент дава право БДЖ директно да бъде оператор за предоставянето на тази услуга. Няма пречка да възложим на БДЖ да е оператор на пътническите превози. България получава 2 милиарда лева финансиране от Европа за покупката на подвижен състав и да търсиш вариант после да го дадеш на частен оператор е малко странно.“

Разбира се, четейки тези думи, без да познаваме в детайли ситуацията около БДЖ,

оставаме с впечатлението, че министър Гвоздейков е напълно прав.

Наистина, откъде накъде държавата ще даде нови влакове на стойност над 2 млрд. лева на някаква си частна компания, вместо да ги предостави собствената си железопътна компания? Ето тук всеки читател и данъкоплатец би трябвало да ръкопляска на позицията, заявена от министър Гвоздейков.

Само че за пореден път проблемът се оказва в детайлите, за които някои съветници на министъра или може нищо да не знаят, или пък

знаят всичко и се опитват да го скрият.

Детайл № 1:

Според окончателния вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) България не може да получи никакви влакове, финансирани по плана, ако не избере чрез публична процедура жп превозвач, изпълнител на следващия Договор за обществена услуга (ДОУ). Или казано на по-простичък български език, ако държавата не разреши на частни фирми да извършват жп превози на пътници, няма да получим никакви пари за влакове.

Цитираме написаното в НПВУ едно към едно:

„… Република България е направила своевременно необходимите законодателни промени относно отварянето на пазара на железопътни услуги за превоз на пътници с железопътен транспорт, със Закона за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт от 8 март 2019 г.

– В периода 2022–2023 г. ще се възложи извършване на Анализ на действащия Договор за извършване на обществени превозни услуги в областта на железопътния транспорт на територията на Р. България между МТС и „БДЖ – Пътнически превози” и подготовка на предложение/условия за възлагане на нов договор, съгласно изискванията на

Регламент (ЕС) 2016/2338 на Европейския парламент и на Съвета

от 14 декември 2016 г.за изменение на Регламент (ЕО) № 1370/2007 относно отварянето на пазара на вътрешни услуги за пътнически превози с железопътен транспорт.

– Новият Договор за обществена услуга (ДОУ) ще бъде възложен чрез открита, недискриминационна и състезателна тръжна процедура.

– Възлагането ще вземе предвид резултатите от анализа и договорът ще бъде сключен съгласно действащото към момента законодателство. Избраният оператор на ДОУ ще получи подвижният състав от НПВУ и ще бъде негов ползвател (т. нар. „keeper“).

– След изтичането на ДОУ операторът ще върне на държавата подвижния състав в състоянието, в което го е получил, отчитайки амортизациите.

Държавна помощ: Проектът не съдържа държавна помощ, която да е несъвместима с правилата на Съюза, тъй като предвиденият за доставка подвижен състав ще бъде държавна собственост и ще бъде предоставен за ползване на следващия оператор по договор за обществена услуга за превоз на пътници след 2024 г. чрез открита недискриминационна процедура, а операторът ще бъде задължен да го върне обратно на държавата…“

Следователно, ако влаковете бъдат предоставени директно на БДЖ-ПП, със сигурност

България ще бъде разследвана за предоставяне на държавна помощ.

Според съветници на транспортния министър обаче съществувала нормативна „вратичка“ за преодоляване на този проблем, съдържаща се в цитирания по-горе Регламент (ЕС) 2016/2338. Става дума за разпоредбите на чл. 4а., които гласят следното:

„Освен ако националното право не забранява това, компетентният орган може да реши да възложи пряко обществена поръчка за обществени услуги за пътнически превоз с железопътен транспорт:

а) когато счита, че прякото възлагане е оправдано поради съответните структурни и географски характеристики на въпросния пазар и мрежа, и по-конкретно размер, характеристики на търсенето, сложност на мрежата, техническа и географска изолираност и услугите, включени в поръчката, и

б) когато такава поръчка би довела до подобряване на качеството на услугите или ефективността на разходите, или и двете, в сравнение с предишната обществена поръчка за услуги.

…

За държави членки, в които на 24 декември 2017 г. максималният годишен обем на пазара е по-малко от 23 милиона влак-километра и които разполагат само с един компетентен орган на национално равнище и с една обществена поръчка за услуги, която обхваща цялата мрежа, се счита, че изпълняват условието в подточка а).

Когато компетентен орган от една от тези държави членки реши да възложи пряко обществена поръчка за услуги, въпросната държава членка уведомява Комисията за това. Обединеното кралство може да реши да приложи настоящата алинея спрямо Северна Ирландия...“

БДЖ-ПП изпълнява това условие, като влаковете му през миналата година са изминали едва 20.092 млн. влак-километри. И точно тук се натъкваме на

Детайл № 2:

Добре би било съветниците на министър Гвоздейков да се върнат малко назад във времето, за да прочетат Стенограмата от заседанието на Комисията по транспорт и съобщения на предишното 48-о НС, проведено на 31 януари 2023 година.

От думите на депутата Димитър Найденов, юрист по образование, става ясно, че държавата не може да възложи Договора за обществена услуга директно на БДЖ-ПП, тъй като

цитираният регламент се задейства в хипотеза на дерогация.

„Такава дерогация нямаше. Трябваше да я поискаме преди две години, а не сме. Не сме я внесли преди две години дерогацията и по тази причина директно възлагане към днешна дата не може… Нека не изпадаме в хипотеза да обясняваме… как искаме да спасяваме БДЖ, а да вкараме България в наказателни процедури и да стигнем до неусвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост“, заявява на заседанието на комисията Димитър Найденов.

Това са фактите, цитирани дословно. От тях следва, че с отказа си от провеждане на открита процедура за избор на изпълнител на бъдещия ДОУ, сегашното ръководство на МТС на практика

отлага и либерализацията на пътническите жп превози

с нови 15 години. Тоест – нарушава не само собствения си Закон за железопътния транспорт, но и още една камара европейски регламенти и директиви. Всъщност – тръгваме напук на цялата икономическа политика на Европейския съюз. 

Явно, защото се мислим за много умни, макар че сме си все същите хитреци тип „Андрешко“.

Още по темата – ТУК и ТУК

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Това е станало по предложение на президента Румен Радев

Вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел обяви на страницата си във Фейсбук, че по предложение на държавния глава Румен Радев ръководи българската делегация, която участва в Осмата среща на върха на Инициативата „Три морета“ в Букурещ, Румъния.  

Във форума ще се включат лидерите на 12-те страни участнички в инициативата – Австрия, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чешката република. Инициативата „Три морета“ е политически проект, който насърчава сътрудничеството в развитието на инфраструктурата в секторите на енергетиката, транспорта и дигитализацията. Регионът „Три морета“ е географски и икономически граничен район на Европейския съюз. 

Инициативата е учредена на ниво държавни глави през 2015 г. като платформа за сътрудничество между страните, разположени в региона между Балтийско, Черно и Адриатическо море. Една от основните ѝ цели е да засили икономическата конвергенция между страните от региона и западноевропейските държави. Проектът залага на активно партньорство както с Европейската комисия, така и с Германия и САЩ.

Сигурността в региона, икономическото развитие, подобряването на регионалната свързаност, инвестициите за значими за региона инфраструктурни проекти, са сред водещите теми, които ще бъдат обсъдени на форума, посочва още в поста си Мария Габриел. 

На срещата на върха ще бъде приета и съвместна Декларация, отразяваща общите цели и приоритетни теми за страните участнички в Инициативата.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Ден на Съединението между Княжество България и Източна Румелия

На 6 септември отбелязваме Деня на Съединението. През 1885 година автономната област Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България, противно на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес, проведен през 1878 година.

До Съединението се стига след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революциенен комитет. 

През нощта срещу 6 септември войски, командвани от майор Николаев, установяват контрол над Пловдив и, без да срещат съпротива, свалят правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Временно правителство, в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии начело с Георги Странски, обявява обща мобилизация на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение и кани княз Александър Батенберг да подкрепи Съединението.

В БДЖ социализмът не е зрял, а презрял…

Проф. Симеон Ананиев – председател на клъстер „Зелен транспорт“, и Мартин Янев – експерт в Европейската железопътна агенция, пред „БАНКЕРЪ“ – част II

Според вас колко радикална трябва да бъде промяната в БДЖ, че обществените и държавните интереси най-после да се „видят“ защитени? И въобще – съществува ли някаква документация, която предполага детронирането на държавния монополист БДЖ?

Мартин Янев: До момента такава документация все още не съществува, нито пък се е занимавал с тази материя. А не е чак такъв проблем, защото изготвянето й ще отнеме не повече от година.

Какво – продължаваме да чакаме благословията на Брюксел?

– Благословията на Европейската комисия я имаме, защото пропуснахме срока, впрез който трябваше да поискаме БДЖ да остане държавен монополист още 15 години.

Денков: Да гледаме нашите интереси и да не подчиняваме ва чуждите

Доскорошната освободителка на България се превръща в най-големия противник на Съединението, каза премиерът

Трябва да гледаме нашите интереси и да не се подчиняваме на чуждите. Доскорошната освободителка на България се превръща в най-големия противник на Съединението.

Това каза премиерът акад. Николай Денков на церемонията за честването на 138 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия пред мавзолея-костница на княз Александър І Батенберг в София. 

“Има няколко исторически урока, които трябва да помним. Първият е, че най-големите победи могат да бъдат постигнати и по мирен начин. Ако използваме по правилен начин методите на дипломацията и намерим съюзници, можем да постигнем целите си. Също така, ако знаем за какво се борим и имаме обща цел. Дори и тогава може би ще се наложи да защитаваме дори и с кръв това, което сме постигнали. Българското Съединение нямаше да бъде успешно, ако армията не бе могла да отблъсне агресора. Когато искаме да се обединим, трябва да дефинираме общите си цели, които ни водят напред, а не да копнеем за минало, което никога няма да се върне. Нашият национален идеал не съответства на интересите на чуждите държави”, призова той.

Белгия настоява ЕС да ореже доставките на руски газ

Министърката на енергетиката на Белгия – Тине Ван дер Стратен – прикани Европейския съюз да редуцира вноса на руски природен газ и да се откаже от изкопаемите горива след новината, че страната й е сред най-едрите получатели на втечнен газ заради статуса й на транзитен център. Госпожа Ван дер Стратен е коментирала за “Файненшъл таймс”, че е “абсолютно наложително” блокът да се откаже от руските изкопаеми горива до 2027-а, за да не допусне да се “превърне в заложник” на Москва.

По данни, анализирани от неправителствената организация “Глоубъл уитнес”, ЕС ще внесе рекордни количества втечнен природен газ от Русия през тази година като част от усилията си да се еманципира от синьото гориво, доставяно по газопроводите, което Москва орязва методично след нахлуването в Украйна през февруари 2022-а.

Белгия е третият по големина вносител на руски втечнен газ в света след Китай и Испания със 17% дял от износа на горивото от страната, по информация на “Глоубъл уитнес”. Русия е вторият по големина доставчик на втечнен газ за блока след Съединените щати, като нейният износ е имал 16% дял в европейските доставки между януари и юли, показват официални данни на фирмата от бранша Kpler. 

ЕС се активизира на фона на отсъствието на Си и Путин на срещата на Г-20

Европейският съюз ще се възползва от отсъствието на китайския лидер Си Дзинпин и руския президент Владимир Путин на срещата на Г-20 в Индия, за да активизира работата си със страните от Глобалния юг. Това съобщи Bloomberg, позовавайки се на свои източници.

Евросъюзът иска да покаже, че е сериозен относно преразглеждането на партньорството си с Африка въпреки тежкото наследство от колониализма, казват източниците на агенцията. Според тях, Европейският съюз иска да подкрепи кандидатурата на Африканския съюз (обединяващ 55 държави от Африка) за постоянно членство в Г-20.

Според Bloomberg, лидерите на Южна Африка, която вече е член на Г-20, както и на Египет, Нигерия и Коморските острови, ще участват в срещата на върха в Индия от Африканския съюз. От страна на ЕС в разговорите ще се включат председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и германският канцлер Олаф Шолц.

Както отбелязва Bloomberg, постоянното членство в Г-20 ще даде на Африканския съюз същия статут като Европейския съюз. Статутът на постоянно членство е част от стремежа да се даде на африканските страни по-силен глас при важни решения, включително в борбата срещу глобалното затопляне, което се причинява главно от емисиите на страните от Г-20.

В дневния ред на срещата на Г-20 е обсъждането на глобалната продоволствена сигурност на фона на войната на Русия в Украйна, както и реформата на глобалната финансова архитектура, подобряване на условията за частни инвестиции и инфраструктурни проекти в Африка.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Corendon Airlines е предвидила то да бъде допълнително заплатено.

По данни на медиите Insider и Travel and Leisure, турската авиокомпания, основана през 2004-а в Анталия, в момента тества своята нова „придобивка“. Става дума за допълнителна такса, която ще позволи на възрастните пасажери цялостно уединение в специална зона в самолета, далече от всякакви пътуващи деца и ревящи бебета на борда. „Двата лагера“ ще бъдат отделени или от завеса, или от стена.

Corendon Airlines възнамерява да задели 93 редовни места и 9 места с допълнително пространство за краката в зоната за възрастни в предната част на своите самолети Airbus A350, които разполагат с общо 432 места. Първите подобни полети са планувани за още този ноември, свързвайки нидерландската столица Амстердам с островната държава Кюрасао.

Очаква се цената за допълнителната услуга да започва от 44 евро (или 1280 турски лири), като за седалките с допълнително място за краката тя да бъде до 100 евро, както е посочено в уебсайта на нидерландската дъщерна компания.

Апропо, до този момент Corendon Airlines е първата авиокомпания в света, взела такова решение.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]