Дневни архиви: 20/09/2023

Без категория

ФЕД не промени лихвите, предвижда още едно лихвено повишение до края на 2024-а

банки

Паричният комитет на Федералния резерв запази непроменени лихвените проценти след двудневното си редовно съвещание на 19 и 20 септември, предвижда ново лихвено увеличение до края на годината и значително по-стриктна парична политика през цялата 2024-а. Решението им е взето единодушно. Американските централни банкери потвърдиха юнската си оценка за върхов диапазон на базовата лихва оувърнайт от 5.50-5.75 процента – само с 25 пункта над сегашния 5.25-5.50 процента. Дванадесет членове на паричния комитет искат още едно увеличение на лихвите до края на тази година, за да върнат инфлацията на целевите 2% годишно, а седем смятат, че те трябва да останат на сегашните си равнища. Те обаче осъвремениха тримесечната си прогноза за 1% лихвено понижение през 2024-а на едва 0.5 поцента. Ако лихвата по федералните фондове падне до 5.1% до края на 2024-а и до 3.9% до края на 2025-а, основната инфлационна мярка на Федералния резерв се прогнозира да се понижи до 3.3% през тази година, до 2.5% през следващата и до 2.2% до края на 2025-а.

“Инфлацията остава висока”, посочват в официалното си изявление след съвещанието паричните стратези на американската централна банка. В него се констатира също, че ръстът на заетостта се забавя и че безработицата ще е на по-ниските 3.8% през тази година – под юнската прогноза за 4.1% и ще се здържи на това равнище до края на 2025-а. Перспективата за растежа на БВП е ревизирана на по-високите 2.1% през 2023-а – двойно над предишния 1%, а за 2024-а е повишена от 1.1 на 1.5 процента.

Официалните представители на Федералния резерв пипат внимателно преди да предприемат бъдещите си действия и искат повече време, за да осмислят охлаждащите се инфлационни данни и да противопоставят риска от високата инфлация на риска от прекалено силното потискане на стопанската активност.

Предпочитаната инфлационна мярка на американските централни банкери – индексът на персоналните потребителски разходи, от който са изключени силно колебивите храни и енергия – се повиши с 4.2% годишно през юли срещу 4.1% през юни, но все пак остана под рамките 4.5-4.6 процента през първото полугодие. Другият инфлационен показател – индексът на потребителските цени – нарасна с 4.3% годишно през август срещу 4.7% през юли – най-сабият подем от октомври 2021-а.

Финансовите пазари бяха почти единодушни, че Федералният резер ще запази лихвените проценти непроменени, но инвеститорите залагаха на значителни лихвени редукции през идната година – очакване, помрачено от предвижданията на 10 от 19-е банкови парични стратези, че лихвата ще остане над 5% до края на 2024-а.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Свят

Румен Радев призова ООН да намери подход за постигане на мир в Украйна 

Историческото призвание на лидерите е да възвърнат доверието в многостранната дипломация и да отстояват основания на правила международен ред, подчерта президентът

Живеем в свят на нарастващ риск и несигурност, заяви днес от трибуната на Общото събрание на ООН президентът Румен Радев.

“Войната, конфликтите и терорът застрашават бъдещето на нашата цивилизация, също както нарастващото равнище на социо-икономически сътресения, нарастващата продоволствена несигурност, смущенията във веригите на доставки и нарастването на темпа на инфлацията, започнали по време на бедствието КОВИД-19”, добави той.

Той очерта войната в Украйна като кризата, която поставя човечеството в преломен момент и призова ООН да намери подход за постигане на мир. 

Живеем в свят на нарастващ риск и несигурност. Възкръсналите призраци на самоунищожението като резултат на пълномащабната война в Европа е кошмар, което моето поколение погрешно вярваше, че е отминала фаза в човешката история. Това заяви днес президентът Румен Радев в изказването си пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк. 

Държавният глава посочи войната, конфликтите и тероризма като застрашаващи бъдещето на цивилизацията, както и високото ниво на социално-икономически дисбаланс, растящата несигурност в доставките на храни и разрушаването на веригите на снабдяване, започнали още по време на пандемията от коронавирус. Войната в Украйна изостри тези кризи и унищожава не само хиляди човешки животи, но и оптимизма, че можем да изградим по-добро бъдеще, подчерта Румен Радев. 

Консенсусът, че човечеството може да живее на основата на международно установени правила, е брутално потъпкан, заяви Румен Радев и напомни, че тези правила са били изковани именно в залата на Общото събрание на ООН. В същото време в различни региони на света демокрацията и човешките права са подложени на атаки и ерозия, а на тяхно място се утвърждава авторитаризъм. 

Всички тези негативни процеси, по думите на президента, отклоняват вниманието от не по-малко опасни предизвикателства за човечеството. Кризите, свързани с глобалните изменения в климата, загубата на биоразнообразие и замърсяването заплашват живота на планетата и изискват отговор с ясното съзнание, че бъдещето на цивилизацията е под въпрос.

Затова историческото призвание на лидерите на кръстопътя на човечеството е да възвърнат доверието в многостранната дипломация и да отстояват основания на правила международен ред, подчерта Румен Радев. Държавният глава заяви, че този ред трябва да служи на категоричната воля на народите да живеят в мир, който е фундаментална предпоставка за оцеляването на човечеството и изграждането на благоденствие. „Възстановяването на мира и сигурността е нашият най-належащ приоритет“, подчерта президентът.   

В изказването си на форума държавният глава посочи, че вече са изминали 19 месеца от началото на войната на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН срещу неин съсед в нарушение на Устава на ООН. „От първия ден България заклейми агресията на Русия срещу Украйна. Всеки ден от тази война застрашава международния мир и сигурност и вече се е превърнала във война на изтощение, която изправя пред предизвикателство социалното и икономическото развитие в света“, подчерта Румен Радев.

Затова приоритет на 78-ата сесия на Общото събрание на ООН е да намери подходи, които могат да очертаят пътя към възстановяване на мира в Украйна, подчерта държавният глава. По думите на президента развитието на събитията показва опасна тенденция на ескалация и риск от разпространяване на конфликта в Черно море и засягане на съседните на Украйна държави. Президентът призова за по-силна политическа воля, дипломация и активни преговори за постигането на всеобхватен, справедлив и устойчив мир, основан на международно признатите  принципи на ООН.  

Държавният глава изрази и тревогата на страната ни от изтеглянето на Русия от споразумението за пренос на зърнени храни през Черно море, продължаващите удари срещу пристанищната инфраструктура на Украйна и ограничението на корабоплаването в Черно море, които увеличават несигурността в снабдяването с храни, особено в глобалния Юг, където цената на войната също е особено висока.   

По отношение на увеличаващите се предизвикателства пред принципите, закрепени в Устава на ООН, включително в областта на международното право, президентът Радев изрази подкрепата на България за усилията към повишаване на прозрачността и отчетността в работата на Съвета за сигурност. Държавният глава подчерта, че истинската реформа на Съвета за сигурност остава трудна задача и страната ни очаква Съветът да бъде по-ефективен в осъществяването на основната си отговорност за разрешаване на международни конфликти. Румен Радев призова и за допълнително място на непостоянен член за групата на държавите от Източна Европа в бъдещия формат на Съвета за сигурност на ООН.

Румен Радев подчерта подкрепата на страната ни за европейската перспектива на Западните Балкани и добави, че изграждането на добросъседски отношения, всеобхватните реформи и изпълнението на критериите за членство в ЕС представляват основата на процеса на интеграция.

В изказването си на форума българският държавен глава изрази и позицията на страната ни по редица теми от дневния ред на ООН – подкрепа за борбата с глобалните изменения в климата, неразпространението на ядрено оръжие, укрепване на възможностите на националните системи за здравеопазване и изграждане на модерно и достъпно образование.

В годината, в която ООН отбелязва 75 години от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, президентът подчерта, че документът е силен инструмент в подкрепа на равенството, справедливостта и спазването на човешките права. Държавният глава открои и действията на България в борбата с дискриминацията и езика на омразата, равнопоставеността на половете, спазването на правата на хората със специални потребности. 

Тази година България отбелязва и 80-годишнината от спасяването на цялата еврейска общност от 50 000 души в страната ни през Втората световна война. „Този забележителен епизод в модерната ни история вдъхновява за продължаващи действия за утвърждаване на толерантността и разбирателството като ключови ценности на обществото ни“, заяви Румен Радев. В изказването си на форума българският държавен глава подчерта и че България е обявила кандидатурата си за член на Комитета по човешките права за периода 2024-2026 г.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Без категория

Публикации в медиите няма да се приемат за сигнали за корупция по високите етажи на властта

Публикации в средствата за масово осведомяване няма да се приемат за сигнали за корупция по високите етажи на властта, реши окончателно Народното събрание с гласуваните текстове в законопроекта за противодействие на корупцията. 

Всеки, който разполага с данни за корупция или за конфликт на интереси за лице, което заема публична длъжност, може да подаде сингнал до Комисията за противодействие на корупцията – лично или чрез адвокат. 

Депутатите записаха окончателно и че сигнали могат да бъдат получавани и от всички канали за вътрешно или външно подаване по реда на Закона за защита на лицата, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения.  

Подаденият по надлежния ред сигнал ще е основание за извършване на проверка за наличието на данни за корупция или за конфликт на интереси. 

Проверката ще се извършва в 90-дневен срок от получаване на сигнала, като е предвидена възможност за удължаване на срока еднократно, но само с месец.  Всеки, подал сигнал, ще трябва да се уведоми за резултатите от проверката и за решението.

Първоначално предвидената възможност за сигнал да се приема и публикация в медиите срещна острото възражение на ИТН и “Възраждане”. Депутатът от “Възраждане” Цвета Рангелова мотивира искането за отпадане на тази възможност:

“Представяте ли си колко е лесно да бъдете обект на разследване по такъв сигнал от една електронна медия от Каспичан, зад която никога няма да се разбира кой стои”, посочи тя.

Мнозинството гласува окончателно предвиденото в закона при изпълнение на служебните си задължения органите на Комисията да може да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при условията и по реда на закона за МВР.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Свят

Полша извика посланика на Украйна заради речта на Зеленски пред Общото събрание на ООН

Володимир Зеленски

Полското министерство на външните работи извика днес посланика на Украйна във Варшава заради речта на украинския президент Володимир Зеленски пред Общото събрание на ООН, съобщи полската новинарска агенция ПАП, цитирайки “неофициална информация”.

Вчера Зеленски каза от трибуната на световната организация, че Киев “работи усилено за запазване на сухопътните маршрути за износ на зърно” и “политическият театър” около вноса на зърно само помага на Москва.

В понеделник Украйна представи план за действие на срещата на координационната платформа, създадена под егидата на Европейската комисия (ЕК), за да се разреши проблемът с вноса на украинско зърно в пет източноевропейски страни от ЕС, предаде агенция Укринформ.

Планът има за цел да се установи по-строг контрол върху износа от Украйна и да се избегне по-нататъшна дестабилизация на селскостопанските пазари в тези страни, каза на брифинг в Брюксел Мириам Гарсия Ферер, говорител на ЕК.

През май 2023 г. Европейската комисия временно забрани вноса на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед от Украйна в пет държави – България, Унгария, Полша, Словакия и Румъния по тяхно настояване. На 5 юни забраната бе удължена до 15 септември 2023 година.

На 15 септември ЕК не удължи временните ограничения на ЕС върху вноса на зърно от Украйна за тези пет държави. Вследствие на това Полша, Унгария и Словакия обявиха решението си да продължат да блокират вноса на украински селскостопански продукти и спряха да участват в координационната платформа, създадена под егидата на ЕК за решаване на въпроса със зърното, отбелязва Укринформ, цитирана от БТА.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Без категория

До два месеца може да се удължи забраната за внос на слънчоглед от Украйна

До два месеца може да се удължи забраната за внос на слънчоглед от Украйна, обясни премиерът Николай Денков пред БНР в отговор на въпрос как е протекъл разговорът с украинския му колега Денис Шмихал. 

Вчера Денков анонсира, че след срещата със земеделския бранш ще го информира за решенията на България. 

Всички чувствителни стоки, вносът на които е бил обсъден, са в платформата, която Брюксел и Киев договарят за квоти, обясни още Денков. 

“По отношение на зърнените култури и слънчогледа в частност, има правила, които позволяват до два месеца да няма внос, след което се преминава на лицензионен режим. При този лицензионен режим Украйна ще дава лицензии за експорт към България на съответните култури. По отношение на останалите продукти, каквито са млякото, меда и други, по които има чувствителност, това, което позволява механизмът, е двустранно България и Украйна да обсъдят къде има проблеми и с премиера Шмихал, с когото имахме три-четири разговора може би, той е съгласен, че по никакъв начин не трябва да се създава затруднение за нашия пазар от излишък на украински стоки”, каза още премиерът.

Денков коментира темата след участието си във форум в столицата. По думите на премиера разговорите със земеделските производители са били много важни, тъй като на тях те са изложили исканията си, а държавата – възможните решения. По-рано през деня бе подписан меморандум между правителството и протестиращите земеделци, а Денков се извини за думите си, че не преговаря с терористи.

В мейл, разпространен от инициативния комитет на протестиращите до днес земеделци се казва, че с подписания меморандум се налага забрана за внос на слънчоглед от Украйна до края на месец ноември, след което се въвежда лицензионен режим, който отчита необходимите количества на преработвателните предприятия за производствените им нужди. 

Освен това, до 30 септември на земеделските производители ще се изплатят помощи в общ размер 213 милиона лева, 150 милиона от които осигурени от Европейската комисия и 63 милиона – от държавата. 

С 47 и половина милиона лева пък ще бъдат подпомогнати най-малките земеделски производители в сектор “Животновъдство”, в това число пчелен мед, и в сектор “Растениевъдство”. А земеделските производители на мляко, които не могат да докажат реализация на продукция, поради внос на сухо мляко от Украйна, ще могат да получат подпомагане след разрешение от ЕК.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]