По Оперативната програма “Околна среда 2014 – 2020” към 14 септември 2023 г. са сключени 375 договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Договорената сума е за 3.633 млрд. лева, като това са 110% от бюджета. Извършени са плащания към бенефициентите до средата на септември 2023 г., които възлизат на 2.321 млрд. лева, което е около 75% от бюджета на програмата.

Към момента от всички 375 проекта са активни 92, като за шест от проектите е договорено да бъдат финансирани по новия програмен период от 2021 г. до 2027 година. За онези проекти, за които има притеснение, че за тях няма да стигне времето за 100% реализация на заложените дейности, ще се наложи да бъдат финансирани след 31 декември 2023 г. само със средства на бенефициента. Но такива проекти са само петнадесет.

Това обяви министърът на екологията Юлиян Попов по време на изслушване в парламентарната подкомисия за контрол върху управлението на средствата от европейските фондове.

Той посочи, че вижда два проблема по оперативната програма – единият е в началните фази и впоследствие наваксването. Вторият проблем е, че оперативна програма “Околна среда” се занимава основно с големи и тежки проекти, които изискват доста по-комплексен процес на договаряне, финансиране и изплащане. И макар и сега договорените проекти да покриват 80% от бюждета, от Министерството на екологията очакват, че до края на периода – до края на 2023 г., може би ще достигнат до изпълнение от над 95 процента.

Той уточни и че има и още един друг въпрос, който са обсъждали в Министерския съвет и който вероятно ще бъде внесен като законодателно предложение в парламента. Той е свързан с констатацията, че по много оперативни програми, по които трябва да се провеждат обществени поръчки, с тежки процедури, като например различни инфраструктурни проекти, тяхното реализиране се точи години наред заради обжалвания в съда. Министърът даде пример с българо-гръцкия интерконектор, при който трябвало дори да се промени законодателството ни, за да се пресекат недобросъвестни опити за обжалване.

Коментирайки следващия период на Оперативната програма, Юлиян Попов сподели с членовете на комисията, че неговото желание е във все по-голяма степен България да използва публичните финанси като лост за инвестиции, но също така добави, че при договаряне с бенефициенти трябва все по-сериозно и настоятелно да се поставя въпросът за бизнес логиката и бизнес плана на въпросните инвестиции.

Според Попов е погрешно очакването, че европейските средства ще бъдат едва ли не частична компенсация на слабости и дупки в бюджета.

По отношение на Плана за възстановяване и устойчивост министър Попов посочи, че от ведомството му имат малко сложни взаимоотношения с въпросната програма. Причината – в бизнес плана не е предвидена възможност за възвръщане на направените инвестиции. Той добави и че от министерството му са имали да изпълнят три проекта по Плана за възстановяване и устойчивост, което обаче няма да се случи.

По единия проект е трябвало да дефинират специфични цели за защитените зони. Другият бил свързан със с биоразнообразието и с Агенция за горите и оттам с подмяна на неадекватните засаждания. В него имало два други компонента, които ще отпаднат по ред причини, които министърът не посочи. Единият компонент е свързан със зоологически градини, а другият – с влажни зони.

По отношение на третия проект министър Юлиян Попов коментира, че той е много интересен и е свързан с цифровизацията на управлението на водния ресурс. Този проект бил включен от Министерския съвет в списъка на проектите по ПВУ, които Министерството на финансите иска да оттегли. Отчасти това е свързано с факта, че още през януари, когато Министерството на околната среда и водите е уведомило Министерството на финансите, че има много сериозен проблем с този проект заради нотификацията за държавна помощ. От друга страна проблемът бил свързан с участието на държавни дружества, за които трябвало да се закупят различни устройства като водомери и т.н., не навлезе в подробности министърът на екологията.

След като дружествата разбрали, че става въпрос за някаккъв вид служебна помощ, те започнали да се оттеглят.

По повод третия проект, министърът посочи, че още през януари предшествениците му са информирали Министерския съвет, че има сериозен проблем с нотификацията за държавна помощ – трябва да се закупят устройства, водомери. След като дружествата разбират, че това няма да е чист грант, от Министерството на екологията започват да се борят да спасят проекта, който е свързан с дигитализацията на метеорологичната система, която не е никак маловажна, особено от гледна точка на случилото се в Царево при поройния дъжд.

“Ситуацията бе такава, че Министерството на финансите трябваше да отреже 1.1 млрд. за този проект, но ние защитихме неговата значимост”, обясни Попов.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Разбираме конюнктурата, но политзапоят около Руската църква отива към оливане. По заръка на прокуратурата ДАНС ще проверява извършено ли престъпление при придобиването й от Москва. Щели да извършват разпити, да събират документи и да искат становище от дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет. Нищо, че като започнем от него никой досега не е повдигал въпроса за собствеността на храма.

Всеки юрист знае какво чудо е прокуратурата да се заеме с разследване на граждански правоотношения. Сега обаче напират да търсят криминални деяния в същината им от римско време – вещното право, в основата на което е въпросът за собствеността. Е, заместник-градският прокурор Христо Кръстев каза, че прокуратурата не може да каже кой е собственик на храма, нито кой има право да извършва религиозни обреди и да отвори църквата отново. Но ще проверяват издълбоко как са придобити парцелът и църковната сграда върху него.

„Ще изследваме дали в представените документи има такива, които са неистински, дали има създадено заблуждение у длъжностни лица или нарушение на служебни задължения при проверката на издаването на констативния нотариален акт и след това ще се произнесем дали с документите всичко е наред. След това, ако държавата или църквата претендират за собственост на храма и на парцела, следва да се заведат граждански дела“, заяви Кръстев.

И от правосъдното министерство се хвърлят на работа чрез “задълбочена проверка”. Да, имало констативен нотариален акт за собственост от 1997 г., съставен по молба на руския посланик въз основа на крепостен акт от преди век, но на Агенцията по вписванията не й било работа да се обажда за това пред медиите. В нотариалния акт не било описано да са представени документи и доказателства за строителството и правоприемството между Руското царско дипломатическо агентство и посолството на Русия. А понеже след изтичане на 100-годишен срок крепостният акт не е публично достъпен и не се съхранява в Имотния регистър, ще го търсят в държавните архиви.

Междувременно едни архиереи предлагат коктейл от канонични аргументи, за да докажат че собствеността не можело да бъде считана за руска. Други пък ги вразумяват, че има разлика между духовна юрисдикция и чисто материална собственост. Двете патриаршии никога не са имали спорове в тази насока, само дето по някое време преди години никой не разбрал защо българските свещеници бил изцяло подменени с руски. И знаем защо – защото Русия имаше страховит статут на Големия началник както по време на тоталитарния режим, така и в безвремието на прехода.

Сега е в силата си друг Голям началник и, разбира се, пак се оливаме. Защото никой не спори, че земята под църквата е дарена от българската държава на руската като благодарност за победоносната освободителна война. Нито пък някой вади доказателства за собственост върху сградата отделно от парцела. Затова питаме, как българската държава ще доказва правата си в едно бъдещо гражданско дело по Закона за собствеността и Гражданския процесуален кодекс. С духовно-канонични аргументи ли?!

В тази връзка за пореден път съветваме прокуратурата и всички власти да проверят и разследват задълбочено гаврата с правосъдието по делата с царските имоти. Там има много хора, които да бъдат питани кой насили съдилищата да обърнат по средата практиката и хода на спечелените вече от държавата дела за Врана и Царска Бистрица в полза на Симеон, Калина и фамилия. Съдебно-корупционен позор, който няма да бъде заличен следващите 100 години преди да бъде архивиран.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Археолози разкриха римски езически храм от III-IV век в района на древното светилище на Орфей край село Татул. Те попаднаха на него при разкопки на ранно християнска църква, за която има сведения от 30-те години на миналия век. 

Храмът е бил много голям, каза ръководителят на разкопките при Татул професор Николай Овчаров.

“Почти квадратна сграда, с размери приблизително 10 на 11 метра, вход – монументален, от запад, прагът е запазен. Между вилата и храма е имало алея, по която са минавали тържествените шествия. Веднага след приемането, което в Източните Родопи става в самия край на IV и началото на V век, е разрушен старият езически храм и върху него е построена еднокорабна християнска базилика”, обясни той.

Разкопките край село Татул бяха финансирани от общината в Момчилград. Има идея местната администрация, съвместно с Кърджали, да се включи и в проучването на Перперикон. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]