След пресконференцията, която даде министър-председателят акад. Николай Денков в сградата на Министерския съвет, от Българската аграрна камара разпратиха специално изявление до медиите.

Писмото е подписано от Светлана Боянова, изпълнителен директор на Българската аграрна камара.

Публикуваме го без съкращения:

По повод заявеното от министър-председателя акад. Николай Денков на брифинг във връзка с предстоящите протести заради решението да отпадне забраната за внос на украински селскостопански стоки Българската аграрна камара заявява:

Като невярно определяме твърдението на премиера, че всички присъстващи на срещата организации са подкрепили отпадането на ограниченията за Украйна.

Уточняваме, че министърът на земеделието не е присъствал на тази среща, а беше представен от негов заместник. На присъстващите производители бе съобщено, че при отпадане на забраната за внос ще поевтинее фуражът.

Всъщност цената на фуража се определя от фуражните заводи – до момента цената за земеделските производители не се е променяла. Не на последно място, за да може да твърди, че присъстващите са одобрили отпадането на вноса, би трябвало да има протоколирано гласуване, а такова няма.

Акад. Денков съобщи, че е имало още срещи под формата на Консултативни съвети, но тъй като тези формати се провеждат по един непродуктивен начин до момента те са безрезултатни. По Стратегическия план по земеделието не е имало нито една среща на Комитета по наблюдение до сега и министерството на земеделието не е разработило исканите от земеделците изменения в него. По тази причина все още не може да има заседание на Комитета за наблюдение, т.е. по плана не се работи.

Във връзка с поканата за разговор, в който правителството да обясни какъв е смисълът на споразумението между ЕК и Украйна и заедно да се търси решение, както твърди премиерът, заявяваме най-отговорно, че никой не ни канил на такъв разговор. Поискахме среща с министър-председателя, финансовия министър и министъра на земеделието, която да се проведе до 15 септември 2023 г., но така и не получихме отговор.

В петък (15 септември) ни поканиха за среща в събота, но ние отказахме, защото решението на Народното събрание за украински внос бе вече факт и ние отговорихме, че очакваме акад. Денков за разговор по време на протестите.

Що се отнася до засиления контрол и проверките на БАБХ на стоките внос от Украйна и други трети страни бихме могли да потвърдим, че тези проверки са задължителни по закон и държавата е отговорна за прецизното им извършване.

Може само да оказваме пълно съдействие, когато това се отнася до българската продукция. Бихме искали да подчертаем, че вносът от трети страни подбива цените на българските производители и влияе върху изкупуването на българската продукция и тя престава да бъде изкупувана.

Това се отнася особено за вноса на плодове и зеленчуци, включително оранжерийна продукция, грозде, картофи, мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, живи животни, мед и пчелни продукти.

В Българската аграрна камара членуват 13 асоциации с над 10 000 земеделски производители. Това са Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), Браншова камара “Плодове и зеленчуци”, Добруджански овощарски съюз, Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я), Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП), Национално сдружение на българските лозари (НСБЛ), Национална асоциация на картофопроизводителите (НАК), Национална асоциация на тютюнопроизводителите – 2010 (НАТ-2010), Национална овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), Асоциация на българските биволовъди, Федерация на развъдните организации в говедовъдството, Асоциация „Професионално пчеларство“ и Българска асоциация на организации на производители на мед и пчелни продукти.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

„Уважавам труда на хората, които произвеждат продуктите, с които всички ние се храним. Винаги съм готов да работя с тези от тях, които искат да работят с правителството, за да намираме заедно решения на техните проблеми. На тези хора съм готов да се извиня, ако са се почувствали
засегнати, въпреки че думите ми не бяха насочени към тях.“

Това обяви премиерът академик Николай Денков на извънредна пресконференция в Министерския съвет в отговор на журналистически въпрос, отнасящ се до репликата му: “Аз с терористи не преговарям”.

След това премиерът добави: „Не виждам за какво да се извинявам на другите, които въпреки милиардните годишни субсидии и помощи, с които си построиха вили и си купиха яхти и скъпи автомобили, забравиха помощта от Европейския съюз и от държавата, отказаха диалог с правителството и поставиха ултиматуми за блокади на гранични пунктове, пътни артерии и центъра на столицата“.

Той призова в следващите дни всеки земеделски производител да реши към коя от тези две групи принадлежи.

Но поводът, заради който премиерът свика извънредната пресконференция в Министерския съвет бе, да обяви, че основният проблем на земеделските производители, които се готвят да протестират в следващите дни, вече има решение.

По думите му то се съдържа в споразумението между Европейската комисия и Украйна. Пред Европейската комисия Украйна е поела задължението да въведе временни ограничения при износа на селскостопанска продукция за всяка отделна държава членка на ЕС, така че да не наводни нейния пазар с излишни стоки.
В тази връзка Денков два пъти лично е разговарял с украинския премиер Денис Шмигал.

„От нас се очаква да определим какви количества от кои продукти може да поеме българският пазар. Искаме да направим оценката след разговор с браншовите организации в съответните подсектори. Именно по тази тема първо министърът на земеделието и храните, а след това и аз – поканихме земеделските производители на среща, която те отказаха“, обясни министър-председателят.
„Вместо да се отзоват на поканите, те поставиха ултиматуми и отправиха заплахи, които всъщност пречат проблемите да бъдат решени. Въпреки това ние оставаме с протегната ръка към сектора и сме готови за разговор, веднага щом браншовите организации са готови за конструктивен диалог“, подчерта акад. Денков.
Правителството никога не е отказвало разговори с аграрния сектор.
Още на 25 юли премиерът, министърът на финансите и заместник-министър на земеделието и храните се срещнаха с представители на 35 организации в животновъдния сектор.

„Тогава огромното мнозинство от тези производители се обявиха за освобождаване на вноса от Украйна“, припомни министър-председателят.
Освен това представители на протестиращите сега браншови организации са участвали в пет консултативни съвета в земеделското министерство от началото на август до средата на септември 2023 година.

Те са част също от работните групи по Стратегическия план за земеделие и са в постоянен контакт с Министерството на земеделието и храните и министър Кирил Вътев.

„Както и досега, кабинетът е готов за диалог с представителите на всеки един подсектор в земеделието, за да се види какви са специфичните му проблеми и къде точно трябва да се окаже помощ“, за пореден път заяви акад. Денков.
В България не се допускат и няма да се допускат продукти, вредни за здравето. Има и ще има стриктни проверки на вноса за всички показатели по европейските стандарти, включително по всички рискови показатели, свързани с войната в Украйна, стана ясно още на брифинга в Министерския съвет.
От 1 октомври м.г. до влизането на забраната за внос в сила на 3 май т.г. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е анализирала 575 пратки зърно – внос от Украйна в България. В нито една не е установено наличие на вредни вещества. Единствено в една пратка от 40 тона има
установени складови вредители. Цялото количество е върнато в Украйна.
С падането на забраната, което ще стане от утре, 18 септември 2023 г., БАБХ ще извършва допълнителен контрол на храните с произход Украйна, внесени на територията на Република България.
Кабинетът вече работи върху промяна в методиката за субсидиране на земеделското производство. Целта е да бъдат подпомагани повече малките и средните производители на традиционни български култури, които изчезнаха от пазара – зеленчуци и плодове, месо, мляко и мед.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Белгийският премиер Александър де Кроо ще представи проектосанкции за вноса на руски диаманти следващия вторник в кулоарите на Общото събрание на ООН. Това съобщава вестник Le Soir.

По информация на изданието, Белгия е оглавила инициативата за въвеждане на забрана за внос на руски диаманти. Преди това белгийската страна се противопостави на ограниченията върху руската диамантена минна индустрия, тъй като забраната може да засегне търговията с диаманти в Антверпен – „глобалния център на диамантите“.

По-рано Ройтерс съобщи, позовавайки се на източник, че се очаква страните от Групата на седемте (G7) да обявят забрана на доставките на руски диаманти през следващите две до три седмици. Белгия предложи план за проследяване на необработени скъпоценни камъни и тяхното шлифоване.

През 2022 г. Съединените щати въведоха забрана за внос на нешлифовани руски диаманти и диаманти, обработени в Руската федерация. В началото на септември ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че ЕС също работи върху санкции срещу руската диамантена индустрия.

В свой материал New York Times съобщи, че страните от Г-7, както и държавите от ЕС, възнамеряват напълно да забранят закупуването на диаманти от Руската федерация от януари 2024 година.

Руската компания “АЛРОСА”, която е един от най-големите производители на диаманти, вече е под санкции на САЩ и Великобритания.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

От 10 до 17 септември за 21 път се проведе традиционната инициатива на фондация “Атанас Буров” – Лятно училище за студенти. Темата на тазгодишното училище бе “Съвременни тенденции в банкирането”. Програмата включваше теми като Ораганизация на работата в съвременните финансови институуции, Управление и монетизация на данните, Консолидация в банковия сектор, Иновации в банкирането, Дигитализация на банковите услуги, Управление на риска, Управление на проекти и програми в банките, ESG, Регулации, Защита от измами и др. Академичният ръководител – г-н Стефан Иванов – настоятел на фондацията и директор “Стратегически, кредитен и интегриран риск”в УниКредит Булбанк бе поканил за лектори в Лятното училище изявени професионалисти в банковата сфера като Борислав Бангеев, Радостин Денев, Даниел Джолев, Георги Йорданов и Иван Чолев от УниКредит Булбанк, Цветослав Ангелов от БНБ, Димитър Дилов и Пламен Димитров от Банка ДСК, Добромир Добрев и Константин Панайотов от ОББ, Благовест Маламов от ПИБ, Тодор Плугчиев от Пощенска банка и г-жа Таня Карагеоргиева от Делойт България.

В практическата част на програмата на студентите участници в училещето бяха зададени два казуса и те (разпределени в 4 екипа) работиха върху решаването им и в края на Лятното училище презентираха своите решения на казусите.

Фондация “Атанас Буров” изказва своята огромна благодарност към всички участници в инициативата – лектори и студенти.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]