Родителите знаят какви разходи и нужди има детето. Съветът ми е да се дава малко отгоре, каза инвестиционният директор във фонд за дялови инвестиции ...
“Искам да кажа нещо принципно за развитието на българското земеделие. Нашата позиция винаги е била, че по-голяма част от субсидиите трябва да се преразпределят към производство на плодове, зеленчуци, мляко и месо. Твърде много и европейски, и национални средства се отделят за зърнопроизводство”. Това заяви председателят на БСП Корнелия Нинова в предаването “Неделя 150” по БНР.
През 90-те години на миналия век производството на плодове и зеленчуци български формираше около 25-27% от общото земеделско производство. В момента е между 1 и 2 процента. Всички знаем, че се храним с вносни плодове и зеленчуци. “Има дисбаланс в сектор земеделие. И този дисбаланс трябва да бъде решен с държавна и последователна политика като се преразпределят по-разумно средствата за отделните браншове”, казва Корнелия Нинова.
Тя определя решението на правителството и парламента за вдигане на ветото за внос на жито от Украйна Нинова като предателство на националния интерес. “Прави впечатление, че Полша, Словакия, Унгария, които са ястреби в подкрепата за Украйна – този път защитиха собствените си национални интереси, икономиката и земеделието си. Този проблем има европейско измерение. Защото 4 пъти нашия министър на земеделието е заявявал позиция против вдигането на забраната. И изведнъж по някакви неясни причини това отношение се променя. Едва ли с това ще спечелим оттук нататък подкрепата на този източноевропейски блок от държави, които трудно, но правилно се обединихме тогава”, коментира лидерът на социалистите.
Според нея твърдението, че това ще понижи цените на хляба и хлебните изделия – е лъжа. А и днес хлебопроизводителите обявиха, че няма да вложат украинско зърно в българското производство.
Сръбският президент Александър Вучич заяви, че Европейският съюз (ЕС), който бързо инициира процеса за приемане на Киев в организацията, показва на страната подкрепа, на каквато Балканите никога не са се радвали. Той говори за това в интервю за Financial Times.
„Нямам нищо против украинците. Въпреки това, нивото на подкрепа, което ЕС предоставя на Украйна, предоставяйки й статут на кандидат година след като е подала молбата си и вероятно започва преговори за членство през следващата година, демонстрира ниво на подкрепа, което ние нямахме“, казва Вучич.
Той подчертава, че способността на ЕС да приема нови държави се е влошила. Според Вучич, ЕС е разделен на държави донори и държави, които вземат пари от тях. „Нито една от двете групи не би искала да види повече държави в списъка за плащане“, отбелязва Вучич.
Според сръбския президент, че забавянето на присъединяването на Белград към Европейския съюз не отговаря на реалното състояние на нещата в страната.
В началото на септември Киев обяви готовността си да се присъедини към Европейския съюз през следващите две години. Според вицепремиера по европейската и евроатлантическата интеграция на Украйна Олга Стефанишина ходът на войната в Украина ще определи политическия момент за предоставяне на Киев за членство в Европейския съюз. Тя смята, че украинските власти след края на военните действия ще трябва да свършат десет пъти повече работа, отколкото сега, за да се присъединят бързо към Европейския съюз.
Преди това и сръбският премиер Ана Бърнабич заяви, че не е уверена във възможността страната да получи пълноправно членство в Европейския съюз през 2030 година.
По-рано заместник-председателят на Европейската комисия и върховен представител по външните работи на Европейския съюз Жозеп Борел обяви, че ЕС трябва да се подготви да приеме още 10 държави.
В последния – 70-и брой на списание “Banker Special” Н. Пр. г-жа Саянаа Лхагвасурен, посланик на Монголия в България, споделя пред Силвия Джагарова и Калоян Атанасов своите впечатления от страната ни.
Н. Пр. г-жа Саянаа Лхагвасурен е посланик на Монголия в България от 17 декември 2021 година. Между 2014 г. и 2021 г. г-жа Лхагвасурен работи за Правителството на Монголия като началник на кабинета и старши съветник на заместник министър-председателя и съветник на заместник министър-председателя относно външната политика и управлението на извънредните ситуации.
Носител е на наградите Golden Polar Star и Honorable Order of Red Banner of Labor.
Ваше Превъзходителство, Вие сте посланик на Монголия в България от декември 2021 година. Какви впечатления придобихте от страната ни досега?
Обичам да изследвам България, тъй като страната ви не спира да ме удивлява с богатото си историческо, културно, религиозно, етническо и географско разнообразие. Всеки регион, всеки град и всяко село има своята уникалност. Колкото повече пътувам, толкова повече българи срещам, научавам и виждам нещо красиво. Обичам да пътувам из България. За година и половина, откакто живея тук, съм била на много места, но посещенията ми в Националния исторически музей и Националния природонаучен музей ми показаха, че имам много още да уча как да ценя тази красива страна.
Близки ли са българите и монголците като манталитет и мироглед?
Откакто съм в България, много българи са ми казвали, че ние – монголците и българите, имаме общи исторически корени. Смятам, че това твърдение не е безпочвено. Когато бях в Плиска и посетих местния музей, видях жилище, което е подобно на “гер” – монголски тип жилище, където номадските хора са живели от поколения, а дори и сега в селските ни райони хората живеят в “герс”.
Споделяме и възхищението от силата, славата и красотата на конете и вече близо 20 години нашето посолство организира съвместно с Община Своге състезанията по конни надбягвания всяка година на Тодоровден.
Има някои прилики дори в имената на географските области и топоними. Например, когато бях в град Бургас, се замислих дали името на града има някаква връзка с една монголска дума “бургас”, която означава “храсти и дървета”.
От друга страна смятам, че монголците и българите са много сходни по своите лични качества и народопсихология – ние сме отворени, лесни за общуване и обичаме да проявяваме гостоприемството си. Бях благословена със сърдечното приятелство и сътрудничество от страна на българските си колеги и приятели. Използвам тази възможност, за да благодаря на всеки български приятел и колега за приятелството и подкрепата.
Как се развиват нашите двустранни икономически, политически и културни отношения? В кои области сте доволни от постигнатите резултати и къде има нужда от подобрение?
Монголия и България имат дългогодишни приятелски отношения и сътрудничество, датиращи от 1950 г., когато нашите страни установяват дипломатически отношения. Много монголци са учили в български университети в областта на селското стопанство, минното дело, медицината, музикалните изкуства, инженерството и бизнес управлението. Дори сега имаме около 20 студенти в София, Благоевград, Пловдив и Стара Загора, някои от които учат в рамките на междуправителствената програма за сътрудничество в областта на културата, образованието, науката и спорта.
България подкрепи изграждането на нашата месопреработвателна, кожарска и минна промишленост, а скоро ще подновим сътрудничеството си в селскостопанския сектор чрез междуправителствената програма за техническа помощ в Монголия. Вярвам, че една от новите посоки на двустранното сътрудничество може да бъде организирането на съвместни изследвания на монголски и български историци. Работим върху установяването на партньорство между националните ни архиви и националните библиотеки, което ще бъде инструмент за изучаване на дълбоките исторически корени на нашите отношения, датиращи още от древността.
Щастлива съм да споделя с вас, че през 2022 г. нашето посолство допринесе за подписването на меморандумите за разбирателство между Монголската информационна агенция и Българската телеграфна агенция, както и между Монголската национална телевизия и радио и Българската национална телевизия, които позволиха двустранен обмен на медийно съдържание. Така монголците и българите ще научат повече за двете страни.
Инвестират ли монголски компании в България, както и български в Монголия?
Това е областта, в която трябва да работим повече, за да сме сигурни, че монголците и българите взаимно разбират какви са възможностите за инвестиции. Докато търговско-икономическите ни отношения бяха изключително динамични до 90-е години на миналия век, през последните години се наблюдава забавяне в тази област.
Въпреки това се радвам да споделя с вас скорошната новина от 3 май 2023 г., когато компаниите APU Dairy от Монголия и LB Bulgaricum от България подписаха споразумение за сътрудничество в млечната промишленост.
Така Монголия стана втората страна в Азия след Япония, която закупи лиценза на българската млечна технология, за да я използва в местното си производство.
Някои български фирми вече се обърнаха към нашето посолство, за да потърсят подкрепа за установяване на партньорство с монголски компании в областта на транспорта, търговията със стоки, туризма, културния обмен. Надяваме се, че това е само началото на подновяването на двустранното ни сътрудничество.
Например, съвсем наскоро се срещнах с български предприемачи, които току-що бяха посетили Монголия този май и те са подписали споразумение за сътрудничество с монголски туроператори за организиране на исторически и медицински туризъм в Монголия за българи.
Обсъждаме с Българската търговско-промишлена палата как да предприемем конкретни стъпки, за да дадем възможност на българските компании да научат за бизнес и инвестиционните възможности в Монголия.
Какво не знаят българите за Монголия? Как бихте представили страната си като туристическа дестинация?
Когато се срещам с българи, разбирам, че всеки тук знае някои неща от монголската история и култура, но хората искат да научат повече за сегашното развитие на страната ни и за туристическите дестинации. Мисля, че това се случва и в други страни. Правителството на Монголия обяви програмата “Добре дошли в Монголия” 2023 – 2025. С нея гражданите на 34 държави, включително и България, се освобождават от изисквания да имат туристическа виза, ако пътуват до Монголия с цел туризъм в периода 4 януари 2023 г. – 31 декември 2025 година. Надяваме се, че много българи ще пътуват до моята страна и ще се насладят на красотата на вечното синьо небе, докато прекосяват пустинята Гоби на юг, или на гъстите гори и живописни планини в средна Монголия, грандиозните планини, издигащи се на 5000 метра височина на запас, с великолепните езера на север, степите на изток…
Всеки може да изследва богатството на древната ни история и култура, както и на съвременното развитие на нашата прекрасна страна.
Спортувате ли, имате ли хоби, на което държите?
Тъй като съм монголка, обичам да яздя коне. В селските райони на Монголия е традиция едно 3-годишно дете да се качва на кон, за да може да посети баба си и дядо си за празненствата по случай Лунарната Нова година и да получи своите подаръци. Тук в България конете са много по-високи от монголските, затова ходя на обучение по езда.
Надявам се един ден да мога да ги яздя свободно по долините на България, както го правя в Монголия. Освен това обичам да чета книги, да пътувам и да гледам исторически документални филми.
Разговора водиха Силвия Джагарова и Калоян Атанасов
Автомобил се озова на ръба на скалите край Тюленово, научи Varna24.bg. От кадри в социалните мрежи се вижда как колата е на косъм да падне в морето. ...
Нобеловата фондация реши да увеличи размера на своите награди с 1 милион шведски крони (около 90 хиляди долара). Това се съобщава на сайта на организацията.
Както се посочва в изявлението, промените ще засегнат всяка категория на Нобеловата награда. В същото време представители на фонда подчертаха, че през 2020 г. размерът на наградните плащания вече се е увеличил и възлиза на 10 милиона шведски крони (около 894 хиляди долара).
„Нобеловата фондация реши, че размерът на Нобеловата награда за 2023 г. ще бъде 11 милиона крони (около 984 хиляди долара)“, се казва в изявлението.
На 1 септември Нобеловата фондация обяви, че възнамерява да покани на церемонията по награждаването представители на всички държави, чиито дипломатически мисии работят в Швеция и Норвегия. Говориха и за Русия, Беларус и Иран.
Още на следващия ден обаче организацията оттегли поканите, изпратени до посланиците от Москва, Минск и Техеран. Представители на фонда обясниха тази ситуация като прекалено остра реакция от страна на Стокхолм. В съответното изявление се подчертава, че недоволството на шведските власти „напълно засенчва“ първоначалното решение на организацията.
Нòбеловата награда се присъжда всяка година на хора, които са провели забележителна научноизследователска работа, разработили са впечатляващи методи или умения, или са направили изключителен принос за развитието на обществото в областите физикеа, химия, литература, мир и медицина или физиология. Днес мнозина смятат, че това е най-голямото световно признание. Наградените с наградата се наричат Нобелови лауреати.
Наградите започват да се раздават съгласно завещанието на Алфред нобел, шведски индустриалец и изобретател на динамита. Той подписва завещанието си в Шведско-норвежкия клуб в Париж на 27 ноември 1895 година. Подбудите му са свързани с шока от пораженията, до които е довело неговото изобретение и желанието да бъдат възнаградени хората, които служат на човечеството.
Първата Нобелова награда е връчена на 10 декември 1901 г., пет години след смъртта на Нобел.
Церемонията по връчването на Нобеловите награди по традиция се насрочва на 10 декември, годишнината от смъртта на Нобел, в Стокхолм и Осло. От 1902 г. насам всички награди, с изключение на наградата за мир, се връчват в Стокхолм, в Концертната зала, от краля на Швеция.
Втората поредна година на богата реколта от пшеница в Русия засилва позицията й на най-едър световен износител, но същевременно отслабва ценовия натиск, редизвикан от разпореденото от Кремъл нахлуване в Украйна. Войната, включително блокадите и бомбардировките на пристанищните съоръжения, спъва експорта на украински храни и помага на Москва да укрепи доминиращото си положение на глобалния житен пазар. Което се потвърждава и от рекордните руски зърнени пратки зад граница на търговците, успели да преодолеят финансовите и логистични предизвикатетва, възникнали след инвазията.
Препълнените със зърно руски пристанища обаче са златна възможност за потребителите на пшеница, притиснати до стената от кризата за издръжка на живота, под формата на най-ниските цени от почти три години насам. Въпреки усилията на Кремъл да се възползва от положението като качи цените на житото, за да увеличи постъпленията в хазната, котировките на пазара на фючърсни контракти в Чикаго са наполовина по-ниски отколкото след нападението на Русия над Украйна.
По оценка на Хелене Дюфло – зърнен анализатор в Strategie Grains, световн лидер за независими прогнози и анализи на селскостопански суровини – “в момента няма много конкуренти на руската пшеница” и “Русия определя цените”.
В тези условия на депресирани котировки от преситените пазари, Москва се опитва да използва доминиращата си позиция, за да оформи ценови под, който не само ще успокои руските селски стопани, разтревожени от падащите печалби, но и ще увеличи приходите в държавната хазна от генерираните по-големи данъци. Запознати с въпроса лица твърдят, че руското правителство се старае да задейства неформален ценови под за износа, което принуждавало някои търговци да предоговарят или дори да анулират сделки. Тази мярка можела да се случи, ако Москва откаже да издаде документи за износ за товарите с по-ниски цени, посочват пожелалите анонимност източници.
Въпреки това приложението й изглежда доста спорно. През този месец Египет договори огромно количество руска пшеница в частна сделка на цена под неофициалния под на публичните търгове. А няколко дни по-късно Кайро посочи, че търговецът може да получи разрешение за доставка на зърно с различен от руския произход. Което позволява на руското министерство на земеделието да защити репутацията си при операции под ценовия под, посочва Андрей Сизов – управляващ директор на фирмата за проучвания “СовЕкон”. Защото, “ако те не продават непременно руско жито, биха могли да нарушат въпросния лимит”.
Руското земеделско ведомство не е коментирало официално дали прилага официален ценови под за руското зърно. А Едуард Зернин – шеф на Руския съюз на зърнените износители – уверява, че “всички защитават цените си, които се диктуват от увеличените производствени разходи”.
Независимо от всичко, ценовият под е още един знак, че Кремъл се опитва да затегне контрола върху износа на руски зърнени култури и оттам – върху глобалния пазар.
Международните търговски къщи напуснаха Русия преди няколко месеца под натиска на обществените критики. Москва пък се опитва да привлече купувачи в Африка и Близкия изток като същевременно изолира Украйна като разрушава експортната й инфраструктура и смесва реколта от окупираните райони със обствените си суровини.
Признавайки доминиращата роля на Русия на пазара на пшеница, американското министерство на земеделието увеличи през седмицата пронозата си руския износ и същевременно понижи собствените си предвиждания за глобалните доставки. Защото “железният и конкурентно остойностен руски експорт е основен фактор за нагласите на износителите от други ключови производители през последните месеци”, посочва Александър Каравайцев – старши икономист в Международния зърнен съвет. По оценка на организацията от август, благодарение на поредната щедра реколта, износът на пшеница за 2023-2024-а от Русия ще са доближи до 50 млн. тона. Европейският съюз ще експортира 35 млн. тона, Канада – 25 млн. тона, Австралия – 20 млн. тона, Съединените щати – малко под 20 млн. тона, и Аржентина – около 12 млн. тона.
За мен е обидно за здравия разум да си мислим, че на хора като Кирил Петков, Асен Василев и Бойко Борисов някой като Алексей Петров може да им влезе ...
Червени камби, внос от Полша, удариха 5,50 лв. за кг в супермаркет в столицата. Червен пипер в касетка пък се предлагаше за 3,99 лв., докато зеленият ...
Германия трябва да продължи да увеличава разходите за отбрана и да ги върне към нивата от Студената война. Това заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в интервю, публикувано във вестниците на редакционната група Funke.
„С нарастването на напрежението разходите за отбрана трябва да бъдат увеличени. По време на Студената война, при Конрад Аденауер /германски канцлер 1949-1963 г./ или Вили Бранд /канцлер 1969-1974 г./, разходите за отбрана бяха между 3% и 4% от БВП”, коментира Столтенберг. „Направихме го тогава и трябва да го направим отново сега.”
Германия очаква да харчи 2% от БВП за отбрана от следващата година. Това ще стане възможно благодарение на средства от специален фонд от 100 милиарда евро, който беше сформиран през февруари 2022 година.
Шефът на британското външно министерство Джеймс Клевърли заяви, че Лондон не трябва да прекъсва отношенията с Пекин въпреки политическите различия и шпионските скандали. Това той казва в интервю за Sky News.
„Има хора, които препоръчват да се игнорира Китай, да се преструват, че не съществува, да не се говори с него, да няма посолство в Пекин и да няма китайско посолство в Обединеното кралство. Това не е убедителна алтернатива“, отбелязва Клевърли.
Британският външен министър посочва, че отношенията между Китай и Великобритания изглеждат “трудни” и именно в такива условия е необходимо да се поддържат лични комуникации.
Преди това Великобритания обвини Китай в вербуване на държавни служители за шпионаж. Китайски шпиони се опитвали да вербуват британски служители като част от операции за достъп до чувствителна и чувствителна информация, според правителствен доклад.
Вестник The Times пък съобщи, че британската полиция е задържала служител на парламента по подозрение в шпионаж в полза на Китай. Полицейски служители за борба с тероризма задържаха заподозрения в Единбург и претърсиха апартамента му в Лондон. Според служителите на реда обвиняемият преди това е живял в Китай и е възможно да е бил вербуван там.
Европейската комисия планира да задължи организациите, които получават дивиденти от замразени руски активи, да насочват по-голямата част от печалбите към бюджета на Европейския съюз. Това съобщава Bloomberg.
Очаква се решението на европейските политици да донесе около няколко милиарда евро в бюджета на общността.
Агенцията уточнява, че представители на ЕС на среща с представители на Германия, Франция, Испания, Италия и Белгия са предложили да се въведе данък върху печалбите от блокирани активи на Банката на Русия. Общият размер на руските активи е около 200 милиарда евро.
Повечето конфискувани активи на Русия са в пари и депозити, а останалите са в облигации. Известно е, че по-голямата част от ценните книжа се съхраняват в белгийския депозитар Euroclear. През първото тримесечие на тази година печалбата на финансовата група от руски активи възлиза на 750 милиона евро. Ако инициативата за конфискуване на лихви върху руски активи бъде подкрепена, това може да донесе почти 3 млрд. евро.
Към момента работната група вече е одобрила поетапното изпълнение на плана.
Някои политици се притесняват, че решението ще има отрицателно въздействие върху валутата на ЕС, тъй като подобни мерки биха могли да насърчат други притежатели на резерви да се откажат от еврото.
Европейският съюз спря да нарича руските бизнесмени “олигарси” при въвеждането на санкции. Това се казва на уебсайта на Официалния вестник на ЕС.
Отбелязва се, че думата „олигарх“ вече не се използва, когато се описват руснаците. Той беше заменен с израза „водещ бизнесмен“.
Според уеб сайта, Съвета на ЕС е направил промени в данните за 140 физически и 41 юридически лица от Русия, които са в черния списък.
По-рано Министерството на финансите на САЩ разшири санкциите срещу Русия.
