Дневни архиви: 09/09/2023
Скрепиха ли сглобката ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ?
Над 1300 души достигна броя на жертвите на земетресението в Мароко
Напрегната първа кастинг битка в „Игри на волята“
Хакери откраднали над 12 млн. лева от известна българска фирма
В Румъния са открити нови фрагменти от руски дрон
Нови сблъсъци в „Игри на волята“ 5 връщат най-добрите бивши участници на Арената
Българи остават блокирани в Гърция след наводненията
Тонове боклуци в Царево, може да плъзнат зарази?
Божков в отговор на Прокуратурата: Кой лъже
Вечерен виц: Влиза един в кръчма
Олег Николенко: Декларацията на Г-20 не е повод за гордост

Говорителят на украинското министерство на външните работи Олег Николенко написа във “Фейсбук” че текстът на декларацията от срещата на върха на Г-20 не е повод за гордост. Той разкритикува документа, тъй като в него не се споменава Русия и се избягва осъждането на Москва за войната в Украйна, предаде “Ройтерс”.
Николенко допълва, че ако Украйна беше участвала в срещата на Г-20, страните са щели да разберат по-добре ситуацията.
В документа в действителност Г-20 не осъжда руската инвазия в Украйна, но вместо това е записано общо искане нациите да уважават границите на другите.
„Призоваваме всички държави да спазват принципите на международното право, включително териториалната цялост и суверенитет, международното хуманитарно право и многостранната система, която защитава мира и стабилността“, се казва в декларацията.
„[Ние] приветстваме всички уместни и конструктивни инициативи, които подкрепят цялостния, справедлив и траен мир в Украйна“, продължават авторите на декларацията.
„Използването или заплахата за използване на ядрени оръжия е нещо недопустимо”, пише още в документа.
На миналогодишната среща на върха на Г-20 в Бали бе изработено общо становище, в което страните членки остро заклеймиха инвазията на Русия в Украйна. Представителите на руската делегация на срещата тогава разкритикуваха общата позиция.
източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]
Денят по диагонал – 9 септември 2023 г.

Група протестиращи се събраха край Паметника на Съветската армия и поискаха той да бъде премахнат от Княжеската градина, защото по думите им е възхвала на руските окупатори. Те развяваха български знамена и плакати с антикомунистически лозунги, заявявайки, че огромна част от българския народ не желаят комунистическите тотеми да продължават да оскверняват личното им пространство. Организатори на протеста бяха Българският национален съюз и движение “Боец”.
Божков се чувства застрашен, но ще прави политическо обединение

Завърналият се от Дубай Васил Божков даде пресконференция. На нея той обяви, че се чувства застрашен от лъжесвидетели и от тези, които управляват страната в сянка. Той обясни, че се е върнал в България, защото тук ситуацията е тежка и има едно огромно мълчаливо мнозинство, на което Борисов им е промил мозъците, че от тях нищо не зависи. Васил Божков даде заявка, че ще се опита да направи обединение на всички политически сили, които са против статуквото, за да вземат властта и да извадят Борисов от политиката, за да има България бъдеще.
Няма данни за пострадали българи при труса в Мароко

Няма официални данни за пострадали или загинали български граждани след земетресението в Мароко. Не са получени и сигнали и за български граждани, потърсили съдействие от посолството на България в град Рабат.
Броят на жертвите на мощното земетресение в Мароко достигна 1037 души, а над 1200 са ранените по данни на мароканското вътрешно министерство.
Доларът възнагради феновете си с рекордна поредица от седмични печалби

Изглеждащият неудържим възход на зелените пари донесе на доларовия спот индекс на агенция “Блумбърг” осма поредна печеливша седмица – най-дългият победен ход от 2005-а насам. Щатският борсов индекс S&P 500 приключи седмичната си търговия с повишение след тридневен спад. “Енвидиа” и “Тесла” ощетиха нишата на играчите с мегапазрана капитализация, докато “Епъл” изправи снага след “метежа”, заличил 190 млрд. щ. долара от пазарната му оценка няколко дни преди пускането на “Айфон 15”, на новите смартчасовници и на последните слушалки AirPods.
Бюджетът на Русия отново с излишък

Руският бюджет приключи август на излишък след като правителството ограничи разходите, а скокът на приходите извън постъпленията от продажби на суров петрол компенсираха спада на приноса на енергийните суровини. Августовският излишък е в размер на почти 456 млрд. рубли (4.7 млрд. щ. долара), по сметки на икономисти на агенция “Блумбърг”, направени въз основа на данните, публикувани от руското министерство на финансите на 8 септември.
В телевизионна изява само час преди появата им руският премиер Михаил Мишустин каза, че последният реализиран излишък е 230 млрд. рубли.
източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]
Прокуратурата отрече Васил Божков да е защитен свидетел
Евродепутат от ЕНП за Божков: Как с 19 обвинения се превръща в защитен свидетел
Как стресът вреди на красотата ни?
Министър Богданов: Рекорден стокообмен с Гърция за 5.9 млрд. евро

Стокообменът между България и Гърция е достигнал рекордни нива от 5.9 млрд. евро през 2022 година. Това е ръст от 30% в сравнение с 2021 година.
С тези думи министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов откри българската палата на 87-ия Солунски международен панаир, заедно с гръцкия си колега – министърът на националната икономика и финансите Констанинос Хадзидакис.
България е страна – почетен гост от на тазгодишното издание на изложението в град Солун.
От българска страна гости на събитието бяха министрите на финансите и туризма – Асен Василев и Зарица Динкова, както и представители на предприятия, организации и институции.
Двамата министри коментираха неограничените възможности за растеж, които България и Гърция могат да постигнат, надграждайки своя икономически и търговски потенциал.
„Гърция е важен търговски партньор на България“, подчерта министър Богданов и даде пример с това, че страната ни е атрактивна инвестиционна дестинация за гръцкия бизнес и в България присъствието на компании с гръцки капитал е над 18 000.
„Гръцките инвестиции в България достигат повече от 3 млрд. евро, като за 2023 г. преките чуждестранни инвестиции в България са с обем от над 300 млн. евро“, посочи Богданов. Той подчерта, че България и Гърция имат потенциал да създадат заедно регионален енергиен хъб за Югоизточна Европа. Той ще бъде с голямо значение не само за региона, но и за цяла Европа, подчерта икономическият министър.
От своя страна гръцкият му колега – министърът на националната икономика и финансите Констанинос Хадзидакис обяви, че България е втората по значимост дестинация за износ на стоки от гръцки предприемачи. И той сподели намеренията на Атина да продължи двустранното сътрудничество в секторите иновации, нови технологии и енергетика.
Двамата министри обиколиха българските щандове на 87-ия Солунски международен панаир. Тази година страната ни е представена от 60 български компании и организации от различни сектори. Министър Богданов обяви стартирането на два нови проекта – първите карго полети от страна на българската компания “Дронамикс” на гръцкия пазар и новата програма на Ендуросат за изстрелване в ниска орбита на сателитна констелация.
Гърция е първият пазар, на който “Дронамикс” ще започне търговски полети. Техен партньор в южната ни съседка е логистичната компания Golden Cargo, част от Golden Union.
Първите маршрути на “Дронамикс” в Гърция ще свържат Атина с Крит и с Кавала, като през 2024 г. предстои да се отворят и други дестинации, обслужвани от “Дронамикс” с дронове, произведени в България.
Програмата Bulgarian Sentinel Program на Ендуросат се очаква да стартира през 2024 година и да предостави огромни възможности за развитие на нови технологии за сигурност, наблюдение на околната среда и ранна превенция при бедствия и аварии.
В рамките на откриването, в своята реч министър Богданов изказа съболезнованията си на семействата на загиналите, пострадали от наводненията в България и Гърция.
Националното участие на България в 87-то издание на Солунския международен панаир се организира от Министерството на икономиката и индустрията. На българския национален щанд в Солун ще бъдат представени предприятия, организации и институции като Българската агенция за инвестиции (БАИ), Националната компания индустриални зони (НКИЗ), Българската академия на науките (БАН) и други.
На отделни щандове презентации на своята дейност ще имат десетки български компании от различни сектори като високи технологии и IT, фирми, свързани с хранително-вкусовата промишленост, с образование, транспорт, машиностроене и други.
източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]
Стефан Янев: Не ясно как се ръководи кабинетът „Денков – Габриел“
Гърция и България имат потенциал да се превърнат в енергиен хъб
Русия продължава да си държи на условията за зърнената сделка

Русия ще продължи да държи на условията си за връщане към черноморската зърнена сделка, от която се изтегли през юли, обяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от “Ройтерс”.
По-конкретно Москва настоява нейната държавна селскостопанска банка, а не, както предлага ООН – дъщерно дружество, да бъде свързана с международната система за банкови плащания SWIFT.
“Всички наши условия са ви отлично известни. Те не се нуждаят от тълкуване, те са абсолютно конкретни и абсолютно изпълними”, посочи Песков и продължи:
„Това е причината Русия да запазва своята отговорна, ясна и последователна позиция, която нееднократно е била заявявана от президента Владимир Путин”.
Черноморската зърнена сделка беше постигната с посредничеството на Турция и ООН през юли 2022 година. Тя даде възможност на Украйна да изнася зърно по море въпреки войната и така помогна за облекчаване на глобалната хранителна криза. Зърнената сделка беше придружена от споразумение за улесняване на руския износ на храни и торове – нещо, което според Москва не е изпълнено.
Откакто се отказа от зърнената сделка, Русия многократно бомбардира украински пристанища и складове за зърно, заради което Киев и някои западни държави обвиниха Кремъл, че използва храната като оръжие.
Безкомпромисната заявка, че Москва ще продължи да държи на условията си за зърнената сделка, идва пет дни, след като президентът Владимир Путин се срещна с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган и двамата обсъдиха проблема със зърното.
Според анализатори Русия сякаш се е почувствала насърчена от думите на Ердоган по време на въпросната среща, че Украйна трябва да “омекоти своите подходи” в преговорите за съживяване на сделката и да изнася повече зърно за Африка, а не за Европа.
От своя страна украинските власти обявиха, че няма да променят позицията си и няма да стават заложник на руското изнудване.
По отношение на проблема със SWIFT позицията на Русия е следната: Въпреки че санкциите, наложени от Запада, не засягат руския износ на зърно и торове, фирмите й се сблъскват с най-различни препятствия, засягащи достъпа до пристанища, застраховане, логистика и плащания. Включително държавната селскостопанска банка на Русия Rosselkhozbank е изключена от системата SWIFT.
Предложението на ООН е базирано в Люксембург дъщерно дружество на Rosselkhozbank да може незабавно да кандидатства към SWIFT за ефективно разрешаване на достъп за банката в рамките на 30 дни.
Песков обаче настоява, че в първоначалните условия за зърнената сделка било записано, че системата SWIFT ще бъде отворена за Rosselkhozbank, а не за нейното дъщерно дружество, и държи това да бъде спазено. Той обърна внимание, че руският президент ясно заявил, че в момента, в който условията им бъдат изпълнени, те веднага ще възобновят сделката.
източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]