Най-богатите петролни страни в света трябва да плащат данък върху извънредните печалби, за да помогнат на по-бедните държави в битката с изменението на климата, посочва бившият премиер на Великобритания Гордън Браун, предава BBC.
По думите му, страни като Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Норвегия се облагодетелстват от поскъпването на горивата през миналата година.
Според него, данъкът, който би събрал сума от порядъка на 25 млрд. долара, би могъл да засили перспективите относно сделка за климатичен фонд в подкрепа на по-бедните страни. Призивът на Браун идва преди предстоящата среща за климата COP 28 в Дубай, насрочена за месец ноември тази година.
Говорейки по време на срещата на ООН, посветена на климата, през миналата седмица в Ню Йорк, генералният секретар на организацията Антонио Гутериш предупреди, че световните лидери не се справят с усилията си за намаляване на въглеродните емисии.
Той призова страните, отделящи най-много емисии, да се съгласят за договор за климатична солидарност, чрез които да намалят емисиите и да подкрепят нововъзникващи икономики.
По думите на Гордън Браун, неговият план би предотвратил безизходицата и потенциалния срив по време на срещата COP 28 в Обединените арабски емирства (ОАЕ) – един от най-богатите производители на петрол.
Според него, „нефтодържавите“ са регистрирали „почти невъобразими печалби“ от покачването на цената на петрола през последните години, като петте най-богати – които включват и Кувейт – са удвоили приходите си от петрол през 2022 година.
Цитирайки данни от Международната агенция по енергетика (IEA), той казва, че глобалните приходи от петрол и газ са скочили от 1.5 трилиона долара преди COVID пандемията до безпрецедентните 4 трилиона долара.
„За да придадем контекст на тези необичайни цифри, 4 трилиона долара са 20 пъти целия световен бюджет за хуманитарна помощ. Този приход е толкова голям, че надвишава целия брутен вътрешен продукт на Великобритания”, казва той.
„Тези държави производители не са направили буквално нищо, за да спечелят тази безпрецедентна неочаквана печалба. Това представлява едно от най-големите трансфери на богатство от бедни към богати нации.”, посочва той.
Гордън Браун добавя, че високата цена на петрола и газа е била основният фактор за потенциалното тласкане на допълнителни 141 милиона души по света към крайна бедност, което е високият диапазон на оценка от научно проучване, проведено по-рано тази година.
Той призовава най-богатите петролни държави да дадат 3% от приходите си от износ – което се равнява на общо 25 милиарда долара за 2022 г., като казва, че „това е най-малкото, което могат да направят“.
Бившият министър-председател – посланик на ООН за глобалното образование и посланик на Световната здравна организация за глобалното финансиране на здравеопазването – казва, че „последиците от такъв грандиозен жест биха били огромни“.
„Ще дадем на раздираните от криза страни това, което липсваше на последните срещи на върха: надежда“, казва той.
Светът може да изпита недостиг на ключова суровина за зеления преход още през 2025 г. 
2.7 трилиона долара годишно струва постигането на въглеродна неутралност до 2050 г.
Очакват търсенето на уран за ядрени реактори да скочи с една трета до 2030 година

България да впише в официален документ 1 януари 2025 година като целева дата за членство в еврозоната. Това предвижда проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 168 на правителството от юли 2015 г. за създаване на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната. Документът е публикуван за обществено обсъждане правителствения сайт strategy.bg. Датата на приключване на общественото обсъждане е 23 октомври 2023 г.
С проекта за изменение се предлага да бъдат приети нормативни промени в Постановление № 168 на Министерския съвет от 2015 г. „с оглед създаването на предпоставки за по-ефективна и своевременна координация на управлението и изпълнението на подготовката на Република България за членство в еврозоната с оглед реализирането на целта България да въведе еврото от новата индикативна дата – 1 януари 2025 г.“

Предлага се актуализация на функциите и ръководството на някои от работните групи към Координационния съвет за подготовка на Република България, като същевременно се прави предложение за сформирането на нова подгрупа „Държавни ценни книжа“ към работна група „Макроикономически анализи и публични финанси“, която да отговаря за адаптирането на нормативната база и системите за работа с държавни ценни книжа от левове в евро, се посочва на сайта.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как влизането в еврозоната ще повлияе на кредитите?

Защо България може да влезе в еврозоната едва през 2027 година?
Ето какво може да поскъпне при приемането на еврото

Българите са на четвърто място измежду чуждите туристи в Турция. Това става ясно от статистика на Министерството на културата и туризма в Анкара.
Руснаците съставляват най-голямата група чуждестранни туристи. От януари до август 4,35 млн. руски граждани са посетили Турция, което представлява 13% от всички пристигащи чуждестранни туристи. През същия период на миналата година малко повече от 3 милиона руснаци са почивали в Турция.
Германците заемат второ място с 4,08 млн. души, което е повече от 3,85 млн. германски туристи през периода януари-август миналата година, следвани от британците с 2,65 млн. души.
Още: Партньорството между България и Турция е пример за региона
Веднага след тях по брой са българите – 1,8 млн. 
Общо 33,4 милиона чуждестранни туристи са посетили Турция през периода януари-август гази година. Това е с 14% повече в сравнение със същия период на 2022 г.

Популярни дестинации
Истанбул е бил най-популярната дестинация на чуждестранните туристи. От януари до август 11,5 млн. чуждестранни туристи са посетили мегаполиса.
Още: За всички пътуващи: Въведоха нови правила за влизане в Турция
Анталия, на брега на Средиземно море, се нарежда на второ място с 10,2 милиона. Провинцията е особено популярна сред руските туристи.
Хотелиерите в провинцията твърдят, че с покачването на температурите над сезонните норми туристическият сезон в Анталия ще продължи до средата на ноември тази година и че градът е свидетел на приток на резервации от западноевропейски страни.
През първите осем месеца на 2023 г. над 3,3 млн. турски граждани, пребиваващи в чужбина, са почивали в страната, с което общият брой на посетителите е достигнал 36,75 млн. Целта на Турция е да посрещне 60 млн. туристи и да генерира приходи от туризъм в размер на 56 млрд. долара през тази година.
По-рано този месец министърът на туризма Мехмет Ерсой изрази увереност, че Турция е на път да постигне целите в областта на туризма, които си е поставила за 2023 г. Туризмът е един от основните източници на твърда валута за Турция. Според последните данни на Турския статистически институт (TÜİK) през първата половина на 2023 г. приходите от туризъм в страната са се увеличили с 27% на годишна база до 21,7 млрд. долара. Само през август чуждестранните туристически посещения са се увеличили с 5,65% спрямо същия месец на миналата година – до 6,7 милиона, показват последните данни на Министерството на туризма.