Защо късното хранене е вредно?

Късното хранене може да е резултат от заетостта на хората или да бъде просто лош навик, който се отразява неблагоприятно на здравето им. Ново проучване сочи, че за да удължат продължителността на живота си, хората трябва да избягват да ядат в късните часове и да намалят приема на калорична храна. 10 начина да живеем здравословно с ограничен бюджет 
Опитите с животни показват, че нискокалоричните храни, които осигуряват основни хранителни вещества, удължават и средната продължителност на живота. Изследванията потвърждават, че това важи и за хората, макар все още да не е напълно доказано. Проучванията върху животни, показват, че ограничаването на калориите е ефективно, заради циркадните ритми. Те влияят на физиологичните цикли, метаболизма и храненето, което се свързва и със стареенето.
Учени от Югозападния медицински център на Тексаския университет в Далас проучват дали времето на хранене влияе на ограничаването на калориите за удължаване на живота. В експеримента са включени различни групи мишки според начина им на хранене. В заключение групата, която е ограничавала в приема на калории, хранила се в активната част на деня и гладувала 12 часа, увеличава продължителността на живота си с 35%. 
Предвид резултатите учените препоръчват хората да не се хранят през късните вечерни и нощни часове, тъй като това може да доведе до проблеми с храносмилането и по-кратък живот. Ограничаването на калориите подобрява регулирането на глюкоза и инсулиновата чувствителност на животните, което се отразява на здравето им и остаряват по-бавно. Как влияе на мозъка сладката и мазната храна 
Според изследователите за здравословно хранене е най-добре вечерята да бъде в по-ранен час, тъй като късното хранене пречи на тялото да поддържа нивата на кръвната захар в здравословни граници. Консумацията на чипс, бисквити, бонбони късно вечер може да увеличи риска от диабет. Ранното хранене прави именно обратното – поддържа баланса на кръвната захар. 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Българите са сред най-много харчещите за храна в Европа
По 94 кг. храна изхвърля годишно българинът, сочи общоевропейско проучване