След като се разшири с 3,4% през миналата година, икономиката на България се охлажда на фона на по-слабото външно търсене и предизвиканото от инфлацията забавяне на потреблението. Това пише в най-новия доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, посветен на регионалните икономически перспективи.
Растежът на икономиката на България за 2023 г. се очаква да бъде 1,6%, тъй като ефектът от по-слабото потребление може да бъде компенсиран от по-голямото доверие на инвеститорите, което се приписва на сметката на новосформираното коалиционно правителство, проправящо пътя към подобряване на политическата стабилност, отбелязват експертите на ЕБВР. За 2024 г. банката прогнозира, че българската икономика ще се разшири с 2,6%.
В югоизточния регион на ЕС се предвижда годишен икономически растеж с 2% през тази година и с 2,8% през 2024 г., с което очакванията за икономиката на региона надминават заложените за българската икономика числа.
В сравнение с оценките на ЕБВР за икономиката на България, направени през пролетта, сега прогнозите за 2023 г. са подобрени. Банката обяви през май, че растежът на българската икономика ще бъде 1,3% през настоящата година. Оценката за догодина обаче сега е понижена с 0,3 пр. п.

През първото и второто тримесечие на 2023 г. българският БВП нарасна съответно с 2,1 и 1,8% спрямо същите тримесечия на 2022 г., а годишният растеж на частното потребление се забави до 1,3% през април – юни т.г., сочат заключенията в доклада.
Същевременно българският износ е регистрирал спад с 0,8% през второто тримесечие на годишна база, тъй като износът на суровини и енергия се е свил през първите месеци на 2023 г., след като отбеляза силен растеж през 2022 г.
Намалението на износа се дължи на свиване на производството на въглища и ядрена електроенергия и на умерените нива на пазарните цени, което прави българската електроенергия по-малко конкурентоспособна, посочват от ЕБВР.
Спадът на износа се е отразил неблагоприятно и на промишлеността, която е понижила продукцията си през март 2023 г. Ефектът от свиването на износа върху българския БВП е бил компенсиран от намаление на вноса с 6,7% през второто тримесечие на годишна основа.

Като положително развитие банката отчита, че чуждестранните инвестиции у нас са напът да се възстановят след 3 години, в които не се представяха добре.
Независимо от планираната фискална консолидация и по-ниските държавни разходи, фондовете на ЕС биха могли допълнително да подкрепят инвестициите.
За 2024 г. в доклада се прогнозира, че българският икономически растеж ще се засили до 2,6%, тласнат нагоре от отслабването на инфлацията, ускоряването на усвояването на евросредства и по-силното външно търсене.
Основните рискове пред прогнозата са евентуален нов шок в цените на енергията и продължителна слабост в ключови търговски партньори за България. Експертите предпупреждават, че политическите рискове също остават високи.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕБВР с оптимистична прогноза за икономическия растеж на България
Икономиката на България забавя растежа, нараства с най-бавния темп от 2 години насам
Мрачни прогнози: Накъде се движи световната икономика според ОИСР?

Правителството взе решение за отпадане на част от проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, обяви на брифинг в Министерския съвет след заседанието на кабинета министърът на финансите Асен Василев. По думите му това е свързано с промяната на финансовата рамка на Плана, която стана още през 2022 г.
„30% от средствата в Плана за възстановяване зависеха от това колко добре са се възстановили икономиките и през 2022 г. по формула, която е договорена още при създаването на Плана, 24 от 27 държави загубиха средствата“, припомни той.
Асен Василев обясни, че засегнатите проектите са проектът за батерии, както и такива, които е трябвало да бъдат във фаза на изпълнение – подготвени или с пуснати поръчки, или с избрани изпълнители, но през последната година правителството не е успяло да ги вкара в тази фаза.
Василев посочи, че това не е част от предоговарянето, което се случва по чл. 21, а намаляване на проектите по чл.18 вследствие на намалените финансови ресурси по Плана за възстановяване, която всички държави трябва да изпратят до ЕК с крайна дата 30 септември. „Самият процес по предоговарянето ще стане след консултация с парламента и се очаква да приключи до края на тази година“, заяви Василев.

Той поясни, че са засегнати в по-голяма или в по-малка фаза 18 проекта, единият от които е проектът за протонен център, който има 1 година закъснение в изпълнението и няма как до 30 юни 2026 г. да бъдат проведени тепърва обществените поръчки, да се изгради, да се купи оборудване, да тръгне и да бъде разплатено. „Имаме времево ограничение по ПВУ, което е абсолютно твърдо, проекти с 1 година забавяне по естествен начин отпадат“, обясни министърът и добави че това не означава, че протонният център, ако се прецени от парламента и НС, не може да се случи, но ще трябва да стане с национални средства.
На въпрос за синдикатите от Марица Изток 2, които са в протестна готовност заради териториалните планове, Асен Василев заяви, че териториалните планове трябва да се финализират и изпратят до ЕК до края на месеца. „Доколкото зная още текат разговори между Министерството на енергетиката и синдикатите, затова ще има извънредно заседание на МС в петък, който е последният възможен срок за приемане на тези планове. Моята лична позиция е, че България трябва да се възползва от тези средства и че Министерството на енергетиката заедно с всички, представени в енергетиката, трябва да решат какъв е най-добрият начин тези средства да бъдат инвестирани, така че регионите да се развиват“, коментира Василев.

Попитан за данъчните промени и възможностите при събрани данъци НАП да възнагради хората, подали сигнала, Асен Василев каза, че такова законодателство има в почти всички европейски държави, в САЩ, в ЕС и то е изключително ефективно. „Това не е нещо ново, което сме си измислили в България. Най-големите данъчни измами се откриват вследствие на такива сигнали. Ако има притеснения, че хора ще подават недобросъвестни сигнали, това и сега се случва“, посочи министърът.
Той съобщи, че в момента текат разговори с представители на бизнеса, които подготвят предложения за изсветляване на бизнеса, за да може да се запази 9% ставка. Тези предложения включват 7-8 елемента, част от които са минимални прагове на заплатите, които са по-високи от минималната заплата, задължителни ПОС терминали, както и ако не се издаде фискален бон, да не се заплаща сметката в ресторанта и редица други мерки.
На въпрос за данъчното облекчение от 100 лева месечно при предоставяне на касови бележки, Василев заяви, че за някои тези пари може да изглеждат малко, за много хора изобщо не са.
Министърът коменира и датата на националния празник, като според него 24 май е най-подходящата дата за национален празник на България.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще загубим ли милиарди в енергетиката заради липса на истински План за възстановяване?
Планът за възстановяване на Гърция: Как изглежда
Най-после получихме първите милиарди по Плана за възстановяване

Лихвите по банковите депозити на домакинствата нарастват леко през месец август, като влоговете в евро продължават да носят приблизително два пъти по-висока доходност от тези в левове, става ясно от данните на Българската народна банка.
Новите срочни депозити на домакинствата в левове са били договаряни през август при средна годишна лихва от 0.73%. Това представлява повишение от 0.07 процентни пункта спрямо предходния месец, когато средната годишна доходност по тези влогове бе 0.66%. Спрямо август 2022 година повишение достига 0.56 пр. п., тъй като през 12 месеца средната годишна лихва по новите депозити в левове е била едва 0.17%.
Обемът на новите депозити на домакинствата в левове през август тази година възлиза на 228.2 млн. лева, като повишението на лихвите изглежда е провокирало ръст на тези влогове, тъй като през август миналата година обемът по нов бизнес е бил приблизително наполовина – депозити за 106.6 млн. лева.
Лихвите по депозитите в левове нараснаха до близо 7-годишен връх
Новите депозити на домакинствата в евро са били договаряни през август при средна годишна лихва от 1.30%, спрямо средно 1.29% през предходния месец юли. Преди 12 месеца средната лихва по тези влогове е била 0.50%. Обемът по нов бизнес при депозитите на домакинствата в евро възлиза на 218.9 млн. лева, спрямо 129.2 млн. лева през същия месец на миналата година.
Лихвите по новите депозити на нефинансовия бизнес през август са били средно 1.74% за левове и 2.12% за евро. През предходния месец средните нива са били съответно 1.76% и 1.67%, а преди 12 месеца средното ниво е възлизало на 00.9% и 00.7%.
Лихви по кредитите
Лихвите по новите потребителки кредити на домакинствата, договорени в левове, са възлизали на средно 8.66% през месец август, сочат данните на БНБ. Това представлява понижение от 26 процентни пункта спрямо преходния месец (8.92%) и ръст от 0.40 пр. п. спрямо август миналата година (8.26%). Обемът по нов бизнес на потребителските кредити в левове през август възлиза на 788.2 млн. лева, като расте със 7.7% на годишна база.
Лихвите по жилищните кредити продължават да бъдат на рекордно ниско ниво. През август новите ипотечни кредити в левове са били договаряни при средна годишна лихва от 2.57%, колкото бе и през предходния месец юли. Преди 12 месеца тези заеми са били договаряни при сходна средна годишна лихва, а именно 2.50%. Обемът на жилищните кредити по нов бизнес през август нараства с 20% на годишна база до 678.9 млн. лева, от които 175 млн. лева са предоговорени кредити и заеми за рефинансиране.
Лихвите по новите кредити в левове за суми до 1 млн. евро за нефинансовия бизнес възлизат на средно 4.12% през август, спрямо 4.05% през предходния месец и 2.87% преди 12 месеца.
Новите бизнес заеми в левове за суми над 1 млн. евро са били договаряни през август при средна годишна лихва от 3.99%, спрямо 4.27% през предходния месец и 2.22% преди 12 месеца.
Лихвите по новите бизнес кредити в евро за суми до 1 млн. евро през август са възлизали на средно 5.17%, спрямо 5.37% през предходния месец и 2.66% преди година.
Средната годишна лихва по новите заеми в евро за нефинансовия бизнес за суми над 1 млн. евро са били 5.80% през август, спрямо 5.70% през предходния месец и 2.08% през същия период на миналата 2022 година.
БНБ: Затегнатата парична политика по света ще започне да се пренася по-бързо върху лихвите у нас 
Депозитите на граждани и бизнес достигнаха близо 122 млрд. лева
Ипотечните кредити с нов рекорд

Криптоборсата Binance обяви днес, че продава бизнеса си в Русия на основаната неотдавна борса CommEX и така става поредната компания, изтегляща се от страната след войната в Украйна, съобщава Reuters и AFP.
Финансовите параметри на сделката не се посочват. Binance изтъква, че няма да има текущо раздпреление на приходите от продажбата, нито ще си запази опция за обратно изкупуване на акции.
„Гледайки в бъдещето, установихме, че работата в Русия не е съвместима с цялостната стратегия на Binance“, заяви главният директор по въпросите на съответствието Ноа Пърлман, без да споменава пряко войната в Украйна.

Binance обяви, че всички активи на руските ѝ потребители са сигурни и процесът по прехвърлянето им към новата борса ще бъде плавен, което ще отнеме около година.
CommEX е централизирана борса за криптовалути, зад която стоят „експерти в сектора на крипто начинанията“, се посочва в уебсайта ѝ. Платформата започна операции едва вчера и не отговори на въпросите на Reuters за сделката с Binance.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Местен инвеститор придоби активите на Volvo в Русия
Колко загубиха най-големите европейски компании, когато напуснаха Русия?

Великобритания забрани най-голямата борса за криптовалути в света