Служебното преизчисляване на пенсиите на работещите пенсионери, което се случи от 1 април тази година, е обхванало 335 932 броя пенсии. В резултат на това, действителният месечен размер на преизчислените пенсии се увеличава средно с 13.55 лева (при 10.45 лева през 2022 г.) за пенсиите за осигурителен стаж и възраст, със 7.29 лева (11.06 лева през 2022 г.) за пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и със 7.99 лева (6.46 лв. през 2022 г.) за пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. Това става ясно от редовния информационен бюлетин на Националния осигурителен институт, публикуван на сайта на институцията.
Най-голямо нарастване в абсолютна стойност е отчетено при изплащания месечен размер на една от пенсиите за осигурителен стаж и възраст, като след преизчисляването тя е увеличена със 196.53 лева.
При пенсиите за инвалидност поради общо заболяване най-високото увеличение на месечния размер е със 144.21 лева, а при пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест – с 31.87 лева.
Съобразно размера на увеличението на действителния размер на получаваната пенсия се оформят няколко основни тенденции, отбелязват от НОИ.
Пенсиите в София с 20% по-високи от средното за страната
Най-голям е броят на трудовите пенсии, при които няма увеличение в действителния размер на пенсията – 92 234. Причините за това са различни, като липсата на увеличение се дължи най-вече на прекалено малкия допълнително зачетен осигурителен стаж, пише в бюлетина.
По отношение на зачетените периоди най-голям е броят на пенсионерите, на които е зачетен осигурителен стаж под 12 месеца след отпускането на пенсията, съответно – след последното й преизчисляване.
Относително висок е броят на пенсионерите (118 915), на които служебно е зачетен допълнителен осигурителен стаж между 1 и 5 години, а на други 28 074 е зачетен такъв за период по-малък от 1 месец.
От общия брой преизчислени пенсии, при които е отчетено нарастване в действителния размер, най-голям е делът на трудовите пенсии с увеличение на месечния размер между 1 лв. и 10 лв. – 88 960, следван от групата пенсионери, получили увеличение на месечния размер между 10 лв. и 20 лв. (65 765) и тези, чийто пенсии са нараснали с повече от 20 лв. (36 170).
С колко ще нараснат пенсиите през следващите две години?
Не особено висок (4255) е броят на пенсиите, за които увеличението на месечния размер е до 1 лв. Въпреки извършеното служебно преизчисляване и увеличаване на действителния размер на пенсията, при 84 862 пенсионери не се отчита промяна в изплащания им размер, поради регламентираните в КСО и в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. минимални размери на пенсиите и съответно – максимален размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях.
При 84 674 пенсии това е факт, тъй като преизчисленият действителен размер на пенсията е приравнен на минималния размер за съответния вид. При предходното служебно преизчисляване броят на трудовите пенсии, приравнени на минималния размер, беше значително по-висок – 110 338.
Една от основните причини, на която се дължи този спад, е извършеното преизчисляване от 1 октомври 2022 г., с което във формулата за изчисляване на размера на пенсиите беше взет предвид по-високият процент от процента на нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна година, посочват от НОИ.
НОИ преизчислява служебно пенсиите на над 300 000 пенсионери

Източник: НОИ
Значително е намалял броят на преизчислените пенсии, чийто действителен размер надхвърля определения максимален размер. Считано от 1 октомври 2022 г. до 31 декември 2023 г. същият е определен на 3400 лв. В сравнение с 2022 г., когато след извършеното служебно преизчисляване действителният размер на 9195 пенсии е надминал максималния размер, през 2023 г. броят на служебно преизчислените пенсии с действителен размер на пенсията над определения максимален размер е само 188, пише в бюлетина.
По отношение на датата на отпускане на пенсиите, най-голям е броят на служебно преизчислените пенсии, които са отпуснати между 2015 г. и 2022 г. – 209 658. Други 60 942 са отпуснати между 2010 г. и 2014 г. (при 70 546 през предходната година). Най-малък е броят на служебно преизчислените пенсии, отпуснати преди 2000 г. – 15 144 (18 077 през 2022 г.), като и техният брой намалява, заради естествените процеси, настъпващи в живота, посочват от НОИ.
Броят на пенсиите през 2023 г., които са служебно преизчислени за първи път след тяхното отпускане, е 19 219. За сравнение, броят на пенсионерите, за които служебното преизчисляване през 2022 г. се явяваше първо по ред преизчисляване на пенсията им след нейното отпускане, беше 84 043. През 2021 г. тези лица бяха 42 816.
Най-старата пенсия, която е попаднала в обхвата на служебно преизчислените пенсии от 1 април 2023 г., е отпусната с начална дата 16 юли 1963 година.
Къде у нас има най-много преизчислени пенсии на работещи пенсионери?
През тази година броят на служебно преизчислените пенсии е с близо 5 000 по-нисък, тъй като през миналата 2022 година те достигаха 340 880 броя. Най-голям брой на преизчислените пенсии се наблюдава логично в София-град – 66 808 броя пенсии, като най-голям брой представляват пенсиите за осигурителен стаж и възраст (43 521), чийто дял от общия брой преизчислени пенсии в териториалното поделение в столицата се равнява на 65.14%, посочват от НОИ.
Следващите териториални поделения на НОИ, при които е отчетен значителен брой на преизчислените пенсии, са тези в Пловдив (29 694) и Варна (21 122). Сред регионалните структури на института, в които са преизчислени служебно над 10 хиляди пенсии, попадат офисите в Бургас (17 246), Стара Загора (15 748), Благоевград (14 399), Плевен (13 698), София-област (12 896), Пазарджик (11 992), Велико Търново (10 841) и Хасково (10 317).
Териториалните поделения на НОИ с по-малък брой служебно преизчислени пенсии са тези, които обслужват малък брой работещи пенсионери. Пример за такива са структурите на институцията в Търговище (3 431), Видин (4 378) и Разград (4 437).
Защо хиляди българи, работещи в Гърция, няма да могат да получат гръцка минимална пенсия?

Източник: НОИ
Служебното преизчисляване на пенсиите беше въведено за пръв път през 2020 г. като противоепидемична мярка.
Средната пенсия увеличава дистанцията пред минималната заплата, но не и за над половин милион пенсионери
Колко пенсионери взимат максимална пенсия в големите области в страната?
Пенсията скочи до над 50% от средния осигурителен доход
88% от общия разход: Пенсиите остават най-големият разход на държавата и през 2023 г.

Анализ на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2023 г. показва, че пенсиите продължават да са най-големият разход и през 2023 г., като техният размер възлиза на 19 163 164,5 хил. лв. (без капиталовия трансфер за прехвърляне на пенсионни права към пенсионните схеми на ЕС, ЕЦБ и ЕИБ) или 87,9% от общия разход за годината. Общият размер на планираните разходи и предоставени трансфери по консолидирания бюджет на ДОО е 21 801 446,5 хил. лв. 
Предвидените средства за пенсии са с 3 657 440,2 хил. лв., или с 23,6% повече спрямо Закона за бюджета на ДОО за 2022 г. Това се посочва в брой 3 на Информационния бюлетин на Националния осигурителен институт, предават от пресцентъра на ведомството.

Преизчислени от 1 април 2023 г. са 335 932 пенсии, най-старата в обхвата на служебното преизчисляване е отпусната през 1963 г. Планираните приходи са в размер на 11 228 500,0 хил. лв., или с 16% повече от заложените в Закона за бюджета на ДОО за 2022 г. В тази сума се включват 11 080 450,0 хил. лв. приходи от осигурителни вноски и 148 050,0 хил. лв. неданъчни приходи, пише в бюлетина на НОИ.
Експертите отчитат и справяне с опитите за измами със средства на ДОО. Териториалното поделение на НОИ в Шумен, констатира случай, при който общопрактикуващ лекар нарушава закона и професионалната етика.
„Той подправя реално съществуващи медицински документи, за да могат лица, които нямат такова право, да получат възможност да получават пенсия за инвалидност“, посочват от НОИ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ето колко са разходите за пенсии през 2023 г. 
Средната пенсия за стаж и възраст скочи със 173 лева за година на фона на рекордни разходи за пенсии
Разходите за пенсии надхвърлят 9 млрд. лева за първите шест месеца на годината

С 48,44 лв. са нараснали изплатените средства по един болничен лист за общо заболяване за година. Това отчитат от Националния осигурителен институт.
През първото 6-месечие на 2022 г. сумата е била средно 300,34 лв., докато за същия период на тази година тя вече е с 16% повече и достига 348,78 лв.
НОИ посочва, че нарастване има и при плащането средно на ден – от 44,70 лв. през първата половина на 2022 г. до 48,28 лв. за същия период на тази, което е ръст от 8%.

Най-съществено намаление (със 17,5%) се наблюдава спрямо болничните листове, по които има плащане от държавното обществено осигуряване. За 6-месечието на 2022 г. Националният осигурителен институт е изплатил обезщетения по 1,47 млн. такива документи, а година по-късно техният брой е малко над 1,2 млн.
По-малко са и изплатените работни дни, които от 9,88 млн. през първите 6 месеца на 2022 г. спадат с 11,3% до 8,76 млн. за този период през 2023 г. Изплатените средства за парични обезщетения за общо заболяване от близо 442 млн. лв. намаляват до 423 млн. лв.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Държавата ни плати над 820 милиона лева за болнични
Колко болнични са изплатени у нас през 2022 година?

Вземаме 2 пъти повече пари при болнични

Задължителните осигуровки в пълен размер ще се внасят и за работещите на граждански договор у нас, предвиждат проект за и изменение на Закона за облагане на доходите на физическите лица и Кодекса за социално осигуряване, публикувани вчера за обществено обсъждане от Министерство на финансите.
Предвижда се разширяване на обхвата на определението „трудови правоотношения”, като към тях се причислят и такива, които по своя характер представляват наемане на работна сила без да е сключен трудов договор, гласят мотивите към предложението.
„Предложението е във връзка с „прикриването“ на трудови правоотношения под формата на граждански договори, с които действия се укрива действителният размер на облагаемия и осигурителния доход, като внесените в бюджета данък и осигурителни вноски са в по-нисък размер.”, посочват от вносителите.
Това на практика означава, че работещите на граждански договори ще трябва да бъдат задължително осигурявани за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
„В практиката много често правоотношения, които имат всички характеристики на трудовите, се прикриват като с лицата се сключват граждански договори. По този начин се ползват нормативно признати разходи при формирането на облагаемия доход, а също се внасят задължителни осигурителни вноски в по-нисък размер.”, пише в мотивите към предложенията.
„Съдебната практика не допуска органите по приходите да квалифицират един договор като трудов, дори да са налице всички характеристики за това, което води до отмяна на актове. Във връзка с направеното предложение е необходима промяна в Кодекса за социално осигуряване.”, добавят от вносителите.
Как управляващите надградиха идеята да не се плаща без касова бележка?
НАП: Вноските за здравна осигуровка вече са по-високи
Пенсията скочи до над 50% от средния осигурителен доход