Няма да коментираме резултатите от изборите в България, процесът не е приключил. Това заяви говорител на Европейската комисия на пресконференция. „Очакваме обявяването на окончателните резултати и съставянето на правителство. ЕК винаги работи с всяко правителство, излъчено след демократични избори в държавите от ЕС“, допълни той.
На въпрос как очаква изборите у нас да се отразят на преговорите със Северна Македония за присъединяване към ЕС той посочи, че ЕК няма да коментира възможното влияние върху двустранните отношения между София и Скопие. В ход са първите стъпки в преговорния процес със Скопие. Този процес напредва гладко и е свързан с отчитането на съответствието на местното с европейското законодателство.

Предстоят двустранните срещи, на които Скопие трябва да изясни следващите стъпки за сближаване на законодателството с европейските изисквания. Според говорителя очакванията на ЕК са този процес да завърши до есента.
„По-нататък ще очакваме Северна Македония да въведе промените в конституцията, както обеща, за да напреднат преговорите“, обобщи говорителят.
В отговор на въпрос дали, ако до есента очакванията на ЕК не бъдат изпълнени, може да бъдат разделени Северна Македония и Албания в преговорния процес, започнал едновременно за двете страни, говорителят уточни, че това се решава от държавите в ЕС.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Световните медии: Политическата криза задълбочава изолацията на България в ЕС
5 парламентарни вота за 2 години: Колко ни струват изборите досега?

Няма да коментираме резултатите от изборите в България, процесът не е приключил. Това заяви говорител на Европейската комисия на пресконференция. „Очакваме обявяването на окончателните резултати и съставянето на правителство. ЕК винаги работи с всяко правителство, излъчено след демократични избори в държавите от ЕС“, допълни той.
На въпрос как очаква изборите у нас да се отразят на преговорите със Северна Македония за присъединяване към ЕС той посочи, че ЕК няма да коментира възможното влияние върху двустранните отношения между София и Скопие. В ход са първите стъпки в преговорния процес със Скопие. Този процес напредва гладко и е свързан с отчитането на съответствието на местното с европейското законодателство.

Предстоят двустранните срещи, на които Скопие трябва да изясни следващите стъпки за сближаване на законодателството с европейските изисквания. Според говорителя очакванията на ЕК са този процес да завърши до есента.
„По-нататък ще очакваме Северна Македония да въведе промените в конституцията, както обеща, за да напреднат преговорите“, обобщи говорителят.
В отговор на въпрос дали, ако до есента очакванията на ЕК не бъдат изпълнени, може да бъдат разделени Северна Македония и Албания в преговорния процес, започнал едновременно за двете страни, говорителят уточни, че това се решава от държавите в ЕС.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Световните медии: Политическата криза задълбочава изолацията на България в ЕС
5 парламентарни вота за 2 години: Колко ни струват изборите досега?

Днес отбелязваме 30-ата годишнина на Кохезионния фонд. За тези 30 години Кохезионният фонд инвестира близо 179 млрд. евро в икономическото, социалното и териториалното сближаване на ЕС.
Създаден с Договора от Маастрихт като инструмент на политиката на сближаване – която, от своя страна, е необходимо допълнение на единния пазар, Кохезионният фонд бе натоварен с мисията да инвестира в транспортната инфраструктура и в опазването на климата и околната среда. Сред основните му инвестиционни оси са подобряването на водоснабдяването и на пречистването на отпадъците, енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници и пътната и железопътната инфраструктура.
Фондът обхваща държавите членки с брутен национален доход (БНД) под 90 % от средния за ЕС, като целта е да се насърчи сближаването между европейските икономики. Подкрепата от Кохезионния фонд, както и цялостното финансиране по линия на политиката на сближаване, допринесоха за повишаването на националния доход в ползващите се от него държави.
Кохезионният фонд финансира емблематични проекти, които преобразуваха цели региони и градове и им помогнаха да застигнат останалата част от ЕС.
Министър Алексиев: За първи път от 50 години насам в България е изграден жп тунел
В България например Кохезионният фонд финансира строежа на най-дългия железопътен тунел в Югоизточна Европа – между Елин Пелин, Вакарел и Костенец. Израз на инвестициите на фонда в развитието на устойчив обществен градски транспорт е метрото в София.

За програмния период 2021—2027 г. средствата на фонда са в размер на 48,03 млрд. евро. Понастоящем от Кохезионния фонд се ползват 15 държави членки, чийто БНД на глава от населението към момента на сключване на споразумението за многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. бе под 90 % от средния за ЕС. Това са България, Чехия, Естония, Гърция, Хърватия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Словения.

След като глобалната търговия преодолява санкциите срещу Русия, основна става нуждата от все повече танкери за пренос на горива. Азия и Близкият изток добавят капацитет за рафиниране за сметка на САЩ и Европа, а поръчките за танкери тази година скочиха до най-високото си ниво от 10 години.
Само от началото на 2023 г. са поръчани общо 38 танкера, или най-големият брой от 2013 г., сочат данни на брокера Braemar, цитирани от Bloomberg.
В глобалната търговия се наблюдава значително разместване. Преди забраната на ЕС за руски петролни продукти, Русия започна да пренасочва товари с петролни продукти към Северна Африка и Азия. Същевременно Европа започна да купува повече дизел и други горива от Близкия изток, Азия и Северна Америка, за да компенсира вноса от Русия.

Русия започна да използва методът товарене от кораб на кораб и така съкрати маршрутите насочени към Африка и Азия, след забраната за износ към ЕС.
Европа увеличава вноса на дизел от Близкия изток и Азия, за да се справи със загубата от руски внос, от който идваха около 600 000 барела на ден (bpd) преди ембаргото да влезе в сила на 5 февруари.
Това разместване на световния пазар с горива и по-дългите разстояния, които танкерите трябва да изминават , за да доставят руски петролни продукти извън Европа, увеличи търсенето на танкери, превозващи петролни продукти.
Рафиниращият капацитет в света се очаква да се увеличи с близо 3 млн. барела на ден до края на 2023 г. Най-вероятно ще започнат най-малко 9 проекта за рафинерии в Близкия изток и Азия, прогнозира EIA миналата година.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Танкери с руски петрол може да бъдат изоставени в морето
След санкциите: България е втора в света по внос на руски нефт по море
Суецкият канал вдига таксите за танкери

След като глобалната търговия преодолява санкциите срещу Русия, основна става нуждата от все повече танкери за пренос на горива. Азия и Близкият изток добавят капацитет за рафиниране за сметка на САЩ и Европа, а поръчките за танкери тази година скочиха до най-високото си ниво от 10 години.
Само от началото на 2023 г. са поръчани общо 38 танкера, или най-големият брой от 2013 г., сочат данни на брокера Braemar, цитирани от Bloomberg.
В глобалната търговия се наблюдава значително разместване. Преди забраната на ЕС за руски петролни продукти, Русия започна да пренасочва товари с петролни продукти към Северна Африка и Азия. Същевременно Европа започна да купува повече дизел и други горива от Близкия изток, Азия и Северна Америка, за да компенсира вноса от Русия.

Русия започна да използва методът товарене от кораб на кораб и така съкрати маршрутите насочени към Африка и Азия, след забраната за износ към ЕС.
Европа увеличава вноса на дизел от Близкия изток и Азия, за да се справи със загубата от руски внос, от който идваха около 600 000 барела на ден (bpd) преди ембаргото да влезе в сила на 5 февруари.
Това разместване на световния пазар с горива и по-дългите разстояния, които танкерите трябва да изминават , за да доставят руски петролни продукти извън Европа, увеличи търсенето на танкери, превозващи петролни продукти.
Рафиниращият капацитет в света се очаква да се увеличи с близо 3 млн. барела на ден до края на 2023 г. Най-вероятно ще започнат най-малко 9 проекта за рафинерии в Близкия изток и Азия, прогнозира EIA миналата година.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Танкери с руски петрол може да бъдат изоставени в морето
След санкциите: България е втора в света по внос на руски нефт по море
Суецкият канал вдига таксите за танкери

Броят на фермите в Европейския съюз намалява драстично през последните 15 години, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. Фермите в ЕС възлизат на 9.1 млн. броя към края на 2020 година, което е с приблизително 5.3 млн. броя по-малко спрямо 2005 година. Това представлява понижение от 37% за периода.
Фермите в ЕС могат да бъдат класифицирани според дейностите, които заемат най-висок дял от приходите им. Някои ферми имат приходи от няколко дейности (смесено земеделие), докато други реализират приходи основно от растениевъдство или животновъдство.
Специализираните ферми са тези, чиято основна дейност заема поне 2/3 от общата продукция на стопанството.
През последните 15 години някои видове ферми изчезват с по-бързи темпове от други. За периода фермите, занимаващи се със смесени земеделие, са намалели с 2.6 млн. броя, тези специализирани в животновъдство са с 1.6 млн. броя по-малко, а занимаващите се с растениевъдство отчитат понижение от 0.9 млн. броя.
58% от всички ферми през 2020 година са категоризирани като специализирани в отглеждането на култури, 34% се занимават с отглеждането на полски култури, 22% с трайни насаждения, а 2% с градинарство.
EK одобри 109 млн. евро безвъзмездна помощ за българските фермери заради войната в Украйна
22% от фермите в ЕС са специализирани в животновъдство, като 5% се занимават с млекопроизводство, а тези за отглеждането на едър рогат добитък и овце, кози, птици и други тревопасни животни заемат дял от по 4%.

През 2020 година 19% от всички ферми в ЕС са за смесено земеделие, което означава, че те се занимават с няколко дейности, като нито една от тях не заема дял от поне 2/3 от общата продукция.
Някои ферми (1%) не могат да бъдат класифицирани защото функционират с цел препитание или произвеждат продукция, която не може да бъде калкулирана.
През 2020 година 52% от използваната земеделска площ в ЕС е заета от феми, специализирани в отглеждането на растителни култури, докато животновъдството заема 33% от земята, а смесеното земеделие – 15%.
Турското министерство на земеделието отмени забраната за износ на домати
На национално ниво, делът на използваната земеделска площ е в пряка корелация с преобладаващия вид на фермите в отделните страни.
Така например, много страни от Източна Европа разполагат с висок брой ферми, специализирани в отглеждането на растения, сред които и България. Според данните на Евростат, 73% от фермите у нас се занимават с растениевъдство. Подобна е ситуацията и в Унгария (72%) и Румъния (67%). Сходна тенденция се наблюдава и в средиземноморските страни, като Гърция (74%), Малта (63%) и Хърватия (61%).

Данните отразяват благоприятните условия за отглеждане на определени видове зърнени култури, плодове и/или маслини в горепосочените страни.
Земеделската земя в Добруджа достигна рекордна цена
В същото време, фермите, специализирани в животновъдство преобладават в редица страни в северозападната част на Европа, като Люксембург (82% от всички ферми), Ирландия (79%) и Нидерландия (58%).