Автобусна линия, която се смята за първата в света, обслужвана от самоуправляващи се автобуси, ще бъде пусната в експлоатация в Шотландия през май, предаде ДПА.
Линията ще превозва пътници между паркинг край Единбург и местна гара.
5 едноетажни автобуса със стандартни размери ще започнат да се движат по 22-километровия маршрут от 15 май, като свързва паркинга „Феритол“, в близката област Файф, с железопътната и трамвайна гара „Единбург парк“.

Очаква се линията да е с капацитет от близо 10 000 пътнически пътувания седмично.
Автобусите имат сензори, които им позволяват да се движат по предварително избрани пътища със скорост до 50 мили в час (80 км в час).
Все пак в тях ще пътуват и по двама служители на компанията оператор. На шофьорското място ще седи водач, който да следи техниката, а т.нар. „капитан на автобуса“ ще помага на пътниците при качването, покупката на билети и запитвания.
Според британското правителство това ще е първата в света обществена автобусна линия, обслужвана от самоуправляващи се стандартни автобуси.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Volkswagen и Qualcomm ще правят автономни автомобили
Uber продава бизнеса си с автономни коли за 4 млрд. долара
Бихте ли се возили в самоуправляваща се кола?

След седмица изтича срокът за подаване на декларация за определяне на вида и размера на авансовите вноски за 2023 г., информират от НАП. Дружествата подават декларацията по чл. 87а и чл. 88 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ до 18 април, първият работен ден след законоустановения краен срок – 15 април.
Формулярът се подава от лицата, подлежащи на облагане с корпоративен данък по реда на ЗКПО и от физически лица, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително еднолични търговци, и от физически лица, регистрирани като земеделски стопани, избрали доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.
Декларация не подават лицата, освободени от авансови вноски и не са избрали да правят такива съгласно чл. 83, ал. 3 от ЗКПО. Това са – лицата, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година (2021 г.) не превишават 300 000 лв. и новоучредените през 2022 г. и през 2023 г. данъчно задължени лица, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон.

Декларация се подава и ако прогнозният данъчен финансов резултат е отрицателна или нулева величина, но лицето е длъжно да извършва авансови вноски.
Формулярът се подава само по електронен път, чрез Портала за електронни услуги на приходната агенция, достъпни с електронен подпис.
Срокът за внасяне на месечните авансови вноски за корпоративния данък за януари, февруари, март и април и на тримесечните авансови вноски за първо тримесечие за корпоративния данък по ЗКПО за 2023 г. е 18 април, вторник, тъй като 15 април е почивен ден.
Най-бързо и лесно внасяне на суми към бюджета, без такси, се извършва чрез виртуален ПОС терминал (е-услугата за плащане с карти) в портала за електронни услуги на НАП.
Повече информация за попълване на декларациите и за плащане на дължимите данъци клиентите на НАП могат да получат на телефони: 0700 18 700 или 02 9859 6801, съгласно тарифата на съответния оператор и в сайта на приходната агенцията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Скоро фирмите и самоосигуряващите се трябва да си платят данъците в НАП

Едва 2% от сключените застраховки в България са на имоти при средно 22% процента в ЕС. Това разкриха на среща с медиите от Асоциацията на българските застрахователи(АБЗ).
В последното десетилетие загубите у нас от природни бедствия надхвърлят 1 млрд. долара, но въпреки това делът на защитилите  дома си остава изключително нисък, а делът на имущественото застраховане е незначителен в сравнение с автомобилното разкриха от АБЗ.
Проучване разкри къде у нас са най-големите заплати
„Компаниите непрекъснато са в промоции на този вид застраховки, за да привлекат вниманието към тях, но няма особен ефект. Толкова често правим промоции, че вече не си помним основните тарифи“, посочи Константин Велев, председател на асоциацията.
Според него е очевидно, че проблемът не е в цените на застраховката. Велев даде пример с наводнението в Карловско, където седем от пострадалите къщи са били застраховани и собствениците им са получили обезщетения, според условията в застраховките си за разлита от другите, които все още чакат  помощи от държавата. По-конкретно собственик на къща, който е сключил застраховка за 55 лв. е получил обезщетение от 40 хил. лв., за каквото покритие е тя.

А за средно жилище в София на стойност 150 000 евро, пълна годишна застраховка ще струва между 300 и 400 лева, уточни Константин Велев.
Цените на жилищата в София започнаха да падат
„Застраховката срещу бедствия, които могат да унищожат имота, трябва да се пресмятат по сумата, нужна за създаването на 1 кв. м жилищна площ. Става дума за 800-1000 лв. на кв. м, които трябва да се умножат по площта на жилището, за да се получи адекватен размер на покритието. По този начин при унищожаване на имота собственикът му ще получи сума, достатъчна да го възстанови“, обясни Веселин Ангелов, член на управителния съвет на асоциацията.
„Трябва да внимаваме, защото винаги се ориентираме към по-евтиното. Да обръщаме внимание на покритите рискове – основно трябва да се покриват пожари и природни бедствия, наводненията задължително трябва да са покрити. Трябва да внимаваме дали е покрито домашното ни имущество и обзавеждането по полицата, или искаме само да застраховаме недвижимия имот“, допълни той.
Според проучване, проведено онлайн сред потребители на „Моите пари“ половината от участвалите 300 души, казват, че не смятат да си правят такава застраховка. Общо 28% от тези, които нямат, казват, че не я правят, защото не вярват, че застрахователите реално плащат такива щети. 20% не са се замисляли по въпроса, а на 12% им е трудно да се ориентират.
Десислава Николова от компанията посочи, че по традиция участниците в такава анкета на портала са хора с малко по-висока от средната грамотност по финансови въпроси. Общо 88% от участниците казват, че са сключили такава полица по лична инициатива, а не заради това, че поради ползването на банкова услуга това се налага, например. 90% от тези, на които се е наложило да предявят искове, са получили плащане от съответния застраховател. Голям дял – 60%, обаче не знаят защо им е било отказано плащане, когато това се е случило.
Застрахователите коментираха, че в общия случай отказ от плащане има, когато е настъпил риск, който застрахованият не е  включил в полицата си.
От анкетираните 69% твърдят, че са напълно запознати с условията по сключената застраховка. Между 40 и 150 лв. годишно преценяват, че могат да отделят за такава застраховка общо 70% от участвалите в анкетата. Повече от половината – 61%, казват, че разчитат на застраховката в случай на бедствие, 15% – на спестяванията си, а 13% нямат план.
 
 
 
 
 
 
 

Наличните складови запаси от пшеница, царевица и слънчоглед към края на март достигат близо 6 млн. тона (5 943 940), което се случва за първи път броени месеци преди новата жътва.
Тези данни са представени пред вчерашния Консултативен съвет по зърното, проведен в Министерството на земеделието. Разбивката по култури е както следва – 3 070 102 тона пшеница, 1 555 405 тона царевица и черен маслодаен слънчоглед – 1 318 433 тона, пише Sinor.bg.
Мерките, предприети до момента от служебния кабинет, от вчерашното заседание става ясно, че България е в режим на очакване нещо да се подобри. Страната ни настоява за допълнителна защита от ЕК за българските земеделски производители, извън вече одобрените 16,75 млн. евро от кризисния резерв, с които ще се обезщетят зърнопроизводителите. Фермерите са изчислили, че тази помощ е под 1 лев на декар, с което не може да се покрият огромните разходи. Засега себестойността за отглеждането на пшеницата достига 280 лв. на декар.

Участниците в Консултативния съвет са запознати с обзор за тенденциите на вътрешния и международния зърнен пазар, както и с актуална информация за състоянието на посевите у нас след обследване, проведено в периода 24-30 март. Засетите площи с есенни култури през 2022 г. включват 11 843 070 дка пшеница, 1 156 120 дка ечемик, 75 140 дка ръж и 130 790 дка тритикале. От засетите 1 039 550 дка рапица заради неравномерните валежи са пропаднали 86 590 дка.
Оценката на моментното състояние на обследваните посеви е „добра“ до „много добра“ за 83% от площите с пшеница (аналогично спрямо 2022 г. – 84%) и при ечемика 81%, аналогично спрямо 2022 г. Фитосанитарното състояние на обследваните посеви също се определя като „добро“. През следващите месеци, при подходящи агрометеорологични условия, подхранване на посевите и провеждане на растителнозащитните мероприятия, се очаква нормално развитие на есенниците. Предвид сегашното състояние на посевите с пшеница и ечемик, се очаква много добра зърнена реколта през 2023 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Затягат контрола на търговията със зърно с денонощен онлайн мониторинг
Колко зърно е изнесла Украйна за сезон 2022/2023?
Полша не иска украинско зърно

Да работиш през почивните дни не може да се нарече най-голямата радост на света. Но когато се случи, дори в България заплащането е по-високо – защото работиш, когато трябва да почиваш и другите масово почиват.
Между 14-ти и 17-ти април, 2023 година ще са Великденските празници. Всеки, който работи на тях, ще трябва да получи повече от нормалната си заплата.
Колко повече – Инспекцията на труда (ГИТ) уточнява, че Великденските празници са официални празници и през тях работодателят дължи минимум двойно увеличение. Ако положеният труд в тези дни е и извънреден, той също се заплаща със 100% увеличение. По закон „извънреден“ е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.
За работещите при ненормиран работен ден или при подневно отчитане на работното време, трудът, положен по време на официални празници, както и в почивни и неприсъствени дни, винаги е и извънреден. Извънредният труд се възлага задължително със заповед на работодателя, с която работниците трябва да бъдат запознати най-малко 24 часа преди началото на полагането му.
За работещите по график, при сумирано изчисляване на работното време, работата на официален празник не е извънреден труд и тяхната надница следва да бъде увеличена само със 100%.
ОЩЕ по темата: Двойна или четворна надница за работа по Коледа и Нова година
Предстоящите официални празници според Кодекса на труда са Великден (14.04 – 17.04.2023 г.), 1 май (Ден на труда), 6 май (Гергьовден) и 24 май (Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност). За разлика от Великден, за честването на който и четирите дни са определени като празнични, при останалите празници е регламентирано, че ако съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. Неприсъствен, например, ще бъде 8 май 2023 г. (понеделник), тъй като празничният 6 май е в събота. При работа в неприсъствен ден, както и в почивен, с увеличение се заплаща единствено извънредният труд и то със 75%.
За да защитят своите трудови права в най-пълна степен Инспекцията по труда съветва работниците и служителите да разполагат с писмени доказателства, че са полагали труд в празничните и неприсъствените дни, каквито са заповедта за възлагане на извънреден труд или поименният график. Ако считат, че правата им са нарушени, на сайта на ИА ГИТ, в рубриката „Административно обслужване“, е публикувана подробна информация за начина на подаване на сигнали.
Гражданите могат да се обръщат за консултации и на националния телефон на Агенцията 0700 17 670.
ОЩЕ по темата: Плащат ли работодателите извънредния труд?