Оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия нараства през февруари както на месечна база, така и на годишна.
Оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия нараства през февруари тази година с 2% спрямо същия месец на миналата 2022 година, сочат календарно изгладените данни на Националния статистически институт. Конкретно оборота в търговията на дребно в неспециализирани магазини с храни, напитки и тютюневи изделия отчита ръст от 1.7% на годишна база, докато оборотът в специализирани магазини с храни, напитки и тютюневи изделия скача с 3.5% спрямо същия месец на миналата година.
На месечна база оборотът в търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия нарастват през февруари с 0.7% спрямо предходния януари. Оборотът в неспециализираните магазини се увеличава с 0.7%, а в специализирани е отчетен ръст от 0.6% на месечна база.
Оборотът в търговията на дребно у нас нараства с бързи темпове
Като цяло през февруари тази година оборотът в търговията на дребно у нас, без търговията с автомобили и мотоциклети, нараства с 4.3% на годишна база през февруари, сочат календарно изгладените данни на НСИ. На месечна база обаче се отчита спад от 0.5% спрямо предходния януари, сочат предварителните сезонно изгладени данни.
Годишни изменения
През февруари 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 г. се наблюдава нарастване на оборота във всички големи групи: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали – със 7.3%, търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали – с 4.9%, и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия с 2.0%.

Как търговските вериги приеха тавана на надценката за хранителните стоки?
В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали съществен ръст е отчетен при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 54.2%. Намаление е регистрирано при търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки – със 7.0%, и търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности – с 4.2%.
Месечни изменения
През февруари 2023 г. е отчетено понижение на оборота спрямо предходния месец в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали – с 1.8%, докато при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия се наблюдава увеличение съответно с 1.2 и с 0.7%.
Цените на хранителните стоки на едро продължават да поевтиняват вече четвърта седмица

В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали намаление е регистрирано при: търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности – с 4.3%, търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита – с 1.4%, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки – с 1.1%. Нарастване на оборота се наблюдава при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 2.4%, и търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 2.1%.
Няколко съвета как да спестите пари при пазаруване в хранителния магазин

Гуверньорът на Хърватската централна банка отхвърли оплакванията, че въвеждането на еврото в страната е накарало бизнесите да повишат значително цените си, като заяви, че приемането му е повишило разходите само „малко“. Борис Вучич споделя в интервю за Financial Times, че решението на страната да стане 20-ия член на еврозоната през януари е повишило цените на кафето навън и мъжките прически. По думите му обаче разходите за живот почти не са се изменили.
„Сега можем да кажем с увереност, че влиянието от въвеждането на еврото не беше значително за цените“, посочва Вучич и добавя, че са се вдигнали най-много с 0,4 пр. п. заради присъединяването в еврозоната.
Когато други страни приемат еврото, това често води до протести на потребителите, които смятат, че компаниите го използват като извинение да вдигат цените. Критици в Германия измислиха думата „teuro“, за да опишат феномена от немската дума „teuer“, която означава скъп.
Историята е подобна и в Хърватия, която се присъедини към блока, когато инфлацията вече беше на двуцифрени нива.
Страната е и по-бедна от много европейски държави – нейният БВП на глава от населението е наполовина средното за ЕС през 2021 г. според данни на Световната банка, т.е. хората са по-изложени на покачване на цените.

„Много мои приятели са разстроени. Те предпочитаха куната. Мисля, че си въобразяват голяма част от това, много обвиняват еврото за високите цени“, отбелязва Андреа, сервитьорка в малко кафене до централната банка в Загреб.
Осъзнавайки риска от публично недоволство, икономическият министър на страната Давор Филипович предупреди търговците на дребно „да не се опитват да мамят хърватските граждани“.
През първите две седмици след влизането на еврото инспекторите наложиха глоби за общо 234 000 евро на компании за неоправдани увеличения на цените. Правителството също ограничи цените на 8 жизнено важни стоки – от захар до пилешко месо, като изиска магазините да показват цените на стоките в куна и в евро до края на годината.
Централната банка следи цените на ресторантите и кафенетата, като взима данни от услугата за доставка Wolt и проверява промените в онлайн цените на хиляди други продукти.
Само 10% от цените на големите търговци на дребно са нараснали след приемането на еврото, ¼ са намалели, а 65% са останали без промяна, сочи блог на представители на Хърватската централна банка и ЕЦБ.

По думите на Вучич най-големите повишения са при фризьорските салони, кафенетата и салоните за красота. „Там хората с право усещат, че цените са се вдигнали“, посочва той.
Официалните лица обаче откриват, че част от увеличенията през януари са премахнати няколко седмици по-късно. „Някои повишиха цените твърде много, осъзнаха, че хората не искат да купуват кафето им и започнаха да ги понижават“, обяснява Вучич и добавям че пазарите са „все още живи и все още работят.
Еврото се търгуваше за 7,5 куни, преди страната да влезе в еврозоната.
Преди присъединяването хърватските търговци определяха повечето стоки на психологически по-атрактивни цени, като например 9,99 куни. Едно от големите притеснения беше, че след смяната цени ще бъдат закръглени до по-висока цена, например 1,39 евро. Централната банка обаче установи, че ограничен брой търговци на дребно са прибягнали до този трик.
Въпреки това потребителските групи не са убедени. Шест от тях са използвали проекти с „таен клиент“, за да проследят цените на 55 стоки и услуги след приемането на еврото и откриват доказателства, че цените са били закръглени нагоре и за остри повишения.

Таня Попович Филипович от CEIP – една от шестте групи, посочва, че много хървати са имали „негативно мнение“ за еврото, като го свързват с инфлация, а резултатите от проекта „са доказали, че опасенията на гражданите за ценовите увеличения след въвеждането на еврото като официална валута са били оправдани“.
По думите на Филипович едикюрът и някои прически, проследени от тайните клиенти, са стрували с четвърт повече през януари, отколкото преди въвеждането на еврото. Цената на един пакет ориз от 1 кг се е увеличила с 14% между декември и януари, а 1 кг картофи е поскъпнал двойно от ноември до януари. Цената на кофичка кисело мляко пък се е повишила с 1/4.
ЕЦБ, където Вучич е най-новият член в комисията по определяне на лихвените проценти, повиши лихвите с безпрецедентните 3,5 пр. п. от миналото лято в опита си да свали инфлацията в блока до целевите 2%.
„Предстоят още увеличения на лихвите спрямо там, където сме в момента. Колко? Не знам. Още. Битката с инфлацията не е приключила“, посочва Вучич като привърженик на по-затегната парична политика в ЕЦБ.
Преди да подкрепи край на затягането той казва, че ще се нуждае от „обръщане на динамиката на базисната инфлация“, което означава сериозно забавяне на цените без енергия и храни, които през март продължиха да се вдигат, отбелязвайки нов рекорд от 5,7%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Инфлацията в Хърватия леко се забавя, но остава висока

На прага на еврозоната: Хърватия регистрира рекордна инфлация

Промишленото производство у нас записва годишен спад за втори пореден месец. Индексът на промишленото производство намалява през февруари с 1.8% на годишна база, след като през януари отчете годишно понижение от 3.4%, сочат предварителните календарно изгладени данни на Националния статистически институт. През януари българската индустрия отчете първи годишен спад от близо 2 години насам, като темнденцията продължава и през февруари.
На месечна база през февруари индустриалното производство нараства с минималните 0.6% спрямо предходния месец януари.
Годишни изменения
На годишна база понижение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в добивната промишленост – с 10.7%, в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 5.0%, и в преработващата промишленост – с 0.3%.
Индустриалното производство с първи спад от близо 2 години

Съществен спад в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на химични продукти – с 27.5%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 24.4%, производството на мебели – с 23.7%, обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 23.6%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 18.4%.
България първа в ЕС по спад на производствената инфлация на месечна база
Ръст е регистриран при: производството на тютюневи изделия – с 47.1%, производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 37.1%, производството некласифицирано другаде – с 18.5%.
Месечни изменения
През февруари 2023 г. увеличение спрямо предходния месец е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 18.4%, и в добивната промишленост – с 3.2%, а намаление – в преработващата промишленост – с 2.9%.

По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на метални изделия, без машини и оборудване – с 16.3%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 15.0%, производството на химични продукти – с 11.5%.
България остава лидер по ръст на промишленото производство в Европа
Увеличение е регистрирано при: производството на облекло – с 6.9%, производството на лекарствени вещества и продукти – с 5.4%, производството на мебели – с 3.6%.

През първите 3 месеца на годината 1 579 346 души са пътували от и до летище София, което въпреки увеличението спрямо 2022 г. е още по-малко спрямо същия период на 2019 г., сочат данните на столичната аерогара.
Общият брой на обслужените пътници на столичното летище през март е 567 267 души, също е под нивата от 2019 г. Летелите по международни редовни линии за периода са общо 530 823 души. Спад има при вътрешните полети до Варна и Бургас, където според статистиката са с над 23% по-малко преминали пътници или 15 530 души. 
Избралите да пътуват с чартърни полети също остават значително под нивата от 2019 г. През март от летище София летелите с чартъри са били 16 917 души, което е спад от близо 21%. Сериозен ръст: Трафикът през летище София е почти на нивата отпреди Covid

4656 са излетелите и кацнали самолети на столичното летище през март, това е с 5% или 259 самолета по-малко спрямо данните преди пандемията.
Спад е отчетен и при обработените товарни и пощенски пратки през третия месец на годината, където намалението е почти 13% спрямо 2019 г. и е 1806 т.
Екипът на летище София продължава да води преговори с авиокомпаниите за разкриването на нови редовни и сезонни полети, някои от които вече са част от лятното разписание. Полетната мрежа в момента предлага избор от близо 100 дестинации – 77 редовни и 19 чартърни, резултат от стратегията на летище София за разширяване на полетната свързаност.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Лято 2023: Нови дестинации предлагат летищата София, Бургас и Варна 
Летище София с нова лятна дестинация и екзотични предложения през зимата