Европейската комисия обяви, че одобрява държавна помощ от 26,5 млн. евро за дружество „Български пощи“.
В съобщението се отбелязва, че дружеството поддържа 2973 пощенски станции у нас с общо 8500 служители, но е засегнато от инфлацията и увеличените разходи за своята дейност. Помощта се предвижда да бъде предоставена като заем и използвана до края на октомври, за да продължи осигуряването на услугите, сред които и изплащането на пенсиите.

България се ангажира, че след 6 месеца заемът ще бъде върнат или дружеството ще представи план за преструктуриране, се посочва в съобщението. Допълва се, че подобен план ще подлежи на оценка и одобрение от ЕК.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Правителството с оздравителен план за „Български пощи“
С колко вдигат заплатите и ваучерите за храна в „Български пощи“?
Вдигат заплатите и ваучерите за храна в „Български пощи“

Износът на руски петрол е достигнал най-високото си равнище от началото на руската инвазия в Украйна въпреки тежките западни санкции и е донeсъл приходи от 15 милиарда долара. Това обяви днес Международната агенция по енергията (МАЕ), цитирана от Франс прес.
Международната организация, базирана в Париж, посочва в месечния си доклад, че руският износ е достигнал 8,3 милиона барела дневно миналия месец, след като страната не изпълни заплахата си да намали производството с 500 000 барела дневно.
„Възможно е Русия да увеличи добивите, за да компенсира загубата на приходи“, според доклада на МАЕ.
Въпреки международните санкции срещу петрола си, Русия е успяла да пренасочи износа на въглеводороди към други страни (Китай, Индия, Турция), но Москва „изглежда не среща особени трудности да намери купувачи за суровия петрол и петролните си продукти“, отчита докладът. 
Още: Кой е новият най-голям доставчик на петролни продукти за Европа?
„През април руският износ на петрол е достигнал пика си след инвазията, с 8,3 милиона барела дневно (като се отчитат и рафинираните продукти)“, пише МАЕ, което представлява повишение на приходите „с 1,7 милиарда долара“ до 15 милиарда долара.
След обявените на 5 декември санкции върху руския суров петрол, транспортиран по морски път, второ ембарго на ЕС, свързано със закупуването на руски петролни продукти, съчетано с таван на цените на тези продукти, което се прилага за страните от Г-7, е в сила от 5 февруари.

Като ответна мярка срещу санкциите, въведени в отговор на офанзивата на Москва срещу Украйна, Русия предупреди на 10 февруари, че ще намали производството с 500 000 барела дневно.
Темата за „вратичките“, позволяващи на Москва да смекчи влиянието на санкциите на страните от Г-7 върху икономиката си, ще бъде обсъдена на срещата на върха на индустриализираните страни, която ще започне този петък (19 май) в Япония.
Борел: ЕС трябва да предприеме мерки срещу Индия, за да ѝ попречи да купува руски петрол
Докладът акцентира паралелно и върху „възстановяване на китайското търсене, надвишаващо очакванията“ с „абсолютен рекорд през март от 16 милиона барела дневно“ за азиатската страна, вторият най-голям потребител в света след САЩ.
Световното търсене на петрол „ще нарасне с 2,2 милиона барела дневно на годишна основа през 2023 година, за да достигне средна стойност от 102 милиона барела дневно на ден“, според същия източник.

През първото тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт на България нараства с 2% спрямо първото тримесечие на 2022 г. и с 0,4% спрямо последното тримесечие на 2022 г., сочат сезонно изгладените експресни оценки на НСИ.
Това обаче е най-бавният растеж на годишна база от първото тримесечие на 2021 г., като икономиката се сви отчасти заради страничните ефекти от войната в Украйна. НСИ регистрира увеличението на фона на сложната политическата обстановка, обхванала страната през периода, както и признаци за влошаване на външната икономическа среда.
Заедно с това две ключови прогнози за българската икономика бяха преразгледани в положителна посока вчера и днес.
ЕК леко завиши прогнозата си (с 0,3 пр.п.) за ръста на БВП на България до 1,4% за тази година спрямо последния ѝ доклад от есента и запази очакванията си за 2024 г. за допълнително ускоряване до 2,4%. ЕК очаква тримесечният БВП да стагнира след първото тримесечие на тази година и след това да възобнови стабилното си разширяване през 2024 г.
Европейската банка за възстановяване и развитие подобри оценката си за темпа на растеж до 1,3% през 2023 г. и 2,9% за 2024 г., като и двете стойности са преразгледани нагоре с 0,3% спрямо предишните прогнози на институцията.

Изменения на годишна база
През първото тримесечие брутната добавена стойност нараства с 2,2% на годишна база, изчисляват в НСИ.
Крайното потребление отчита ръст от 2,8%, а бруто образуването на основен капитал се увеличава с 5,2% през първото тримесечие спрямо година по-рано. Износът на стоки и услуги нараства с 3%, а вносът на стоки и услуги се свива с 4,3%.
БВП в стойностен обем
Според експресните оценки на НСИ за първото тримесечие на тази година БВП в номинално изражение достига 37,265 млрд. лева.
Реализираната добавена стойност през първото тримесечие на тази година е 32,327 млрд. лева.
По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление със 83,4%, което в стойностно изражение е 31,084 млрд. лв. През първото тримесечие на 2023 г. бруто капиталообразуването, включващо инвестиции, вложени за покупка на активи, използвани многократно в производствения процес за продължителен период от време (над година), е 5,759 млрд. лв. и заема 15,5% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Българската икономика забавя растежа до 1% през тази година, прогнозира БНБ
МВФ намали сериозно очакванията за ръста на БВП в България
Икономическият растеж на България се сви наполовина през 2022 година
Политическата нестабилност влошава икономическата прогноза за България
Каква е прогнозата на финансовото министерство за българската икономика?