Близо 194 000 фирми и еднолични търговци вече обявиха доходите си пред Национална агенция за приходите повече от месец преди изтичането на крайния срок. Почти 60 000 са подадените до момента годишни данъчни декларации от едноличните търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане, съобщиха от приходната агенция чрез официалния си сайт. На 30 юни изтича крайният срок, в който е необходимо тези лица да декларират доходите си и да платят дължимия върху тях данък.
До края на юни самоосигуряващите се лица, които извършват дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, едноличните търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане, трябва да декларират и внесат окончателните социални и здравни осигурителни вноски. Заедно с годишната си данъчна декларация, те подават и декларация образец № 6 с общия размер на дължимите за предходната година осигурителни вноски.
Общо 221 млн. лв. са декларираните данъци от физически лица
От НАП напомнят, че 30 юни е последният ден и за деклариране и плащане на корпоративен данък /чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане/, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия, както и на данъка върху дейността от опериране на кораби. До този момент близо 134 000 фирми са обявили приходите си пред НАП повече от месец преди крайния срок.
Подаването на данъчните и осигурителни декларации и документи, както и плащането към бюджета, се извършват онлайн, чрез Портала за електронни услуги на НАП, достъпни с персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП)
Информация за попълване и подаване на данъчни и осигурителни декларации и внасяне на суми към бюджета може да получите от сайта на НАП – www.nra.bg или на телефони: 0700 18 700; +359 2 9859 6801 на цена, съгласно тарифата на телефонния оператор.
Данъчни и нотариуси ще проверяват достоверността на пълномощните за сделки с коли

Служебният министър на икономиката Никола Стоянов очаква още през май инфлацията да падне под 10%.
„Есента чувах от експертите прогнози, че пикът на инфлацията в България ще бъде лятото на 2023 г. Сега, напротив, вървим обратно и вече 7-и месец поред инфлацията пада. Март месец е с 2% надолу, през април – с 2,4%. Това, което повтарям от няколко месеца, е, че лятото очакваме едноцифрена инфлация“, посочи министърът в ефира на NOVA.
За април НСИ отчете месечна инфлация от 0,3% и годишна от 11,6%, което е забавяне за седми пореден месец.
По думите на Стоянов има всички основания цените на хранителните стоки да падат, тъй като енергийните цени вече са на нивата от 2021 г., а не от 2022 г.
„Хранителните продукти на едро поевтиняват. Няма продукти, чиито цени се покачват, извън сезонните, при които тенденцията е ежегодна“, заяви Стоянов и допълни, че е въпрос на време разликата да се усети и от крайния потребител.

Той посочи, че това поевтиняване не е достатъчно и усилията в тази посока продължават, както и проверките.
„Контролът продължава. Вече са над 1450 проверките, 841 акта са съставени, над 350 са съмненията за налагане на нелоялни търговски практики“, заяви министърът на икономиката. В началото в почти всяка проверка имаше нарушения. В момента вече са под 25%, т.е. контролът има дисциплиниращ ефект върху веригите“, коментира министърът на икономиката.
Според Стоянов интересът към сайта, чрез който се следят цените на храните, остава много висок. „Много ясно се виждат и през сайта, където всичко е нагледно, виждаме падащи суровини, прясното мляко е паднало с 12%, слънчогледово олио… много от суровините падат на едро, а цените на дребно – не, или много по-малко, отколкото е логично да паднат“, подчерта той.

Министърът съобщи, че проектозаконът, предвиждащ няколко вида хранителни продукти (по проект 17) да имат максимална надценка от 10%, ще бъде придвижен за гласуване в НС.
Той коментира и чуждестранните инвестиции у нас. По думите му в България „идват много инвеститори, най-вероятно биха идвали много повече, ако имахме политическа стабилност“. Стоянов посочи ниските данъци в България и геополитическата обстановка като предимства за производство у нас.
„Това, което ми прави впечатление, е, че имаме много да работим. През последните 20-30 години са зарязани отношенията ни с много държави, с които традиционно сме имали много сериозни бизнес отношения. Няма срещи на високо ниво от много, много години“, призна министърът на икономиката.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Годишната инфлация се забави до 11.6%

Ще изпадне ли България в рецесия?
Инфлацията в ЕС се забави до нивото си отпреди година. Какво следва?

Над половината от безработните лица у нас са без работа от 1 година или повече на фона на затегнатия пазар на труда, характеризиращ се с недостиг на работна ръка в редица икономически сектори.
Броят на така наречените „продължително безработни лица” възлиза на приблизително 70 300 души или 52.1% от всички безработни през първото тримесечие на тази година, сочат данните на Националния статистически институт. От общия брой на безработните лица приблизително 19 300 или 14.3%, търсят първа работа.
На фона на тези данни България продължава да е сред страните с най-ниска безработица в Европейския съюз. През месец март страната ни се нарежда на седма позиция сред членките на ЕС по най-ниска безработица в с дял от едва от 3.7% на фона на средна безработица в ЕС от 6% през разглеждания месец.
През първото тримесечие на тази година безработните лица у нас възлизат на приблизително 134 900 души, от които 72 800 (54%) са мъже, а 62 100 (46%) са жени.
В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. броят на безработните лица намалява с 8 700, или с 6.1%. За същия период коефициентът на безработица намалява с 0.4 процентни пункта и достига 4.4%, съответно 4.5% за мъжете и 4.3% за жените.
България в топ 10 по най-ниска безработица в ЕС
От всички безработни лица 12.4% са с висше, 57.7% – със средно, и 30.0% – с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1.6% за висше, 4.5% за средно и 13.3% за основно и по-ниско образование.

Коефициентът на безработица за възрастовата група 15 – 29 навършени години през първото тримесечие на 2023 г. е 7.1% (8.1% при мъжете и 5.8% при жените). В сравнение със същото тримесечие на 2022 г. този коефициент е по-нисък с 1.1 процентни пункта, което изцяло се дължи на намалението му при жените – с 2.6 процентни пункта.
Общият брой на икономически неактивните лица (лицата извън работната сила) на възраст 15 и повече навършени години през първото тримесечие на 2023 г. е 2.446 млн., от които 996 700 (40.7%) са мъже и 1.450 млн. (59.3%) – жени.
Работниците пред пенсия у нас близо два пъти повече от работещите младежи
Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 1.051 млн. (464.2 хил. мъже и 587.2 хил. жени) и представляват 26.3% от населението в същата възрастова група (23.0% от мъжете и 29.6% от жените). От икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години 39.1% са неактивни поради участие в образование или обучение.
680 000 българи в активна възраст нито работят, нито учат
Икономически неактивни (лица извън работната сила) са лицата на възраст 15 и повече навършени години, които не са нито заети, нито безработни през наблюдавания период, вкл. всички лица на възраст 90 и повече навършени години, става ясно от методологията на НСИ.
Заетост
Oбщият брой на заетите лица през първото тримесечие на 2023 г. е 2.928 млн. – 1.545 млн. мъже и 1.382 млн. жени. В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. броят на заетите лица се увеличава с 2.1%. Относителният дял на заетите лица от населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.1%, като при мъжете е 59.1%, а при жените – 47.8%.
21% от работниците у нас имат по-висока квалификация от заеманата длъжност
През първото тримесечие на 2023 г. преобладаващата част от заетите лица работят в сектора на услугите – 1.905 млн., или 65.1%, в индустрията – 871.4 хил. (29.8%), а 151.3 хил. (5.2%) – в селското, горското и рибното стопанство.
От всички заети 4.0% (116.1 хил.) са работодатели, 7.0% (205.1 хил.) – самостоятелно заети лица без наети, 88.5% (2 590.3 хил.) – наети лица, и 0.6% (16.5 хил.) – неплатени семейни работници. От общия брой на наетите лица 1.992 млн. (76.9%) работят в частния сектор, а 598.0 хил. (23.1%) – в обществения. С временна работа (за определен период от време) са 67.6 хил., или 2.6% от наетите лица.
Министерство на финансите: Пазарът на труда у нас е затегнат

През първото тримесечие на 2023 г. заетостта в отделните възрастови групи е следната:

Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 2.819 млн., като коефициентът на заетост е 70.4% (73.5% за мъжете и 67.3% за жените).

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 29 навършени години е 37.8% (40.6% за мъжете и 34.9% за жените).

Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 – 64 навършени години е 75.9%, съответно 79.4% за мъжете и 72.4% за жените. В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. този коефициент се увеличава с 2.0 процентни пункта, с 1.8 процентни пункта при мъжете и 2.3 процентни пункта при жените.

Заетите лица на възраст 55 – 64 навършени години са 620.3 хил., или 69.2% от населението в същата възрастова група (74.3% от мъжете и 64.4% от жените). В сравнение с първото тримесечие на 2022 г. коефициентът на заетост за възрастовата група 55 – 64 навършени години се увеличава с 3.1 процентни пункта.