България вече не е сред десетте страни с най-висока инфлация в Европейския съюз, въпреки че нивото остава над средното за ЕС, става ясно от последните данни на европейската статистическа служба Евростат.
Годишната инфлация у нас за месец юни намалява до 7.5%, спрямо 8.6% през предходния месец май. Това поставя страната ни на единадесета позиция по-най-висока годишна инфлация в ЕС, измерена според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който е прилаганата мярка за сравнение в общността. Именно по този измерител ще бъде определено дали България отговаря на критериите за ценова стабилност относно приемането на еврото.
Месечната инфлация в България според ХИПЦ възлиза на 0.1%.
Expert.bg припомня, че според националния измерител на инфлацията у нас (ИПЦ), годишното ускорение през юни се понижи до 8.7%, идвайки след два поредни месеца на дефлация на месечна база.
Като цяло годишната инфлацията в ЕС намалява през юни до 6.4%, спрямо 7.1% през предходния месец май. Конкретно за еврозоната годишната инфлация възлиза на 5.5% през юни, намалявайки от 6.1% през предходния месец. На месечна база инфлацията в ЕС и еврозоната достига 0.3%. Преди 12 месеца, годишната инфлация в ЕС бе 9.6%, докато в еврозоната нивото бе 8.6%.
През юни годишната инфлация намалява в 25 страни от ЕС, остава стабилна в една страна и нараства само в една държава. Това е Германия, където годишната инфлация през юни скача до 6.8%, спрямо 6.3% през май.
Най-висока годишна инфлация в ЕС през юни се отчита в Унгария (19.9%), Словакия (11.3%), Чехия (11.2%), Полша (11%), Румъния (9.3%), Естония (9%), Хърватия (8.3%), Литва (8.2%) и Австрия (7.8%).
Страните с най-ниска годишна инфлация в ЕС през юни са Люксембург (1%), Белгия (1.6%), Испания (1.6%), Дания (2.4%), Гърция и Кипър (по 2.8%).
България остава в топ 10 по най-висока инфлация в ЕС

През юни най-висок принос към годишната инфлация в еврозоната са имали храните, алкохолните напитки и тютюневите изделия (+2.35 процентни пункта), следвани от услугите (+2.31 пр. п.), неенергийните индустриални стоки (+1.42 пр. п.) и енергията (-0.57 пр. п.).
Дефлация у нас за първи път от 2 години насам
Годишната инфлация за юни е 8,7% и е отчетена дефлация втори пореден месец
Парите в обращение у нас нараснаха с 57% само за четири години
Инфлацията в еврозоната пада до 5.5% през юни
Какви са критериите за приемане на еврото и отговаря ли България на тях?

Петте страни от Източна Европа, които са най-сериозно засегнати от вноса на евтино украинско зърно, ще поискат от ЕС удължаване на забраната за вноса му след сегашния краен срок – 15 септември, за да бъдат избегнати проблеми на пазарите, заяви унгарският земеделски министър, цитиран от Reuters.

Преди да отлети за Варшава за среща с колегите си от Полша, България, Румъния и Словакия Ищван Наги обясни, че ще обсъдят и поискат забраната за внос на украинска пшеница, царевица, рапица и слънчоглед да бъде удължена.
Министрите обаче ще обсъдят и възможността всяка страна поотделно на поиска от ЕС както удължаване на забраната и включването или изваждането от списъка на конкретни продукти.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕК удължи забраната за внос на зърно от Украйна
Забраната за внос на украински храни в ЦИЕ: Как Русия може да се възползва?

Задава се ново удължаване на забраната за внос на украинско зърно?

Преките чуждестранни инвестиции у нас достигат 1.74 млрд. евро за първите пет месеца на настоящата 2023 година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Нетният поток на преките инвестиции е по-голям с 825 млн. евро спрямо същия период на миналата година, което представлява ръст от 89.4% на годишна база. За сравнение, през първите пет месеца на 2022 година нетният поток на преките чужди инвестиции у нас е положителен и достига 922.7 млн. евро.
Конкретно през месец май нетният поток е отрицателен в размер на 104.5 млн. евро. През същия месец на миналата година потокът отново е бил отрицателен, но в двойно по-голям размер – 204.6 млн. евро.
Трябва да се отбележи, че данните на БНБ за предварителни, което означава, че подлежат на ревизия, която може да измени настоящия размер на нетния поток на преките чужди инвестиции в страната.
Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – май 2023 г. са от Нидерландия (567.1 млн. евро), Гърция (326.7 млн. евро), Белгия (142.2 млн. евро) и Швейцария (130 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Италия (86 млн. евро).
Чуждите инвестиции у нас нараснаха до 1.85 млрд. евро към края на април

Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 1 млн. евро (в т.ч. отрицателен поток от 4.7 млн. евро за Русия), при отрицателен нетен поток от 10.3 млн. евро за януари – май 2022 година.
Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 242.6 млн. евро за януари – май 2023 г. Той е по-голям със 73.4 млн. евро от този за януари – май 2022 г., който е положителен в размер на 169.3 млн. евро.
По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 983.1 млн. евро, при положителна стойност от 725.4 млн. евро за януари – май 2022 година.
Чуждите инвестиции у нас скачат с 86% през 2022 година

Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен и възлиза на 522 млн. евро, при положителна стойност от 28 млн. евро за януари – май 2022 година.
По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – май 2023 г. възлиза на 152.9 млн. евро (0.2% от БВП), при 199.1 млн. евро (0.2% от БВП) за януари – май 2022 г. През май 2023 г. нетният поток е положителен и възлиза на 5.1 млн. евро, при положителна стойност от 32.2 млн. евро за май 2022 година.
 
*БНБ публикува месечни данни за нетния поток на преките инвестиции за съответния месец, които включват всички трансакции, извършени през отчетния период. Нетният поток е отчетен съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията.

Шофьорските книжки няма да се подменят при смяна на постоянния адрес, ако той е в същата област, предава БНР.
Шофьорските книжки няма да съдържат и града по постоянен адрес.
Срокът за подаване на заявление за издаване на нова книжка остава 30 дни.
По ускорена процедура ще може да се издава и при издаване на срок на валидност, при смяна на името и при издаване на дубликат.

Личната карта вече ще съдържа електронна информация за биометрични данни, съгласно европейските изисквания, включително и в разрешенията за пребиваване, издавани на чужди граждани, живеещи у нас. Когато старият документ за самоличност е изгубен, откраднат или унищожен, издаването на нов може да стане и с представяне на свидетелство за раждане.
Това е записано в окончателно приетите промени в Закона за българските лични документи.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Нови правила: Отнемат повече контролни точки при нарушение на пътя
Отлагат важна промяна, която пречи да се купува шофьорска книжка
Вадим шофьорска книжка много по-бързо

Парите за втора пенсия у нас не отчитат увеличение на база постигната доходност за последните две години, тъй като задължителните пенсионни фондове, които управляват тези средства, масово регистрират отрицателна доходност за разглеждания период. Това става ясно от справка на Expert.bg в данните на Комисията за финансов надзор, публикувани на сайта на институцията.
Средноаритметичната доходност на универсалните пенсионни фондове за последните 24 месеца възлиза на минус 2.50% на годишна база, сочат данните на КФН към края на месец юни тази година. Среднопретеглената доходност възлиза на минус 2.86% на годишна база за периода, а немодифицираната претеглена доходност достига минус 2.98% на годишна база.
Това означава, че парите, които управляват пенсионните дружества у нас, не се увеличават в резултат на успешно управление през последните 24 месеца, а поради постъпващите осигурителни вноски на гражданите или постигната положителна доходност в краткосрочен план, която все още не може да компенсира общия спад за разглеждания 2-годишен период. Данните не са изненадващи, тъй като през последната година централните банки по света рязко затегната паричната политика с цел борба с ускорената инфлация, което се отрази негативно на глобалните финансови пазари.
Средната доходност на универсалните пенсионни фондове е над минималната доходност, определена от КФН, за периода 30.06.2021 – 30.06.2023 година, която възлиза на минус 5.86%, става ясно от решение на регулатора от 18 юли тази година.
Само един универсален пенсионен фонд отчита положителна доходност за последните 24 месеца, а останалите осем фонда регистрират отрицателен резултат. Това е УПФ „ЦКБ-Сила” с доходност за последните 24 месеца от 1.29% на годишна база. Най-ниска доходност за периода отчита УПФ „ДСК-Родина” – доходност от 4.51% на годишна база за разглеждания период, става ясно от данните.

Източник: КФН
Доходността на професионалните пенсионни фондове също масово е отрицателна. Средноаритметичната доходност на тези фондове възлиза на минус 1.55% на годишна база за последния 24-месечен период. Среднопретеглената доходност за периода достига минус 1.55% на годишна база, а немодифицираната претеглена доходност е минус 1.92%. Минималната доходност за професионалните пенсионни фондове, определена от КФН за последния 24-месечен период, е минус 4.81%, сочи решението на регулатора.
Само два професионални пенсионни фонда отчитат положителна доходност на годишна база за разглеждания период – ППФ „Съгласие” (+1.62%) и ППФ „ЦКБ-Сила” (+2.63%). ППФ „ДСК-Родина” записва най-слаб резултат за периода с доходност от минус 4.29% на годишна база за последния 24-месечен период.
Българите масово се отказват от втора пенсия

Източник: КФН
Доброволните пенсионни фондове се представят по-добре през последните 24 месеца, като средноаритметичната доходност достига минус 0.49% на годишна база, сочат данните на КФН. Среднопретеглената доходност за периода е минус 0.97%, а немодифицираната претеглена доходност възлиза на 1.28% на годишна база.
Увеличението на пенсиите няма да лиши пенсионерите от помощи за отопление

Източник: КФН
Според последните налични данни на КФН към края на първото тримесечие на тази година, осигурените лица за втора пенсия в универсалните пенсионни фондове у нас достигат 3.97 млн. души. Средният размер на натрупаните средства на едно осигурено лице възлиза на 4 377 лева. За сравнение, към края на миналата 2022 година, средният размер на натрупаните средства е достигал 4 177 лева.
Най-много натрупани средства имат хората на възраст между 50 и 54 години – средно 5 652 лева, което обхваща близо 543 000 души, осигурени в универсални пенсионни фондове.
Към края на първото тримесечие на тази година, общо 312 694 лица са осигурени в професионални пенсионни фондове, като средната натрупана сума на едно осигурено лице възлиза на 4 472 лева.
Осигурените лица в доброволните пенсионни фондове са 645 478 към края на първото тримесечие на 2023 година. Средната сума на едно осигурено лице възлиза на 2 041 лева, сочат данните на КФН.
Трябва да се отбележи, че индивидуалният размер на натрупаните средства по партидите на осигурените лица варира в широки граници и зависи от множество фактори като: продължителността на осигурителния период; осигурителната вноска и осигурителния доход; редовното постъпване на вноските във фонда; удържаните такси; постигнатата доходност и други. 
С колко ще нараснат пенсиите през следващите две години?
Разходите за пенсии надхвърлят 9 млрд. лева за първите шест месеца на годината
Активите на пенсионните фондове надхвърлиха 20 млрд. лева
Какво се случва с парите за втора пенсия?
Увеличават се парите за втора пенсия
Прехвърлиха близо 1 милиард лева от парите, спестени за втора пенсия