В неделя бях на село. Баба ми беше приготвила нейната специална пилешка супа. Радва ми се и говори:
– Яж, сине, яж. Кокошката е съвсем прясна – сутринта я заклах.
– Бабо, а как избра коя кокошка да заколиш? – питам.
– Гледам я – тъжна ходи по двора. И с брадвата…
Тогава разбрах, че при баба никога няма да ходя тъжен.
