С 21% по-евтин е природният газ в България от 1 май. Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди цена на природния газ за май в размер на 77,55 лв./MWh, без добавките за достъп, пренос, акциз и ДДС. На тази цена „Булгаргаз“ ще продава природен газ на своите клиенти, съобщават от КЕВР.
Цената за април беше в размер на 98,16 лв./MWh. Основен фактор за това е устойчивата тенденция за намаление на борсовите индекси на международните газови пазари и по-ниското потребление. „Намалението ще се отрази пряко върху всички ползватели на синьо гориво и особено върху топлофикационните дружества, при които 70% от цената се формира от природния газ“, заяви председателят на КЕВР доц. Иван Иванов, цитиран от БГНЕС.
Интересното е, че 62,65% от необходимото за България количество газ идва от Азербайджан. Публично се знае, че оттам идват 1 млрд. кубични метра, а през 2022 година се говореше, че това покрива малко над една трета от потреблението в България.
След организиране на тръжна процедура „Булгаргаз“ е сключил за май два договора с търговци от региона за доставка на втечнен природен газ (ВПГ). Договорите са сключени по показатели минимална доставна цена и предложен начин на плащане.
ОЩЕ: Очаква се природният газ през месец май да поевтинее
 
 
 

За всеки недостигащ месец, за да може да имаш стаж на пенсия, трябва да платиш 140,58 лв. – това е актуалната ситуация. Предстои обаче минималният осигурителен доход да се изравни с минималната заплата, която междувременно бе увеличена от 710 до 780 лв. – поне такива са законодателните заявки, които предстои да бъдат (евентуално) изпълнени в рамките на 49-тия парламент. Това означава, че ще трябва да се плаща повече за недостигащ стаж – НОИ обаче не вижда как това ще стане през настоящата година.
НОИ успокои: Купуването на стаж за пенсия няма да поскъпва
През 2022 година са платени 24,4 млн. лв. за стаж за пенсия. Средният период недостигащ стаж е 23,33 месеца, т.е. около 2 години. От тази възможност в Кодекса за социално осигуряване са се възползвали 4093 души при 3840 за 2021 г., става ясно от статистика на Националния осигурителен институт. Увеличението е с 6,6%, но през изминалата година имаме увеличение и на новите пенсионери – с над 10%. Сумата също се увеличава спрямо предходната година, когато е била 18 420 583 лв. При нея влияние оказва и размерът на минималния осигурителен доход, от който зависи „цената“ на стажа.
У нас има две възможности за откупуване на стаж. Хората с висше и полувисше образование могат по всяко време да внесат осигуровки за времето на обучение, включително и за времето на докторантурата. При навършване на възраст за пенсиониране човек може да откупи и още до 5 години недостигащ стаж. В тези случаи вноската се определя като процента за фонд „Пенсии“ за родените преди 1 януари 1960 г. върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, припомня в. „Сега“.
За все повече българи възрастта за пенсиониране надхвърля 65 г. Една трета от новите пенсионери обаче се пенсионират под възрастта за масовата трета категория труд. Въпреки ежегодното увеличение стажът на новите пенсионери е все по-малък в сравнение с предходните кохорти.
ОЩЕ: Близо 800 лева ще е средната пенсия през 2023 година

– Хайде, бабе, изяж си купичката, че баба ти е приготвила и десерт!
Иванчо обичаше десертите на баба, затова послушно захруска порцелана…

На 2 май православната църква почита паметта на свети цар Борис І Михаил. Тази година се навършват 1115 г. от смъртта на българския владетел.
Борис, синът на кан Пресиан I (836-852), бил роден през тридесетте години на IX в. най-вероятно в столицата Плиска. Възможно е като канар-тикин (престолонаследник) да е управлявал част от днешна Македония – твърди се, че при смъртта на баща му Борис „приел царството на [река] Брегалница“.
Борис водил активна външна политика, като в началото на управлението си воювал неуспешно с Немското кралство и хърватите, а през 862-863 г. в съюз с немците против Великоморавия и Византия. Узрял за Христовата вяра, Борис търсел контакти със Западната църква, но в крайна сметка приел кръщението от Византия през 864 г. За негов официален кръстник бил смятан император Михаил III, а в страната дошло многобройно византийско духовенство. През 865 г. владетелят, подкрепян от водещите сили в столицата, потушил жестоко избухналия в провинцията антихристиянски метеж.
Верен на идеята, че България е третата „велика сила“ в Европа тогава, опасявайки се и от чуждо проникване, Борис се стремял към създаване на самостоятелна българска църква. Контактите с патриарх Фотий, израз на които е и прочутото фотиево послание до българския княз, не дали резултат, след което Борис изненадващо установил преки връзки с Рим. „Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите“, както и действията на римската мисия в България (866-869 г.), не решили основния въпрос – за статута на българската църква. С дипломация Борис-Михаил постигнал учредяването на автономна архиепископия на заключителното заседание на Вселенския събор (4 март 870 г.), а пръв български духовен глава станал Йосиф (Стефан).

Архиепископията имала собствен диоцез, макар че йерархично била подчинена на Цариградската патриаршия. През 886 г. държавникът взел под своя закрила побягналите от Великоморавия Климент, Наум и Ангеларий, а след тях и други ученици на светите братя – така делото на св. св. Кирил и Методий не само било спасено, но се превърнало в основа на старобългарската християнска цивилизация. В духа на новата вяра, страдащ и от болест, св. Борис-Михаил се оттеглил в манастир (889 г.). Действията на неговия първороден син Владимир Расате (889-893) били схващани като заплаха за Христовата вяра – оставащият в „старото време“ Владимир се опирал на консервативните среди, които имали резерви към политиката на княза-покръстител. Борис напуснал манастира, свалил и ослепил Владимир. Короната била дадена на Симеон, а столицата – преместена от Плиска във Велики Преслав. Това окончателно скъсване с предхристиянското минало станало по решение на „народен събор“ във Велики Преслав (893 г.). На този събор било решено в администрацията и църквата да бъде официално въведен старобългарският език
Старият княз се завърнал в манастира, където останал до смъртта си (2 май 907 г). Скоро след това св. Борис-Михаил бил канонизиран от църквата. Може би най-известният му средновековен стенописен портрет е от манастира „Св. Наум“ на Охридското езеро.
На 2 май тази година имен ден празнуват всички, които носят името Борис, Богорис, Борислав, Борислава, Боряна.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 1 май 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 23 април 2023 година?
 Кой празнува имен ден днес, 21 април 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 18 април 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 16 април 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 9 април 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 8 април 2023 година?