Голямото търсене на кафето на зърна от сорта „Робуста“ – смятано за най-популярния сорт – и слабата реколта от плантациите, доведоха до увеличаване на на цената му на едро до почти 12-годишен връх, съобщи Bloomberg.
Както се посочва в публикацията, нарастването на популярността на „Робуста“ се дължи на високата инфлация и общото увеличение на разходите за живот. А сортът е предпочитан, заради по-ниската си цена спрямо сорта „Арабика“, а се използва и за приготвянето на разтворимо кафе.

По данни на агенцията, ситуацията се утежнява и от недостига на продукта. Фермерите във Виетнам, най-големия производител на този сорт кафе в света, преминават към отглеждане на авокадо и дуриан, заради поскъпването на изкустнените торове. В резултат на това, реколтата от плодове от кафеено дърво „Робуста“ в републиката стана най-ниската за последните 4 години. Същевременно кафеените плантации в Бразилия страдат от засусашаване, а насажденията в Индонезия – от проливни дъждове.
Въпреки това общият обем на доставките на кафе на зърна на световния пазар нараства. „Наблюдава се толкова силно изместване на търсенето от по-скъпо кафе към по-евтино, че на пазара не достига износа на поскъпналата „Робуста“, посочва представител на американската консултантска компания по пазарите на кафе.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кафето вече е лукс, къде и с колко е поскъпнало?
Недостиг на кафе – запасите с исторически минимум заради сушата
Любимата напитка на милиони може да поскъпне заради слаба реколта

Държавите членки на Европейския съюз са готови да финализират нова цел за възобновяемата енергия, за да постигнат 42,5% от общата енергия на блока от ВЕИ-та до 2030 г., показва окончателната версия на предложението, предаде Ройтерс.
ЕС и държави членки настояват усилено да декарбонизират своите икономики, за да се справят с изменението на климата и да укрепят сигурността на доставките чрез развитие на европейска зелена индустрия, за да избегнат енергийна зависимост от всяка една друга страна, като Русия.
Окончателният законопроект, който дипломати от страните от ЕС ще разгледат в сряда, потвърждава политическата сделка, постигната с Европейския парламент в края на март.
Нови помощи във Франция, ако искаш да развиваш ВЕИ
Окончателният текст все още се нуждае от официално одобрение от страните от ЕС и от Европейския парламент – стъпка, която обикновено е формалност, напомня агенцията.
Съществуващата настояща цел на ЕС е да има 32-процентен дял от възобновяема енергия до 2030 г. Новият законопроект поставя обвързваща от 42,5% и посочва, че държавите членки трябва да се стремят дори до дял от 45%.

В транспортния сектор законът ще изисква държавите членки да достигнат поне 29-процентен дял от възобновяеми енергийни източници или да намалят интензивността на парниковите газове в своя транспортен сектор с най-малко 13 на сто.
Що се отнася до индустрията, държавите от ЕС ще трябва да увеличат използването на възобновяема енергия с 1,6% годишно. До 2030 г. 42% от водорода, използван в промишлените процеси, трябва да бъде получаван от възобновяема енергия, като до 2035 г. делът ще достигне 60%.
Преговорите бяха напрегнати след френски натиск да се позволи включването на водород, произведен от ядрена енергия, отбеляза Ройтерс.
В окончателния вариант ЕС се съгласи, че страните могат да намалят целите си за възобновяеми горива за промишлеността с 20%, ако по-малко от 23% от техния водород се произвежда от изкопаеми горива през 2030 г. – ход, който дава тласък на страните, използващи ядрена енергия, да премахнат изкопаемите горива от своя енергиен микс.

В складовете на българските земеделски производители има над 3 млн. тона хлебна пшеница, 1,3 млн. тона слънчоглед и около 1 тон царевица. Това заяви пред журналисти председателят на УС на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов, който беше гост на 15-ото издание на специализираното изложение за земеделие „БАТА АГРО“ 2023.
По думите му вероятно двете реколти – от миналата година и тази, която предстои да бъде ожъната, ще се застъпят, което според него ще доведе до задълбочаване на проблема.
Според Върбанов забраната за внос на украинско зърно към момента не води до постигане на желания ефект.

„Към момента това не повлия върху цените, които се определят от международните борси. На този етап очакванията ни се разминаха с реалната действителност. Ние имахме няколко срещи с вносителите на слънчоглед и на една от тях беше декларирано, че ще започнат да купуват български слънчоглед. Въпросът е, че цените са ниски и повечето колеги в очакване на по-високи цени не продават, защото трябва да продават на загуба“, обясни той.
Върбанов посочи, че ситуацията в бранша е много влошена и че толкова зле не са била за последните 30 години. По думите му има загуби, които могат да се изчислят след купуване на консумативи и даде пример с торовете, купувани на цена от 1800 лв. за тон, а сега цената е под 400 лв.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
За първи път: Милиони тонове зърно стоят неизползвани по родните складове
Българска компания влага 50 милиона лева в съоръжения за зърно до Силистра
Затягат контрола на търговията със зърно с денонощен онлайн мониторинг

Европейската комисия повиши прогнозите си за икономическия растеж и за инфлацията на стария континент през тази и следващата година, тъй като солидният трудов пазар и малко по-силното от очакваното представяне на икономиката оказва подкрепа за запазване на ценовия натиск.
В оповестената днес пролетни прогноза ЕК вече очаква нарастване на европейския брутен вътрешен продукт с 1% през тази година и с 1,7% през 2024г. , което представлява известна възходяща ревизия спрямо „зимния доклад“ за експанзия с 0,8% през тази и с 1,6% през следващата година.
Още: ЕК обяви прогнозата си за българската икономика
ЕК повиши и прогнозите си за еврозоната, като вече очаква икономически растеж от 1,15 през 2023 г. (спрямо 0,9% предишна оценка) и с 1,6% през 2024г. (при зимна прогноза за растеж с 1,5%).
На фона на продължаващия възходящ натиск върху основните цени, прогнозите за инфлацията също бяха преразгледани нагоре в сравнение с тези в „зимния доклад“, като ЕК вече очаква инфлацията в еврозоната да нарасне с 5,8% през тази година (при предходна оценка за повишение с 5,6%), след което да се забави до 2,8% през 2024 г. (при предишна оценка от 2,5%).
Комисията също така очаква нарастване на заетостта в ЕС с 0,5% през тази година и с 0,4% през следващата, докато нивото на безработица да достигне ниво от 6,2% през 2023 г. и от 6,1% през 2024 г.
В доклада се посочва, че рисковете от влошаване на икономическите перспективи са се увеличили, включително възможността за по-устойчива от очакваното основна инфлация, като също така има рискове, произтичащи от продължаващ стрес във финансовия сектор, експанзионистична фискална политика и геополитическо напрежение.

След представянето на новите икономически прогнози еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони заяви, че инфлацията продължава да спада благодарение на бързо спадащите цени на енергията, но основната инфлация остава „постоянно висока“.
Въпреки това Джентилони подчерта, че „пикът на основната инфлация е зад гърба ни“, прогнозирайки, че инфлацията ще спадне от 8,4% през 2022 г. до 5,8% през тази година и 2,8% през 2024 г.