Кои страни ще понесат най-голям удар при цена на петрола от 100 долара?

Изненадващото обявление за понижение на добива на петрол от страна на ОПЕК и съюзниците на картела веднага се отрази възходящо на цената на черното злато. Според анализатори, ако цената достигне границата от 100 долара за барел, основни вносители на петрол като Индия, Япония и Южна Корея ще понесат най-голям удар.
В края на миналата седмица ОПЕК+ обяви намаление на добива от 1.16 млн. барела на ден, като ходът на организацията изненада пазарите.
„Това е данък за всяка икономика, вансяща петрол”, коментира Павел Молчанов, управляващ директор на частната инвестиционна банка Raymond James, предава CNBC.
“Не САЩ ще почувстват най-сериозна бола от петрол на цена от 100 долара, биха били страни, които нямат местни петролни ресурси: Япония, Индия, Германия, Франция… са някои от големите примери”, казва Молчанов.
Доброволното свиване на добива в страните, членуващи в организацията, ще започне през май тази година и ще продължи до 2023 година. Саудитска Арабия и Русия ще намалят производството на петрол с 500 000 барела на ден до края на тази година, докато членове на ОПЕК като Кувейт, Оман, Ирак, Алжир и Казахстан също намаляват добива.
Cayдитcĸa Apaбия не смята, че OΠEK+ трябва дa yвeличава дoбивa нa пeтpoл дo ĸpaя нa гoдинaтa
Фючърсите върху петрола тип „Брент”, референтен за Европа, се търгуваха за последно с ръст от 0.57% на цена от 85.41 долара за барел, докато фючърсите върху щатския лек суров петрол WTI добавиха минималните 0.5% до 81.11 долара за барел.
Страните, които са тежко зависими от вноса на петрол
„Регионите, най-силно ударени от свиване на доставките на петрол и свързаното покачване на цените са тези с високо ниво на зависимост от вноса и висок дял на изкопаемите горива в тяхната главна енергийна система”, посочва директорът в Eurasia Group Хенинг Глойщайн.
„Това означава, че най-изложени на риск са зависимите от вноса индустрии в нововъзникващите пазари, особено в Южна и Югоизточна Азия, както и супер зависимите от вноса тежки индустрии в Япония и Южна Корея.”
Индия
Индия е третият най-голям потребител на петрол в света, като поръчва руски петрол със сериозни отстъпки откакто санкциите бяха наложени на Русия в отговор на инвазията в Украйна.
Според официалните правителствени данни, индийският внос на суров петрол е нараснал с 8.5% през февруари спрямо същия период на миналата година.
„Въпреки, че те продължават да печелят от руския газ с отстъпка, те вече усещат удар от високите цени на въглищата и газа”, казва Глойщайн.
Рекорд: Петролният гигант Saudi Aramco с печалба от 161,1 млрд. долара за 2022 година
„Ако петролът тръгне нагоре, дори руският суров петрол с отстъпка ще започне да причинява вреда на индийския растеж.”
Япония
Петролът е значителен енергиен източник в Япония, като оформя около 40% от общите енергийни доставки.
„Без значима места продукция, Япония е тежко зависима от вноса на суров петрол, като между 80% и 90% идва от региона на Близкия Изток”, посочват от Международната енергийна агенция.
Южна Корея
Подобна е ситуацията в Южна Корея, където петролът покрива основна част от енергийните нужди, според независимото проучване на компанията Enerdata.
„Южна Корея и Италия са над 75% зависими от вносния петрол”, отбелязва Молчанов.
Европа и Китай също са „силно изложени”, според Глойщайн.
По думите му, изложението на Китай е малко по-слабо поради местното петролно производство, докато Европа разчита главно на ядрена енергия, въглища и природен газ вместо на изкопаемо гориво в техния основен енергиен микс.
Влиянието върху развиващите се икономики
Някои развиващи се пазари, които „нямат валутния капацитет да поддържат този внос на гориво”, ще бъдат ударени от петрол на цена от 100 долара, казва Молчанов. Той посочва Аржентина, Турция, Южна Африка и Пакистан, като икономики, които евентуално биха пострадали.
Шри Ланка, която няма местен добив на петрол и е 100% зависима от вноса, също е много податлива на силен удар, казва той.
Приходите на Русия от петрол и газ се сринаха с 40%, 1,9 млн. барела в морето чакат купувачи
„Страни с малки валутни резерви и тези, които са вносители ще бъдат ударени най-много, тъй като петролът се оценява в щатски долари”, казва основателят на Energy Aspects Амрита Сен, която добавя, че цената на вноса ще нарасне дори повече, ако доларът поскъпне.
Цената от 100 долара за барел няма да е за постоянно
Въпреки, че цена от 100 долара за барел може и да се задава на хоризонта, по-високата цена може и да не остане за дълго време, казва Молчанов, добавяйки, че това няма да бъде „перманентно плато”.
„В дългосрочен план, цените биха били по-скоро в линията на която са днес” – в диапазона от около 80 долара до 90 долара, прогнозира той.
„Веднъж когато суровият петрол достигне 100 долара за барел и остане там известно време, това стимулира производителите наистина да увеличат производството отново”, казва Глойщайн.
ЕС успя да отхвърли зависимостта си от внос на руски петрол