Почти няма икономически сектор, който да не е сериозно засегнат и от пандемията, и от войната в Украйна и последвалата инфлация. При свиневъдството обаче проблемите датират от преди това, като основният беше африканската чума по свинете, принудила някои производители да преустановят дейността си. Въпреки това 2022 година е една от най-тежките за последните 30 години. Това споделя Венцислав Славов, председател на Асоциацията на промишленото свиневъдство в ефира на БНР.
„Имахме високи цени на фуражите, тока, горивата и газта, а от друга страна изкупната цена е ниска. Това нанесе големи загуби на бранша в първата половина на 2022 г. 99% от продукцията, която използваме в нашето производство, се повиши с между 20 и 200%“, заяви Славов. По думите му много от свиневъдите са теглили големи оборотни кредити, за да покрият разходите се, като държавата също е подкрепила сектора с различни помощи.

„Тези проблеми очаквано са дали отражение и на крайната цена на свинското месо, което за период между 6 и 9 месеца е поскъпнало с близо 40%. Въпреки това, то остава сред най-евтините продукти на витрината в магазините“, посочи Славов и напомни, че през 2022 г. зеленчуците (краставиците и доматите) на моменти са били по-скъпи от свинското. Свинското месо е по-евтино от краставиците, стопани са пред фалит
Той подчерта, че не се очаква ново поскъпване през 2023 г. и очаква успокояване на цените. Свинското поскъпна с 50%, цената му е рекордна
Тревожен е фактът, че делът на българското свинско месо на родния пазар е близо 30%. По думите на Славов останалите 70% са внос от държави от Западна Европа, като сред основни вносители са Испания, Франция, Германия и Белгия. Според Славов това не е добре за българския пазар, но очаква, че в бъдеще делът на българско производство да се увеличи. Само 1/3 от свинското по магазините е българско

Председателят на Асоциацията на промишленото свиневъдство е категоричен, че родното месо е много по-качествено от вносното. „Българското месо достига по-бързо до крайния клиент и затова е по-свежо. Можем да получим с около 10 ст. по-добри цени от тези в Западна Европа, тъй като вносното месо пристига у нас на 3-ти или 4-ти ден от клането, а българското пристига на втория ден“, уточни Славов.
Той обясни, че западноевропейските преработватели продават голяма част от продукцията си на собствените си пазари, където цената е по-висока от тази у нас например. „Повечето големи производители в Европа са и нетни износители на месо и това, което не може да се изконсумира при тях, залива пазарите в Източна Европа, като България, Румъния и Гърция“, заяви Славов. Ядем луканки и салами от вносно месо
По думите му е налице и още една съществена разлика между българското и вносното свинско месо, която прави родното по-качествено. „Вносното свинско месо от Западна Европа идва у нас парено. Винаги когато един труп мине през термична обработка, качествата на месото не са така добри, както от драно животно, защото у нас се прилага технологията на дрането“, отбеляза енцислав Славов.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Оставаме без бира и месо заради високите цени на газа
Свинското месо в България вече е сред най-скъпите в ЕС

Инфлацията в Хърватия леко се забавя в края на 2022 г. Потребителските цени в страната са се увеличили с 13,1% на годишна база през декември, след като се повишиха с 13,5% през ноември, съобщи държавната статистическа служба.
На месечна база индексът на потребителските цени в страната се понижи с 0,3% през декември, след увеличение от 0,9% през ноември, се казва в месечен доклад за инфлацията.
Средната годишна инфлация в Хърватия се ускори до 10,8% миналата година от 2,6% през 2021 г. и 0,1% през 2020 г. На прага на еврозоната: Хърватия регистрира рекордна инфлация
Цените на храните и безалкохолните напитки, които имат най-голям дял в потребителската кошница – 25.93%, са се повишили с 19% на годишна база през декември. С 16% нарастват цените на жилищата, водата, електроенергията, газа и други горива, които имат 16,87% тежест, а транспортните разходи – с 8,4%.
Измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), инфлацията в Хърватия се понижи с 0,1% през декември на месечна база и беше с 12,7% по-висока на годишно ниво.