По случай 80 годишния му юбилей софийска баба подарила на дядото билет да види родния си град.
Дядото се зарадвал, че ще може да види родната си къща след толкова години.
Пристигнал и гледа къщата си стои, даже орнаментите по фасадата същите, само малко овехтели, гледа и ореха в двора, натежал от годините, станало му милно, отронил сълза… Погледнал от другата страна на улицата обущарницата от младостта му, пресякъл и почукал на стъклото:
– Има ли някой?
Отвътре един старчески глас:
– Имаа, кажете?
– Помня я тая обущарница още отпреди 50 години! Даже веднъж оставих едни обувки, кафяви мокасини…
Отвътре се чуло:
– Ааа вярно бе, с червен кант?
– А така! Точно!
– И бяха за подлепване на лявата подметка!
– Да!
– В сряда ще са готови!